№ 10518
гр. С., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110137888 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозира от „.. ЕАД срещу Л. Я. И., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на топлофикационното
дружество следните суми: сумата в размер на 1227,15 лева, представляваща незаплатена
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в
гр. ., . с аб. № ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
24.06.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 241,48 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2023 г.; сумата в размер на 18,48 лева, представляваща
незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.06.2024 г. до
окончателно изплащане; сумата в размер на 0,88 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на лихвата за забава за периода от 15.01.2021 г. до 25.03.2022г върху
погасена главница за дялово разпределение за периода от периода от 01.11.2020 г. до
31.07.2021 г и сумата в размер на 3,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на лихвата за забава начислена в периода от 16.10.2021г до 14.12.2023г върху непогасената
главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. /съгласно
уточнителна молба от 30.07.2024г/
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата в качеството и на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
1
енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез назначения особен
представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва се дължимостта на претендираната мораторна лихва
с аргумент, че не са ангажирани доказателства за отправянето на покана и получаването и от
ответника, доколкото за процесните суми липсва предвиден срок. Оспорва приложимостта
на Общите условия за продажба на топлинна енергия с твърдения, че липсват доказателства
относно публикуването им. Посочва, че по делото не е установено в процесния период
топлоснабденият имот да е обитаван. Релевира възражение за давност. С оглед изложеното
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 10, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
По делото не се спори относно наличието на валидно облигационно отношение за
2
продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, но липсва изрично
признание в тази насока от името на ответницата. Във връзка с това Софийски районен съд
приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответницата Л.
И. е била собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ., том .,
дело .г, по силата на който Я.И.К. и З.К.К. прехвърлят правото на собственост върху
апартамент 10, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., на дъщеря си Л. Я. И., като Я.И.К. се запазва
правото на ползване върху имота пожизнено. По делото са ангажирани доказателства, че
така запазеното право на ползване е погасено, доколкото видно от препис-извлечение от
акт за смърт /л.13 от делото/ Я.И.К. – ползвателят е починал на 20.12.2009г.
След придобИ.не на правото на собственост върху имота и след погасяване на
правото на ползване върху него на Яко Кръстев не са ангажирани доказателства, нито са
изложени твърдения ответницата да се е разпоредила с притежавания от нея имот. Не са
ангажирани и доказателства през исковия период да има учредено право на ползване върху
имота в полза на трето за спора лице. Следователно и през исковия период ответницата е
притежавала изцяло топлоснабденото жилище.
В действащата към 2009, когато е било погасено правото на ползване, учредено върху
имота, уредба , а именно в Закона за енергетиката е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР
на ЗЕ, на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“, а именно,
че това е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за
клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период и към момента, в който е било
погасено правото на ползване върху притежаваното от ответницата топлоснабденото
жилище.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата се явява материално
легитимирани да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е
придобила и качеството потребител на топлинна енергия. Същевременно по делото не са
ангажирани доказателства някой друг – трето за спора лице да е подало заявление за
открИ.не на партида на негово име.
ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответницата е обвързана с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
3
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила.
Съдът намира, че направеното в отговора на исковата молба възражение относно
липсата на доказателства за влизане в сила на общите условия за продажба на топлинна
енергия се явява неоснователно. В настоящата хипотеза следва да бъдат съобразени
разясненията дадени в решене № 189/11.04.2011г. по гр.д.№ 39/2010г. на ВКС, II т.о.,
съгласно които според разпоредбата на чл.98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на ел.
енергия при публично известни общи условия и идентична с разпоредбата на чл.150, ал. 2
ЗЕ/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в
един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им
публикуване. Съгласно нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите
Общи условия за продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС обаче е
прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са
публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В настоящия
случай ответницата не твърди и не установява наличието на други публикувани общи
условия с различно съдържание от посочените от ищеца. В случая Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.. ЕАД на клиенти в гр. С., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество
и одобрени с Решение № . от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник „.“ и във
вестник „19 минути“ на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г. В този смисъл е и
практиката на въззивната инстанция обективирана в решение № 5210/19.09.2024г. по в.гр.д.
№ 12101/2021г. на СГС, . въззивен състав, решение № ./23.06.2022г по в.гр.д.№ .г на СГС, II
– А въззивен състав.
По делото не е установено и ответницата да е упражнила правото си на възражение
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо
следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответницата, че не съществува
облигационна връзка между нея и „.. ЕАД, тъй като общите условия не били публикувани в
един централен и в един местен всекидневник.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответницата реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
4
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответницата направено в отговора на
исковата молба, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач протоколи за неосигурен достъп от 28.05.2021г и 30.05.2021г и
03.05.2022г и 07.05.2022г., неоспорени от ответницата се установява, че за имота на
ответницата за периода м.05.2020-м.04.2022г. не бил осигурен достъп при нито една от
осъществените проверка. Поради това вещото лице е констатирало, че за процесния период в
съответствие с нормативните изисквания е начислена служебно топлинна енергия за
отопление на имота за пет броя радиатори с монтирани ИРРО. Съгласно разпоредбата на чл.
70, ал. 2 от Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването (действала през исковия
период), задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на
консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи
има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на
потребената енергия. В настоящия случай видно от представените протоколи за неосигурен
достъпи ответницата не е изпълнила това свое задължение, при която хипотеза на основание
чл. 70, ал. 4 от Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването се начислява топлинна
енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се начислява по
реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба.
Следва да се отбележи и, че ответницата е имала право на основание чл. 70, ал. 5
Наредбата да поиска допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни и
твърдения да е сторила това. Аргументи, че при неосигурен достъп от страна на
потребителя, на същия се начислява количество топлинна енергия по посочения начин
служебно, са изложени и в решение № 59/16.06.2016г. по гр.д.№ .г. на ВКС, IV г.о.
Предвиденото в чл. 70 от Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването
начисляване служебно на топлинна енергия при неосигуряване на достъп до имота не
представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп
до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който
замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е
установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице
обективна възможност за реалното и отчитане.
Тъй като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна енергия към
сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да
се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от
показанията на общия топломер. Дружеството осъществяващо услугата дялово
разпределение не е задължено да изследва въпроса защо не е осигурен достъп до
5
топлоснабденото жилище, а следва да процедира по един и същи начин, както в случаите в
които собствениците умишлено се укрИ.т, за да не бъдат измерени показанията на уредите
им, така и в случаите, в които собствениците не обитават имота. Когато топлопреносното
предприятие и дружеството осъществяващо дялово разпределение са изпълнили своите
задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат
задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат
плащане съгласно същия. Тъкмо обратното, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента. Именно предвид това в решение № 162/28.05.2014г. по
гр.д.№ 6397/2013г. на ВКС, IV г.о, е изрично посочено, че когато не е осигурен достъп за
отчитане не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в
сградата от съответния етажен собственик, тъй като в отношенията си с доставчика,
потребителят, който е възложил на топлинния счетоводител индивидуалното отчитане и
разпределение на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в
съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Ето защо в
посоченото решение е изтъкнато, че доставчикът на топлинна енергия във всички случаи
има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в
сградата, поради което е прието, че дори и след извършено служебно начисляване на
топлинна енергия да се установи, че показателите на уредите за отчитане към датата на
извършена няколко сезона след неосигураване на достъпа отчитане да са „0“, то това не
означава, че потребителят не следва да заплати служебно начислените му суми за топлинна
енергия.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав счита за неоснователно
възражението на ответницата в отговора на исковата молба, че не било установена дали
имотът се обитава и от кого. Тези обстоятелства са ирелевантно. Същевременно дори и да се
приеме, че имотът не се обитава, това не води автоматично до пречка за ищеца да начислява
топлинна енергия за исковия период по описания по-горе начин. За да се намали
прогнозното количество топлинна енергия следва да бъдат изпълнени изискванията на чл.
71, ал. 3, т. 1 от Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването, т.е да бъде подадено
писмено заявление на клиента, а в настоящата хипотеза не се излагат твърдения, нито се
ангажират доказателства за подаването от Л. И. на подобно заявление.
Ето защо съдът приема, че по делото е установено от страна на ищеца, че в
съответствие с нормативните изисквания е начислено количеството топлинна енергия
потребено в имота за отопление. Ирелевантно е дали имотът е бил обитаван и от кога
В заключението си вещото лице изрично е подчертало и, че през исковия период не е
начислявана топлинна енергия от отоплителни тела в общите части, но са начислявани
разходи за отопление от сградната инсталация на база пълен отопляем обем. Експертът е
посочил, че не е бил осигурен достъп до имота за отчитане на портебеното количество
топлинна енергия за БГВ за исковия период, поради което е било извършено служебно
начисляване на топлинна енергия за БГВ на база един брой потребител.
Вещото лице е констатирало също, че дяловото разпределение е извършено в
6
съответствие с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „..ЕАД са
приспаднати техническите разходи в абонатната станция. Предвид изложеното, съдът
приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е
доставена топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за БГВ.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответницата топлинна
енергия за исковия период е на стойност 2238.12 лева, от които 394.42 лева за начислени за
топлинна енергия за сградна инсталация, 479.86 лева за отопление на имота и 1363.87 лева -
за топлинна енергия за БГВ.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения,
от страна на ответницата, че са били извършвани каквито и да било плащания.
Във връзка с направеното от ответницата И. възражение за изтекла погасителна
давност в отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за
7
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2020г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2020г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е
изтекъл на 15.07.2023г. Аналогично и за останалите месеци от исковия период до м.04.2021г.
включително, вземането за който е погасено по давност на 15.06.2024г. По отношение на
вземането за м.05.2021г. не е налице изтекла погасителна давност, защото същото е станало
изискуемо на 15.07.2021г и давностният срок за него би изтекъл на 15.07.2024г, но е бил
прекъснат с подаване на исковата молба на 24.06.2024г. Ето защо Софийски районен съд
приема, че към датата на депозирано на исковата молба вземанията на ищеца за периода от
м.05.2020г до м.04.2021г са били погасени по давност. Следва изрично да се посочи, че
съдът съобрази обстоятелството, че по силата на императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г, за
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г давност не тече, но в настоящата хипотеза давността
е започнала да тече след 20.05.2020г, а именно от 15.07.2020г.
Следователно недължимо поради изтекла погасителна давност за вземанията за
периода от м.05.2020г до м.04.2021г, чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
съобразявайки сумите посочени в заключението по съдебно-техническата експертиза, на
923.83 лева. Предвид това непогасени по давност остават задължения в общ размер на
1314.32 лева за периода от м.05.2021г до м.04.2022г. Именно това е и сумата посочена в
издадената за м.05.2021г до м.04.2022г обща фактура – л. 17 от делото. Същевременно от
ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно 1227.15 лева, като с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен именно за този
размер от 1227.15 лева.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение, което вземане не е погасено по давност за исковия период от м.08.2021г до
м.04.2022г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
8
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „Т. С.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия,
влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от „.. ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим
на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия
клиентът заплаща на продавача, т.е на „.. ЕАД стойността на услугата дялово разпределение,
извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че именно ищцовото
дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е материално
легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължима сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.19 от делото/ е в размер на 18.48 лева и е начислена за периода от
м.08.2021г. до м.04.2022г. Предвид това искът следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
Предвид обстоятелството, че главницата, представляваща ежемесечно фактурираната
стойност на топлинната енергия доставена до имота, ползван от ответницата, за периода от
м.05.2020г. до м.04.2021г. е погасена по давност, то по аргумент от чл. 119 от ЗЗД и
задължението за заплащане на обезщетение за забава върху погасената по давност главница
също е погасено по давност.
За останалата непогасена част следва да намерят приложение Общите условия от
2016г., съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45
дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено,
че клиентът дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща
фактура, за която също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода,
за който се отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на
9
топлинна енергия. Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато деня за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в
забава ответникът, е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата
фактура срок. В конкретния случай от видно от представената общата фактура за
отоплителен сезон 2021-2022г. е издадена на 31.07.2022г., поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.09.2022г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за
периода от 15.09.2022г. до 14.12.2023г. върху стойността на потребената през отоплителен
сезон м.05.2021г.-м.04.2022г топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва.
Размерът на дължимата мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл.
162 от ГПК на общ 181.48 лева. Следователно искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
за разликата над 181.48 лева до пълния предявен размер от 241.48 лева и за периода от
15.09.2021г до 14.09.2022г. като неоснователен.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение – както върху заплатената цена за услугата дялово
разпределение, така и върху незаплатената цена на услугата дялово разпределение,
доколкото не са ангажирани доказателства ответницата И. да е била поставена в забава за
това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД, ответницата би изпаднала в забава за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава
от страна на ищеца до нея не са ангажирани. Ето защо исковете по отношение на
ответницата за сумите от 0,88 лева, и 3,93 лева -мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 200 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за особен представител и
300 лева – депозит за изслушване експертиза. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя в минимален размер на 100 лева. Предвид това общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 700 лева. Следователно в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 669.59 лева – разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете. Следва изрично да се отбележи, че
ищецът претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК присъждане на депозит за особен
представител в размер на 500 лева, но от доказателствата по делото е видно, че
определеният от съда и заплатеният от ищеца депозит е 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответницата, но същата е
била представлявана от особен представител, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
10
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Я. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., да заплати на „..
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” №., на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1227,15 лева, представляваща незаплатена цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., .
с аб. № ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.06.2024
г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 181.48 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 14.12.2023 г. и сумата в размер на 18,48 лева, представляваща незаплатена
цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателно
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за
периода от м.05.2020г до м.04.2021г. като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за разликата над 181.48 лева до пълния предявен размер от 241.48 лева и за периода
от 15.09.2021г до 14.09.2022г - обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.. ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „.” №. срещу Л. Я. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., искове по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. Я. И., ЕГН ********** да заплати на „.. ЕАД, ЕИК .,
сумата в размер на 0,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за
забава за периода от 15.01.2021 г. до 25.03.2022г върху погасена главница за дялово
разпределение за периода от периода от 01.11.2020 г. до 31.07.2021 г и сумата в размер на
3,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава начислена в
периода от 16.10.2021г до 14.12.2023г върху непогасената главница за дялово разпределение
за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Я. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., .,, да заплати на „..
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” №., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 669.59 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ЕООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11