№ 265
гр. Русе, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря Ева Да
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20234500100384 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът В. С. М. твърди, че нa 04.05.2019 г. на територията на Република Румъния,
е настъпило ПТП, вследствие на което е починала Т В.ова М.а, негова майка като
пътник в л. а. с марка „Фолксваген Голф“, рег. № ***, управляван от С. Й М. гр. Русе.
Заявява, че този водач има вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като на
04.05.2019 година около 17:50 ч, на територията на Р Румъния, пo национално шосе
DN5, км.50+638, извън населено място Дая, окръг Гюргево, в посока от гр. Букурещ
към гр. Гюргево, нарушил правилата на ЗДвП, загубил контрол над посоката на
движение на автомобила и навлязъл в лентата за обратно движение, където се
сблъскал с л.a. „VW Transporter“ c peг. № *** Водачът на л. a. „VW Transporter“ c peг.№
***не е имал техническа възможност да избегне произшествието.
Заявява, че майка му Т М.а пътувала на задната седалка в управлявания от С. М.
автомобил. Смъртта й била следствие от ПТП, довело до множество счупвания и
разкъсвания нa вътрешни opranu и смачкване на черепа с мозъчна евицерация.
Твърди, че по отношение на управлявания от С. М. лек автомобил с „Фолксваген
Голф“ с peг. №*** е имало сключена застраховка ГО с „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" AД
пo силата нa Комбинирана застрахователна полица GO № 69104689 oт 16.12.2018 г.
вaлиднa дo 15.12.2019 г.
Заявява, че като дете нa починалата, претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди oт нeйнaтa смърт, обезщетяването на кoитo е в тежест на
1
зacтpaxoвaтeля. Смъртта й му причинила силен емоционален стрес и психологична
тpaвмa. Живеели заедно в едно домакинство. Между тях имало мнoгo силна
емоционална връзка. Прекарвали много време заедно, били мнoгo задружно
семейство. Чувствал майка си кaтo най-близък човек, с който може да споделя
успехите и тревогите си. Новината за смъртта й променила коренно живoтa му. Приел
много тежко новината зa внезапната смърт на майка cи, от което преживял остра
стресова ситуация. He можел дa повярва, че тoвa се е случило. Изпитал неописуема
болка и страдание. След нейната смърт тpaйнo се променил, затвopил се в себе си,
спрял да oбщyвa с приятели и роднини, станал тревожен, притеснявал cc зa всяко
нещо и изпитвал страх да не загуби и друг близък човек. Започнал дa страда от
безсъние, да сънува кошмари. Сънувал майка си често. Toвa дoпълнитeлнo мy
причинявало мъка, защото като се събудел осъзнавал, че това е caмo сън, a майка мy
вече я нямa. Вce още не е превъзмогнал загубата и тя щяла да го съпътства през целия
мy живот. Безвъзвратно бил лишен както oт емоционалния кoнтaкт с нея, така и oт
нейната морална подкрепа.
Твърди, че уведомил ответното застрахователно дружество за ПТП още на
19.05.2019 г., на 22.06.2022 г. му отправил и писмена застрахователна претенция с
посочване на пълни и точни данни за банковата сметка, пo която да се извършат
плащанията. По нея застрахователят образувал щета №0411-185-0002-2022. C Писмо с
изх.№ 99-5006/09.09.2022 г. получил отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като представените пo преписката документи не са достатъчни за
доказване нa претенцията и определяне размера нa обезщетение.
Заявява, че въпреки, че човешкият живот не може да бъде съизмерим с пари,
справедливият размер на обезщетение, който би възмездил и би репарирал до известна
степен прегьрпените oт ищеца неимуществени вреди е 150 000 лв. Иска ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 150 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 KЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
неговата майка Т В.ова М.а, причинена на 04.05.2019 г. oт С. Й М., при управление на
л. а. „Фолксваген Голф“, рег. № ***, пo отношение на кoйтo има сключена застраховка
ГО със застрахователното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано oт
22.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" AД чрез адв. ТТ е
депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за несонователност на
предявения иск. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и твърдяната близка
емоционална връзка между ищеца и майка му. Оспорва още, че изключителна вина
вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахованото при него ППС.
Въвежда възражение за съпричиняване, като твърди, че починалата Т М.а е пътувала
без поставен предпазен колан. Искът намира за прекомерно завишен, в противоречие с
2
принципа за справедливост. По аргументите за неоснавателност на главния иск,
оспорва и акцесорния иск за лихви, както и началният оммент, от който те се
претендират. Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Съдът квалифицира предявения искове по чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Липсва спор, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. №***, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 04.05.2019 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество.
По делото е приложена в заверен препис, влязла в сила на 21.02.2025 г.
Присъда № 2038/04.10.2024 г., постановена по нак. дело № 9848/236/2023 г. по описа
на РС- Гюргево, видно от която С. М. е осъден на 2 години лишаване от свобода за
извършено престъпление „непредумишлено убийство“, с отлагане на изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3 години за това, че на на 04.05.2019 г. около 17:50 ч,
на територията на Р Румъния, пo национално шосе DN5, км.50+600, извън населено
място Дая, окръг Гюргево, при управление на л. а. с марка „Фолксваген Голф“, рег. №
*** в посока от гр. Букурещ към гр. Гюргево, нарушил правилата на ЗДвП, навлязъл в
насрещното движение, влизайки в сблъсък с л.a. „VW Transporter“ c peг. № *** от
който е настъпила смъртта на Т В.ова М.а.
От приложеното на л. 7 от делото Удостоверение за наследници се установява,
че ищецът В. С. М. е законен наследник на Т В.ова М.а, поч. на 04.05.2019 г., неин син.
За установяване на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства- показанията на свидетелите С. Й М. и В. В.ов К.,
съответно баща и вуйчо на ищеца. От тях се установява, че ищецът и майка му
живеели в общо домакинство до смъртта й. Двамата имали особено силна връзка,
обусловена от общите им интереси в хуманитарната област. Т увлякла сина си да учи
чужди езици, да свири на мандолина, да импровизира музика. Силните
взаимоотношения между двамата довели до решението на В. да се ориентира още в
тинейджърските си години да търси реализация в нейната професионлана област.
Майката била за ищеца по-стойностният, полезният, градивният елемент. Смъртта й за
него била внезапна и особено стресираща, тъй като присъствал на мястото, където тя
загинала, пътувайки в същия автомобил. Непосредствено след катастрофата бил в
шок, говорел несвързано, което според св. К. се дължи на начина, по който видял
майка си за последен път- след ПТП. Уточнява, че я погребали в затворен ковчег.
Малко след произшествието ищецът напуснал дома, в който живеел дотогава с баща
3
си и брат си и се преместил при възрастната си баба- майка на Т, тъй като в него се
появило негативно чувство към св. С. М., обвинявайки го за преживяната загуба. У
него настъпила съществена промяна- избягвал контактите с външни хора, затоврил се
в себе си, спрял да импровизира музика и да свири на мандолина. Личният му лекар го
насочил към психиатър, който да му помогне, като посещенията при него продължават
и до днес, 6 години след смъртта на майка му. Често си спомнял и хубави
преживявания с нея, но и самата катастрофа. Споделял, че има кошмарни сънища и
когато се движи по улицата или влиза да пазарува в магазин и се сети за майка си,
започва да плаче. Когато станело дума за майка му, очите му се насълзявали и гледал
да избегне разговора. Съдът анализира изнесените и от двамата свидетели данни от
аспекта на възможната им заинтересованост, но ги кредитира изцяло доколкото са
логични, непротиворечиви и възпроизвеждат обстоятелства, лично възприети от тях.
Липсват основания за съда да счита, че показанията им са предубедени.
По делото е изслушана КСМАТЕ с оглед въведеното от ответника възражение за
съпричиняване, вещите лица по която след запознаване с приложените по настоящото
производство протокол за оглед на местопроизшествието и съдебно-медицински
протокол за аутопсия дават следното заключение:
Според вещото лице д-р И. С. от представената по делото медицинска
документация е видно, че Т В.ова М.а е получила следните травматични увреждания:
открито счупване на черепа вляво с липса на костни фрагменти и мозъчно вещество,
размачкване на мозъчното вещество, чуждо метално тяло в черепната кухина,
разкъсване на околосърцевата торбичка, счупване на лявата ключица, травматично
разкъсване на белите дробове с контузии на същите и излив на кръв двете плеврални
пространства, счупване на седем ребра вляво по различни линии и десет ребра вдясно
по окологръбначната линия, счупване в областта на дясната акромиоклавикуларна
става, кръвонасядания на междуребрените мускули, охлузвания и кръвонасядания в
областта на лявото рамо, горния и долния ляв крайник, счупване на стави на долни
крайници, като не е уточнено коя става и кой крайник. Според експерта от
уврежданията не може са се твърди по безспорен начин, че има такива от поставен
предпазен колан. При правилно поставен предпазен колан не може да се изключи
получаване на увреждания с установения вид и характер, поради факта, че
инерционните сили при произшествието са изтласкали тялото към задната лява врата,
а предпазният колан ограничава движението на тялото напред. Няма данни чуждото
тяло в мозъчното вещество от кой автомобил е. Същото е навлязло в черепната кухина
и само по себе си предизвиква летален изход. Друг факт е, че е налице хлътване на
детайли от лявата странично- задна част на л. а. „ Фолксваген Голф“, peг. № *** към
купето. Според експерта, видно от аутопсията не са установени болестни състояния и
остри болестни процеси във вътрешните органи и тъканите. Има данни за умерено
4
изразени склеротични промени в сърдечните съдове.
Вещото лице автоексперт разяснява, че причина за произшествието е
навлизането и движението на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, в който се е
намиралата пострадалата Т М.а в лентата за насрещно движение, по която се е движил
автомобил „Фолксваген Каравеле“. Към момента на ПТП пътната настилка е била
суха, без денивелации, светлината е била нормална, небето – безоблачно, а трафикът –
интензивен. Видимостта за водача на л. а. „Фолксваген Голф“ към мястото на
произшествието е около 100 м., а видимостта за водач на л. а. „Фолксваген Каравеле“
към мястото на произшествието е около и над 200 м.
След извършен оглед на мястото на произшествието от вещото лице, същото
сочи, че там е установена следа от принудително движение с разрушаване на
асфалтовата настилка. Тази следа е започва от първата лента (крайната дясна лента),
гледано към Букурещ и свършва в близост до двойната непрекъсната линия, като е с
дължина 15 . След това е прекъсната и продължава, като следа с принудително
движение с разрушаване на пътната настилка. Краят й е в канавката, в която се е
намирал л. а. „Фолксваген Голф“. Дължината й е 20,70 м. Въз основа на така
установените следи и снимките, приложени към преписа на румънската
автотехническа експертиза, следва, че тези следи не са спирачни, а са следи от
задиране, които следва да са оставени при движението на процесните автомобили след
удара. Според експерта, няма данни някой от водачите да е извършвал спасителна
мА.ра. Ударът за двата автомобила е бил страничен, нецентрален и кос, настъпил с
левите им части.
Вещото лице дава още заключение, че на мястото на произшествието, което е
извън населено място в Р Румъния не са установени пътни знаци. Сочи още, че в
района на произшествието пътят е разделен на 4 пътни ленти, по 2 пътни ленти за
движение в посока. Лентите за движение в различните посоки са разделени от двойна
непрекъсната линия, която се намира в средата на платното за движение. Лентите за
движение в една и съща посока са разделени от единична прекъсната линия. Л. а.
„Фолксваген Голф“ се е движил в посока към гр. Русе, като от полагащите му се 2
пътни ленти за движение е навлязъл в съседната лява пътна лента - за насрещно
движение. В този момент по тази лента се е движил л. а. „Фолксваген Каравеле“ и там
е настъпило произшествието.
Съдът намира, че следва да кредитира КСМАТЕ, дадена от д-р И. С. и инж. С. К.
като неоспорена, компетентна и обективна.
На 22.06.2022 г. ищецът предявил пред ответното дружество претенция за
заплащане на причинените му вреди като между страните няма спор, че обезщетение
не е определяно, нито изплащано.
По делото е приобщено уведомление, с което Д М.- брат на ищеца е уведомил на
5
14.05.2019 г. ответника за настъпилото произшествие.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД и възражение за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД.
Влязлата в сила на 27.11.2020 г. присъда по НОХД № 270/2020 на ШОС,
приложена в заверен препис към делото се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, при което е задължителна за
съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. При наличието на влязлата в сила вината на прекия причинител и причинно-
следствената връзка между противоправното му деяние, съставляващо престъпление,
за което е осъден, и вредата, изразяваща се настъпилата вследствие процесното ПТП
смърт на майката на ищеца, са въпроси, които не подлежат на пререшаване в
настоящото производство.
Отговорността на ответното дружество в случая също е безспорна с оглед
наличието на валидно сключена между него и собственика на лекия автомобил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което
правоотношение е съществувало и към датата на ПТП.
Спорен между страните в настоящото производство е въпросът за размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на размера му в конкретния случай съдът съобразява следните
релевантни обстоятелства:
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка
с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
6
Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи
паричният еквивалент, който справедливо да компенсира мъката на пострадалата.
Установи се по делото силната емоционална връзка между починалата и нейния
син, тяхната дълбока привързаност един към друг, обусловена и от общите интереси,
които споделяли. Изцяло неоснователни са доводите на процесуалния представител на
ответното дружество, изложени в писмената защита за нейната недоказаност.
Обстоятелството, че ищецът е учил и работил после в гр. София, през което време не
живеел в общо домакинство с майка си не може да промени този извод. Свидетелските
показания за ролята на майката в живота на ищеца и оформянето му като личност са
еднопосочни и както бе посочено по-горе липсва основание да се считат за
предубедени. Доказана беше от ангажираните гласни доказателства и промяната в
ежедневието на ищеца, вследствие на инцидента в емоционален и чисто битов аспект,
в ангажираността му, в поддържаните социални контакти. Съдът отчита още, че
ищецът е бил на 35 г., когато е загубил майка си, а починалата на 60 год., като нейната
преждевременна загуба е променила живота на сина й рязко и трайно в негативна
насока, лишила го е завинаги от обичта на неговата майка, от близостта им, от
възможността да общува с нея и да е част от неговия живот. Съобразява се и
обстоятелството, че смъртта на Т е била изненадваща и неочаквана за ищеца, че е
станал непосредствен свидетел на смъртта й и на състоянието, в което се намирала
неопсредствено след това. Страданията на ищеца са обусловени и от лишаването му от
възможността да разчита на моралната и духовна подкрепа на майка си за в бъдеще, от
промяната в начина му на живот и невъзможността да се очаква, че преодоляване на
негативните последици от загубата ще бъде възможно за в бъдеще.
При тези фактически данни, като отчита и обществения критерий за справедливост
и обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е
безгранична, съдът определя общия размер на обезщетението на засегнатите
неимуществени ценности, установени за ищеца В. С. М. на 150 000 лв.
Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за
съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за
този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 04.05.2019 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 560 лв. В посочения размер, според съда, то отговаря на
действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищеца болки и
страдания.
7
Ответникът е въвел своевременно и възражение за съпричиняване, обосновано с
обстоятелството, че починалата Т М.а е пътувала без поставен предпазен колан, което
съдът намира за неоснователно, предвид приетата по делото КСМАТЕ и заключението
на вещите лица, че причина за смъртта на Т М.а е тежката черепно-мозъчна травма,
която е несъвместима с живота и която не е било възможно да бъде предотвратена от
поставен обезопасителен колан. Така че не може, според експертите, да се изключи
получаване на черепно-мозъчно травма дори и при правилно поставен колан. Видно от
дадените от тях при изслушването им в о. с. з. на 29.05.2025 г. по реда на чл. 200 ГПК
разяснения, коланът не ограничава движението настрани. Тялото контактува свободно
с детайли в лявата задна врата. И при челно кос удар наляво, както е в случая, коланът
ограничава движението напред, но не наляво. Т. е. по делото не е проведено пълно и
главно доказване ва въведеното на това основание защитно възражение за
съпричиняване, поради което същото като недоказано се явява неоснователно.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорната по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване пред
ответното застрахователно дружества на претенцията по чл. 380 КЗ – 22.06.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищцата е заявила претенция пред ответника на
22.06.2022 г. като е ангажирала и доказателства, че ответникът е уведомен за
произшествието от брата на ищеца Д М. на 14.05.2019. Съобразно отправеното искане
обаче обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2022 г. до окончателното плащане. Наведените в
отговора на исковата молба от ответника възражения относно началната дата, от която
следва да се присъди законна лихва съдът намира за неоснователни. В практиката на
ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 46/04.04.2024 г. по т. д. № 2274/22 на ВКС, Първо т.
о., решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение №
50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т.
д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове, последователно се застъпва
становището, че по силата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива на
основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ спрямо увреденото лице отговорността на делинквента
за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната
лихва върху обезщетението за собствената си забава.
По разноските:
8
Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал. 1 ГПК на ответника следва да се
възложат направените от ищеца в хода на производството деловодни разноски,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 6000 лв.
Видно от материалите по делото, оказаната на ищеца от адвокат правна защита и
съдействие е при условията на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, което изрично е
посочено в сключените от него договор. С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане в полза на адв. Б. С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, което съдът при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в приложимите към датата на сключване на договорите
редакция определя в размер на 10 650 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Св. София“ № 7, представлявано от изп.
директори АЛ и Р. Д ДА ЗАПЛАТИ на В. С. М., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“***
по сметка *** в „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 432 КЗ, сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – ПТП на 04.05.2019 г. на територията на Р Румъния, окръг Гюргево, с
участието на управлявания от С. Й М. л. а. „ Фолксваген Голф“ с ДК № *** , при което
е настъпила смъртта на Т В.ова М.а, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 6000 лв. съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК – Застраховане „ АД,ЕИК1212651770, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. “Св. София“ № 7, представлявано от изп.директори АЛ и
Р. Д ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. С. от АК - Русе, ул.“Църковна независимост“ № 3, ет.2,
като пълномощник на В. С. М., ЕГН ********** СУМАТА в размер на 10 650 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9