№………./........ 08.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1438 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба,
заведена с вх. №20922/18.07.2017г. (подадена по пощата с дата на пощенското
клеймо 15.07.2017г.), поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с уточняващи
молби вх. №24495/30.08.2017г.; вх.
№27491/04.10.2017г.; вх.№ 28484/13.10.2017г.; вх. №31977/15.11.2017г.;
вх.№29/02.01.2018г., на Б.П.В., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М.К.Т., ЕГН **********, двете с постоянен
адрес ***.
Предявяват се осъдителни искове
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” №5, за
осъждане на това дружество да заплати на ищцата в качеството й на наследник на П.
Е. В., ЕГН **********, починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука
- удар от електрически ток (електрокуцио), настъпила на работното му място -
кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ док в района на гр. Варна,
следните суми:
1. сумата 79 800 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключена с
работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД,
ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и
Добавък №1 към нея, със срок на застрахователно покритие от 22.05.2012г. до
21.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата,
следваща депозирането на исковата молба (16.07.2017г.) до окончателното й плащане,
2. сумата 40 568,76 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 79 800 лв., считано от 18.07.2012г. до датата на депозиране на
исковата молба 15.07.2017г.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да
му заплати направените разноски за производството.
С определение №2293/28.06.2018г. работодателят на
починалия наследодател на ищеца – „МТГ-ДЕЛФИН”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, е конституиран като трето
лице-помагач на страната на ответното дружество – застраховател.
Ищцата Б.В. твърди, че е дъщеря – пряк законен наследник на П. Е. В., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Варна, починал на 17.07.2012г. Същия е бил работник на „МТГ-ДЕЛФИН”
АД, ЕИК *********, назначен по трудов договор №755/20.04.2012г. на длъжност
електрозаварчик.
На 17.07.2012г. П. Е. В. е трябвало да изпълни своите задължения като ел.
заварчик, като мястото, където е работил, е кофердама на МК „Агамемнон”,
находящ се на плаващ док, собственост на дружество „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК
*********, с. Езерово, област Варна. При изпълнение на възложената му работа,
вследствие на удар от електрически ток (електрокуцио) същият е починал.
Между работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК
*********, е бил сключен договор за групова застраховка „Злополука” по
застрахователна полица №03/036271Т и Добавък №1 към нея, със срок на
застрахователното покритие от 22.05.2012г. до 21.05.2013г., за което ищцата не
е била информирана след смъртта на наследодателя й. Информация за застраховката
и конкретното застрахователно дружество, с което същата е била сключена, ищцата
е получила едва след завеждане на настоящата искова молба по реда на чл.441,
ал.4 КЗ.
Размерът на дължимото обезщетение е определен в съответствие със специалните условия по застраховка
„Злополука” и Добавък №1 към застрахователния договор №03/036271Т на база средна работна заплата от
950 лева на месец. В приложения към застрахователната полица списък на
личния състав на застраховащия работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД изрично е вписан и
наследодателят на ищцата П. Е. В., ЕГН ********** (№19 в списъка).
По сключено споразумение дружеството - работодател „МТГ „Делфин” АД
изплатило на М.К.Т. – намирала се във фактическо съжителство с пострадалия П.
Е. В., и на ищцата Б.П.В. – негова дъщеря, сума в общ размер на 80 000
лева, на основание чл.200 - 202 от КТ.
Ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД оспорва по основание и размер предявените
искове. Като не оспорва фактите, свързани с наличието на валидно сключена с
работодателя „МТГ - Делфин” АД групова
застраховка по риска „Злополука”, в това число и “Трудова злополука”, по застрахователна
полица № 03/036271Т и съществените договорки по нея при настъпване на покрит
риск „смърт вследствие трудова злополука”, съгласно Добавък №1 към нея и Общите
условия по застраховка „Злополука”, ответникът твърди, че не дължи плащане на
процесните суми, доколкото първоначално същите са били претендирани като
обезщетение за преживени болки и страдания от загубата на починалия
наследодател на ищцата, която отговорност е деликтна – обезщетява се по реда на
чл.45 ЗЗД и не се включва в предмета на застраховане по процесната полица.
Твърди, че спрямо него не е била предявявана претенция за плащане на
застрахователно обезщетение, съответно не е било проведено ликвидационно
производство.
Наред с това, позовавайки се на факта, че ищцата, в качеството й на наследник на починалия, е
получила обезщетение по повод същото събитие от работодателя „МТГ - Делфин” АД
и като твърди, че сумите, дължими от работодателя на основание чл.200 от КТ и
застрахователната сума, за която застрахователят се е задължил, не могат да се
кумулират (по аргумент от чл.200, ал.4 от КТ), ответникът счита, че ищцата не е
материалноправно легитимирана да получи сума по застрахователния договор.
В условие на евентуалност е противопоставил
твърдения за липсата на данни за настъпило застрахователно събитие под формата
на трудова злополука, което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковите
претенции.
Твърди се също така, че на 17.07.2012г. при извършване на възложената му заваръчна
дейност със заваръчно съоръжение с накрайник (ръчок), работникът П. Е.
В. е бил под въздействието на алкохол (0,9 ‰) като
именно това му състояние (алкохолно повлияване) е довело до прилошаване и/или
загуба на равновесие, при което същият е допрял накрайника (ръчока) до тялото
си, съответно до липсата на адекватна реакция за неговото отделяне от
сърдечната област и/или предприемане на други подходящи мерки. А сам по себе си
протичащият през накрайника (ръчока) на съоръжението ток не е имал необходимата
сила, така че да причини смъртта на работника. Според ответника, като е
извършвал възложената му трудова дейност с електричество под въздействието на
0,9 промила алкохол в кръвта, при високи летни температури и в тясното
пространство на работното му място, пострадалият виновно е нарушил както
законовите разпоредби (чл.126, т.2 от КТ и чл.ЗЗ от ЗЗБУТ), така и дадените от
работодателя му инструкции, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на последиците. С оглед на това в условие на евентуалност ответникът противопоставя
възражение, че настъпилата на 17.07.2012г. злополука с работника П. Е. В. не съставлява покрит риск съгласно условията на сключения с
работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД застрахователен
договор за групова застраховка по риска „Злополука” и приложимите към
него Общи условия - раздел ІІІ, т.7.13, т.7.15 и т.7.3.
Обосновано е и възражение за погасяване по давност на исковите претенции
към датата на подаване на исковата молба, като за такава се сочи датата
18.07.2017г.
Намира за изцяло неоснователен и акцесорния иск за обезщетение за забава, поради обстоятелството, че ищцовата страна не
е сезирала и не е информирала застрахователя за настъпилото събитие, лишавайки
го от възможността да проведе ликвидационно производство и да се произнесе по
съответния ред.
Третото лице-помагач „МТГ-ДЕЛФИН” АД
не оспорва факта, че към 17.07.2012г. наследодателят на ищцата П. Е. В. е бил
назначен по трудов договор и е работил в „МТГ-ДЕЛФИН” като електрозаварчик,
както и че същият е починал на 17.07.2012г. около 16.00ч. при изпълнение на
трудовите си задължения при работа в кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на
плаващ док. Не оспорва факта на съществуващата роднинска връзка между починалия
работник П. В.и ищцата, както и че между него и ответното застрахователно
дружество е била сключена групова застраховка по риска „Злополука” със
застрахователна полица №03/036271Т/10.05.2012г.
със срок на валидност от 22.05.2012г. до 21.05.2013г. за 701 бр. работници,
описани по име и заемана длъжност в Добавък №1 към застрахователната полица, сред които под №19/3618-4138-3 е
включен и починалия наследодател на ищцата. Не оспорва, че в покритието
по цитираната застраховка е включен риска „смърт на застрахованото лице,
вследствие на трудова злополука”, че застрахователната премия по тази
застраховка е била заплатена, както и че смъртта на починалия наследодател на
ищцата е покрит застрахователен риск. Не оспорва и факта, че съгласно
„Специалните условия” на застраховката при смърт на законните наследници следва
да се изплати застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати,
всяка една в размер на 11 400 лева, или общо 79 800 лева. Не оспорва
и факта, че на ищцата и нейната майка М.К.Т. (във фактическо съжителство с
починалия П. В.) е било изплатено обезщетение в размер на 80 000 лева по
силата на сключено с тях споразумение на основание чл.200-чл.202 КТ.
Заявява, че оспорва всички останали твърдения на ищеца, в т.ч. размера на
обезщетението за неимуществени вреди, дължимостта на претендираната от
ответника главница -застрахователно обезщетение и обезщетението за забава в
размер на законната лихва по сключения договор за застраховка „Злополука”, като
поддържа правопогасяващите и правоизключващите възраженията на ответника,
релевирани с отговорите на исковата молба, но без да конкретизира същите.
Счита, че исковата претенция е изцяло неоснователна, ако се приеме, че за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща П. Е. В.
същата следва да бъде възмездена със сума равна или по-малка от обезщетението
по чл.200-202 КТ, което й е изплатено на основание сключеното споразумение от
22.10.2012г. Според третото лице – помагач само в случай, че се приеме, че размерът
на дължимото обезщетение е по-висок от изплатеното вече от работодателя такова,
и исковата претенция е предявена в петгодишния давностен срок, считано от
17.07.2012г., на ищцата следва да й бъде присъдена съответна част от дължимата
застрахователна сума до общия размер на застрахователното покритие.
Изрично е обосновано възражение за частично погасяване на акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане по давност за срока,
надхвърлящ три години преди предявяването на иска.
По делото са проведени няколко съдебни заседания, в хода на
доказателствения процес са събрани писмени доказателства, изслушано е и
заключение на допуснатата по делото комплексна
съдебномедицинска и електротехническа експертиза.
В последното по делото заседание ищцата Б.В., чрез пълномощника си адвокат П.В., ВАК, заявява, че поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Доводите на страната са развити
по-подробно в писмена защита.
Ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, чрез
пълномощника си по делото адвокат П. П., ВАК, счита за безспорно установено от
събраните по делото доказателства, че преди да настъпи събитието, вследствие,
на което е причинена смъртта на работника, същият е употребил алкохол, което е
повлияло и неизменно е дало отражение върху неговите адекватни реакции,
координация и прецизност, с оглед извършваната дейност и се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, което е достатъчно основание за
отхвърляне на предявения иск.
Третото лице –помагач „МТГ-ДЕЛФИН” АД, чрез пълномощника си по делото
адвокат М.Р., ВАК, обосновава становище за установеност на факта, че
наследодателят на ищцата е претърпял трудова злополука, която безспорно попада
в предмета на сключения с ответното дружество договор за застраховка
„Злополука”, като моли след преценка за основателността на развитите от
застрахователя правоизключващи и правопогасяващи възражения, при определяне на
размера на полагащото се обезщетение съдът да съобрази и съответно да приспадне
изплатеното доброволно от работодателя обезщетение по чл.200 от КТ на ищцата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, и въз основа на доводите на страните и приложимия
закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения главен иск е претендираното
право на ищцата Б.П.В., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М.К.Т., ЕГН **********, като наследник на П.
Е. В., ЕГН **********, починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука
- удар от електрически ток (електрокуцио), настъпила на работното му място -
кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, да
получи от застрахователя – ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София дължимата застрахователна сума по сключената с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, застраховка
„Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък №1 към нея.
Претендираната с иска сума е в
максималния размер от 79 800 лева, определен в съответствие със специалните условия по застраховка „Злополука” и Добавък №1 към
застрахователния договор №03/036271Т
като седем годишни брутни заплати на база средна работна заплата от 950 лева на
месец.
Същото се претендира ведно със следващо се обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от деня, следващ злополуката
– 18.07.2012г., до окончателното й плащане, чийто размер до датата,
следваща подаването на исковата молба (16.07.2017г.) се заявява в размер на 40 568,76 лева.
Така предявените искове намират
своето правно основание в чл.231, във вр. с чл.238, ал.6 от Кодекса на
застраховането (обн., ДВ, бр.103/2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 1.01.2016 г.), съответно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Между страните не е налице спор по основните релевантни факти, същите се
установяват надлежно и от събраните по делото писмени доказателства.
Така не е спорно, че ищцата Б.П.В., ЕГН **********, е пряк наследник по
закон на П. Е. В., ЕГН **********, починал на 17.07.2012г. Приживе същият е
работил по трудов договор №755/20.04.2012г., сключен с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, на
длъжност електрозаварчик. На 17.07.2012г. на П. Е. В. било възложено извършване
на заваръчни работи в кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ док в
района на гр. Варна. Около 16,00 часа при извършване на заваръчната дейност
работникът попаднал под въздействието на електрически ток, вследствие на което
починал.
Инцидентът е регистриран в ТП на НОИ - РУСО, гр. Варна с декларация на
трудова злополука вх. №645#1/20.07.2012г., като с разпореждане №176 от
12.12.2013г. на ТП на НОИ, РУСО - гр. Варна, злополуката е обявена за трудова
съгласно чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Не е спорно, че между дружеството – работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, и ответното дружество „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК *********, е бил сключен договор за групова застраховка „Злополука” по застрахователна
полица №03/036271Т и Добавък №1 към нея, със срок на застрахователното покритие
от 22.05.2012 до 21.05.2013 година. Дължимата по този договор
застрахователна премия е била заплатена от застраховащия работодател. Съгласно
Добавък 1 към застрахователна полица
№03/036271Т и Общите условия по застраховка „Злополука” за риска „смърт
на застрахованото лице вследствие на трудова злополука” застрахователната сума
се изчислява на база средна работна заплата 950 лева/месец за всички
застраховани лица, като на законните наследници се изплаща застрахователна сума
в размер на седем годишни брутни заплати. Пострадалият П. Е. В., ЕГН **********,
изрично е посочен в списъка на личния състав на застраховащия работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД под №19/3618-4138-3 и същият
е застраховано лице по сключената групова застраховка „Злополука”.
Липсва спор и по факта, че на 22.10.2012г. между дружеството - работодател „МТГ „Делфин” АД, М.К.Т. –
намирала се във фактическо съжителство с пострадалия П. Е. В., и Б.П.В. – негова дъщеря, е било
сключено споразумение, по силата на което работодателят им е изплатил сума в
общ размер на 80 000 лева, на основание чл.200 - 202 от КТ.
От заключението на комплексната експертиза се установява, че непосредствено
преди злополуката работникът П. В. е изпълнявал долния хоризонтален заваръчен
шев на водоплътна преграда от кофердама на кораба. Кофердамът е корабна част,
която разделя товарната от машинната част. В конкретния случай същият е с
ширина 80 сантиметра. Заваръчната дейност работникът е изпълнявал с техническо
средство – изправител за многопластово дъгово заваряване тип ВДМ-1202С У3.1,
производство на електромашиностроителния завод „Фирма Селма” гр. Симферопол,
който е отговарял на всички изисквания за производство, продажба и
експлоатация. Към електрожена заводът-производител предлага и допълнителен блок
БСН-10 за понижаване на напрежението до 8,5-12V в рамките на една секунда при
прекъсване на електрическата верига, за да гарантира безопасност при работа в
шахта, тунел, резервоар, цистерна или друго затворено пространство, с какъвто в
случая електроженът, с който е работел П. В., не е бил снабден. Работникът е
бил инструктиран преди началото на работата, използвал е лични предпазни
средства.
При извършване на заварките вероятното положение на тялото му е било от
изправено до клекнало, а при прекъсване на заваръчната дъга – клекнало или
наведено. Разстоянието от тялото на работника до металните стени на кофердама е
от порядъка на 10-20 сантиметра. При извършване на заварките не съществува
възможност да се получи неволен досег на ръкохватката до тялото на заварчика.
Такъв може да се получи при прекъсване на заваръчната дъга. Това обикновено е
при смяна на електрода, защото тогава движенията на заварчика не са така
концентрирани в определена точка както при изпълнение на заваръчния шев (в
случая линия), а също и в началото и в края на цикъла на заваряване.
Най-вероятната зона за такъв досег (допир) е в областта на гърдите и предната
част на ръцете. При неволен досег на ръкохватката до тялото на заварчика същият
има възможност за реакция, която е неволева, т.е. мигновена рефлексна. В
работен режим на ръкохватката напрежението е 26V и се чувства от хора с ниско
вътрешно омично съпротивление. В режим на празен ход напрежението в случая е до
65V и при досег се чувства осезаемо. Има разлика във времето за реакция на
заварчика за отделяне на източника на тока от тялото му и в случай, че тялото
му докосва (подпряно е в) металната стена на кофердама като влияние оказват и
редица фактори – личните предпазни средства (като ръкавиците, обувките,
специалното работно облекло), моментното омично съпротивление на тялото,
зависещо от много фактори, в т.ч. от влагата на кожата (потта).
В случая най-вероятно при прекъсване на заваръчната дъга и смяна на
електрода ръкохватката да е допряна неволно до гърдите на заварчика, при което,
с оглед и много тясното пространство, тялото му да се е опряло в металната
стена на кофердама, при което веригата на протичане на електрически ток е
затворена. Смъртта на пострадалия П. В.се дължи на действието на електрически
ток, довело до централно потискане на центровете на сърдечната дейност и на
дишането, за което говорят установените при аутопсията типични изменения на
кожата – електрически знаци (на гърдите, гърба, дясната ръка и десния крак)
както и картината на бързо настъпила смърт. В конкретния случай e имало и пряко
действие на тока върху сърцето и бърза смърт.
Установената при аутопсията концентрация на алкохол в кръвта от 0,9о/оо
отговаря на лека степен на алкохолно опиване и е валидна към времето на
настъпване на смъртта. Използван е метода „Видмарк”, който е изключително точен и чувствителен, но освен алкохола, долавя и други летливи вещества (ацетон, етер, лакове и
бои). Прецизно определяне на вида на летливото редузиращо вещество може да се
постигне при използване на газхроматографския метод на изследване. Вещото лице
– медик сочи, че методът „Видмарк” е допустим при изследване за установяване на концентрация в
съдебно-химическа лаборатория към „Съдебна медицина”, дори и същата да не е
лицензирана по Наредба №30/2001г. за установяване конкретно на употреба на
алкохол. В конкретния случай лаборатория към МБАЛ „Света Марина” е една от
двете лицензирани в страната съдебно-химически лаборатории за изследване на
всевъзможни вещества в труповете. Макар в случая да липсват конкретни данни за
средата, в която пострадалият е работил, физическото му състояние, вид,
количество и време на употребен алкохол, вещото лице сочи принципно, че е
възможно, ако е имало прясна боя, някакъв процент да проникне в кръвта на
пострадалия. Ако човек е бил болен от диабет, то тогава една сериозна
концентрация на алкохол може да се дължи на изработвания от организма ацетон.
Концентрацията на алкохол по принцип се увеличава и при трупно разложение. По
общо правило концентрацията на алкохол действително влияе на скоростта на
реакциите и на съобразителността на човек, но пряка корелация между
концентрацията на алкохол в кръвта и поведенческите реакции в рамките на леката
степен на алкохолно опиване (до средна) няма. При много хора (особено когато се
касае за едър човек) концентрация на алкохол до 1.8 и 1.9 ‰ не се отразява на
поведението. Видимо пияни са хора, които имат обикновено над 1.8-2.0 ‰.
Изложеното се установява от събраните по делото
доказателства, имащи отношения за правилното решаване на делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът намира предявения
главен иск за доказан в своето основание.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от КЗ (отм.), в случаите на сключена
застраховка „Злополука”, какъвто
характер има сключения между работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, и ответното дружество „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК *********, договор за групова застраховка по застрахователна полица
№03/036271Т и Добавък №1 към нея, при настъпване на застрахователното
събитие или на определените в договора условия застрахователят е длъжен да
плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния
договор. С оглед на това и доколкото по делото е доказано, че в срока на
действие на процесния застрахователен договор е настъпило застрахователно
събитие, а именно смърт на застраховано по тази сделка лице – работника П. Е.
В., ЕГН **********, посочен изрично в списъка на личния състав на застраховащия
работодател под №19/3618-4138-3,
обявена надлежно за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, то
следва да се приеме, че за ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
ЕАД е възникнало задължение по чл.238, ал.1 от КЗ (отм.) да заплати уговорената
застрахователна сума.
Твърденията на застрахователя за съпричиняване на злополуката от
пострадалия в резултат на употребата на алкохол не намират подкрепа в събраните
по делото доказателства и съдът цени същите като недоказани, по следните
съображения:
Твърдяното в процесния случай съпричиняване предпоставя от обективна страна
отклонение /нарушаване на правилата за
допускане на пострадалия до работната площадка и до извършването на процесните
заваръчни дейности въз основа на видими и разпознаеми признаци от неговото
поведение. Съобразено със спецификата на процесния случай, като обективен
елемент от фактическия състав на злополуката, твърдяното съпричиняване
предпоставя видими и разпознаваеми от начина и от резултат на извършената от
пострадалия в деня на злополуката заваръчна дейност отклонения от стандартите и
правилата за тази работа. Съпричиняването в рамките на един производствен
процес, какъвто е заваръчната дейност в този случай, обективно носи отпечатък
на отклонението от правилата за безопасност. И не на последно място тези
отклонения да са под влиянието на употребата на алкохол от пострадалия.
Съпричиняването като обективно положение следва да бъде изведено като краен
извод въз основа установеността по делото на всеки един от тези обективни
елементи от фактическия състав на трудовата злополука, каквото в този случай
липсва. Извеждането на знанието и установеността на всеки един от тези факти не
може да бъде градено на базата на предположението, че след като за един от тях
съществуват доказателства, то другите следва да бъдат приети за съществуващи.
Съдът не споделя тезата на страните, че изхода от делото трябва да бъде
подчинен на решението на повдигнатия между тях спор за наличието и произхода на
алкохол в кръвта на пострадалия. Този рефлексен спор, фокусиран основно върху
легитимността на използвания метод за изследване на алкохола в кръвта на
пострадалия и върху легитимността на лабораторията, която трябва да извърши
това експертно изследване, има своята предистория и произтича от извършените
преди внасянето на иска експертизи в хода на досъдебно производство. За
инициирането на тези експертизи са използвани различни законови поводи и процедури.
Експертните заключения по тези експертизи обаче не изследват и не дават отговор
на релевантния за това исково производство въпрос - наличието на алкохолно опиянение на пострадалия и неговия
причинно–следствен ефект върху
злополуката.
Изтеклият период от време от настъпване на процесната злополуката до
предявяване на иска - близо пет години, има ограничителен ефект върху
събирането на факти и доказателства в исковия процес по този въпрос. От друга
страна обаче, предхождащите това дело експертизи дават една сравнително добра
отправна основа за преодоляване на затрудненията, с които в този случай се
сблъсква гражданското съдопроизводство, посредством назначената от съда за
целта комплексна съдебномедицинска и електротехническа експертиза. В съдебно
заседание от 23.05.2019 г. експертите ясно и обосновано представят и защитават
даденото от тях писмено заключение като отхвърлят възможността поведенческите
реакции на пострадалия в процеса на изпълнение на процесната заваръчна дейност
да са съпричинили злополуката и същите да са били повлияни от употреба на
алкохол. Съдът кредитира това експертно заключение като обосновано. Същото
напълно кореспондира на установените по
делото факти. В деня на злополуката поведението на пострадалия не индикира
обективни признаци и реакции, които да сочат на отклонение от нормалните, и
които да изключват извършването от него в този ден на процесната заваръчна
дейност в конкретната работна среда. Пострадалият е минал присъствен
инструктаж, комуникирал е със своите колеги и е осъществявал до момента на
злополуката възложената му заваръчна дейност. Липсват факти и доказателства,
които да сочат на непрофесионално изпълнение или на отклонения в изпълняваната
в деня на злополуката от пострадалия заваръчна дейност. Нищо от установените по
делото факти не дава основание да се заключи, че пострадалият при извършването
на процесната заваръчна дейност е действал в отклонение или в нарушение на
производствените правила. Злополуката и смъртта се дължат на токов удар,
настъпил в процеса на заваръчната дейност.
Въз основа на тези факти и причинно-следствена обусловеност, тяхното
задълбочено проучване и защитеното по делото експертно заключение, настоящият
съдебен състав намира твърденията на ответника за съпричиняване на злополуката
от страна на пострадалия за неоснователни и недоказани.
По отношение на размера на задължението.
Предмет на застраховката “трудова злополука” е лично, а не имуществено
благо, поради което и тя няма пряко обезщетително действие. Съгласно общата
разпоредба на чл.238 от КЗ (отм.) и специалната такава на чл.17 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова
злополука” при настъпване на покрит риск в тежест на застрахователя по тази
застраховка възниква задължение да заплати уговорената между него и
работодателя в твърд размер застрахователна сума, без значение какъв е размера
на претърпените от увредения работник вреди. По тази застраховка не подлежат на
възмездяване действително претърпените от застрахования вреди, което е характерно
за имуществените застраховки. Задължението за пълно имуществено обезщетяване на
работника, който е претърпял трудова злополука, или неговите наследници (при
смърт поради трудова злополука) възниква за работодателя на основание чл.200 от КЗ, който отговаря за всички претърпени от пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с трудовата злополука. С
оглед на това и отговорността на застрахователя по договора за задължителна
застраховка “трудова злополука” и тази на работодателя при настъпила трудова
злополука не е идентична по размер. Застраховката “трудова злополука” не изключва отговорността на
работодателя, а тъкмо обратното, подпомага го (изцяло или частично) при
обезщетяване на вредите по чл.200 КТ. Именно поради това и доколкото, за
разлика от отговорността на застрахователя, отговорността на работодателя за
обезщетяване на вредите от трудова злополука е неограничена, законът установява
възможността дължимото от работодателя обезщетение да бъде намалено с
получената от работника (или неговите наследници) застрахователна сума по
застраховката „трудова злополука” - чл.200, ал.4 КТ. В тази насока е практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 196/
17.02.2016 г., постановено по т.д. № 3034/2014 г. по описа на ВКС, I т.о.,
Решение № 154/ 01.12.2014 г., постановено по т.д. № 3050/ 2013 г. по описа на
ВКС, I т.о., Решение № 116 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1921/2016 г., I т.
о., ТК.
С оглед изложеното и като има предвид предмета на предявения иск по чл.238,
ал.6 от КЗ (отм.), съдът приема, че в случая липсва каквото и да било основание
за намаляване на дължимата от застрахователя застрахователна сума с платеното
от работодателя обезщетение по сключеното с М.К.Т. – намирала се във фактическо
съжителство с пострадалия П. Е. В., и Б.П.В.
– негова дъщеря, споразумение от 22.10.2012г. При липса на твърдения и
представени доказателства за конкретен размер на платеното на ищцата Б. В.
обезщетение следва да се приеме, че сумата 80 000 лева е платена поравно
на фактическата съпруга на загиналия работник и малолетната му дъщеря. Като се
имат предвид разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ и размера на платената на
ищцата сума - 40 000 лева, липсва основание да се приеме, че същата
съответства на дължимата от застрахователя сума по договора за застраховка „Злополука”. Съобразявайки същността
на застраховката „трудова злополука” и
целта на този застрахователен договор и на интереса, който има
работодателя от сключването му в полза на работниците и служителите си, обосновано би могло да се приеме, че с
плащането по споразумението от 22.10.2012г. работодателят е заплатил
доброволно дължима от него част от обезщетението за пълния размер на вредата,
надхвърляща частта, дължима от застрахователя.
При съобразяване на волята на страните, сключили процесния застрахователен
договор, изразена в клаузата „Покрити рискове и застрахователни обезщетения”,
т.1 от него и §2 от Добавък 1 към
застрахователната полица, се налага извода, че в тежест на ответното застрахователно
дружество е възникнало задължение да заплати на законния наследник на загиналия
при трудова злополука застрахован работник уговорената застрахователна сума в
размер на седем годишни брутни заплати на база средна работна заплата 950
лева/месец. Общият й размер се изчислява на 79 800 лева. Следователно,
главният иск се цени като доказан и по размер.
Съгласно чл.238, ал.3 от КЗ (отм.) и чл.12 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука” застрахователят
е длъжен да плати застрахователната сума в срок 15 дни от датата, на която са
представени поисканите доказателства за установяване на застрахователното
събитие и на размера на плащането. По делото нито се твърди, нито се
установява, че до предявяването на иска застрахователят е бил поканен да плати
застрахователната сума. При това положение настоящия състав приема, че
най-ранният момент, за който има доказателства по делото, че до застрахователя
е отправено искане за плащане на застрахователната сума е датата на получаване
на преписа от исковата молба – 23.03.2018г. Броен от тази дата и по правилата
на чл.72, ал.1 и 2 от ЗЗД, 15-дневният срок за доброволно изпълнение изтича на
10.04.2018 г. Следователно забавата на застрахователя настъпва считано от
11.04.2018 г. и именно от тази дата следва да се присъди исканото обезщетение
за забава. По изложените съображения акцесорната искова претенция за сумата 40 568,76 лева,
представляваща лихви за забава за периода от 18.07.2012г. до 15.07.2017г., вкл.,
както и за последващия период от 16.07.2017г. до 10.04.2018г., вкл., се явява
неоснователна.
По възражението за давност.
Разпоредбите за погасителната давност са обект на уредба
в материален закон – Закона за задълженията и договорите. С разпоредбата на
чл.116, б.”б” от ЗЗД на едно чисто процесуално действие, каквото е
предявяването на иск за едно вземане се придава и съответната материалноправна
последица: прекъсване на погасителната давност относно него, без с това обаче
самото предявяване на иска да губи качеството си на процесуално действие,
регламентирано в уредбата на ГПК. Следователно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК се отнася и за предявяването на иска като процесуално действие, поради
което изпратената по пощата искова молба прекъсва давността от датата на
изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо. В този смисъл е
разрешението по правния въпрос за съотношението на процесуалноправните
разпоредби на чл.125 и чл.62, ал.2 от ГПК и обусловения от това извод за
момента, в който искът следва да се счита предявен при положение, че исковата
молба е подадена по пощата, дадено с решение
№ 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК, което
настоящия съдебен състав споделя изцяло.
В конкретния случай с оглед датата на настъпване на
трудовата злополука при която е загинал наследодателя на ищцата - 17.07.2012г.,
предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност изтича на
17.07.2017г.
Исковата молба е постъпила в съда на 18.07.2017г. като е
заведена с входящ №20922/18.07.2017г. по описа на ВОС, регистратура ГТО. Същата
обаче е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 15.07.2017г.
С оглед на това и като съобразява относимата към това
действие разпоредба на чл.62, ал.2 от ГПК съдът намира възражението на
ответника за погасяване по давност на претендираното с иска вземане за дължимо
обезщетение при настъпилото застрахователно събитие за неоснователно.
Като се има предвид приетата от съда начална дата на забавата, за чието
обезщетяване ответния застраховател дължи лихви - 11.04.2018г., е очевидно, че
към датата на предявяване на иска – 15.07.2017г., по отношение на акцесорната
претенция погасителната давност не е изтекла, независимо, че спрямо тази
претенция е приложим краткия тригодишен срок по чл.111, б.“в” от ЗЗД,.
По тези съображения съдът заключава,
че предявения главен иск е основателен, поради което го уважава в пълния му
размер от 79 800 лева.
Доказаността на главното вземане и неизправността на ответника по поетите
от него договорни задължения е с правна релевантност за частична
основателността и на предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава
върху търсената главница от 79 800
лв., считано от датата на изтичане на 15-дневният срок за доброволно изпълнение
по чл.238, ал.3 от КЗ (отм.) – 11.04.2018г., до окончателното й плащане.
Искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 79 800 лв., считано от 18.07.2012г. до 10.04.2018г.,
вкл., чийто размер до датата на депозиране на исковата молба - 15.07.2017г., е заявен в размер на 40 568,76 лева, се отхвърля като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане,
придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата (л.469), в полза на пълномощника на ищцата следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно уважения
размер на главния иск, а именно сумата 2 924 лева, определено на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД
следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Варненски окръжен съд
следващата се държавна такса за уважения иск, определена съобразна правилото на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1,
т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.) в размер на 3 192 лева.
Предвид отхвърлянето на част от акцесорния иск и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК искането на ответника да му се присъдят сторените
за производството разноски се преценява като частично основателно. Съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК (л.470) и доказателствата за направени
разноски (л.281, 471-478), същите са в общ размер на 2 000 лева, като
включват част от внесения депозит за експертиза и платени адвокатски
възнаграждения. Понастоящем ответникът е останал задължен за плащане на
остатъка от дължимия депозит за експертиза в размер на 1107.20 лева, поради
което тази сума не следва да се съобразява в общия размер на сторените от него
разноски. Същата подлежи на принудително събиране на основание чл. 77 от ГПК.
Съобразно отхвърлената част на исковете (40 568,76 лв.) ищцата следва да бъде осъдена да репарира на
ответника сумата 674,07 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София” №6, да заплати на Б.П.В., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител М.К.Т., ЕГН **********, двете с
постоянен адрес ***, в качеството и́ на наследник на П. Е. В., ЕГН **********,
починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука - удар от електрически
ток (електрокуцио), настъпила на работното му място - кофердама на МК
„Агамемнон”, находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, сумата
79 800 лева (седемдесет и девет хиляди и осемстотин
лева), представляваща дължима застрахователна сума по сключена с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********,
застраховка „Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък №1 към
нея, със срок на застрахователно покритие от 22.05.2012г. до 21.05.2013г., на
основание чл.231, във вр. с чл.238, ал.6 от Кодекса на застраховането (отм.), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтичане на
15-дневният срок за доброволно изпълнение по чл.238, ал.3 от КЗ (отм.) –
11.04.2018г., до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата 79 800 лв., считано от 18.07.2012г. до
10.04.2018г., включително, чийто размер до датата на депозиране на исковата молба - 15.07.2017г., е заявен в размер на 40 568,76 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София” №6, да заплати на
адвокат П.С.В.,***, БУЛСТАТ **********, като пълномощник на Б.П.В., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М.К.Т., ЕГН **********, сумата 2 924 лева (две хиляди деветстотин двадесет и четири лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Б.П.В., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Т., ЕГН **********,
двете с постоянен адрес ***, да заплати на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София” №6, сумата 674,07
лева (шестстотин седемдесет и
четири лева и седем стотинки), представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство по съразмерност с отхвърлената част на
исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София” №6, да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по
съответната сметка на съда, сумата
3 192 лева (три хиляди сто
деветдесет и два лева), представляваща държавната такса, дължима по уважения
главен иск за тази инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МТГ-ДЕЛФИН”
АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, р-н „Одесос”, ул. „Дръзки” №8, представлявано от К.
М. Д.и С. Д.С., като трето лице – помагач на страната на
ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София, поради което
има действието, посочено в чл.223 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с
въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: