Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 12.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 598 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Ш.Я.И. с постоянен адрес ***,
депозирана чрез процесуален представител адв. П.П. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-000875/23.08.2019 г.,
издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.“в“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до
успешното полагане на проверовъчен изпит. В жалбата се развиват подробни
оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и несъответствие на акта с целта на
закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед
като незаконосъобразна. Претендира присъждането на направените деловодни
разноски, както и да бъде присъден адвокатски хонорар за процесуално
представителство по делото на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – началникът на група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореният административен
акт отговаря на всички изисквания за неговата законосъобразност. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли оспорването като неоснователно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок и при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя се явява основателна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – от началник на група в сектор „Пътна полиция“,
надлежно оправомощен със заповед № ЗЗ6з-1120/23.06.2017 г., изм. със заповед № ЗЗ6з-571/20.03.2018 г., издадени от
директора на ОДМВР – Русе, като ръководител на съответната служба за контрол по
чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Същата е
издадена в изискуемата писмена форма като не са налице твърдените в жалбата
пороци по отношение на изискванията за нейното мотивиране чрез излагане на
фактически и правни основания за издаването й.
В заповедта
е посочено, че на 31.07.2019 г., около 09:15 часа, в гр.Русе, на кръстовището
на пл.“Александър Стамболийски“ и ул.“Ген. Радецки“, в условията на ясно време
и суха пътна настилка, управлявайки МПС – автобус “Исузу евро тюркоаз“, с рег. № СС7800РВ, собственост на ЕТ „Хари – 3 – Ц.Х.“,
жалбоподателят е извършил следното нарушение: нарушава правилата за предимство,
като при извършване на маневра „завиване наляво за навлизане в друг път“, не
пропуска движещия се от лявата му страна л.а. „Тойота корола“ с рег. № Р0193ВР
и се блъскат. От удара л.а. „Тойота корола“ с рег. № Р0193ВР се отклонява в ляво
и се блъска в стълб с поставен пътен знак на него. Причинява ПТП с имуществени
вреди. За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, срещу който било подадено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. АО е приел, че от подаденото срещу
акта възражение ставало ясно, че според водача на автобуса причина за
възникналото ПТП била маневра „изпреварване“, предприета от движещия се зад
него л.а. „Тойота корола“ с рег. № Р0193ВР. Немаловажното нарушение по АУАН,
според административния орган, било извършено поради незнание и непознаване на
ЗДвП и по-конкретно на правилата за предимство. Незнанието, според АО, се
установявало от съдържащия се въпрос в подаденото по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН възражение, а именно: „Защо водачът на движещия се зад автобуса лек
автомобил е предприел подобна маневра /изпреварване/ при подаден от мен мигач,
в населено място и преди кръстовище?“. АО изрично е посочил, че съгласно разпоредбата
на чл.79 от ППЗДвП подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя
предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими
мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение. Извършеното
нарушение е квалифицирано по чл.25, ал.1 от ЗДвП, като приетото от АО незнание
на задължението, произтичащо от последната законова норма е станало основание
за налагане на оспорената ПАМ.
Противно на
поддържаното в жалбата, по делото е установен фактът на извършено нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДвП. На първо място той се установява от съдържащия се по
преписката АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП. Разминаването в населеното място на извършване на
нарушението, отразено в АУАН – с.Сандрово и това, посочено в заповедта за
прилагане на ПАМ – гр.Русе, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като е налице изцяло съвпадащо описание на конкретното място в населеното място
- на кръстовището на пл.“Александър Стамболийски“ и ул.“Ген. Радецки“ в двата
акта, с оглед на което без съмнение става въпрос за един и същ инцидент, както
той е възприет и от жалбоподателя. Фактическите констатации в АУАН се подкрепят
и от съдържащия се в приобщената към делото административна преписка
доказателствен материал, както и от събраните в хода на съдебното производство
при разпита на актосъставителя гласни доказателства. Жалбоподателят, като
професионален водач на МПС за превоз на пътници /автобус/, за да изпълни
задължението си по чл.25, ал.1 от ЗДвП е следвало и е могъл да се убеди в
безопасността на движението си, като преди извършване на предприетата от него
маневра “завиване на ляво за навлизане в друг път“ предприеме всички необходими
мерки за безопасност, както го задължава и разпоредбата на чл.79 от ППЗДвП. Извършеното
нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, което станало основание за налагане на ПАМ,
очевидно не е маловажно по смисъла на § 6, т.32 от ДР на ЗДвП, след като е
довело до настъпването на ПТП. Според този текст маловажно е нарушението,
което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение
на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до
настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Настоящият
състав обаче счита, че административният орган е достигнал до неправилен извод
за наличието на другия елемент от фактическия състав по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, а именно че нарушението е извършено поради незнание на правилата за
движение. Този извод е направен въз основа на съдържащия се въпрос във
възражението на жалбоподателя по съставения му АУАН, депозирано по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН: „Защо водачът на движещия се зад автобуса лек автомобил е
предприел подобна маневра /изпреварване/ при подаден от мен мигач, в населено
място и преди кръстовище?“. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства става ясно, че още непосредствено след настъпване на
пътния инцидент И. е твърдял, че не е видял лекия автомобил. Този факт е
посочен както в писменото обяснение по случая, дадено от другия участник в
настъпилото ПТП, така и от разпитания по делото в качеството му на свидетел
актосъставител. В съдебно заседание от 09.01.2020 г. последният пояснява, че е
напълно възможно водачът на автобуса да не е видял другия водач, тъй като последният
е попаднал в т.нар. «мъртва точка» на огледалата /участък до превозното
средство, който попада извън зоната му на видимост/. Следователно не е
изключена възможността при предприемане на маневрата с автобуса жалбоподателят
да не е видял намиращия се до него автомобил и именно това да е причина за
допуснатото административно нарушение, а не незнанието на правилата за движение
по пътищата и конкретно на правилото на чл.79 от ППЗДвП, според което
подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го
освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за
безопасност, преди да започне нейното изпълнение. Само при безспорни доказателства
за това, че водачът действително е възприел движещия се до него лек автомобил,
би могъл да се формира извод, че допуснатото от него нарушение на правилата за
движение по пътищата е резултат от тяхното незнание. Тежестта за ангажиране на
доказателства за посоченото обстоятелство, доколкото то попада извън състава на
извършеното административно нарушение и поради това и извън обхвата на
презумптивната доказателствена сила на АУАН, е върху административния орган –
чл.170, ал.1 от АПК. Тъй като от страна на органа не беше проведено успешно
доказване по посочения елемент от фактическия състав по чл.171, т.1,
б.“в“ от ЗДвП, издадената на това основание заповед за прилагане на ПАМ се явява
незаконосъобразна, а жалбата срещу нея – основателна.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лева –
платена държавна такса. Основателно е и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат П.П., предоставила безплатна правна помощ на
жалбоподателя при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.второ от ЗА, видно от
съдържанието на договора за правна защита и съдействие (л.17 от делото). Размерът
на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА вр. чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на 500 лева. Доколкото отговорността за
разноски е от облигационно естество, направените разноски и възнаграждението за
предоставената безплатна правна помощ, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК,
следва да бъдат присъдени в тежест на Областна дирекция на МВР - Русе, която е
самостоятелно юридическо лице – чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-000875/23.08.2019 г.,
издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с която
на Ш.Я.И., с ЕГН **********,***, е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“ до успешното полагане на проверочен изпит.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Русе, с адрес
гр.Русе, бул.“Ген. Скобелев” № 49, представлявана от директора Т.А.А., да
заплати на Ш.Я.И., с ЕГН **********, сумата от 10 лева – разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе,
с адрес гр.Русе, бул.“Ген. Скобелев” № 49, представлявана от директора Т.А.А., да заплати на адвокат П.П. ***, със служебен адрес
гр.Русе, пл.“Отец Паисий“ №2, ет.7, офис 702, сумата от 500 лева – възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ
на жалбоподателя.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: