№ 16830
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110110053 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
В полза на ищеца следва да се издаде съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди от МВР Перник с АУАН GA****** от 26.01.2021 г.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал в
електронна форма процесния договор, общите условия на ищеца и електрония запис за
стартиране на сесия с процесния автомобил на 24.01.2021г. съдът намира за
неоснователно, доколкото не се твърди противоречие между представените копия и
оригиналите на исканите документи и се касае за електронни документи по твърдение
на ищеца.
Искането на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение е основателно и
следва да бъде уважено.
По искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане следва да бъдат дадени указания на
ответника да приведе доказателственото си искане в съответствие с разпоредбата на
чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи какви обстоятелства ще доказва с искания свидетел.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на
трето лице помагач – Р. ИВ. ИВ.. Искането е своевременно – същото е направено в
срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ответника е налице правен интерес от привличането на
третото лице, тъй като евентуалното уважаване на предявените искове би довело до
възможност за упражняване на регресни права от страна на ответника.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да приведе доказателственото си искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане в
съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи какви обстоятелства ще
доказва с искания свидетел, а при неизпълнение искането за разпит на свидетел ще
бъде отхвърлено.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК Р. ИВ. ИВ., ЕГН **********
като трето лице – помагач на страната на ответника.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка за постоянния и настоящ адрес на Р. ИВ. ИВ..
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищеца съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабди от МВР Перник с АУАН GA****** от 26.01.2021г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответника съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди със справка от доставчиците на мобилни услуги, установяваща
титулярите на договори за ползване на мобилни услуги с номера ********** и
***********.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в
оригинал процесния договор, общите условия на ищеца и електрония запис за
стартиране на сесия с процесния автомобил на 24.01.2021 г.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.10.2022 г., 10:10 часа, за когато да
се призоват страните и третото лице помагач.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „Р.Ш.Б.“ ЕАД, твърди, че предоставя обществено достъпна услуга по
откриване и наемане на електрически автомобил през мобилен телефон срещу наемна
цена, като на 24.01.2021 г. е сключил договор за наем на електрическо превозно
средство с ответника – М. В. П.. Твърди, че сисията на ответника по използване на
автомобила е стартирала на 24.01.2021 г. и е продължила до 26.01.2021 г., като през
този период ответникът е предоставил ползването на автомобила на трето лице – Р.
ИВ. ИВ., който не е притежавал и свидетелство за управление на МПС, с което
ответникът е нарушил чл. 3.4 и чл. 3.2 от договора. Поради посоченото на собственика
на автомобила е била наложена принудителна административна мярка: прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са били свалени и регистрационните
табели на автомобила. Сочи, че в резултат на налагане на принудителната
административна мярка, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
невъзможността да ползва процесния автомобил за период от 6 месеца. Твърди още, че
наемателят не е заплатил и наемната цена по договора в размер на 140 лв. за периода
от 24.01.2021 г. до 26.01.2021 г. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца следните суми: 11475 лв., представляваща неустойка по т. 20 от Приложение
2
№ 1 към договора (75 % от дължимата дневна наемна цена в размер на 85 лв., които се
равняват на сумата от 63,75 на ден за период от 180 дни); 400 лв., представляваща
неустойка по т. 7 от Приложение № 1 към договора, дължима при нарушаване
изискването на чл. 3.4 от договора за забрана предоставяне ползването на автомобила
на трето лице; 140 лв., представляваща наемна цена по договора за периода от
24.01.2021 г. до 26.01.2021 г. Претендира законната лихва върху посочените суми от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и разноски по
производството.
Ответникът – М. В. П., оспорва иска с твърдението, че не е налице валидно
облигационно отношение между страните. Твърди, че мобилните номера, с които е
направена регистрация в приложението на ищеца, не са на ответника. Твърди, че
процесният договор е бил сключен от трето лице. При условията на евентуалност
релевира възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие, а при
условията на евентуалност навежда възражение за унищожаемост на договора, поради
измама. При условията на евентуалност релевира и възражение за прекомерност на
неустойката, като твърди, ищецът не е положил дължимата грижа за установяване
идентичността на лицето – заявител на услугата. Ето защо, моли за отхвърляне на
предявените искове.
По предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД:
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже възникването на елементите на правопораждащия за него
фактически състав, а именно: съществуване на облигационно отношение между ищеца
и ответника за посочения период, породено от сключен договор за наем; предаването
на вещта, предмет на договора, в състояние, годно за ползване; уговорената наемна
цена за посочения период; изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане на
задължението, уговорен в договора за наем.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дължимата наемна цена за посочения период.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
докаже пълно и главно валиден договор за наем на електрическо превозно средство, че
е изпълнил задълженията си по сключения договор, че са били уговорени неустойки в
случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и размера на
дължимите неустойки.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3