РЕШЕНИЕ
№
град София, 26.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ : СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 3161/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 08.11.2018 г., постановено по гр.д. № 63608/2017
г. по описа на СРС, съдът отхвърля иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен
от С.М.С., ЕГН ********** срещу К.И.„Р.И.М.“, БУЛСТАТ *******, гр. София с
искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
притежава правото на собственост върху 22 (двадесет и два) броя монети, както
следва: 1 брой медна монета на император Галиен, III век; 1 брой сребърна
западноевропейска монета, III век - грош, крал Сигизмунд, 1595 г.; 1 брой
сребърна монета на император Гордиан, III век; 1 брой сребърна монета на император
Филип Араб, III век, 17 броя различни сребърни монети на император Филип Араб,
III век, поставени в зелен класьор; 1 брой сребърна монета, вероятно тетрадрахма
на Лизимах, както и да бъде осъден ответника да предаде владението и
фактическата власт върху същите на ищеца, като неоснователен. Съобразно с
изхода на делото съдът разпределя и разноски между страните по правото на чл.
78 от ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът С.М.С.,
който обжалва същото в законоустановения срок. Твърди, че постановеното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че
по делото не са събрани доказателства, които да установяват неговото право на
собственост върху процесните монети. В тази връзка излага, че съдът е следвало
да съобрази представените протоколи, постановления, писма и резолюции,
съдържащи се в прокурорската и административно наказателната преписки и въз основа
на тях да приеме, че той е собственик на монетите. Освен това твърди, че по
делото не е било оспорено правото му на собственост досежно процесните монети,
поради което това обстоятелство като безспорно между страните е следвало да се
приеме за доказано от съда. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и
да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемият - К.И.„Р.И.М.“, БУЛСТАТ *******, гр.
София представя отговор в законоустановения срок, с който изразява становище за
неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на съдебното
решение. Посочва, че твърденията на въззивника, че не е оспорил правото му на
собственост е неоснователно, тъй като това е сторено още с отговора на исковата
молба. Освен това излага, че правилно съдът е приел, че по делото не са събрани
доказателства, установяващи правото на собственост на въззивника върху
процесните монети, доколкото сочените във въззивната жалба документи са
изготвени в рамките на други производство ( наказателно и административно) и не
обвързват съда. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно
и законосъобразно.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при преценката на приложимите императивни правни норми.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Неоснователно се явява възражението на въззивника, че правото му на собственост върху процесните монети не е било оспорено от ответника и съответно се явява безспорно обстоятелство, ненуждаещо се от доказване. От представените материали по гр.д. № 63608/2017 г. по описа на СРС е видно, че още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил правото на собственост на ищеца. Съответно това негово твърдение е спорно и установяването му подлежи на пълно и главно доказване.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че при преценката на събрания по делото доказателствен материал съдът е следвало да зачете посоченото в протоколите, постановленията и писмата, приложени в наказателната и административно- наказателната преписка, които установявали, че именно ищецът е собственик на процесните монети. В тази връзка въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че възприетото в протокола за претърсване и изземване и в останалите материали по наказателното производство не обвързват като констатации съда, разглеждащ иска по чл. 108 от ЗС. Твърдяното от въззивника( ищец) право на собственост следва да се установи пред съда при условия на пълно и главно доказване. Освен това съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и досежно твърденията на въззивника (ищец), че е придобил собствеността върху монетите чрез покупко-продажба през 70 –те години на миналия век, предвид което е станал собственик на основание чл. 78, ал.1 от ЗС, евентуално, че е ги е придобил въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Въззивникът не е събрал доказателства за това, че е придобил процесните имоти по възмезден начин, поради което не е приложима хипотезата на чл. 78, ал.1 от ЗС. Не са събрани доказателства и за това кога е установена фактическата власт върху монетите и за какъв период същата е била упражнявана, поради което неоснователно е да се твърди, че те са придобити по давност.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 от ГПК, въззивната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.11.2018 г., постановено по гр.д. № 63608/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА
С.М.С., ЕГН ********** да заплати на К.И.„Р.И.М.“, БУЛСТАТ *******, гр.
София сумата от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.