РЕШЕНИЕ
№180
гр.Добрич, 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на осми юли през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №429 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№11219/04.06.2019г., подадена от „БАУН ДА БАУН“ ООД Д. с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“О.П.“№**, чрез адв.Б.К., срещу
решение №590/21.05.2019г. по гр.д.№5168/2018г. на ДРС, в частта, в която е
уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ като се ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО наложеното на В.С.С. с ЕГН **********
дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратено
трудовото правоотношение със заповед №
2/23.10.2018г. на управителя на „БАУН ДА БАУН“ ООД Д. с ЕИК *** и се отменя като незаконосъобразна същата заповед..
Въззивникът изразява несъгласие с
извода на съда, че неявяването на ищеца на работа на 10.10. и на 11.10.2018г.
не представлява виновно неизпълнение на трудовите функции, а ползване на
разрешен с болничен лист отпуск за временна нетрудоспособност, който извод
счита да е резултат от липсата на анализ на всички доказателства и обсъждане на
всички възражения. В тази връзка повторно излага изложени и в
първоинстанционното производство факти и обстоятелства за действия на ищеца,
квалифицирани като израз на недобросъвестно поведение. Болничният лист бил
анулиран след уволнението, поради което и процедурата по анулирането му ,
независимо дали е законосъобразна или не , нямала никакво влияние върху
приключилата процедура по прекратяване на трудовия договор. Съдът и не обсъдил
възражението на ответника срещу анулирането на болничния лист. Анализира се процедурата за това. Извежда се извод, че по
отношение законността на уволнението обстоятелството дали болничният лист е бил
издаден по установения за това ред е ирелевантно, тъй като дисциплинарното
наказание се преценява с оглед поведението на санкционирания работник,
нарушенията при издаване на болничния лист нямали отношение към трудовата
дисциплина, който в случая нямал разрешен отпуск за двата дни. Съдът следвало
да упражни правомощието си по чл.17, ал.2 от ГПК за валидността на направената
корекция на издадения болничен лист Е 20182065 374 с болничен лист Е 20182065
477 след като последният се противопоставя на страна по делото, която не е
участник в производството по неговото
издаване. Съдът не се произнесъл и по възражението на ответника за злоупотреба
с право от страна на ищеца. Правото да иска корекция на болничния лист било упражнено
от ищеца за да оправдае отсъствието си от работа. Съдът уважил иска на
основание липса на извършено нарушение, каквото не се твърдяло в исковата молба,
и след установяване да не са налице конкретно твърдяните процесуални пороци на
уволнението.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната
страна, която изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Съдът
обосновал решението си съобразно установените факти, обсъждайки събраните
доказателства и всички възражения. Повторно се излагат фактически твърдения,
излагани и в първоинстанционното производство относно ползването на отпуск по
болест и обстоятелствата във връзка с разрешаването му, които счита да са
изследвани от съда .Неоснователно намира твърдението на ответника за уважаване
на иска на непредявено основание. Иска потвърждаване на решението.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
При данни решението да е обявено
на посочената от съда дата 21.05.2019г., въззивната жалба, се явява подадена в
срока по чл.315, ал.2 от ГПК вр. чл.259, ал.1 ГПК, от страна-ответник в
първоинстанционното производство с право и интерес да обжалват неизгодното за
нея решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна
по следните съображения:
Атакуваното решение е постановено
по предявен от В.С.С. с ЕГН **********,***, чрез
упълномощения адвокат Е.Т. ***, срещу „БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.“О.П.“№**, ет.*, ап.*,
представлявано от управителя Р.Д.С., иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като
незаконосъобразна на заповед № 2/23.10.2018г. за налагане на
дисциплинарно наказание“уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е.за неявяване на работа в два
последователни работни дни; иск по чл. 344 , ал.1 ,т.3 във вр. с чл. 225 , ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето , през
което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2400.00 лева за периода
26.10.2018 г. – 15.03.2019г.
В предмета на въззивното
производство е само спорът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като
незаконосъобразна на заповед № 2/23.10.2018г. Решението в частта на иска по чл.
344 , ал.1 ,т.3 във вр. с чл. 225 , ал.1
от КТ не е обжалвано/за което интерес има ищеца/.
Според твърденията в исковата
молба, от 04.06.2015г. до 01.01.2016г. ищецът работил при
ответника като „общ работник“, а считано от 01.01.2016г. на длъжността
„бояджия“, от която длъжност е уволнен със заповед №2/23.10.2018г. за извършени
нарушения на трудовата дисциплина –неявяване на работа на 10.10.2018г. и на
11.10.2018г., което счита да не отговаря на действителността. Излага и, че по
повод стара травма на колянната става на 07.09.2018г. е посетил личния си
лекар, от който е препратен на ортопедична ЛКК, която установява временната му
нетрудоспособност и му издава болничен лист № Е20182065 250. Считано от
10.09.2018г. до 09.10.2018г. ползвал отпуск поради общо заболяване с
домашно-амбулаторен режим на лечение. На 09.10.2018г. отново бил на преглед,
отново му е издаден болнични за още 30дни. В ЛАК било записано, че е в отпуск
от 10.10.2018г. да 09.11.2018г., за което е издаден болничен лист №Е20182065374. В болничният лист била допусната техническа
грешка, същият бил анулиран и издаден нов с № Е20182065 477. Работодателя
използвал техническата грешка и издал обжалваната заповед, а след това подал и
жалба с вх.№РД9240/05.11.2018 до ТЕЛК
„МБАЛ“Д. С решение на ТЕЛК болничния
лист с № Е20182065 477 бил потвърден.
Освен с липсата на безпричинно неявяване на работа в
посочените дни, респ. липсата на вмененото му дисциплинарно нарушение,
незаконосъобразността на обжалваната заповед обосновава и с твърдения за
допуснати от работодателя нарушения на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ-
уволнение по време на ползване на разрешен отпуск без предварително разрешение
на инспекцията на труда, и на разпоредбата на чл.193 от КТ – неизпълнение на
задължението от страна на работодателя преди да наложи дисциплинарното
наказание да изслуша работника и служителя.
При съвпадащи твърдения относно наличие
на валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор от
№21/03.06.2015г., ответникът оспорил иска като неоснователен. В хронология
излага, че до 25.08.2018г. ищецът ползвал разрешен платен годишен отпуск за
2018г., до 10.09.2018г. отпуск за бащинство/на 23.08.2018г. му се родило дете/.
На 12.09.2018г. по пощата му била изпратена покана изх.№4/12.09.2018г.за даване
на обяснения за неявяване на работа на 10 и 11 септември 2018г., върната като
неприета. На същата дата 12.09.2018г. ищецът представил болничен лист №
Е20182065 250 от 12.09.2018г. от ортопедична ЛКК за временна неработоспособност
от 10.09.2018г. до 09.10.2018г. поради хронична нестабилност на колянната става
с посочена дата за явяване на преглед 09.10.2018г. На 10.10.2018г. ищецът подал
молба за прекратяване на трудовия договор по чл.326 от КТ-с предизвестие,
срокът на което следвало да изтече на 10.11.2018г.. Бил уведомен, че следва да
отработи предизвестието. На 12.10.2018г. ищецът представил втори болничен лист №Е
20182065 374 от
ортопедична ЛКК за временна неработоспособност от 12.10.2018г. до 10.11.2018г.
поради хронична нестабилност на колянната става с посочена дата за явяване на
преглед 09.11.2018г. Крайната дата на отпуска съвпадала с края на
предизвестието, което предизвикало съмнение у работодателя, че работникът търси
начин да не го отработи. На 12.10.2018г. на ищеца била изпратена по куриер
покана за даване на обяснения за неявяване на работа на 10 и 11 октомври 2018г.
изх.№6/12.10.2018г. Пратката била върната от куриера на 15.10.2018г. с
обяснение, че адресатът на 13.10.2018г. е отказал да я получи, което поведение
било възприето от работодателя, че работникът не желае да дава обяснения. На 16.10.2018г.
работодателя отправил искане до „Инспекция по труда“гр.Добрич по чл.331 ал.1, т.4
от КТ. На 19.10.2018г. изпратил до ищеца по куриер втора покана за даване на
обяснения за неявяване на работа в посочените два дни-изх.№8/19.10.2018г., и
покана за даване на обяснения във връзка с други отношения –закупуване на
материали от ищеца от „Хеф“ЕООД за сметка на работодателя без възлагане от
последния /изх.№7 от 19.10.2018г./. На 22.10.2018г. работодателят подал жалба
до директора на РЗИ-Д. срещу втория болничен лист /№Е 20182065 374/. На
следващия ден 23.10.2018г. получил разрешение от „ИТ“гр.Д. и издал процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която изпратил на
ищеца по куриер. Писмото било върнато с обяснения, че адресатът отказва да го
получи. На 24.10.2018г. до ищеца била изпратена нотариална покана с приложена
към нея заповед за дисциплинарно уволнение, връчена му от нотариус Ю.Д.К.на
26.10.2018г. На 30.10.2018г. работодателят изпратил чрез куриер покана до ищеца
за получаване на трудовата книжка, отново неприета. На 02.11.2018г. ищецът
получил трудовата си книжка и представил трети болничен лист № Е20182065 477
от ортопедична ЛКК за
временна неработоспособност от 10.10.2018г. до 08.11.2018г. поради хронична
нестабилност на колянната става с посочена дата за явяване на преглед 08.11.2018г.
Болничният лист бил представен с молба, в която се казвало, че стария болничен
лист е анулиран поради техническа грешка. На 05.11.2018г. работодателя подал до
директора на РЗИ-Д. жалба срещу третия болничен лист/№ Е20182065 477/,
мотивиран от убеждението, че корекцията цели да оправдае неявяването на работа на
10 и 11 октомври 2018г. На 04.12.2018г. работодателят получил от директора на РЗИ-Д. писмо с приложено
експертно решение на №3879/29.11.2018г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Д.“АД , което потвърждавало
болничен лист № Е20182065 477. Подадена била на 11.12.2018г. от работодателя
жалба до НЕЛК-гр.С. срещу експертното решение на ТЕЛК по която до
момента/отговорът е депозиран на 16.02.2019г./нямало произнасяне. При тези
изложени фактически твърдения счита да са
неоснователни доводите на ищеца за незаконосъобразност по причина допуснати
от работодателя нарушения на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ- уволнение
по време на ползване на разрешен отпуск без предварително разрешение на
инспекцията на труда, и на разпоредбата на чл.193 от КТ – неизпълнение на
задължението от страна на работодателя преди да наложи дисциплинарното
наказание да изслуша работника и служителя. Счита отсъствието на ищеца от
работа през двата дни/10 и 11 октомври 2018г./да е без причина тъй като няма надлежно
извършено анулиране на болничен лист № Е20182065 374 поради допусната в него
техническа грешка относно началната дата на отпуска, а издадени два болнични
листа с една и съща дата, без да е видно от тях , че единият е анулирания, а
другия заместващия го . Корекцията била поискана от ищеца с цел да оправдае
самоотлъчките си в двата работни дни, посочени като грешно пропуснати в първия
болничен лист, която цел разкривала превратно упражняване на право, т.е. ищецът
осъществил злоупотреба с право.
С атакуваното решение предявеният иск по
чл.344, ал.1 т.1 от КТ е уважен по съображения на районния съд, че отсъствието на ищеца от работа е по причина на
ползване на разрешен отпуск за временна неработоспособност.
Подадената жалба подлежи на
разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на
настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск.
При проверка на решението във
връзка с релевираните в жалбата пороци, съобразявайки се с правомощията си по
чл.269, ал.1 от ГПК ,въззивният съд намира същото за правилно по следните
съображения.
Обосноваващите
претенцията на ищеца по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обстоятелства, изложени в
исковата молба, дават основание да се приеме, че правото си на отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение същия извежда от липсата
на извършено дисциплинарно нарушение – безпричинно неявяване на работа на 10 и
11 октомври 2018г., а ползване на разрешен отпуск за временна
неработоспособност, както и с извършени от работодателя процесуални нарушение
по чл.193, ал.1 от КТ и по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. В този смисъл доводите на
въззивника за уважаване на иска на основание липса на извършено нарушение,
каквото не се твърдяло в исковата молба, са неоснователни.
Не е имало спор, и във въззивната
жалба няма оплаквания във връзка с установените от районния съд фактическите
обстоятелства относно възникването и съществуването между страните на трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 04.06.2015 г. Не е било спорно и
се установява, че поради заболяване „хронична нестабилност на колянната става“,
с болничен лист № Е20182065 250 от 12.09.2018г. /лист 52 от делото на ДРС/ от ортопедична ЛКК на ищеца е разрешено
ползването на отпуск за временна неработоспособност за времето от 10.09.2018г.
до 09.10.2018г.. В същия е посочена дата за явяване на преглед 09.10.2018г. Болничният
лист е обозначен като “първичен”. В ЛРК /л.10 от делото на ДРС/ е отразено,
съобразно изискванията на чл.7 от Наредба за медицинската експертиза /по-надолу
Наредбата/, явяване на ищеца за преглед на 09.10.2018г. и становището на ЛКК за продължаване
на временната неработоспособност поради същото заболяване за периода от
10.10.2018г. до 08.11.2018г.. Два дни след посещението, а именно на
12.10.2018г. е издаден болничен лист № Е20182065 374 , което обстоятелство е
вписано в ЛАК на ищеца съобразно изискванията на чл.10 от Наредбата. Не е спорно, че в деня на издаването му-
12.10.2018г., болничния лист е представен на работодателя. По данни от същия,
обозначен като “продължение”, на
ищеца е разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода 12.10.2018 г.
– 10.11.2018 г.
Обстоятелството, че на
10.10.2018г. ищецът подал молба по чл.326 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие, датата на изтичане на което съвпадала с крайната
дата на разрешения с болничния лист отпуск, предизвикало съмнение у
работодателя, че работникът търси начин да не отработи предизвестието и тъй
като в дните 10 и 11 октомври 2018г.,
необхванати от болничен лист № Е20182065 374, ищеца не се явил на работа,
работодателя бил мотивиран да отпочне дисциплинарна процедура и да му наложи дисциплинарно
наказание „уволнение" със Заповед № 2/23.10.2018г., надлежно мотивирана
съобразно изискванията на чл.195 от КТ и връчена на 26.10.2018г., спор по който
факт между страните няма. Искът относно законосъобразността на същата е
предявен в срока по чл. 358 , ал.2 от КТ. Допустим е и основателен.
Не е налице абсолютното
отменително процесуално основание по чл.193, ал.1 от КТ - неизпълнение на
задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да
поиска писмени или устни обяснения за конкретното нарушение, мотивирало
налагането на наказание, нито по чл.333,ал.1,т.4 от КТ- неизпълнение на
задължението на работодателя да поиска предварително разрешение от инспекцията
по труда за уволнение при условията на чл.330, ал.6 от КТ на ползващ разрешен
отпуск работник.
Задължението на работодателя по
чл.193, ал.1 КТ преди налагането на дисциплинарно наказание да поиска писмени
или устни обяснения се свежда до задължение да предостави реална възможност на
подлежащия на наказване да даде такива. В негова тежест е да докаже при
оспорване и, че е изпълнил това задължение. Когато работодателя е поискал, но
по причина у самия работник, същият не е дал обяснения или в случаите, когато
работодателят е бил поставен от самия работник в невъзможност да поиска
обяснение, намира приложение разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ. При отсъствие
на работника от работа такава невъзможност може да е липсата на известност
относно настоящия му адрес. В случая работодателят твърди да е отправил до В.С. на 12.10.2018 г. покана за даване на обяснения за неявяването
на работа на 10.10.2018г. и 11.10.2018 г. с изх. № 6/12.10.2018 г., изпратена
по куриер- Еконт Експрес ООД. Съгласно представеното удостоверение, издадено от
куриерската фирма по информация от електронната и база данни, на дата
12.10.2018г. е приета от ответника пратка, за която е съставена товарителница
5300042671394, адресирана до В.С.С. с адрес ***, с описание на пратката „документи“.
Удостоверено е, че има опит за доставка на дата 13.10.2018г. от куриер Б.И.,
както и, че след проведен разговор с получател пратката е върната с причина
„отказана пратка“, а на 15.10.2018г. пратката е върната на подателя. Товарителница 5300042671394, с подпис на куриера и отразена информация в смисъла на удостовереното /изключая връщането на
пратката, за която е съставена такава товарителница, по данни от стикера за
което не става ясно дали изобщо касае адресирана до ищеца пратка/ по делото не
е представена, а удостоверяването от името на
„Еконт Експрес” ООД за доставянето и отказа за приемане има характер на
свидетелски показания и не е годно доказателство за установяване на
релевантните обстоятелства. Чрез същия куриер работодателя отправил до ищеца и
на същия адрес на 19.10.2018г. покана изх.№8/19.10.2018г. за даване на
обяснения за неявяване на работа в посочените два дни/изпращането на която
покана не се оспорва от ищеца, а съдържанието на пратката е безспорно установено
при отварянето и в съдебно заседание на 20.03.2019г./, върната по причина “изчерпани
опити за доставка”/съгласно протокол за предадени пратки/. Посетеният от
куриера адрес, посочен от ответника, съвпада с регистрирания постоянен адрес на
ищеца, на който понастоящем живее баща му/св.С./ но не и с регистрирания от
22.12.2017г. настоящ адрес *** , ж.к.Б., №*, вх.*,ет.*, ап.** /съгласно справка
л.148 от делото на ДРС/. Постоянният, а не настоящия адрес на ищеца обаче фигурира
във всички документи към трудовото му досие до този момент- трудовия му договор
и допълнителните споразумения към него, в подадени от самия ищец молба до
работодателя от 01.08.2018г. за разрешаване на отпуск и заявление-декларация от
27.08.2018г. за изплащане на обезщетение при раждане на дете, в представените
от ищеца болнични листи. Обстоятелството, че настоящият адрес на ищеца към
момента на отправяне на покана по чл.193, ал.1 от КТ е бил известен на
работодателя, защото жилището било закупено докато е бил в трудово
правоотношение с него, е недоказано от ищеца. И обстоятелството, че на
26.10.2018г. на настоящия му адрес е връчена нотариалната покана само по себе
си не доказва знание у работодателя за този адрес в предходния момент-към дата
на връчване на поканата по чл.193, ал.1 от КТ. По тези съображения въззивният
съд намира, че са налице предпоставките на чл.193, ал.3 от КТ, респ. работодателят
е изпълнил задължението си по чл. 193 , ал.1 от ГПК.
Закрилата по чл.333,ал.1,т.4 от КТ е преодоляна като в отговор на входираното в Дирекция „Инспекция по труда“-Д. искане №18111677/16.10.2018г. от работодателя
за даване на разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с В.С. на
основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ /л. 46 от делото на ДРС/, е дадено разрешение
изх. № 18093251/23.10.2018 г. /лист 47 от делото на ДРС /.
Не е налице обаче осъществено
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 от КТ, безпричинно
неявяване на работа в два последователни работни дни/ на 10 и 11 октомври 2018г./,
послужило като основание за дисциплинарното наказване с „уволнение“ , а ползване
на отпуск поради временна неработоспособност, разрешен от компетентните здравни
органи.
Съгласно чл. 6 Наредбата за
медицинската експертиза временна неработоспособност е налице в случаите, при
които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо
заболяване; злополука; професионална болест и др. подробно изброени в
разпоредбата причини, свързани със здравословното състояние. Отпускът поради
временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от
управителя на Националния осигурителен институт и от министъра на
здравеопазването. При временна неработоспособност болничният лист се издава за
времето от първия ден на настъпването й до възстановяване на работоспособността
или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК.
В случая, по причина на общо
заболяване- хронична нестабилност на колянната става, с болничен лист №Е20182065
250 от 12.09.2018г. на ортопедична ЛКК, на ищеца е разрешено ползването на отпуск по болест за
времето от 10.09.2018г. до 09.10.2018г. Следващият
болничен лист №Е20182065 374, обозначен
като „продължение“, е издаден за непосредствено продължаване на временната
неработоспособност, обусловена от същото заболяване, но в разрез с правилото на
чл.9, ал.1 от Наредбата, че когато болничният лист е продължение, отпускът за временна неработоспособност
започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по
предхождащия болничен лист, независимо, че той може да е неработен за лицето, в
разрез и с отразеното в ЛАК становище на ЛКК за продължаване на временната
неработоспособност поради същото заболяване за периода от 10.10.2018г. до
08.11.2018г., в болничния лист е отразено, че на ищеца се разрешава отпуск за
временна неработоспособност за периода 12.10.2018 г. – 10.11.2018 г. По данни
от справката за представени болнични листове
в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването
им от ТП на НОИ –Д. за издадения
болничен лист с № Е20182065 374 с начална дата на отпуска 12.10.2018г. е регистрирано, че е анулиран. Издаден е заместващ
го болничен лист №Е 20182065 477, съгласно който разрешения отпуск по болест е за периода 10.10.2018г. –
08.11.2018 г., издаването на който според ответника е в разрез с установения за
това ред. И двата болнични листи /№Е20182065 374 и №Е 20182065 477/ са обжалвани от работодателя
пред РЗИ-Д. По повод жалбата на работодателя срещу болничен лист №Е 20182065
477 е издадено ЕР на ТЕЛК „МБАЛ-Д.“АД, с което се потвърждава издаването му. Срещу
решението на ТЕЛК е подадена от работодателя жалба вх.№2781/11.12.2018г. /по
регистъра на РЗИ-Д./ до НЕЛК гр.С. Липсват данни за изхода от това
административно производство, нито се твърди понастоящем същото да е висящо.
При условие, че реално няма
прекъсване на временната неработоспособност поради общо заболяване,
констатирано с надлежен документ от компетентния здравен орган, който е
разрешил и отпуск за времето от 10.09.2018г. до 08.11.2018г., отсъствието на
ищеца от работа на 10 и 11 октомври
2018г. не е без причина и не съставлява виновно неизпълнение на трудовата
дисциплина. Обстоятелството дали
анулирането на болничен лист №Е20182065 374 и издаването на заместващия
го болничен лист №Е20182065 744 е извършено по установения ред е ирелевантно за
спора относно законността на уволнението, тъй като нарушенията при издаване на
болничния лист, допуснати от медицинските органи, нямат отношение към трудовата
дисциплина на работника или служителя, ползващ разрешения му отпуск по болест/така
определение № 295 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7669/2013 г., III г. о./.
Работодателят, тъй като е осигурител и е изрично посочен в чл. 112, ал. 1 ЗЗ,
несъмнено е сред лицата, заинтересовани да обжалват и да възразяват срещу
издаден болничен лист. В случая е упражнил и правото си на жалба, т.е. е и
участник в производството по обжалване на болничния лист, а по аргумент от чл.
17, ал. 2 ГПК гражданският съд може да се произнася инцидентно по законосъобразността
на административните актове само когато такъв акт се противопоставя на страна
по делото, която не е била участник в административното производство по
издаването и обжалването му. Инициирането от страна на ищеца на производство по
анулирането на грешно издаден болничен лист, за което според св.С. ищецът се
обадил по телефона на работодателя, е акт на упражняване на права, а не
злоупотреба с такива по смисъла на чл.8 от КТ.
След
като фактът на отсъствие на ищеца от
работа в двата последователни работни дни не съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност,
предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като
незаконосъобразна на заповед №
2/23.10.2018 г.на управителя на„БАУН ДА БАУН“ ООД гр.Д. е основателен и подлежи
на уважаване. Обжалваното в тази част решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора, право
на разноски, ако е сторила такива, има въззиваемата страна-ищец в
първоинстанционното производство. Същата е удостоверила сторени разноски за въззивното
производство в размер на 560лева адвокатско възнаграждение, платено в брой при
сключване на представения договор за правни услуги от 03.07.2019г. Дължимото за
една инстанция минимално адвокатско възнаграждение по трудов спор по иск на
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е в размера на минималната работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Към датата 03.07.2019г., когато е сключен процесния договор за правни услуги
между въззиваемия С. и адвоката му, минималната работна заплата в страната е в
размер на 560лева. В този смисъл, тъй като
платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение се равнява на
минимално дължимото, възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно. В полза на въззиваемия С. следва да се присъди сумата от 560лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№590/21.05.2019г. по гр.д.№5168/2018г. на Добрички районен съд, в частта, в
която е уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на В.С.С. с ЕГН ********** ***
срещу „БАУН ДА БАУН“ ООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Добрич, ул.“О.П.“№**, за отмяна като незаконосъобразна
на заповед № 2/23.10.2018г. с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение.
ОСЪЖДА „БАУН ДА БАУН“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“О.П.“№**, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С. с ЕГН **********
***, сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет
лева/ адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.