Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../21.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание, проведено
на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 2278 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н.И.Н., ЕГН **********,***
срещу „Д.З.” АД, ЕИК *, със седаище и адрес на
управление ***, р-н *,
представлявано от Д*осъдителен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 30 лв., частичен иск от 1413,02 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № * вследствие на ПТП
от 06.01.2020 г., настъпило в град *» по вина на водача на лек автомобил марка «*, управляван * и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица,
издадена от „Д.З.” АД, със срок на валидност
от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба
– 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
С протоколно
определение от 03.07.2020 г. е допуснато
изменение на иска от 30 лв., частичен
иск от 1413,02 лв., на 1186,63 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „*, вследствие на
ПТП от 06.01.2020 г., настъпило в град *, на ул. «*» по вина на водача на лек автомобил марка «*, управляван от * и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица,
издадена от „Д.З.” АД, със срок на валидност
от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба
– 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на
06.01.2020 г. около 14.05ч. е настъпило ПТП в град Варна, на ул. «Тролейна», при което водачът на лек
автомобил марка «*,
управляван от *
нарушил правилата за движение по пътищата като потеглил рязко назад и блъснал
собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *
който бил спрял зад него за да изчака преминаването му на кръстовището на бул.
„*“. Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е
имал сключена застраховка ГО при ответника към датата на събитието. На
06.01.2020 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен
снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите. Установените вреди се
изразявали в облицовка предна броня, планки на ролбари
2 броя, калник преден ляв, основа горна предна броня, конзола дясна основа
горна предна броня, конзола горен ляв ролбар, конзола
дясна горна ролбар, конзола долна ляв ролбар, конзола долна десен ролбар.
Сочи, че застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на 194,25лв.
Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил че сумата необходима
за възстановяване на автомобила възлизала на 1838,34лв. На 03.02.2020 г. за
извършване на корекция на преден ляв калник като същият да бъде посочен за
подмяна. На 10.02.2020 г. получил положителен отговор и получил допълнително
сумата от 231,07 лв. Получената в общ размер на 425,32лв. обаче не покривала
щетите на увредения автомобил, което инвокира
интереса му от предявяване на иска. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Претенцията се поддържа в съдебно заседание
от процесуален представител адв. А. в изменения ѝ размер. Настоява се за
уважаване на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответника „Д.з.“ АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение към датата на събитието, както и настъпилото ПТП.
Поддържа, че при определяне на обезщетението и неговия размер застрахователят е
взел предвид възрастта на увреденото МПС, вида и степента на вредите, както и
наличието на стари уреди, които не са в резултат на произшествието. Намира претендирания от ищеца размер за звишен,
като излага подробни съображения в тази насока. Подчертава, че сочените от
ищеца стойности надвишават обичайните пазарни такива. Намира, че цените не
следва да се определят по оригинални нови части, предлагани от сертифицирани
сервизи, доколкото могат да бъдат вложени части втора употреба. С тези доводи
счита, че изплатената от застрахователя сума от 425.32лв. покрива изцяло щетите
на увредения автомобил и застрахователят е изпълнил задължението си. В този смисъл
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Представена е писмена молба, с която поддържа направените
оспорвания. Моли се за отхвърляне на исковата претенция. Настоява се, че част
от вредите, в т.ч. по предната броня на МПС, са не са в резултат на процесното ПТП. Намира, че не е спазен критерия за
определяне на средни пазарни цени. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се установява,
че на 06.01.2020 г. около 14.05ч. е настъпило
ПТП в град *, на ул. «*», между водачът на лек автомобил марка «*» с рег. № *, управляван
от * и собствения на ищеца л.а. „*, при което са констатирани щети– спукана предна
броня, изкривени планки.
Протоколът
е изготвен от участниците в ПТП, като е отбелязвано в графа 13 и 14, че водачът
на л.а. «*, че при даване на заден ход е ударил другия автомобил и същият е виновен за ПТП, като протоколът е подписан от него.
Не
е спорно, а и от представената застрахователна полица се установява, че към
датата на настъпване на застрахователното събитие за л.а. «*, има сключена при ответника валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица, издадена от ответника със срок на валидност от срок на валидност от
31.07.2019 г. до 30.07.2020 г.
За
настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил застрахователя
на виновния водач, като видно от представените доказателства е извършен оглед
на автомобила и съставен Опис техническа експертиза по щета с №* от 06.01.2020г., в които са описани увредените детайли.
Не е спорно, че в полза на Н.И.Н. от
„Д.з.“ АД е
заплатена сумата от 425,32лв.
От
заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че на 06.01.2020 г. лек автомобил „* с peг. № *, управляван от Н.И.Н.,***
посока към центъра на гр. *, на кръстовището с бул. „*" е спрял зад лек автомобил
„*“, с peг. № *, управляван от Илия Владимиров Стоянов, за да изчака
преминаването му през кръстовището. Водачът с лек автомобил *“, с peг.№ *, тръгвайки назад,
удря изчакващия зад него лек автомобил „*", с peг. № *. Вследствие на
удара настъпват материални щети по автомобилите, като за лек автомобил „*", ударът е в
задната част на автомобила, с увреждане на задна броня, а за лек автомобил „*", ударът е в
предната част на автомобила. Общата
стойност за възстановяване на щетите, определена по средни пазарни цени за оригинални части към датата на
произшествието, като се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи не притежаващи европейски
сертификат за качества ISO 9001.2008, е в размер на 1851.15 лв., от които обща стойност за резервни части - 656.40 лв.; общо за операции за
Д/М и Р/О - 296.40 лв.; общо за операции за Ремонт -233.70 лв.; общо за
операции за Боядисване - 388.17 лв.; общ за основни и допълнителни материали -
276.48 лв. Вещото лице заключава, че сумата, необходима за ремонт на увредените части,
причинени само от процесното ПТП без старите
увреждания, по алтернативни доставчици и по средни пазарни цени е в размер на 1611.95 лв. В съдебно заседание вещото
лице уточнява,че предишните увреждания не оскъпяват ремонта и те са в по-ниска
степен от сегашното увреждане, респективно стойността на ремонта би била
същата. Подчертава, че разликата между оригиналния и алтернативния калник е в
качеството и понастоящем автомобилът е с оригиналния калник. Посочва, че
стойността на труда в несертифицираните сервизи възлиза на 17.50лв., както и че
вложените планки не са оригинални и е посочена средна пазарна за изработването
им.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ.
За
основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже твърдените от
него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на «*/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в
заявените размери, вид, характер и обем. При доказване противоправността на
деянието, вината се предполага по силата на оборима презумпция
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да установи
погасяването на задължението или правоизкючващи
възражения, в т. ч. възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – двустранен протокол за
ПТП, подписан от участниците и неоспорен от страните,и изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечащи на събрания доказателствен
материал, се установява фактът и механизмът на настъпилото произшествие, а
именно, че на 06.01.2020 г. лек автомобил „*", с peг. № *, управляван от Н.И.Н.,***
посока към центъра на гр. *, на кръстовището с бул. „*“ е спрял зад лек автомобил *“, с peг. № *, управляван от *, за да изчака преминаването му
през кръстовището. Водачът с лек автомобил „*, тръгвайки назад,
удря изчакващия зад него лек автомобил „*“, с peг. № * и му причинява щети. При тези данни съдът
намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и участниците в
произшествието.
Не
е спорно, че към датата на процесното ПТП е
било налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „Д.З.” АД, със срок на валидност
от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г.
В настоящото
производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност - наличието на
вредоносно деяние, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата.
В случая
механизмът на настъпване на ПТП се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, в т.ч. съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено и основано на
специалните знания на вещото лице и от което се установява описания по-горе
механизъм на произшествието. Застрахованият при ответника водач
при управление на лек автомобил се блъска в движещия се зад него лек автомобил, предприел спиране, и поради
неспазване на необходимата дистанция и в тази връзка мерки за своевременно спиране
на автомобила, причинява произшествието, нарушавайки по този начин
разпоредбата на чл.40, ал.1 и 2 ЗДП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен преди да започне движение назад,
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. Правилата за движение
регламентират задължителни указания към участниците в пътното движение, които
следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По
изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът намира, че
застрахованият при ответника водач е нарушил законовата забрана, поради което
презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
не е оборена. Напротив, установява се, че водачът субективно е могъл и е
бил длъжен да предвиди, че при предприемане на движение по този начин може с
по-голяма вероятност да причини инцидент.
Настъпилата
вреда по вид и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
произшествието се установяват по категоричен начин от събраните по делото
доказателства – представените писмени доказателства и САТЕ.
С
оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност
Отговорността
на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента,
поради което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен
момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение. Съгласно трайната
съдебна практика определеното застрахователно обезщетение чрез
вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН,
когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът
на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от
8.03.2008 г. на КФН. За възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ (в
този смисъл решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение № 235/27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В
случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че средните
пазарни цени за увредените части и за труд, без старите увреждания възлизат на 1611,95лв. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност
между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради което
съобразно изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 1611,95лв. В
тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе стойността на
вредата само при отремонтиране в несертифицирани
сервизи е неоснователно. Неоснователно е възражението, че следва да се
приспадне стойността на предходно увредените части – по предна броня на МПС.
Това е така, тъй като вещото лице посочва, че стойността на разходите за отремонтиране, е същата, независимо от наличието на
предходни увреди по процесната част.
Прието е за безспорно между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че заплатеното
застрахователно обезщетение от ответника възлиза на сумата от 425,32лв. Или,
след приспадане на тази сума обезщетението, което следва да заплати ответника
възлиза на сумата от 1186,63лв.
По
тези съображения предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло в предявения размер, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва сторените
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Срещу претендираното адвокастско
възнаграждение е релевирано възражение за
прекомерност с молба от 25.06.2020г. Съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, цената на иска, както и действащата към датата на
сключване на договора за правна помощ и съдействие - 07.05.2020 г. (л.64)
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения намира възражението за основателно, поради което следва
възнаграждението да бъде редуцирано до предвидения в Наредбата минимален размер
с ДДС, доколкото адвокатът е представил доказателства за такава регистрация. Ето защо на ищцовата страна се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 380лв. с ДДС. Или, дължимите от ответника разноски са в общ размер на
530лв., от които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на
50 лв., 100лв. заплатен депозит за САТЕ, и 380лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *, със седаище и адрес на
управление ***, р-н *,
представлявано от *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.И.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 1186,63 лв. (хиляда сто осемдесет и
шест лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на собствения на ищеца л.а. „*, вследствие на ПТП от 06.01.2020
г., настъпило в град *, на ул. «*» по вина на водача на лек автомобил марка «* управляван от * и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица,
издадена от „Д.З.” АД, със срок на валидност
от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба
– 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *, със седаище и адрес на
управление ***, р-н *,
представлявано от *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.И.Н., ЕГН **********,***, сумата
от 530лв. (петстотин и тридесет
лева), представляваща сторени по делото разноски пред настоящата
инстанция,от които за заплатена държавна такса от 50 лв., 100лв. заплатен
депозит за САТЕ и 380лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от
ответника чрез пощенски запис в полза на ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните
на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :