Р Е Ш Е Н И Е № 260119
гр.Пловдив, 14.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на втори март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при секретаря Христина
Николова и прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ
ЦАНКОВА ВНОХД № 377 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260060 от 05.11.2020 г.
по НОХД № 2389/2020г., Районен съд-Пловдив, 6 н.с. е признал подсъдимия Ж.Д.Н. за виновен в
извършване на престъпления по чл.345, ал.1 от НК и чл.270, ал.1 от НК, като му
е наложил наказания лишаване от свобода, съответно три месеца и една година,
които са групирани и по отношение на определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от една година е приложен чл.66 от НК с определяне
на изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл и по направените разноски
и веществените доказателства по делото.
Срещу присъдата е
депозирана жалба от защитника на подсъдимия-адв.П., в която се навеждат доводи
относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност и
необоснованост. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като се
оправдае подсъдимият по повдигнатите му обвинения.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба, като намира атакувания съдебен
акт за законосъобразен и обоснован, а наложените с него наказания счита за
справедливи и съобразени с всички, относими към индивидуализиране на
наказанието обстоятелства. Поради изложеното предлага първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена във всичките й части.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата, като мотивира
мнение относно липсата на безспорна фактическа установеност относно причастието
на подсъдимия към вменената му във вина деятелност. Навеждат се и доводи
относно допуснати процесуални нарушения при извършеното в хода на досъдебното
производство разпознаване на подсъдимия. Последният при дадената му от съда
възможност да упражни правото си на лична защита, поддържа изложеното от своя
защитник и моли съда да го оправдае по повдигнатите му обвинения.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие жалбата на защитата за допустима и
намери за установено следното:
За да постанови
атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ж.Д.Н. е роден на ***г***, живее в същия град. Той е българин, български
гражданин е, не е женен, има средно образование, студент е, неработещ, не е осъждан.
Има ЕГН: **********.
Подс.Ж.Н. притежава лек автомобил марка БМВ, модел 530 ХД с номер на
рама ***. Автомобилът бил внесен от чужбина и бил регистриран по надлежния ред със
заявление № 171030067148 на 16.10.2017г., подадено пред органите на сектор
Пътна полиция при ОДМВР – Пловдив лично от собственика му. За автомобила била
направена регистрация, като били издадени транзитни регистрационни табели с №
031М737.
На 12.11.2017г. полицейски органи от сектор Пътна полиция при ОДМВР –
Търговище спрели за проверка подс.Ж.Н., който управлявал въпросния лек
автомобил. При извършената му проверка полицейските служители констатирали, че
е налице нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и съставили АУАН №
107415/12.11.2017г., тъй като подс.Н. отказал да бъде изпробван за установяване
употребата на наркотични вещества. С АУАН били иззети свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № *********, свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство с № ********* и двете транзитни
регистрационни табели с № 031М737. Същия ден – на 12.11.2017г. от сектор Пътна
полиция при ОДМВР – Търговище била издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17 – 1292 – 001031, която била връчена на
01.12.2017г. и влязла в законна сила на 07.03.2018г., с която за извършеното
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 171 от ЗДвП била
прекратена регистрацията на лекия автомобил на подсъдимия, като
регистрационните табели с № 031М737 били отнети. Този автомобил бил превозен до
гр.Пловдив с автомобилна платформа и бил паркиран на паркинг до жилището на
подс.Н.,***.
Впоследствие и въз основа на описания по-горе АУАН на подс.Ж.Н. било
издадено Наказателно постановление № 17 – 1292 – 002631/20.12.2017г., връчено
на 26.03.2018г. и влязло в сила на 03.04.2018г., с което му били наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и отнемане на 12
контролни точки.
Подс.Ж.Н. и свид.р. Ф. се познавали от деца и били добри приятели. Свид.Ф.
е управител на търговско дружество „Р.“ ЕООД, като основната дейност на
дружеството била внос и търговия с МПС. Чрез това дружество на 26.02.2018г.
пред органите на сектор Пътна полиция при ОДМВР – Пловдив бил регистриран по
надлежния ред лек автомобил марка БМВ, модел 328 ЦИ с номер на рама ***. За
автомобила била направена регистрация, като били издадени транзитни
регистрационни табели с № ***. Известен период от време след тази регистрация,
посоченият лек автомобил бил продаден от дружеството, управлявано от свид.Ф.,
на трето лице и превозното средство било пререгистрирано. Транзитните
регистрационни табели с № *** обаче не били върнати в сектор Пътна полиция при
ОДМВР – Пловдив.
Тъй като лекият автомобил марка БМВ, модел 530 ХД с номер на рама ***,
собственост на Ж.Н. бил с прекратена регистрация, подсъдимият не можел да го
ползва и да го управлява. Предвид на това подс.Н. монтирал на този автомобил
табелите с регистрационен номер ***, издадени от надлежните органи за лекия
автомобил марка БМВ, модел 328 ЦИ с номер на рама *** /който по-рано бил
собственост на управляваното от свид.Ф. дружество/, с които табели се снабдил
по неустановен по делото начин. Така подс.Н. започнал да управлява собствения
си автомобил, но с регистрационните табели за друг автомобил, въпреки че бил и
лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Свид.Р. А. и свид.И. Т. са полицейски служители и през месец юни 2018г.
били в състава на Група „С.”, в Сектор СПС при ОДМВР – Пловдив. Свид.А. бил назначен
като младши инспектор с длъжностна характеристика рег. №Я–10750/20.11.2012г. на
длъжността *** при ОДМВР – Пловдив. Свид.Т. бил назначен като *** при ОДМВР –
Пловдив. Двамата свидетели били определени, по утвърден план-график от
Началника на Сектор СПС при ОДМВР – Пловдив, като мотопатрул за времето от
08.00ч. до 20.00ч. на 03.06.2018г. Свидетелите изпълнявали задълженията си в
полицейски униформи и управлявали мотоциклети, обозначени с отличителни знаци
на МВР.
Така на 03.06.2018г. около 17.20ч. свид. А. и свид. Т. били на
организиран контролно – пропускателен пункт на територията на 1 РУ – Пловдив на
бул.“Н. В.“ № ***. Изпълнявайки служебните си задължения, свидетелите
осъществявали контрол на движението на МПС. По същото време по бул.“Н. В.“ се
движел лекия автомобил марка БМВ, модел 530 ХД с номер на рама *** с табели с
регистрационен номер ***, управляван от подс.Ж.Н.. Последният приближавал към
двамата полицейски служители, като свид.Т. подал сигнал със стоп-палка тип
„МВР“, тъй като имал намерение да провери документите на водача и автомобила.
Подс.Н. забелязал полицейските служители и възприел подадения му сигнал да
спре, поради което намалил скоростта на движение, но доближавайки полицейските
служители, рязко ускорил движението на автомобила и не спрял на подадения му
сигнал. Двамата полицейски служители бързо се насочили към спрените в близост
полицейски мотоциклети, като първи след автомобила на подс.Н. потеглил свид.Т.,
който пуснал светлинен и звуков сигнал. Свид. А. потеглил и свил в съседна
улица, с цел да пресрещне преследвания автомобил БМВ. На ул.“П. Т.“ в
гр.Пловдив свид.Т. настигнал преследвания автомобил, като отново подал сигнал
на водача – подс.Н. да спре управлявания от него лек автомобил БМВ. В този
момент свид.Т. се приближил от лявата страна на лекия автомобил до мястото на
шофьора, като успял добре да огледа подсъдимия, който го наблюдавал и възприел
сигналите на полицейския служител. Въпреки това подс.Н. отново не се подчинил
на подадения му сигнал и рязко увеличил скоростта, продължавайки в посока ул.“Д.
Г.“. Преследването продължило и по ул.“О.“, където до № *** подсъдимият спрял
управлявания от него автомобил. До него се приближил и спрял свид.Т. с
управлявания от него мотоциклет. Полицейския служител отново подал сигнал на
подс.Н. да слезе от автомобила, но подс.Н. за пореден път не се подчинил, като
потеглил рязко назад и ударил със задната дясна част на автомобила намиращо се
до улицата дърво. По това време полицейският служител се намирал върху
мотоциклета си по средата на пътното платно. Подс.Н. насочил автомобила срещу
мотоциклета, като бързата реакция на свид.Т. предотвратила прегазването му, а
автомобилът потеглил напред и с предната лява част блъснал предната гума на
мотоциклета на свид.Т.. След това подс.Н. продължил по улицата, а свид.Т.
докладвал за инцидента по полицейската радиостанция, след което потеглил след
автомобила на подс.Н.. Подсъдимият успял да се отдалечи от свид.Т., след което
спрял управлявания от него лек автомобил на ул. Скопие, № 23 срещу ресторант „Шармант“.
Веднага след това подсъдимият излязъл от автомобила и избягал през парк „Белите
брези“. Свид.Т. пристигнал до спрения лек автомобил БМВ, но подс.Н. не бил в
него. Полицейският служител запазил местопроизшествието, като малко след това
при него пристигнал и колегата му свид.А.. Впоследствие оперативно–следствена
група към 1 РУ–Пловдив извършила оглед на местопроизшествие на лекия автомобил
БМВ, за който установили, че поставените табели с регистрационен номер *** са
били издадени за друг лек автомобил-този, който преди бил собственост на
управляваното от свид.Ф. дружество. При извършения оглед като веществени доказателства
били иззети лек автомобил марка БМВ, модел 530 ХД с номер на рама ***, на който
били поставени табелите с регистрационен номер ***.
В хода на
разследването в началото на месец февруари 2019г. били извършени разпознавания по
снимки на подс.Н. от полицейските служители Т. и А., в хода на които всеки един
от двамата свидетли е разпознал подсъдимия като лицето, управлявало въпросния
автомобил БМВ на инкриминираната дата.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, от чието заключение се установява, че
изследваните две транзитни регистрационни табели с № *** са истински транзитни
табели, издадени от съответните контролни орган. Същите табели не са
подправени.
Правилно първият съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице
като обективно и компетентно изготвено, с оглед поставените задачи и
специалните знания в съответната област.
*
Така изложената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани
и оценени принципно правилно, поради което се споделя почти изцяло от този
съдебен състав. Налага се минимална корекция в приетата за установена от
районния съд фактическа обстановка, в частта, която формално възпроизвежда
тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, без
първостепенната инстанция да съобрази обема на доказателствата, приобщени по
разписаните в НПК правила в хода на съдебното следствие. Така, районният съд е приел, че след поставяне на процесните табели, подс.Н.
„започнал да управлява“ собствения си автомобил, но с регистрационни табели за
друг автомобил, което предполага, че това е било сторено нееднократно-т.е. не
само по време на инкриминираните събития, за който факт липсва доказателствена
обезпеченост. С оглед събраните по делото
доказателстевни материали следва да се приеме, че единствено в посочения процесен
случай подсъдимият е управлявал автомобила си, а не, както е прието районния
съд, че е започнал да управлява същия, което предполага нееднократност на тази
деятелност. Тази минимална корекция не е съществена и не води до промяна на
следващите се от фактите правни изводи, но за коректност следва да се отбележи
от този състав, а и е резонно посоченото да се има предвид в процеса по
индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението
по чл.345, ал.1 от НК.
При осъществения служебен въззивен контрол не се
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните
досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите
изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез
предвидените в НПК доказателствени способи при съблюдаване правата и на
обвиняемия тогава Н.. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за вменените във вина
на подс. Н. деяния от обективна и субективна страна, а и възражения за
годността на процесуалния документ в проведеното разпоредително заседание не са
навеждани от подсъдимия и неговия защитник.
Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване
принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В депозираната жалба и в
пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в
хода на съдебното следствие процесуални нарушения. И служебно не се откриват
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, такива, които да са
съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда
покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да
реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да
упражни контрола, дължим по смисъла на закона. От изразеното по съществото на
делото становище от защитника на подсъдимия може да се изведе единствено
оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от събрания
доказателствен материал, чиято процесуална годност също се поставя под
съмнение, но такова нарушение не се установи да е допуснато. Районният съд е
обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване,
не е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници, не
се констатира некоректно, превратно или неточно интерпретиране на събраната
информация.
Възразява се на първо място от защитника на подсъдимия
срещу решението на районния съд да даде пълен кредит на доверие на заявеното от
свидетелите А. и Т., както и да цени като годни доказателствени средства
протоколите за разпознаване на подсъдимия в хода на досъдебното производство,
като се изразяват резерви относно обективността и достоверността на изложените
от двамата полицейски служители факти. Тези оплаквания не могат да се споделят
и с основание районният съд се е доверил на показанията на свидетелите А. и Т.,
а така също и на извършените от тях разпознавания на подсъдимия Н., извършени в
хода на досъдебното производство, надлежно протоколирани и приобщени по делото
по предвидения за това в НПК ред. Процедурата по чл.169-чл.171 от НПК е
проведена по разписаните от кодекса правила, като непосредствено преди да се
извърши всяко едно от двете разпознавания са проведени разпити на всеки един от
разпознаващите относно обстоятелствата по чл.170 от НПК. Несподелими са и
възраженията на защитата, че въпросните процесуални действия са извършени
няколко месеца след процесните събития, след като подсъдимият нееднократно е
посещавал районното управление и бил осъществил пряк контакт с разпознаващите. Няма
ограничения в процесуалния закон относно периода, в който следва да бъде
извършено въпросното действие, а относно втория довод, съдът отчете липсата на
каквато и да било доказателствена обезпеченост в подкрепа на това твърдение.
Нито свидетелите А. и Т., нито подсъдимият заявяват да са се виждали в
районното управление в периода преди извършване на оспорваните разпознавания,
още по-малко да са осъществявали пряк контакт помежду си. Единствено в
обясненията си подсъдимият твърди, че през 2018г. след процесните събития
нееднократно е посещавал районното управление, където бил призоваван, вкл. и за
разпознавания, които според неговите твърдения не били осъществени поради
неизвестни нему причини.
На следващо място, видно от протоколите за
разпознаване на лице, при провеждане на съответното процесуалното действие са
присъствали по две поемни лица, в каквато насока са и категоричните и подробни
показания на свид.Т.-едно от поемните лица. Наистина свидетелите Г. и П. нямат
детайлни спомени от процесуално-следственото действие, на което са присъствали,
но следва да се отчете и възприетото в съдебната практика становище относно
показанията на поемните лица, че не може да се очаква в разпита си същите да
опишат подробно и хронологично всички действия, при които е протекло
съответното действие по разследването, на което са присъствали, особено в
случаите, в които е изтекъл известен период от време, предвид и липсата на
професионален поглед върху възприетите събития. Уместно е да се обърне внимание
на изложеното пред съда от свид.П., който заявява липса на детайлни спомени от
въпросното действие по разследването, но твърди, че не е присъствало друго
поемно лице в стаята. От друга страна според свидетеля в стаята имало и една
жена, която била разследващият полицай, извършващ действието. Видно от
протокола за разпознаване, на което е присъствал като поемно лице свид.П.,
разследващият полицай е бил от мъжки пол, а другото поемно лице е била жена. Ето
защо настоящият въззивен състав кредитира само частично изложеното от свид.П.
/а не изцяло, както е сторил това първостепенният съд/ като не възприе онази
част от показанията му, в която твърди, че разследващият полицай бил жена, а
друго поемно лице не е присъствало на извършеното разпознаване. В този смисъл
съдът отчете, както изтеклия немалък период от време, отделящ разпита на
свидетеля пред съда и действието, на което е присъствал, а така също и отсъствието
на професионален поглед върху възприетите събития и собствените твърдения на П.
за липса на детайлни спомени. Ето защо въззивният съд споделя становището на първостепенния, че
не е оборена презюмираната от закона доказателствена сила на протокола от
извършеното на 08.02.19г. разпознаване, поемно лице, по което е бил свидетелят П..
Не може да се приеме опорочаване на въпросните
действия по разследването и поради факта, че същите са извършени по снимки.
Наистина законът дава примат на „живото“ разпознаване на лица, предвиждайки, че
по снимки това може да бъде сторено само в крайни случаи, но следва да се има
предвид, че съгласно друго изискване на закона /вж. чл.171, ал. 2 и ал.4 от НПК/ при извършване на това действие е необходимо да бъдат осигурени редом с
разпознаваното лице поне три лица „със сходна на неговата външност“.
Неспазването на посоченото изрично изискване на закона би опорочило извършеното
разпознаване, а изпълнението му от друга страна е свързано с немалко
практически затруднения. Видно от приложените към протоколите за разпознаване
фотоалбуми, изискването на закона за предоставяне на подходящ снимков материал
/със сходни по външност лица с тази на разпознаваното/ е било изпълнено. В
контекста на изложеното, и според настоящия съдебен състав фактът, че осъщественото
разпознаване на подс.Н. е извършено при условията изрично допуснато от закона
изключение от правилото, не води до опорочаване на проведеното действие по
разследването.
В обобщение на горното, въззивният съд споделя
становището на районния, относно липсата на процесуално препятствие резултатите
от извършените в хода на досъдебното производство разпознавания да бъдат
използвани в процеса на доказване.
Коректно районният е кредитирал изцяло
изложеното в показанията на полицейските служители А. и Т., възпроизвеждащи подробно, последователно и
логически свързано действително възприетите от тях фактически положения. Относно коментираните свидетели съдът отчете, че техните
показания относно действително възприетите обстоятелства, принципно си
кореспондират, без да е налице осезаемо противоречие между тях относно
основните въпроси от предмета на доказване. Следва да се има предвид, че поради
известни противоречия между показанията на свид.А., дадени в хода на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство, се е наложило прочитане на изложеното
от него в първата процесуална фаза на процеса на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК. Относно прочетените обстоятелства следва да се кредитират
именно показанията на свид.А. от досъдебното производство поради темпоралната
им близост до процесните събития, като се отчете и съответствието им с
изложеното от свидетеля Т.. В този ред на мисли, твърдените от защитата
противоречия в показанията на двамата свидетели, дадени в хода на съдебното
следствие относно това кой е подал сигнал със стоп-палка за спиране водача на
МПС, както и относно обстоятелствата, при които се е осъществило
„преследването“ на подс.Н. от служителите на реда, са изяснени с изпълнение
процедурата на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК по отношение на свид.А.. Нещо
повече, изложеното от свидетелите Т. и А. си кореспондира и с показанията на независимия наблюдател на
част от случилото се на процесната дата свид.В. К.. Изложеното то последния в
хода на досъдебното производство пред разследващ орган е прочетено от районния съд на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.4 от НПК и показанията
му са надлежно инкорпорирани към
доказателствената съвкупност.
На обясненията на подсъдимия Н., представляващи
основно доказателствено средство, но и средство на защита, районният съд е
отдал нужното внимание, чрез анализ на съдържащото се в тях през призмата на
процесуалното качеството на подсъдимия и оценявайки съответствието,
респективно, противоречието на заявените факти с извличащите се от останалите
доказателства обстоятелства. Правилен и законосъобразен е изведения от
първостепенния съд извод за недостоверност на защитната версия за липса на
знание как собственият му лек автомобил е бил открит на ул.“Скопие“ с
поставени на него други транзитни номера, съответно неясно за него е бил
прибран в 1 РУ – Пловдив.
Тази теза противоречи на изложеното от свидетелите А. и Т., разпознаващи
категорично подсъдимия Н. като водач на въпросния автомобил на процесната дата,
чиито показания по изложените вече мотиви се кредитират изцяло. Въпросната теза
е абсолютно нелогична, доколкото не кореспондира и с безспорно установените по
делото факти, видно от които именно подсъдимият Н. е собственик на автомобила,
на който са прикрепени табели, издадени за превозно средство, собственост на
дружество, представлявано от негов близък приятел. Нещо повече, тази
част от обясненията на подсъдимия Н. противоречи и на собствените му изявления,
коректно възприети от първостепенния съд, че притежава два ключа за автомобила,
които съхранявал в дома си /който обитавал заедно с баба си/ и че не е
предоставял превозното средство на други лица. В останалата им част обясненията на подсъдимия
кореспондират с другите, събрани по делото доказателства и поради това правилно
са ползвани при постановяване на присъдата като достоверни в тази им част.
На
базата на принципно правилно установени релевантни за предмета на доказване
факти, районният съд е приложил правилно материалния закон, стигайки до
законосъобразния извод, че по категоричен и несъмнен начин е установено по
делото, че подс. Ж.Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставите
на престъпленията по чл.345, ал.1 от НК и по чл.270, ал.1 от НК.
От доказателствения материал по делото по несъмнен
начин се установява, че подс. Н. е осъществил престъплението по чл.270, ал.1 от НК, реализирано посредством създадените от страна на подсъдимия препятствия
за орган на власт в лицето на полицейския служител Т. да изпълни своите
служебни задължения /подробно описани в повдигнатото обвинение/, като това е
сторено от Н. с неспирането на управлявания
от него лек автомобил марка „БМВ“ на подадената надлежно сигнализация за
извършване на проверка по силата на чл.70, ал.1 от ЗМВР. Налице са и целените от дееца общественоопасни последици, изразили се
в създаването на пречки за служебната дейност на съответния орган на власт, а
именно да изпълни задълженията си, съгласно повдигнатото на Н. обвинение. Създаденото
от подс.Н. препятствие за изпълнение служебните задължения на полицейския
служител Т. обуславя и обществената опасност на стореното от подсъдимия и
оправдава третирането на деянието му като престъпление, а не като
административно нарушение, в каквато насока се отправят доводи от страна на защитата в депозираната
мотивирана жалба, без на тази основа да се извежда конкретна претенция.
Доколкото пък по закон /в конкретния случай чл.70, ал.1 от ЗДвП/, съществуват
легални правомощия на съответните полицейски служители за извършване на проверка,
то налице са и насрещни задължения на гражданите, вкл. и подс.Н. да предприемат
определено поведение-да спрат при подадената сигнализация за това. В този
смисъл не могат да се споделят претенциите на защитата относно незаконност на проверката, както и твърденията относно
липса на материална компетентност у свидетелите Т. и А. за нейното
осъществяване. Така относно правомощията на длъжностите и
на двамата свидетели са приложени с официално писмо на Началник Сектор „Човешки
ресурси“ при ОДМВР /с мокър печат и подпис/ преписи от съответните длъжностни
характеристики, като последните са неразривна част от въпросното оригинално
писмо /том 1, л. 72-81 от ДП/. Що се отнася до конкретната им служебна
ангажираност на инкриминираната дата като мотопатрул за времето от 08.00ч. до
20.00ч. на 03.06.2018г., то за същата е приложен заверен препис от седмичен
график /по дни и часове/ на служителите от Група „С.“ на Сектор „СПС“ при ОДМВР
Пловдив за периода 28.05.18г.-03.06.18г. /том 1, л.65 от ДП/.
Ето защо предприетото от подсъдимия активно поведение /по бягство от
полицейската проверка, за която е бил надлежно сигнализиран/ противоречи на правнодължимото и е
противозаконно, с което е изпълнено и това изискване на чл.270, ал.1 от НК.
Тази противозаконност на създадените от подсъдимия пречки е обусловена и от
насрещната законосъобразност на предприетите от полицейския служител Т. мероприятия,
препятствани от Ж.Н..
Подсъдимият Н. е
действал при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал всички
фактически обстоятелства, включени в състава на коментираното престъпление.
Водачът Н. е бил наясно с подадената от органа на власт сигнализация-в
конкретния случай свид.Т., както и с възникналото за него задължение да спре. Съзнавал
е и че предприетото от него активно поведение, създава неправомерни препятствия
за полицейските служители да изпълнят законовите си правомощия, като е целял
именно настъпването на тези общественоопасни последици. За съставомерността на
престъплението от субективна страна е ирелевантна причината /целта/, поради
която деецът е препятствал изпълнение на служебните обязаности на съответния
орган на властта. В този смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на
защитата относно несъставомерност на деянието от субективна страна, аргументирани
с тезата, че бягството на дееца било насочено към „препятстване на
наказателното преследване за установяване на първичното престъпление по чл.345,
ал.1 от НК”.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка коректна е преценката на районния съд, че подсъдимият Н.
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 345, ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК е формално престъпление /престъпление
на просто извършване/ и за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и
достатъчно единствено служенето с регистрационни табели, издадени за друго МПС
или с табели, неиздадени от съответните органи, без да е необходимо да са
настъпили други общественоопасни последици. В конкретния случай, видно от
експертното заключение, е налице първата алтернативна хипотеза на закона, като
по делото са събрани достатъчно категорични и убедителни доказателства, че на
процесната дата именно подсъдимият Н. е управлявал собственото си МПС с
въпросните табели, издадени за друг автомобил-а именно превозно средство, което
преди било собственост на представляваното от свид.Ф. дружество. По делото се
установява, че свид.Ф. е близък приятел на подсъдимия, като макар първият да не
дава конкретни обяснения за обстоятелствата, при които процесните табели са се
оказали у Ж.Н. и са били монтирани върху собствения му автомобил, то въпросните
факти са ирелевантни относно съставомерността на деянието от обективна страна.
ПОС се
солидаризира и с изводите на ПРС досежно субективната съставомерност на
стореното от Ж.Н., субсумирано под разпоредбата на чл.345, ал.1 от НК,
доколкото подсъдимият е съзнавал, че на
процесната дата управлява МПС като използва регистрационни табели, издадени за
друго МПС. Това е така, понеже същият е бил наясно, че собственият му лек
автомобил е бил с прекратена регистрация, поради което и легалните му
регистрационни табели са били „свалени“ от органите на властта, респ. знаел е,
че поставените върху автомобила му табели са издадени за друго МПС, различно от
неговото собствено. Ето защо от
субективна страна е налице изискуемият от закона пряк умисъл, както правилно е
отчел и първостепенният съд.
Изложеното дотук квалифицира искането на
защитника на подсъдимия за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна
такава като неоснователно и законно основание за ревизия на присъдата в тези й
части не се открива от въззивния съд.
Не така стои въпросът с
присъдата в санкционната й част. Проследявайки внимателно процеса по
индивидуализация на наказанията, се откриват известни отклонения от принципните
положения, залегнали в правилата на чл.57, ал.1 от НК за определяне на
наказанието при алтернативни санкции, които са рефлектирали върху
справедливостта на определените с присъдата наказания за извършените от подс. Ж.Н.
две отделни престъпления. Съзира се неправилност в становището на районния съд
относно съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, която е довела до явен дисбаланс между степента на
обществена опасност на дееца и стореното от него и вида на наложените с
присъдата наказания за отделните престъпления. Окръжният съд намира, че
нарушенията могат да се отстранят с настоящия съдебен акт, което е изцяло в
интерес на обжалващия присъдата подсъдим. Като съд по фактите и по правото, въззивният
съд е длъжен да извърши самостоятелен анализ на визираните в чл.54 от НК
обстоятелства, през призмата на чл.57, ал.1 от НК и да изложи собственото си
становище по този въпрос.
Коректно, в полза на подсъдимото лице, районният съд е отчел като
смекчаващи отговорността му обстоятелства, валидни и за двете извършени
престъпления, чистото съдебно минало на подсъдимия и изключително младата му
възраст към момента на процесната деятелност /около 21 години/.
В ущърб на подсъдимия няма как да не се отчете спецификата
на предприетата от него упорита деятелност по осуетяване на полицейската
проверка и съпътстващите я обстоятелства, свързани с бягството му от органите
на реда и този факт коректно е
отбелязан в мотивите към присъдата като относим към престъплението по чл.270,
ал.1 от НК.
Неправилно е обаче
становището на районния съд, че по отношение на подс.Н. са налице лоши характеристични
данни, които е отчел при определяне наказанията и за двете престъпления.
Безспорно при наличието на лоша личностна характеристика на дееца, тя би била
относима и за двете престъпления, но в конкретния случай, според настоящия
въззивен състав-тя не е налице. За да приеме наличието на лоши характеристични
данни, първостепенният съд е отчел единствено предхождащата процесните събития административна
санкция, наложена на Ж.Н.-лишаване от право да управлява МПС, поради отказ да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества, което е довело и до
дерегистрация на собствения му автомобил. Управлението на МПС в срока, в който
спрямо подсъдимия е действала административна санкция лишаване от право да
управлява МПС, релевантно в преценката му като водач на МПС, не е от такова
естество, че да бъде решаваща и единствена относно характеризирането му като
личност, вкл. и относно преценката за степента му на обществена опасност.
Отражение върху личностната му характеристика /която в никакъв случай не е лоша
според настоящия съдебен състав/ имат и обстоятелствата, че подс.Н. е студент по право
в четвърти курс, полага грижи за близък родственик /своята баба/, въпреки
младата си възраст, упражнява, макар и спорадично, трудова дейност, които
обстоятелства също имат значение в преценката относно постигане на нужното
съответствие между конкретно извършените деяния и справедливите санкции за тях.
Фактически, при установените за всяко едно от процесните инкриминирани
деяния смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, необосновано и несправедливо районният съд е определил вида на алтернативните
санкции за всяко едно от тях, а именно „лишаване
от свобода“, което становище е правно незащитимо.
На базата на посоченото дотук, настоящият
състав споделя виждането на районния съд, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, при наличието на които и най – ниското, предвидено в закона наказание, да се квалифицира като несъразмерно тежко. Но
отчетените от районния съд и допълнително констатираните от този съд особености
и конкретни характеристики на извършените деяния и на дееца, в контекста на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съпоставени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира окръжният съд да
счете, че справедливи, съответни на конкретно извършените две престъпления и на
дееца, са алтернативно предвидените за всяко едно от двете процесни
престъпления наказания „глоби“. Последните, определени в максимумите,
предвидени в НК, ще
допринесат в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. По тези съображения първоинстанционната присъда следва да се измени с коригиране
вида на наложените на подс.Н. наказания от 4 месеца лишаване от свобода за
престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК на „глоба“ в размер на 1000 лева и от 1
година лишаване от свобода за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК на „глоба“
в размер на 2000 лева.
Подсъдимият Ж.Н.
е извършил две отделни деяния, преди за което и да е от тях да е имало влязла в
сила присъда, поради което законосъобразно е приложена от районния съд
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените две с
атакуваната присъда. Предвид изменението на присъдата в санкционната й част се
налага изменение и в тази й част, като определеното общо най- тежко наказание
следва да се коригира на „глоба“ в размер на 2000 лева.
Разпореждането на съда с приложените
веществени доказателства и с направените по делото разноски е в съответствие
със законовите разпоредби и основания за корекция на присъдата в тази й част не
се откриват.
Поради
изложеното и на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337 т.1 от НПК и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260060 от 05.11.2020 г. по НОХД № 2389/2020г., Районен съд-Пловдив, 6 н.с., както следва:
ИЗМЕНЯ наложеното на подсъдимия Ж.Д.Н.
наказание за престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК от 4 месеца лишаване от
свобода на „глоба“ в размер на 1000;
ИЗМЕНЯ наложеното на подсъдимия Н.
наказание за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК от 1 година лишаване от
свобода на „глоба“ в размер на 2000 лева.
ИЗМЕНЯ определеното на подсъдимия Н. по
реда на чл.23 ал.1 от НК общо най – тежко наказание от една година лишаване от
свобода на „глоба“ в размер на 2000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :