Решение по НАХД №4764/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3162
Дата: 19 август 2025 г. (в сила от 19 август 2025 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20251110204764
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3162
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110204764 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Б. П. К. против Наказателно
постановление № 23-4332-011351/16.06.2023г. на Началник сектор при ОПП-СДВР, с което
на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева и
„Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че не се касае за нарушение
извършено при условията на системност, а наложеното му наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца ще рефлектира върху качеството на живот на
трудноподвижен човек, за когото се грижи. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Димитров , който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Развива подробни съображения, че не е доказано наличието на системност.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище с изложени доводи по същество и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят К. бил наказван по административен ред за извършени от него нарушения
на ЗДвП, както следва:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТСС № К
4241218/2020г. ,влязъл в законна сила на 15.04.2022г. на СДВР, с който за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600,00 лева.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТСС № К
3325643/2020г. влязъл в законна сила на 15.04.2022г. на СДВР, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
400,00 лева.
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
06.03.2023г. в 18:55 часа, в гр. София, на бул. История славянобългарска до № 7, с посока на
движение от бул. Рожен към ул. Каменоделска лек автомобил марка „*****” , модел
„*****” с рег. № *****, при ограничение за скоростта от 50 км/ч в населено място се е
движил със скорост 88 км/ч. Скоростта била фиксирана с техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията тип CORDON -M-2 № MD 1197, фиксиращо
скорост, дата, час и регистрационна табела позиционирано до пътното платно. След
приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от 85 км/ч.
Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство функционирало на
автоматичен режим.
След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че
процесния автомобил е бил собственост на жалбоподателя, като на 22.05.2023г. същият
собственоръчно попълнил декларация, че на посочената дата 06.03.2023г. автомобилът е бил
управлява лично от него.
Св. В.А. -на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, на който била възложена
работата по преписката, преценил, че жалбоподателят К. е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При извършена проверка в информационна система на ОПП –СДВР било установено, че
нарушението е извършено след като спрямо К. има издадени два броя електронни фиша – К
№ 4241218 и К № 3325643, и двата влезли в законна сила на 15.04.2022г.
Въз основа на тези констатации А. съставил против К. АУАН серия АД №
129090/22.05.2023г., в присъствието на свидетели по съставянето на АУАН и нарушителя.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата.
Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН. Не се е възползвал от правото по
чл.44, ал.1 ЗАНН и не е подал писмено възражение по съставения му АУАН.
2
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 23-4332-011351/16.06.2023г. на Началник сектор при ОПП-СДВР, с
което на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева и
„Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
От приложената по делото справка на водач нарушител се установява, че цитираните и в
АУАН и в НП електронни фишове са влезли в законна сила и с тях жалбоподателя е бил
наказан за извършени от него нарушения на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на
който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
3
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Съдът намира, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено
място водачът на пътното превозно средство не трябва да превишава максимално
определената скорост от 50 км/ч.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в рамките на територията на
гр.София В тази връзка с и приложеното писмо от СО за разрешена скорост в участъка, като
от приложената схема не се установява в процесния участък да е приета за разрешена
различна скорост на движение.
Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 165, ал.2, т. 8 от ЗДвП е
отменена, поради което за контролните органи не е било налице задължението да
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи.
Съдът приема, с оглед приобщеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване , че радарен скоростомер тип CORDON -M-2 № MD 1197 отговаря на
метрологичните изисквания. По преписката е приложен и протокол от 28.01.2021г. за
периодична проверка на техническото средство.
Видно от представения клип на 06.03.2023г., в 18:55 часа, е заснет лек автомобил „*****
*****“ с рег. № *****, като техническото средство е отчело фактическа скорост от 88 км/ч.
Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта,
липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин
констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в
наказателното постановление предмет на обжалване в настоящото производство.
По преписката е приложен часови график за нарядите на процесната дата, както и протокол
4
за използване на АТСКС. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за
обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което
е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, в останалите случаи
административното наказване се реализира по общите правила на ЗАНН - чрез съставяне на
АУАН с описание на констатираното нарушение и издаване на НП за налагане на
съответното административно наказание като записът на мобилното техническо средство е
доказателствено средство в административнонаказателното производство. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено от Върховният административен
съд на Република България – Общо събрание на колегиите по тълк. дело № 1/ 2013 г.
В контекста на горното и отчитайки настъпилата законодателна промяна настоящия съд
приема, че ЕФ за нарушение за скорост по ЗДвП може да бъде издаден и когато нарушението
5
бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно
чл.10, ал.1 от цитираната наредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението. Съгласно ал.2 от същия член на наредбата
протоколът се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол
във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък, а съгласно ал.3 при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват
служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или
работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол CORDON -
M-2 № MD 1197 надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Действително при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на
скоростта съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2017г. е налице изискване за
прилагане към протокола за използването на АТСС на снимка на разположението на уреда.
Към административните преписки във връзка с налагане на глоби за превишения на
разрешената скорост с електронни фишове следва да се прилагат снимки на разположението
на уреда/АТСС, т.е. точно да се прилага нормата на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2017г. В случая контролният орган е представил такава .
По отношение на авторството на деяние Съдът приема същото за доказано , тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по
делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Видно от приложената
по делото декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал и
се е подписал, че на процесната дата автомобилът, който е бил заснет от мобилната камера, е
бил управляван лично от него. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В случая именно К. е управлявал автомобила и той е попълнил писмената декларация,
6
установяваща това обстоятелство.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 4 - за
превишаване от 31- 40 км/ч - с глоба 400 лева.
Административнонаказващият орган неправилно е приел, че нарушението е извършено в
условията на системност. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото НП или
на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Това означава, че за да е налице "системност", следва нарушения да са
извършени в следната поредност – едно влязло в сила и три в едногодишен срок от
влизането му в сила, като едногодишният срок започва да тече след като влезе в сила
първият санкционен акт. Необходимо е да е установено, че са налице три или повече
извършени нарушения от санкционираното лице в едногодишен срок от датата на влизане в
сила на първото издадено НП или първия издаден електронен фиш. В случая процесното
нарушение е извършено на 06.03.2023г. и е в едногодишния срок от влизане в сила на
цитираните в НП електронни фишове, влезли в сила на 15.04.2022г. Двата електронни фиша
са влезли в сила на една и съща дата – 15.04.2022г., като влизането в сила на нито един от
двата не предхожда влизането в сила на другия. Поради това от момента на влизането им в
сила е започнал да тече едногодишният срок, в който е извършено процесното нарушение.
Нарушението, предмет на настоящото производство, се явява извършено за първи път, след
влизане в сила на предходен санкционен акт за същото по вид нарушение, а не за трети път.
Не се установява наличие на условията, регламентирани с § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, от което
следва, че процесното нарушение не може да се квалифицира като системно. Поради това и
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е неприложима. В случая е
налице повторност по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а не системност.
Предвид обстоятелството, че нарушението е несъмнено извършено, въззивният състав
приема, че са налице предпоставки за преквалифициране на установеното нарушение.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй
като всички обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП са подробно
описани в електронния фиш, предявени са на жалбоподателя, който е имал възможност да се
защитава срещу тях. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по
тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия: (...) районният съд разглежда спора по
същество, т. е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото
наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно. (...) Обратното би
значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено
административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно
7
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено
изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337,
ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. " На въззивника
са били предявени и той се е защитавал срещу всички факти от състава на нарушението
по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, поради което не се касае за съществено изменение на
обстоятелствената част на нарушението.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна,
доколкото атакувания санкционен акт по същество е правилен и не са налице основания за
неговата отмяна, а само за ревизиране на размера на наложената санкция.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденият ЕФ е законосъобразен в неговата цялост. Доколкото по делото не се е
явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че
следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63,
ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
По изложените съображения съдът .

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-011351/16.06.2023г, издаден от Началник
сектор ОПП - СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 182, ал.5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 800,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок за 6 месеца, КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на санкция на такова по чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 4 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената санкция на 600,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 / три / месеца.

ОСЪЖДА Б. П. К. , ЕГН: **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
8

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9