Решение по дело №58/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите, [населено място], депозирана чрез главен юрисконсулт Е. Г., против Решение №13.01.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 20233630201942/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 54/30.08.2023г. на директора на РИОСВ, [населено място], с което на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.155, ал.2, във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС на община Омуртаг с БУЛСТАТ ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди), като съдебният състав е предупредил община Омуртаг с БУЛСТАТ *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят сочи, че описаното в акта и в НП е доказано по несъмнен начин и че процесното неизпълнение не разкрива белезите на „маловажно нарушение“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както неправилно е приел районният съд. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на постановлението. Обективира се и претенция за присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Е.Г., която поддържа касационната жалба. Счита за неправилен решаващия извод на районния съд за маловажност на санкционираната деятелност, като сочи, че неизпълнението на даденото предписание се установява от факта на липса на уведомяване в указания срок. Заявява, че това е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице съставомерна деятелност, подлежаща на санкция. По изложените в касационната жалба и в съдебно заседание аргументи моли за отмяна на касираното съдебно решение и за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна - община Омуртаг, чрез адвокат Р. М. от Адвокатска колегия – Велико Търново депозира писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Излага подробни доводи за правилност на съдебното решение, въз основа на които моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 28.03.2023г. служители на РИОСВ – [населено място], извършили планова проверка на спряно от експлоатация общинско депо за ТБО, находящо се в [ПИ], местност Келиджелик, в землището на [населено място], стопанисвано от община Омуртаг. Проверката била извършена в присъствието на М. П. – гл. експерт ЕУО при община Омуртаг.

При извършения оглед било установено замърсяване с площ около 20-30 кв.м., с отпадъци от битов характер, които били разположени по пътя преминаващ на границата на тялото на депото. Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол №ДЙ – 16/28.03.2023г., с който на община Омуртаг било дадено предписание – „Да се почистят наличните отпадъци по пътя, преминаващ покрай спряното от експлоатация депо за ТБО, [населено място]. За изпълнение на предписанието, писмено да се уведоми РИОСВ – Шумен.“ Определен бил срок на изпълнение - 10.04.2023г. и отговорник за изпълнение на предписание – кмета на община Омуртаг.

Констативният протокол е съставен в присъствието на М.П. и бил подписан от него, с направено саморъчно отбелязване, че няма възражения.

При извършена на 11.04.2023г. справка в деловодната система на РИОСВ гр. - Шумен било установено, че няма постъпило писмено уведомление от община Омуртаг за изпълнение на даденото с Констативен протокол № ДЙ – 16/28.03.2023г. предписание.

На 30.05.2023г. експертът, извършил проверката – Д.Й., съставила срещу община Омуртаг АУАН № ДЙ – 05, за нарушение на чл.166, т.3, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС. АУАН е съставен в отсъствие на представляващ община Омуртаг, тъй като такъв не се явил, след изпратената покана за явяване за съставяне на АУАН. Впоследствие съставеният акт бил изпратен на община Омуртаг за предявяване и връчване.

При връчване на АУАН на М. И. М., в качеството му на упълномощено лице, същият отразил, че във връзка със съставения акт били депозирани писмени възражения с №ОА - 1965 в РИОСВ - [населено място] на 01.06.2023г. Същия ден била проведена и среща с директора на РИОСВ - Шумен. Посочил също така, че всички констатирани замърсявания били изчистени съгласно предписанието.

На 01.06.2023г. РИОСВ – Шумен била уведомена от община Омуртаг, че даденото предписание с Констативен протокол № ДЙ-16/28.03.2023г. за почистване на замърсения участък било изпълнено в указания срок - до 10.04.2023г., но поради допусната грешка РИОСВ – Шумен не била уведомена за изпълнението в срок.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съдебният състав, анализирайки приобщените и гласни доказателства, счел също, че са били предприети действия, като констатираните отпадъците по пътя, преминаващ покрай спряното от експлоатация депо за ТБО, [населено място], били почистени в срок. Наличието на предприети действия, съобразно тази част от предписанието не е опровергано, нито в административното, нито в хода на съдебното производство. Показанията на свидетелите, че са изпълнили в срок първата част от предписанието, също не са опровергани от останалите събрани доказателства. Въз основа на всички доказателства по делото съдът приел за установено, че в изпълнение на предписанието по чл.155, ал.2 от ЗООС, жалбоподателят е почистил терена, където са били установени отпадъците. Въззивният съд обаче констатирал, че адресатът на предписанията не е изпълнил задължението си да уведоми в срок контролните органи за тяхното изпълнение, с което е осъществил състав на нарушение на чл.166, т.3, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС. При така установените факти предходната инстанция достигнала до решаващия правен извод за „маловажност“ на простъпката, аргументирайки го с обстоятелството, че санкционираният субект е изпълнил по-важната част от даденото комплексно предписание. В подкрепа на това свое становище районният съд изтъкнал, че спецификите по извършеното нарушение разкриват смекчаващи обстоятелства, които формират извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Целта на даденото предписание е било отстраняване на замърсяването от обекта, с оглед предотвратяване нежелани за околната среда последици. В изпълнение на основното задължение от предписанието по чл.155, ал.2 от ЗООС, субектът е почистил терена, където са били установени отпадъците, с което е предотвратил настъпване на евентуални неблагоприятни последици за околната среда, т.е. целта на предписанието е била изпълнена и неправомерното му действие обхваща единствено неуведомяване на контролния орган. Също така самият наказващ орган е посочил, че се касае за нарушение извършено за първи път. По тези съображения съдът отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият съдебен състав споделя установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички относими доказателства, като са разпитани множество свидетели. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационната инстанция споделя изцяло изводите на решаващия съд, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Както винаги е сочил настоящият касационен състав, при преценка за приложение на чл.28 от ЗАНН следва да се преценява всяко административно нарушение. В настоящата хипотеза действително се касае за нарушение, извършено чрез бездействие и не е настъпила реална вреда върху околната среда. Данните по делото, в частност показанията на М. П. и М. М. индикират, че от страна на община Омуртаг са били предприети своевременни действия за изпълнение на предписанието за почистване на конкретния терен. Макар и разпитани в качеството им на свидетели, посочени от страна на жалбоподателя, техните показания правилно са били ценени от районния съд, доколкото в случая същите не противоречат на останалия доказателствен материал и изложеното от тях не се опровергава. Правилно в тази връзка районният съд е констатирал, че не е било извършена повторно проверка от страна на служителите на РИОСВ, която да е била осъществена непосредствено след изтичане на срока за изпълнение на дадените предписания. Макар и незадължителна по смисъла на закона, тя би могла да опровергае изложеното от разпитаните свидетели, съответно да подкрепи обвинителната теза на контролните органи. Предвид липса на повторна проверка следва да бъде споделено становището на районния съд, че в случая адресатът на предписанието го е изпълнил в частта му за почистването на терена в указания му срок, но е допуснал забава по уведомяването на органите на РИОСВ. А това действително сочи на по-ниска степен на обществена опасност на простъпката, която както е посочил и административно наказващият орган е първа по рода си за привлеченото към отговорност лице.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че нарушението съставлява маловажен случай и са налице основания, за да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод правилно е достигнал и районният съд.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на община Омуртаг с БУЛСТАТ *********, следва да бъдат присъдени разноски за осъществено процесуално представителство в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева съобразно представения списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №13/10.01.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 20233630201942/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен да заплати на община Омуртаг с БУЛСТАТ *********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева.

Решението е окончателно.