РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Перник , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500712 по описа за 2020 година
С решение № 260076 от 10. 09. 2020г., постановено по гр. д. № 1758/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че П. Р. Х., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо: 370,68
лева, от които 336,26лв. главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2019 г. вкл., сумата 34,42 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 11.04.2018 г. до 07.01.2020 г. вкл., както
и законната лихва върху главницата 336,26лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 0619/2020
г. по описа на Пернишкия РС.
С решението е осъдена П. Р. Х., с ЕГН: **********, да заплати на
1
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 4716/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 200 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Недоволна решението, в частта, с която е признато за установено, че тя
дължи на ответното дружество половината от процесните суми – 168,13лв.
главница и 17,21лв., както и е осъдена да заплати изцяло сумата 200лв.
разноски, е останала П. Х., която чрез адвокат Б. В. го е обжалвала в тези му
части като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Основният довод
във въззивната жалба е за неправилност извода на Пернишкия районен съд,
че ответницита дължи цялата сума, тъй като синът й е собственик на
останалата ½ идеална част от апартамента и макар гол собственик той дължи
½ идеална част от сумите за доставена топлинна енергия. По изложените
съображения се моли решението да бъде отменено в обжалваните части и
предявения установителен иск за ½ част да бъде отхвърлен като
неоснователен. Моли като последица от това присъдените разноски пред
Пернишкия районен съд да бъдат намалени наполовина. Претендира се
присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В останалата необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Насрещната страна „Топлофикация – Перник“ АД не е подала писмен
отговор. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Е. М., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
В съдебно заседание адвокат В. поддържа въззивната си жалба и моли да
бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
2
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 00619 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12. 02. 2020г., а същата е
подала възражението си на 13. 02. 2020г. На взискателя е дадена възможност
в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен
иск за вземанията си и в този срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото
право на ползване на апартамента или негов собственик.
От приложения по делото нотариален акт № **, том **, рег. № ***,
дело № **, е видно, че П. Р. Х. е продала на сина си Р. А. М., собствената си
наследствена ½ идеална част от процесния апартамент, в резултат на което
той е станал собственик на целия апартамент, а прехвърлителката си е
запазила безвъзмездно вещното право на ползване на недвижимия имот,
3
докато е жива, с което Р. М. се е съгласил.
При това положение Р. М. е собственик на целия апартамент /гол
собственик/, а П. Х. е носител на ограниченото вещно право на ползване на
апартамента. Наличието на ограничено вещно право на ползване по
отношение на апартамента, задължава ползователката да заплаща всички
суми за разходи по апартамента, което пък изключва отговорността на голия
собственик да заплаща такива разходи.
Следователно по делото е доказано наличието на облигационна връзка
за доставка на топлинна енергия между топлофикационното дружество и
ответницата за целия апартамент.
С оглед гореизложеното може да се направи извод, че процесните суми
изцяло се дължат от ответницата П. Х. на „Топлофикация – Перник“ АД.
При съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено,
като въззивният съд изцяло възприема аргументираните мотиви на
Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Р. Г. следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260076 от 10. 09. 2020г., постановено по гр. д.
4
№ 1758/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му части
– в частта, с която е признато, че П. Х. дължи на ответното дружество
половината от процесните суми – 168,13лв. главница и 17,21лв., както и е
осъдена да заплати изцяло сумата 200лв. разноски.
Осъжда П. Р. Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5