Определение по дело №207/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ 710                                                              10.06.2019г.                               гр.Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд                                 Първо гражданско отделение

На  десети юни две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                    Председател:   ДАРИНА  КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

търговско дело № 207 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Постъпила е искова молба от С.Я.Б., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД против „ПРОМОД 2014“ЕООД , ЕИК ********* и Д.С.Р., ЕГН **********, за заплащане на сумата от  30675лв. , от които  главница по споразумение от 05.09.2018год. в размер на 30000лв. , неустойка в размер на  675лв.

След Разпореждане № 1138/16.04.2019год., с което на ищцата се указва да представи доказателство за внасяне на държавна такса в размер на 1227лв., в срока за поправяне на недостатъците е постъпила молба от ищцата, с искане да бъде освободена от изпълнението на задължението да заплати държавна такса за исковото производство, както и да внася разноски в същото. Твърди, че не разполага с  достатъчно средства за  заплащането й. Представя подписана от нея декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.

            Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2 от ГПК.

            Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителката , данните по делото и представените доказателства и декларация намира следното:

            Молбата е допустима. Подадена е след даване на указания за внасяне на държавна такса. 

По отношение на релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса, включително и за въззивно обжалване, на основание  чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за  доходите на лицето и на неговото семейство,имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и да ги съпостави с цената на иска  и пълния размер на държавната такса. Материалното състояние на страната следва да бъде преценено към момента на възникване на фискалното задължение за заплащане на държавна такса.

В настоящия случай съдът е указал на ищцата, че дължимата  държавна такса за  производството пред първоинстанционния съд е в размер от  1227 лв.

Видно от писмените доказателства, приложени от молителката, тя е в пенсионна възраст, а от представената декларация по чл.83, ал.2 от ГПК може да се направи извод, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 1227 лв. значително ще я затрудни, с оглед декларираните от нея финансови средства. От данните от представената декларация се констатира,че  молителката не притежава  имоти или движими вещи на значителна стойност, декларира, че живее със съпруга си, който е с влошено здраве, а двете им пълнолетни деца нямат възможност да им помагат.

От друга страна не се твърди, а и няма данни  тя да издържа ненавършили пълнолетие деца, вкл. да има  задължения за издръжка към трети лица по закон или по договор. Няма данни за теглени и изплащани   и понастоящем кредити .

            При горната фактическа обстановка съдът намира, че искането за освобождаване от държавна такса следва да бъде  уважено доколкото касае освобождаване само от внасяне на държавна такса , но не и от внасяне на разноски в производството. Установява се, че ищцата  е пенсионер  и получава месечно  доходи, чийто размер е  280,68лв. , а съпругът й получава пенсия в размер на 274,03лв.  Съдът , като взе предвид доходите на ищцата и здравословното й състояние и при съпоставка на горните обстоятелства с размера на дължимата държавна такса, намира, че имуществото на  ищцата не й позволява  за заплати  дължимата държавна такса. Предвид липсата на искания по доказателствата , което да налагат днасяне на разноски в значителен размер , съдът намира , че предвидимите към момента размери на разноските по делото няма да представляват затруднение за ищцата, поради което същата не следва да бъде освобождавана от задължението да внася разноски по делото.

            По изложените съображения и на основание чл.83, ал. 2 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСВОБОЖДАВА  ищцата С.Я.Б., ЕГН **********, която е предявила  иск с правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД против „ПРОМОД 2014“ЕООД , ЕИК ********* и Д.С.Р., ЕГН **********, за заплащане на сумата от  30675лв. , от които  главница по споразумение от 05.09.2018год. в размер на 30000лв. , неустойка в размер на  675лв., от изпълнението на задължението да заплати държавна такса за исковото производство по т.д.№207/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, като ОТХВЪРЛЯ молбата за освобождаване на ищцата от задължението да внася разноски в производството.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от връчването му на молителката, пред Бургаски апелативен съд.

 

                                                                                    Съдия: