РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „ДЖЕИ ЕФ ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, ЕИК
*********, против Решение № 261211/29.11.2021 г. по гр.д.878/2021 г. по описа на БРС, в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Палмира РУ“ ЕООД сумата от 9 779,15
лв представляваща неплатена наемна цена за 2020 г. по договор за наем на ресторант от
29.11.2018 г., както и сумата от 986 лв за професионално почистване, ведно със законната
лихва върху главница върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба на
04.02.2021 г. до окончателното й плащане.
Твърди се, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че между страните е имало уговорка да не се дължи наем по
договора за наем на магазин, поради което е приел, че вземането по договора за наем е
опростено по см. на чл.108 от ЗЗД от кредитора. Твърди се, че в противоречие с мотивите
си, изложени по-горе, съдът е уважи исковата претенция за задължения на ответника по
договора за наем на ресторанта в размер на 9779,15 лв. Твърди се, че съдът не е разбрал, че
ответникът твърди опростяване както на задълженията по договора за наем на магазина,
така и тези по договора за наем на ресторанта. На следващо място се твърди, че доколкото
представените разписки и тяхното издаване не са били оспорени от ищеца, съдът
неправилно е отхвърлил и възражението за прихващане. Сочи се, че са неправилни изводите
на съда, че между страните имало издавани фактури с основание „други услуги“ и поради
това било възможно да са налице договорки между страните за уговореното прихващане. По
изложените съображения се твърди, че съдът неправилно е приел, че ответникът дължи наем
за ресторанта. Алтернативно, ако съдът не приеме, че е налице опрощаване на задължението
1
по договора за наем на ресторанта, се иска да бъде разгледано и уважено възражението за
прихващане със сумата от 2346,98 лв по представената по делото проформа фактура.
На следващо място се твърди, че решението е неправилно и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати и сумата от 986 лв. за почистване на ресторант, тъй като
представените по делото „оферти“, които не съдържат нито подпис, нито печат на фирмите,
които са ги направили и са оспорени са своевременно. Сочи се, че тъй като са частни
документи, не се ползват с обвързваща доказателствена сила, а ищецът не е ангажирал по
делото никакви доказателства за стойността за почистването на ресторанта. Твърди се, че
заплащането на сумата от 986 лв. за почистване на ресторанта не се доказва нито от
представените снимки на ресторанта, нито от показанията на св.Ч..
Претендира се съдът да отмени Решение № 261211/29.11.2021 г. по гр.д.878/2021
г. на БРС в обжалваната част, и вместо това да се постанови отхвърляне на исковете за
сумата от 9 779,15 лв, представляваща неплатена наемна цена за 2020 г., както и за сумата от
986 лв за професионално почистване, ведно със законната лихва върху главница върху тези
суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.
Алтернативно, ако съдът не приеме, че е налице опрощаване на задължението по договора за
наем на ресторанта, се претендира уважаване на възражението за прихващане със сумата от
2346,98 лв, съгласно представената по делото проформа фактура. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Нe са
ангажирани нови доказателства. Претендират се съдебни разноски.
Въззиваемият „Палмира.РУ” гр.Черноморец оспорва като неоснователна
въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК и в съдебно заседание – чрез
процесуалния си представител. Твърди се, че са неоснователни оплакванията на въззивника,
че съдът „в пълно противоречие със собствените си мотиви” не бил приложил приетото за
недължимост на наема за другия обект — магазин и по отношение на наема за ресторанта.
Твърди се, че такова основание за недължимост на наема за наетия ресторант, не е
направено от ответника в отговора на искова молба, твърдение за недължимост поради
„опрощаване“ ответникът е направил само относно наема на магазина. Твърди се, че
възражението за недължимост на наем за ресторант на основание „опрощаване“ е въведено
едва с въззивната жалба, поради което същото е недопустимо. На следващо място се твърди,
че съдът е разгледал и обсъдил въведените от ответника в неговия отговор на искова молба
конкретни възражение против претенцията за дължим наем на ресторант.
Сочи се, че съдът правилно е приел, че за да има прихващане, трябва да има две
насрещни вземания, а в случая ответникът не е доказал да има вземане на стойност 2346,98
лв, с която сума да прихване дължимия от него наем за ресторанта от 9779,15 лв, и така
частично да погаси това свое задължение. Твърди се, че проформа фактурата не е
доказателство за съществувало на подобно вземане, нито пък доказва съществуване на
доставка на услуга за хранене, точно за периода и на такава стойност. Сочи се, че са
правилни изводите на съда, че представените „Записки” за консумация в ресторанта, не са
документи, които могат да служат като доказателства за наличие на вземане, каквото
ответникът твърди ..че има на стойност 2346,98 лв. Оспорва се твърдението в жалбата за
проведено от страна на ответника „безспорно” доказване за недължимост на наем и за
ресторант чрез показанията на ангажирания от него свидетел. Оспорва се
безпристрастността на свидетеля и се твърди, че свидетелски показания за установяване на
2
погасяване на поети с писмен договор задължения са недопустими.
Относно присъдената сума 96 лв за почистване на ресторанта след наемателя, се
твърди, че са правилни и обосновани изводите на съда за дължимост на тази сума.
Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част. Също не
се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемия „Палмира. РУ" ЕООД гр.Черноморец, за осъждане на възизвника „Джей Еф
Инвест" ЕООД гр.Черноморец да заплати на ищеца сумата 1166,68 лв с ДДС,
представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 15.05.2019 г. за
обект магазин, за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г.; сумата 291,67 лв с ДДС,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор за наем
от 15.05.2019 г. за обект магазин; сумата 1 213,18 лв с ДДС, представляваща незаплатена
ползвана ел.енергия за обекта магазин за периода от октомври 2019 г. – частично до
м.септември 2020 г. вкл.; сумата 9 779,15 лв с ДДС, равняваща се на 5 000 евро,
представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 29.11.2018 г. за
обект ресторант, за периода от м.декември 2019 г. до 26.11.2020 г.; сумата 4 724,35 лв с ДДС,
представляваща неплатена ползвана ел.енергия в обекта ресторант за периода от м.декември
2019 г./частично/ до 31.10.2020 г.; сумата 389,76 лв с ДДС, представляваща незаплатени
ползвани ВиК услуги в обекта ресторант за периода от м.август 2019 г. частично до
12.06.2020 г.; сумата 986 лв, представляваща необходими разходи за почистване на обект
ресторант, съгласно представена оферта, ведно със законната лихва върху всяка от
посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Твърди се, че на 15.05.2019 г. между страните е сключен договор за наем на
магазин № 1 и магазин № 2 в сграда с идентификатор 81178.5.419.3 по КККР на
гр.Черноморец, срещу заплащане на наемна цена в размер 3 500 лв годишно с ДДС. Твърди
се, че договорът бил за срок от 1 година, но след изтичане на срока на 01.06.2020 г.
ползването на магазините от наемателя продължило до м.септември 2020 г., включително.
Твърди се, че след като ползването на имота е продължило след изтичане на срока
правоотношението е безсрочно и поради това се дължи едномесечно предизвестие за
прекратяването му. Сочи се, че по този договор наемателят дължи заплащане на наемна цена
за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г., когато обектът е предаден, както и – за същия
период - неплатената цена за ел.енергия в претендираната стойност.
Твърди се, че на на 29.11.2018 г. между страните е сключен и договор за
предоставяне ползването на ресторант, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 81178.5.419.3.1 по КККР на гр.Черноморец, за срок от 5 години и при
3
годишна наемна цена от 5 000 евро с ДДС. Сочи се, че на 02.11.2020 г. наемателят, без
уведомяване на наемодателя е без присъствието на негов представител, е оставил ключа за
обекта в съседно помещение. Сочи се, че в последващата кореспонденция между страните,
след като се е уверил, че наемателят няма намерение да изпълнява договора, наемодателят е
уведомил наемателя, че счита договора за прекратен на 26.11.2020 г. на основание взаимно
съгласие, тъй като никоя от страните не желае продължаване на действието му, и тъй като
самото оставяне на ключа не води до прекратяване на договора. Твърди се, че по този
договор е платен наемът за първата година (от 29.11.2018 г. до 29.11.2019 г. - с ефективно
плащане и чрез прихващане за осигурено от наемателя хранене на персонала на обекта), и не
е платен наемът (уговорен с падежи – 5 вноски) за м.декември 2019 г., м.февруари, м.май,
м.август и м.октомври 2020 г., в общ размер на задължението – 5000 евро, равняващи се на
9 779,15 лв с ДДС. По този договор се твърди, че също не са изпълнение задълженията за
заплащане на цена за ел.енергия и задължения за ВиК в размерите, посочени в исковата
молба. Твърди се също, че поради това, че наемодателят ще направи разходи за
професионално почистване и отстраняване на дребни повреди в ресторанта.
Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД - за заплащане на
наемна цена и разходи за ел.енергия и ВиК услуги, както и за разходите за почистване; с
правно основание чл.238 от ЗЗД - за заплащане на обезщетението за прекратяване на
договора за наем на без предизвестие; и с правно основание чл.233 от ЗЗД - за заплащане на
сума за почистване на обекта.
Ответникът е оспорил като неоснователни исковете с писмен отговор в законовия
срок. Заявено е, че исковете са допустими, но частично неоснователни. По отношение на
исковете за заплащане на наем за магазините се твърди, че с ищеца постигнали съгласие
сумата за наемна цена да не е дължима, предвид последиците от световната пандемия през
2020 г. Счита, че не е дължимо заплащане и на обезщетение за неспазено предизвестие
(291,67 лв с ДДС), тъй като такава уговорка в договора липсва. По отношение на
претенциите за заплащане на цена на ел.енергия за обекта (1213,18 лв с ДДС) се твърди, че
не се оспорва обстоятелството, че в този период магазинът се е ползвал от ответника, но се
оспорва размера на сумата и се възразява, че до момента наемодателят не е представил на
наемателя фактурите, издадени от доставчика, а единствено фактурите, които издавал
наемодателя.
По отношение на иска за заплащане на наем за ресторанта (9779,15 лв) се твърди,
че сумата е дължима частично, тъй като е погасена с прихващане на задължения за
изхранване на работниците на наемодателя и на гостите на комплекса, както и на
консумацията на ищеца и на неговото семейство. Общият размер на тези задължения,
според ответника, е 2 346,98 лв с ДДС, съгласно водени записки и проформа фактура.
Поради това ответникът прави възражение за прихващане с тази сума. По отношение на
претенцията за ел.енергия и ВиК услуги за ресторанта се излагат същите възражения, както
и по отношение на същите претенции за магазините. Твърди още, че преди подаване на
исковата молба е платил на ищеца на това основание сума в размер от 1146,64 лв с ДДС, за
4
което плащане се твърди, че не е отчетено в исковата молба. На последно място е оспорена
претенцията за сумата от 986 лв за почистване на ресторанта с твърдението, че имотът е бил
върнат в задоволително състояние като се признава, че не са били почистени единствено
дамаските на столовете, които били захабени преди предаване на обекта по договора, и
наемателят не е успял да ги почисти. Твърди се, че наемателят е предложил на наемодателя
да му заплати сумата от 200 лв за професионално почистване на столовете.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
предявените искове, като е осъдил ответника да заплати на ищеца по договора за наем на
магазини от 15.05.2019 г.: 1 138,96 лв, от която - сумата 291,67 лв, представлява
обезщетение за неспазено предизвестие, а сумата 847,29 лв, представлява цена за ел.енергия
за периода от м.октомври 2019 г. - частично до м.септември 2020 г.; и по договор за наем на
ресторант от 29.11.2018 г.: 14 196,33 лв, от която - сумата от 9 779,15 лв представлява
неплатена наемна цена за 2020 г.; сумата от 3 156,45 лв представлява цена за ел.енергия за
периода от м.декември 2019 г. – частично до 31.10.2020 г.; сумата 274,73 лв представлява
цена за ВиК услуги за периода от м.август 2019 г. до 12.06.202 г. (12.06.2020 г., видно от
мотивите на решението, в която част вероятно е налице очевидна фактическа грешка,
подлежаща на отстраняване от БРС по реда на чл.247 ГПК); сумата 986 лв за професионално
почистване, ведно със законната лихва върху главница в общ размер от 15 355,29 лв,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и
сумата от 975,39 лв, представляваща съдебни разноски. Исковете са отхвърлени в
останалата си част, както следва: по договор за наем на магазин от 15.05.2019 г. – за сумата
1166,68 с ДДС, представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от
15.05.2019 г. за обект магазин, за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г.; за незаплатена
ползвана ел.енергия за обекта магазин за периода от м.октомври 2019 г. до м.септември 2020
г., вкл., над присъдената сума от 847,29 лв до предявения размер от 1 213,18 лв с ДДС; и по
договора за наем от 29.11.2018 г. за обект ресторант - за неплатена, ползвана ел.енергия за
периода от м.декември 2019 г. /частично/ до 31.10.2020 г., за разликата над присъдената сума
от 3 156,45 лв до предявения размер от 3 577,71 лв за периода от м.декември 2019 г.
/частично/ до 31.10.2020 г.; за незаплатени ползвани ВиК услуги в обекта ресторант за
периода от м.август 2019 г. частично до 12.06.2020 г. за разликата над присъдената сума от
274,73 лв до предявения размер от 389,76 лв, ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане. Със
същото решение е отхвърлено и възражението за прихващане, предявено от „Джей Еф
Инвест" ЕООД, срещу „Палмира. РУ" ЕООД, за компенсиране на възражението за
прихващане с иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца наемна цена по договор за
ресторант със сума в размер от 2 346,98 лв, за която е издадена проформа фактура от
24.03.2021 г. с основание – обяд персонал к-с Атия, лична консумация от ресторант и
магазин, сезон 2020 г. Поради оттегляне на иска, производството по делото е прекратено в
частта на предявения от „Палмира. РУ" ЕООД против „Джей Еф Инвест" ЕООД, иск за
осъждане на ответника да плати на ищеца цена за доставена ел.енергия в размер разликата
между сумата 3 577,71 лв до предявения размер от 4 724,35 лв за периода от м.декември
5
2019 г. – частично до 31.10.2020 г. Ищецът „Палмира. РУ" ЕООД е осъден да заплати на
„Джей Еф Инвест" ЕООД съдебни разноски в размер на 52,05 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника „ДЖЕИ ЕФ
ИНВЕСТ“ ЕООД, и само в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Палмира
РУ“ ЕООД сумата от 9 779,15 лв представляваща неплатена наемна цена за 2020 г. по
договор за наем на ресторант от 29.11.2018 г., както и сумата от 986 лв за професионално
почистване, ведно със законната лихва върху главница върху тези суми, считано от датата
на подаване на исковата молба на 04.02.2021 г. до окончателното й плащане, поради което
спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази си част, а в останалата си част
решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
решението на БРС е валидно. Решението е допустимо в обжалваната част, подлежаща на
проверка за допустимост.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка, а изводите му по фактите са обосновани. Eто защо
съдът намира, че не следва да преповтаря изводите на първоинстанционния съд по
фактическата обстановка, освен в частта, касаеща висящите пред настоящата инстанция
претенции за неплатена наемна цена за 2020 г. по договора за наем на ресторанта, както и за
сумата от 986 лв за професионално почистване на ресторанта.
Между страните не е спорно, че на 29.11.2018 г. са сключили договор за наем за
търговски обект „Ресторант“, представляващ обект 2 в сграда с идентификатор
81178.5.419.3, намиращ се в гр.Черноморец, за срок от 5 години, при наемна цена от 5000
евро, и уговорено разсрочено плащане на цената – на вноски, както следва: до края на
м.декември – 500 евро, до края на м.февруари – 500 евро, до края на м.май – 1000 евро, до
края на м.август – 1500 евро и до края на м.октомври – 1500 евро. Страните не спорят, че
договорът се счита за прекратен на 02.11.2020 г., след като без предизвестие от наемателя,
той фактически е предал ключовете на обекта в съседно помещение, без присъствие на
представител на наемодателя, а наемодателят, след последваща кореспонденция се е
съгласил, че договорът е прекратен „по взаимно съгласие“, тъй като никоя от страните не
желае той да продължи да се изпълнява. Страните не спорят, че наемът по този договор за
2020 г. не е заплатен от наемателя. Ответникът твърди само, че наемът е частично дължим,
поради прихващане със сумата от 2 346,98 лв с ДДС, представляваща консумация в обекта,
ползван под наем от ответника, от работниците на ищеца, на управителя на дружеството и
неговото семейство. Едва с въззивната жалба ответникът въвежда и ново твърдение – че
наемът за ресторанта е бил опростен от наемодателя, като първоинстанционният съд „не е
разбрал, че ответникът твърди опростяване както на задълженията по договора за наем на
6
магазина, така и на тези по договора за наем на ресторанта“.
При така заявените във въззивната жалба оплаквания по отношение на
дължимостта на наема за ресторанта за 2020 г., съдът намира следното: Твърдението на
въззивника-ответник, че наемът за ресторанта „също е бил опростен“ от наемодателя, са
преклудирани, тъй като са въведени една с въззивната жалба – след срока по чл.131 ГПК. В
писмения отговор на исковата молба ответникът е въвел твърдения за опростяване само на
наема за магазините по договора за наем от 15.05.2019 г. (стр.1 от отговора), поради което е
неоснователно оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е разбрал, че наемът
за ресторанта „също е бил опростен“. Въвеждането на това твърдение с въззивната жалба е
недопустимо поради настъпила преклузия, поради което съдът няма да го обсъжда.
Второто възражение за частична недължимост на наема за ресторанта за 2020 г.
(заявено и с отговора на исковата молба, и с въззивната жалба), е за извършено прихващане
от наемателя на дължимия от него наем със сумата от 2 346,98 лв, представляваща
консумация в обектите на ответника от работници на ищеца, гости в комплекса, на
управителя на ищцовото дружество Иван Караваев, и на членове на семейството на
последния. По отношение на това възражение съдът изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не установяват твърдението
на ответника за наличието на такава уговорка между страните по договора за наем. Съдът
споделя становището на първоинстанционния съд, че с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.4 от ГПК, показанията на св.Филипова не могат да доказват погасяване чрез прихващане
на задължението за заплащане на наем, уговорено с писмения договор за наем на
ресторанта. По същата причина със свидетелските показания не може да бъде установено
постигане на съгласие за извършване на прихващането, основанието му и размера,
конкретизирани в писмения отговор. Представеното по делото с исковата молба
Споразумение за прихващане от 12.09.2019 г. също не доказва постигната между страните
уговорка за прихващане на задължението на ответника по фактура № 422/12.09.2019 г.за
наем на ресторанта за 2020 г. със задължение на ищеца към ответника за доставена
консумация в ресторанта, тъй като: споразумението не е подписано от двете страни; датата
на споразумението (12.09.2019 г.) предхожда периода на дължимия наем (за 2020 г.); в
Споразумението е посочено, че се прихваща задължение на ищеца по фактура №
422/12.09.2019 г. (очевидно не за наем за 2020 г.) със задължение на ответника към ищеца по
фактура № 82/12.09.2019 г. (за закуски сезон 2019 г., л.81).
На следващо място, дори да беше доказано наличието на такава уговорка между
страните, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказана
доставката на услугата – предоставяне на консумация в ресторанта на работници и гости в
комплекса. Издадените от ответника проформа фактура и „разписки“, сами по себе си не
доказват извършване на доставката, тъй като представляват частни свидетелстващи
документи, съставени от страната, която се ползва от тях.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от заключението по
изготвената съдебно – икономическа експертиза също не се установява предоставянето на
7
услуга консумация в обектите на ответника от работници на ищеца, гости в комплекса, на
управителя на ищцовото дружество Иван Караваев, и на членове на семейството на
последния. Издаваните фактури с основание „други услуги“, не е доказано, какви именно
услуги касаят.
По изложените съображения съдът споделя извода на първоинстанционния съд,
не е доказано заявеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 2 346,98 лв,
поради което наемът за ресторанта за 2020 г. е дължим в пълен размер.
По отношение на иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
986 лв за почистване на ресторанта, съдът намира следното следното:
Съгласно чл.11 от договора наемателят е длъжен да върне обекта след
прекратяване на договора във вида, в който е бил предаден, като се отчита обичайното
изхабяване. Съгласно чл.4 от договора, наемодателят се задължава да предаде обекта на
наемателя в състояние, което отговаря на целите, за които е нает.
Твърденията на ищеца са, че при напускане на обекта, наемателят просто е
оставил ключовете на ресторанта в съседно помещение и не е съдействал за предаване на
обекта с оглед и протокол за състоянието му. Ищецът твърди, че при огледа на ресторанта
след напускането му от наемателя, са установени „някои повреди и нуждата от основно и
професионално почистване на залата и помещенията в ресторанта“, описани в нарочен
констативен протокол. Ищецът твърди, че исковата сума е по-ниската от получените оферти
от две фирми за професионално почистване. Възраженията на ответника, във връзка с този
иск, са, че ресторантът е бил в „повече от задоволително състояние“ при освобождаването
му от наемателя, с изключение на замърсената дамаска на столовете, която е била захабена
още при предаването на обекта от наемодателя на наемателя. Ответникът е предложил
сумата от 200 лв за почистване на дамаската на столовете. С въззивната жалба са наведени
твърдения, че не са представени доказателства както за състоянието на ресторанта при
приемането му от наемодателя, тъй и за стойността на необходимото почистване.
От показанията на св.Ч. се установя, че след освобождаването на ресторанта от
ответника-наемател, ресторантът е бил захабен и не е бил изчистен, а отвън е било много
замърсено, хладилниците не са измити, параконвектоматът е с мазнини. Свидетелката
твърди, че от връщане на ключовете и до момента, ресторантът е в същото състояние, само
са поставили отвън завеси. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като те не се
опровергават от други доказателства по делото и кореспондират с признанията на ответника
в отговора му на исковата молба, че обектът е бил предаден „в задоволително състояние“,
както и че дамаската на столовете е замърсена („зацапани с години замазки“). Твърденията
на ответника, че дамаската на столовете е била захабена още при наемането на обекта, не са
подкрепени от доказателства. Представените по делото снимки, според настоящия състав, не
могат да докажат състоянието на ресторанта в момента на освобождаването му от
наемателя, тъй като не е ясно кога за правени снимките.
При така събраните доказателства съдът приема, че при освобождаването на
8
ресторанта, ответникът като наемател не е изпълнил задължението си по чл.11, ал.1 от
договора да върне обекта „в същото състояние, в което е бил предаден, като се отчита
обичайното изхабяване“, поради което на основание чл.233, ал.1 ЗЗД дължи обезщетение за
вредите, причинени от ползването на обекта – в случая – разходите за почистване на
ресторанта.
Относно размера, в който следва да бъде уважен този иск, съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че при представените по делото оферти, получени от
трети дружества относно почистване на ресторанта – от „G-Clean Почистване Бургас“
(получена по електронен път – на ел.поща на ищеца), и „Фея 63“ ЕООД, размерът на
необходимите разходи за почистване на ресторанта следва да се определи по реда на чл.162
ГПК – като се приеме размерът на офертата с по–ниска стойност - 986 лв.
При така изложените съображения съдът приема и иска по чл.233, ал.1 ЗЗД за
основателен и доказан в предявения размер.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва
да бъде потвърдено в обжалваната част, при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат на въззивника не се дължат разноски. Поради
липсата на искане от въззиваемия за присъждане на разноски, съдът няма да се произнася по
разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261211/29.11.2021 г. по гр.д.878/2021 г. по описа
на БРС, в частта, с която „ДЖЕИ ЕФ ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Черноморец, ЕИК *********, е осъден да заплати на „Палмира РУ“ ЕООД
гр.Черноморец, ЕИК *********, сумата от 9 779,15 лв представляваща неплатена наемна
цена за 2020 г. по договор за наем на ресторант от 29.11.2018 г., както и сумата от 986 лв за
професионално почистване, ведно със законната лихва върху главница върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба на 04.02.2021 г. до окончателното й
плащане.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10