Решение по дело №105/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Светослава Борисова Костова Господинова
Дело: 20192200900105
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      35

 

     гр. Сливен,  30.06.2020г.

 

                                              В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Мария Тодорова и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № 105 по описа на СлОС за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявена е искова молба от П.И.Й. срещу ЗК „Лев Инс” АД, в която се твърди, че на 22.07.2018г., около 13.30 часа на път І-6 км 345+300, пътен възел ІІІ-5007/25+500, общ. Николаево се движил автомобил „ДАФ” с рег. № ********, управляван от водача Р.П.Й., който нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на л.а. „Ивеко” с рег. № ********, управляван от водача П.И.Й. вследствие на което настъпил удар между тях. По случая било образувано ДП № 913/2018г. по описа на РПУ Казанлък. Твърди се, че причина за настъпилото произшествие са допуснатите от водача на автомобил „ДАФ” - Р.П.Й. нарушения на правилата за движение  по пътищата, вследствие на което са настъпили телесни увреждания за ищеца в пряка причинна връзка с деянието на водача Р.Й..

Твърди се, че за увреждащия автомобил „ДАФ” с рег. № ********, управляван от водача Р.П.Й., има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ЗК „Лев Инс”АД София със срок на валидност от 06.09.2017 до 06.09.2018г.

Твърди се още, че в конкретния случай, съгласно разпоредбите на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното Застрахователно дружество, като е представил всички документи, с които разполага. По случая е била заведена преписка, по която застрахователя е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП пострадалият П.И.Й.  е получил следните травматични увреждания:

Контузио абдоминис. Руптура сигме. Перитонитис дифуза пуролента. Флегмона париетис абдоминис. Наличие на колостома. Дехисценцио вулнери.

След инцидента на 22.07.18г. пострадалият е бил приет за лечение в Клиника по обща и оперативна хирургия при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД, като на 24.07.18г. на пострадалият е извършена оперативна интервенция. На 01.08.18г. пострадалият е бил приет отново на лечение, като съгласно оперативен протокол на 02.08.18 г. му е направена втора операция. След последващ прием на 30.09.18г. на ищеца на 01.10.18г. отново е извършена операция под обща анестезия. След 10 дневен болничен престой пострадалият е изписан от болницата с препоръки за проследяване на състоянието му. На 10.10.2018г. ищецът е хоспитализиран по спешност в същото отделение, като съгласно оперативен протокол от 11.10.2018г. му е извършена нова операция.

Твърди се, че в резултат на уврежданията ищецът месеци търпи силни болки и много страдания, като възстановяването продължава и до днес, а оплакванията му за болка в увредената област не са отшумели. Следвало е да спазва дълго време режим на покой, да не се натоварва психически и физически за известен период от време и разчита на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Към момента оздравителния процес продължава, с нарушения на съня, като същия е напрегнат, в състояние на силен стрес, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Предвид гореизложеното от съда се иска да осъди ответното Застрахователно дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 500 лв., представляващи частичен иск от пълната претенция в размер на 80 000 лв. - причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 473 лв. Претендира се присъждане на законната лихва върху сумите, считано от 30.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и сторените деловодни разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответното Застрахователно дружество „Лев Инс” АД.

В законно установения срок е депозиран писмен отговор, в който се оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени и имуществени вреди, както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията в исковата молба за осъществен от Р.П.Й. спрямо ищеца граждански деликт. Оспорват се твърденията за наличие на причинно-следствена връзка с действията на водача Р.Й. и възникналите за ищеца травми, описани в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди се, че описаните травматични увреждания от ищеца са възникнали във причинна връзка със собственото му поведение като водач на МПС поради нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Поддържа, се че заявените от ищеца травми са в резултат на самоувреждане, тъй като към момента на транспортния инцидент, ищецът П.И.Й. не е бил с поставен обезопасителен предпазен колан. Поддържа се, че описаните травми са възникнали, както поради липса на поставен обезопасителен колан, така и вследствие от удар върху елементи от оборудването на автомобила. Оспорва се направеното в исковата молба твърдение за изключителна вина на застрахованият в ответното дружество водач. Оспорва се претенцията за неимуществени вреди и по размер, като се твърди, че сумата е недължима поради самоувреждане на ищеца, както и прекомерно завишена. Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихви по претенцията за неимуществени вреди по съображения за неоснователност на главния иск. Оспорва се претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Оспорват се сумите по приложените към исковата молба фактури, като се твърди, че разходите посочени във фактурите не са извършени във връзка с лечението на ищеца и нямат задължителен характер. Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което отхвърли предявения като неоснователен, недоказан. Претендира се заплащане на съдебно-деловодни разноски.

От страните са представени допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в които същите доразвиват изложените съображения и мотивират своите доказателствени искания.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковите претенции и моли за уважаването им.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който моли съда за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

От фактическа страна се установява следното :

   На 22.07.2018г., около 13.30 часа на път І-6 км 345+300, пътен възел ІІІ-5007/25+500, общ. Николаево се движил автомобил „ДАФ” с рег. № ********, управляван от водача Р.П.Й., който нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на л.а. „Ивеко” с рег. № ********, управляван от водача П.И.Й. вследствие на което настъпил удар между тях.

По случая било образувано ДП № 913/2018г. по описа на РПУ Казанлък. Постановено е влязло в сила решение № 186/03.06.2019г. по АНД № 505/2019г. по описа на Казанлъшки районен съд.

  Назначената по делото САТЕ установява, че скоростта на движение на т.а. Ивеко – 78 км/ч е надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен участък 70 км./ч. При движение с максимално разрешената скорост процесния т.а. Ивеко би спрял на около 10м. преди мястото на удара. Скоростта на движение на т.а. Даф към момента на удара е възлизала на 9.7-10 км/ч, а непосредствено преди това същия се е движил равноускорително, като скоростта му на движение на процесния т.а. Ивеко непосредствено преди удара е възлизала на 78 км/ч, а към момента на удара 11.7 км./ч. Водачът на процесния т.а. Даф е предприел технически неправилна маневра „завой на ляво“ на пътен участък на който не е разрешено и без да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на товарния автомобил Ивеко. Тъй като в случая същия е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка и да упражнява контрол върху управлението, следва да се приеме, че е имал и техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.

 Водачът на т.а. Ивеко е възприел своевременно опасността – от момента на навлизането на т.а. Даф на първокласния път и в случая не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието при така подбраната скорост на движение 78 км/ч, тъй като същия е попаднал в опасната му зона за спиране. Водачът на т.а. Даф е извършил маневра завиване наляво при задължителен пътен знак „надясно след знака“. Водачът на т.а. Ивеко се е движил направо, като след създадената опасност е предприел аварийно спиране с максимално задействане на спирачната уредба. От данните по ДП е видно, че т.а. Ивеко е бил с изправна спирачна уредба.

За увреждащия автомобил „ДАФ” с рег. № ********, управляван от водача Р.П.Й., има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ЗК „Лев Инс”АД София със срок на валидност от 06.09.2017 до 06.09.2018г.

Съгласно разпоредбите на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното Застрахователно дружество, като е представил всички документи, с които разполага. По случая е била заведена преписка, по която застрахователя е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

В резултат на процесното ПТП пострадалият П.И.Й.  е получил следните травматични увреждания:

-  Коремна травма с руптура на дебелото черво – разстройство на здравето временно опасно за живота;

-  Дифузен гноен перитонит, наложил оперативно отваряне на коремната кухина с частична резекция на дебелото черво и извеждане на колостома в лявата половина на предна коремна стена и дренажи – временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-  Остър гноен възпалителен процес в областта на опаретавинта рана с данни за дехисценция, наложили оперативна ревизия и лечение;

-  Състояние след повторна коремна опаритвна интеревенция за възстановяване на нормалния дебелочревен пасаж;

-  Контузия на главата и лицето с наличие на порезна рана в началото на окосмената част на дясната фронтална област и кръвотечение от носа и устата – временно разстройство на здравето неопасно за живота;

-  Контузия на левия крак.

След инцидента на 22.07.18г. пострадалият е бил приет за лечение в Клиника по обща и оперативна хирургия при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД, като на 24.07.18г. на пострадалият е извършена оперативна интервенция. На 01.08.18г. пострадалият е бил приет отново на лечение, като съгласно оперативен протокол на 02.08.18 г. му е направена втора операция. След последващ прием на 30.09.18г. на ищеца на 01.10.18г. отново е извършена операция под обща анестезия. След 10 дневен болничен престой пострадалият е изписан от болницата с препоръки за проследяване на състоянието му. На 10.10.2018г. ищецът е хоспитализиран по спешност в същото отделение, като съгласно оперативен протокол от 11.10.2018г. му е извършена нова операция. Обичайният възстановителен от една такава оперативна интервенция на коремната кухина е средно около 2-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Имайки предвид двете оперативни интервенции, направени приблизително през два месеца и появилите се оперативни усложнения, експертизата прави заключение, че общия възстановителен период при ищецът П.И.Й. е бил около 6-7 месеца при нормален ход на оздравителния процес.

Ищецът е търпял болки с различен интензитет в рамките на посочения по – горе период за възстановяване, като в началните периоди след извършените оперативни интервенции болките са били по – силни. Постепенно с времето и напредването на възстановителните процеси те са намалявали като интензитет. В периода между двете оперативни интервенции ищецът е търпял значителни неудобства от страна на изведената колостома в лявата половина на предната коремна стена.

Към настоящия момент, при извършения на 12.05.2020г. преглед, ищецът не съобщава за значителни остатъчни последици от получената травма и извършените оперативни интервенции. Оплакванията в момента на прегледа са свързани с повишено физическо натоварване, водещо до изразена болезненост в лявата половина на коремната стена и постоянни бодежи нощно време. При прегледа са установени груби стари белези по предна коремна стена от извършените оперативни интервенции.

В конкретния случай, вещото лице сочи, че при използване на изправен и правилно поставен обезопасителен колан не биха настъпили уврежданията в областта на главата, а тези в областта на корема биха били по – леки. Имайки предвид значителните деформации в лявата половина на кабината на товарния автомобил Ивеко и факта, че крайниците не са фиксирани от предпазните колани, експертизата счита, че уврежданията в областта на левия крак биха наспъпили дори при поставен колан.

Имайки предвид хронологията на медицинските документи по делото и приложените финансови документи, експертизата прави заключението, че направените разходи, отразени в тези финансови документи се намират в пряка връзка с проведеното лечение.

От разпита на свидетелите в с.з. се установява, че ищецът е следвало  да спазва дълго време режим на покой, да не се натоварва психически и физически за известен период от време и разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Към момента оздравителния процес продължава, с нарушения на съня, като същия е напрегнат, в състояние на силен стрес, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра на разпитаните в с.з. свидетели и кредитира изслушаните експертни заключения, като изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от правно естество :

Правно основание на претендираните права: чл. 432 във вр. с чл. 380 от КЗ.

Предявените искове са допустими, предявени от лице, имащо пряк интерес от търсената защита. Разгледани по същество са частично основателни.

Предпоставките за уважаване на иска са следните : настъпването на деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.

В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват от влязлото в сила решение № 186/03.06.2019г. по АНД № 505/2019г. по описа на Казанлъшки районен съд.

На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установен е по делото механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на ПТП, които обуславят задължението на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение.

По делото се събраха доказателства установяващи категорично вида на претърпените от ищеца вреди – болки страдания по повод процесното ПТП. Действително ищецът е претърпял множество травми и две медицински интервенции, като повечето от тях са с дълъг и труден възстановителен период. Характеризират се с първоначален период на обездвижване и билков синдром, време през което ищецът е разчитал изцяло на чужда помощ и грижи, както и последващ период на активна рехабилитация. Претърпените болки са били с висок интензитет, продължителни и мъчителни.

Размерът на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки и страдания от ищеца по повод процесното ПТП, по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, което ищецът следва да получи - сумата в размер на  60 000 /шестдесет хиляди/ лева. Частично основателно се явява възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид липсата на поставен обезопасителен колан. Така определеното обезщетение следва да бъде редуцирано до размер от 50 000 лева. До пълния претендиран размер от 80 000 лева претенцията се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в производството се доказа, че извършените разходи са изцяло във връзка с проведеното лечение. Отчитайки процента съпричиняване на вредосносния резултат, следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 397 лева, като до пълния претендиран размер от 473 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Върху определения размер на обезщетение, следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Определените размери на коментираните обезщетения съответстват както на законовия критерий „по справедливост”, така и на трайно установеното съдебна практика в аналогични случаи.

Съобразно изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК на ищеца са дължими деловодни разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Следва на адв. К. да се присъди възнаграждение - сумата в размер на 1212 лева, плюс дължимото ДДС.

Съразмерно на отхвърлената част от исковете претенции, ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ , съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК има право на разноски в размер на 1430 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлОС държавна такса върху уважените размери от исковите претенции в размер на 2016 лева, както и сумата в размер на 140 лева - възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш    И

 

             ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – ГР.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Й. с ЕГН ********** ***,  сумата в размер на 50 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилото на 22.07.2018г ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.07.2018г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му размер от 80 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

           

             ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – ГР.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Й. с ЕГН ********** ***,  сумата в размер на 397 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на телесни увреждания в резултат на ПТП настъпило на 22.07.2018г ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.07.2018г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му размер от 473.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

 

           ОСЪЖДА  П.И.Й. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – ГР.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* сумата в размер на 1430 лева - възнаграждение на юрисконсулт.

     

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – ГР.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ възнаграждение на адвокат П.К. – САК с адрес ***0 - сумата в размер на 1212 лева, плюс ДДС.

 

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – ГР.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 2016 лева – държавна такса, както и сумата в размер на 140 лева – възнаграждение на вещо лице.

 

         Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: