Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 25.01.2022
г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 250/
2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 210 от
Закона за устройство на територията ( ЗУТ).
Образувано е по жалба
на П.В.Б. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ в община Кърджали, с което е определено еднократно обезщетение за
засегнатата част от имот с № *** по КККР на ***, ***, върху който е възникнал сервитут по чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за
изграждането на обект ВЛ 400 kV п/ст
„***“ - п/ст „***". Претендира се
незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като Комисията не е взела
предвид, че сервитутът заема огромна площ от имота на
жалбоподателя, а именно 2,321 дка от общо 3, 000 дка. Т. е. свободната
площ остава едва 0,679 дка. Твърди се също така, че не е съобразено, че сервитутът е безсрочен, което създава трайно засягане
правото на собственост на П. Б. Посочва се, че учреденият сервитут
създава множество ограничения, като невъзможност за застрояване при евентуално
урегулиране на имота, невъзможност за засаждане на растителност и трайни насаждания,
което прави имота неизползваем. Изразява се становище, че не е съобразено, че
имота се намира на изключително комуникативно място, с много добри
характеристики, повишаващи пазарната му цена. Като такива характеристики се
посочва достъпът на имота до път IV-ти клас на община
Кърджали, с който имота граничи. В жалбата се посочват 5 броя оферти от
интернет за земеделски земи на територията на ***, ***, местност ***, *** – 2
оферти. Твърди се, че оценката на Комисията е крайно нереална, неадекватна и
несправедлива. Изброяват се също решения на АС – Кърджали от 2018 година, 2019
година и 2021 година по подобни дела, по които са постановени решения за
изменение решенията на Комисията по чл.210 от ЗУТ и увеличаване определения
размер на обезщетението. Искането е да се отмени решението на Комисията в община
Кърджали по чл.210 от ЗУТ и се определи справедливо обезщетение, което да
съответства на пазарните цени на имота. Претендират се деловодни разноски. В
съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата си, като претендира
увеличаване на определения размер на обезщетение.
Ответникът – Община
Кърджали, редовно призована, чрез процесуален представител по пълномощие,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна – „Електроенергиен системен оператор” (ЕСО) ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, чрез процесуален представител по пълномощие изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения акт.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна и в 14-дневния срок
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Съобщението за Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е получено на 12.08.2021 г. лично от П.В.Б., видно от известие за
доставяне, намиращо се на л.47 от делото. Съгласно чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, решението
на комисията по ал. 1 на същата разпоредба представлява индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ.
При извършена
проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Решение № 584/ 18.07.2016 г. МС е обявил линеен
енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV
между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ (Република Гърция) в отсечката, която ще
бъде изградена на територията на Република България, за национален обект и за
обект с национално значение.
Със Заповед № РД 02-15-20/
09.03.2018 г. заместник-министър на МРРБ е одобрил ПУП – парцеларен
план „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV
между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ (Република Гърция) на територията на
Република България, област Хасково, общини Симеоновград и Хасково; област
Кърджали, общини Кърджали, Момчилград и Кирково, като е посочил землищата на
населени места в съответните общини, включени в ПУП-ПП. Заповедта е обнародвана
в ДВ, бр. 25 от 20.03.2018 г. и няма данни да е оспорена в относимите
в настоящото производство части.
С писмо, вх. №
53-А-112/ 06.03.2019 г., „ЕСО“ ЕАД е поискало от кмета на община Кърджали назначаване
на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която да разгледа и одобри приложените към писмото оценки, с които е
определен размера на обезщетение за сервитут в
засегнатите от ВЛ 400 kV между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ ( Р Гърция) имоти на територията на
община Кърджали и да съобщи решението на страните по реда на АПК.
Със Заповед № 1164/
15.10.2018 г. кметът на община Кирково е назначил Комисия по чл. 210 от ЗУТ,
като е определил персоналния и числения й състав.
С Протокол от 08.04.2019
г., Комисията по чл. 210 от ЗУТ е приела пазарни цени за учредяване на безсрочен
сервитут, в това число и трайно заетата площ от
стъпката на стълб в поземлени имоти в земеделска територия, съгласно
изискванията на чл.210, чл.211 от ЗУТ и чл.64 от ЗЕ, които попадат в трасето на
обект: ВЛ 400 kV между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ ( Р Гърция), изготвен от „***“ ЕООД.
От съобщение, изх. №
94-00-2014/ 20.07.2021 г. на община Кърджали се установява, че Комисията по
чл.210 от ЗУТ е приела оценка в размер на 478,00 лв. за собствения на
жалбоподателя имот.
По делото е прието заключение
на съдебно-оценителна експертиза, оспорено от пълномощника на жалбоподателя със
следните доводи:
1.Непълнота на
сравнителния материал при изчисление на пазарната оценка, тъй като ВЛ не е
взело предвид сключени сделки с имоти в землището на ***. Посочват се: НА с вх.рег.***, акт **, том **, дело ***/*** и НА
с вх.рег.№ **, акт **, том **, дело ***/*** г.
Съгласно Таблица 1 на
стр. 7-8 от заключението, вещото лице е
използвало за
сравнение 7 нотариални акта за продажба на имоти, в ***, а не в ***, които
продажби са извършени през 2020 г., а не през 2021 г.
От справка в Имотния
регистър по партида на Община Кърджали за 2021 г. е видно, че по партидата на общината
са вписани над 40 извършени през 2021 г. продажби с поземлени имоти, които също
не са взети предвид от вещото лице.
2. Оспорва се
използвания от вещото лице метод за изчисление на пазарната оценка. Посочва се,
че на стр. 6, т. 5 вещото лице е посочило, че за определяне стойността на ПИ и стойността
на обезщетението е използвало сравнителен подход (метод на пазарните сравнения)
и приходен подход (метод на пряката капитализация). Твърди се, че съгласно съдебната
практика по-скоро се извежда становището, че при определяне на обезщетение за
учреден сервитут се използва само методът на пазарните
сравнения.
По искане на
пълномощника на жалбоподателя е изготвена повторна СОцЕ,
приета без оспорвания от страните.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Оспореното решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ е
незаконосъобразно, макар и изготвено от компетентен орган в предписаната
писмена форма и в съответствие с целта на закона. То е постановено при
нарушения на приложимия материален закон. При
определяне обезщетение за засегнатата част от имота на жалбоподателя, от ПУП-ПП
на обект „ВЛ 400 kV между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ ( Р Гърция)“ в оспореното решение е възприета експертната
оценка, изготвена от независим оценител на „***“ ЕООД. За определяне на
обезщетение с тази оценка оценителят е
използвали следните методи: на посредственото сравнение и на
капитализиране на бъдещите рентни приходи. По този
начин не е определена справедлива пазарна оценка за засегнатата част от
собствения на жалбоподателя поземлен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически
съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи,
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
енергийните предприятия възникват сервитути. Титулярът на сервитута заплаща на
собственика на земята еднократно обезщетение съгласно ал.4, т.2 от ЗЕ, което на
основание чл.64, ал.4 от ЗЕ се определя по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ или
по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Размерът
на обезщетението се определя по критерии, посочени в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ -
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата
пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Минималните размери, разположението и
специалният режим за упражняване на сервитутите са
определени с Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите
на енергийните обекти.
Разпоредбата на чл. 210 от ЗУТ предвижда
изготвянето на оценката да се извършва по пазарни цени от комисия, определена
със заповед на кмета, като решението й се съобщава на страните по реда на АПК.
Предвид тази норма, която е и правно основание на решението и с оглед
постоянната съдебна практика пазарни цени са тези, които съответстват на
действителната цена на имота и са установени при сделки на свободния пазар,
извършени за имоти със сходна характеристика.
В случая възприетата от административния орган експертна
оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената
съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице подробно обосновава
заключението си, приложената методология, чрез отчитане на стойността на сходни
имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара,
подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че при определяне на
дължимото обезщетение следва да се вземе предвид заключението по повторната СОцЕ, тъй като
вещото лице е използвало метода на пазарните сравнения, който дава
реална оценка на стойността на имота. По този начин се определя справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута. Следователно като е приела, че дължимото
еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на
собственика на имота в землището на ***, ***, е на посочената съответна
стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално
незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не съответства на
действителната пазарна цена на сервитутното право.
Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в
съответствие с посоченото от вещото лице в заключението по повторната съдебно-оценителната
експертиза, а именно в общ размер на 907,00 лева.
АС – Кърджали не споделя твърдението в жалбата за
незаконосъобразност на оспореното решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ поради
грешно посочен размер на обезщетението поради следното:
Действително в съобщение, изх. № 94-00-2014/ 20.07.2021 г.
на община Кърджали, до жалбоподателя за изготвеното решение на Комисията по
чл.210 от ЗУТ, грешно е посочена частта на сервитута
– 2,321 дка. Предмет на оспорване е не съобщение, изх. № 94-00-2014/ 20.07.2021 г. на община Кърджали, а
Решение от Протокол от 08.04.2019 г., на Комисията по чл.210 от ЗУТ, с което се
приемат пазарни цени за учредяване на безсрочен сервитут,
изготвени от „***“ ЕООД. От оценителски доклад, част
от Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ, става ясно, че оценката е изготвена
за частта от 0,679 дка, засегната от учредения в полза на „ЕСО“ ЕАД, София, сервитут. Т.е. в Решението по чл.210 от ЗУТ правилно е
посочен размера на сервитута, за който се дължи
обезщетение по чл.64 от Закона за енергетиката.
При така установената фактическа обстановка
жалбата следва да се уважи, като в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ и на основание чл. 65 от ЗЕ, обжалваният протокол следва да бъде
изменен в частта относно размера на обезщетението, като същото се увеличи в
определения размер съгласно приетото заключение на повторната съдебно-оценителна
експертиза.
При този изход на делото е основателно
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя по представен списък по чл.80 от ГПК, вр.
с чл.144 от АПК.
На
л.172 от адм.д. № 250/ 2021 г. е приложен ДПЗС с дата
13.08.2021 г., в който е посочен размера и начина на плащане на договореното
адвокатско възнаграждение. От приложени документи – фактури, издадени от
адвокатско дружество „***“ и извлечения от електронно банкиране се установява,
че договорената сума е реално изплатена по начина, посочен в ДПЗС. Следователно
се дължи възстановяването й от ответника по делото. В тежест на тази страна
следва да се възложат и деловодните разноски, представляващи 500 лв. –
възнаграждение на ВЛ за изготвените и приети основна и повторна СОцЕ, както и 10 лв. – внесена държавна такса.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК община Кърджали следва да бъде осъдена да заплати
1 860 лв., от които: възнаграждение за адвокат в размер на 1 350 лв., 500 лв. –
възнаграждение за ВЛ по приетите СОцЕ и 10 лв. –
внесена държавна такса.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.4-то
от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Изменя Решение
на Комисията в община Кърджали по чл. 210 от ЗУТ, прието с Протокол от 08.04.2019
г., с което е определено обезщетение в размер на 473 лв. за имот с
идентификатор *** в землището на ***, ***, местност „***“, с площ 3,000 дка и
засегната от предвиждания сервитут площ от 0,679 дка,
като увеличава размера на обезщетението на 907 лв. ( деветстотин и седем лева).
Осъжда
община Кърджали да заплати на П.В.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 1 860 лв. ( хиляда и осемстотин и шестдесет лева).
Решението е окончателно –
чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.
Съдия: