№ 1201
гр. Перник, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Б. Д. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно
решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране вземанията по който е
образувано изп.д. № 158/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Твърди се, че действия по
изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла към
момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че след изтичане на погасителната
давност за вземанията ответникът образувал ново изпълнително производство за
принудително събиране на вземанията – изп.д. № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Материалната незаконосъобразност на изпълнението била призната с влязло в сила решение
по гр.д. № 5697/2021 г. по описа на РС Перник, но в хода на производството пред исковия
съд неправомерно била събрана сума по принудителен ред по изп.д. № 2516/2021 г. – общо в
размер на 3039,56 лева, която била преведена на взискателя.
При изложените твърдения, че сумите са били неправомерно събрани в полза на
взискателя, се иска „Топлофикация-Перник“ АД да бъде осъден да заплати на И. Б. Д.
сумата в размер на 3039,56 лева като получена от ответното дружество без основание, ведно
със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. Депозирано е становище в с.з., с
1
което оспорва исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, за връщане на суми, събрани и преведени в полза на „Топлофикация-Перник“ АД
без основание в рамките на изп.д. № 2516/2021 г. на ЧСИ С. Б.. Квалификацията произтича
от твърденията на ищеца, че изпълнението по образуваното дело № 2516/2021 г. е било
поначало незаконосъобразно, доколкото изначално не е съществувало право на
принудително изпълнение (изпълняемо право) в полза на взискателя, поради изтекла преди
образуването му погасителна давност за вземанията. Сочените твърдения обуславят и
квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото поради начална липса на
основание.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. „престационна
кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ.
получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано
основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало
към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила.
По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване
предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване
на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите
фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на
даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото.
Възникването в полза на ищеца на вземането, предмет на насрещната претенция, се
поражда от следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало
валидно правоотношение между страните.
От приложеното гр.д. № 5697/2021 г. по описа на РС-Перник, включително
приобщените към него копия от изпълнителни дела, се установява, че същото е образувано
по молба на ищеца И. Д. против ответника „Топлофикация-Перник“ АД с предмет
оспорване на суми, подробно описани в исковата молба, за които топлофикационното
дружество се е снабдило срещу ищцата с изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение. Установява се, че въз основа на изпълнителния титул ответникът
като взискател е образувал изп.д. № 158/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д. на 12.03.2010 г.,
което е било прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на същият
изпълнителен лист и след изтичане на погасителната давност за обективираните в него
вземания взискателят образувал и изп.д. № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. на 25.08.2021
г.
С решението, постановено по гр.д. № 5697/2021 г. – влязло в сила като необжалвано,
2
е признато за установено, че сумите, предмет на изп.д. № 2516/2021 г., са погасени по
давност преди образуване на второто поред изпълнително производство. Производството по
установителната претенция е прекратено поради липса на правен интерес за част от сумите,
за които е установено, че вече са били събрани във висящия изпълнителен процес от ЧСИ С.
Б..
Диспозицията на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника да оспорва
изпълнението, чрез оспорване на вземането при материално правна незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. С този изрично уреден от закона иск се парира изпълнителната
сила на съдебното изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес. В този смисъл и с оглед постановеното съдебно решение, съдът
намира, че е призната материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение,
поради липсата на съществуващо в полза на взискателя изпълняемо право по смисъла на
нормата на чл. 439 ГПК.
Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ С. Б., в хода на висящото исково
производство по чл. 439 ГПК в периода от 11.10.2021 г. до 10.06.2022 г. от длъжника
принудително са били събрани суми в общ размер от 3728,27 лева, като в същия период те
са разпределени общо, както следва: 3027,56 лв. платени на взискателя, 240 лв. – отнесени за
погасяване на такси към ЧСИ, и 12 лв. – такси за банкови преводи. Принудително събраните
парични суми не представляват доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД,
поради което може да се иска тяхното връщане. В този смисъл е и Решение №
112/11.02.2010 по гр.д. № 179/2009 на ВКС, Решение № 1483 от 1967 г. на ВС по гр.д. №
977/1967 г. Остатъкът от 447,31 лв. е възстановен на длъжника, като е удържан и 1,50 лв. за
банков превод.
В конкретния случай се установява, че сумата от 3027,56 лева действително е
постъпила в имуществената сфера на ответника. Липсва основание за това имуществено
разместване, доколкото ответникът е провел материално незаконосъобразно изпълнение на
погасено по давност вземане.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 3027,56 лв. За
разликата над 3027,56 лв. до пълния предявен размер претенцията за връщане на
неоснователно получена от ответника сума е неоснователна.
С доклада по делото на ищцата е указано, че следва да докаже извършването на
престация в полза на ответното дружество в претендирания размер. При условията на пълно
и главно доказване ищцата е доказала единствено, че в полза на ответника са заплатени
суми в общ размер на 3027,56 лева, а не в размер на 3039,56 лева, каквато е исковата и
претенция. В останалата част от 12 лв. постъпилите суми са били отнесени за погасяване на
такси за банков превод. Сумите са постъпили в патримониума на трето лице (към банката), а
не към взискателя, и в този смисъл за тази част от сумите не е налице една от
предпоставките за уважаване на иска – получаване от ответника по смисъла на чл. 55, ал. 1
ЗЗД, което мотивира извод за отхвърляне на претенцията в тази част.
В исковата молба се иска присъждане на сумата от 3039,56 лева като получена от
3
ответника без основание. В конкретния случай в хода на производството, включително и с
оглед становището по доклада, не са били изложени фактически твърдения ответното
дружество да се е обогатявало с конкретна сума, спестявайки си разходи за нейното
заплащане, които следва да се понесат от него по аргумент от противното на разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи още, че в случая се претендира единствено
връщане на недължимо получени от взискателя суми, в който случай претенцията се
субсумира в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В този смисъл, съдът е сезиран с един иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а
не с два иска – един за връщане на получено без основание – поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение преди образуване на изпълнителното производство,
и един за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за платени към съдебния
изпълнител разноски в изпълнителното производство, довели до обогатяване на ответното
дружество.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част от иска – 121,10 лв. /от общо сторени разноски в размер на 121,60
лв. – платена ДТ/.
На осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение – определено в размер на 100 лв. от
съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид
липсата на фактическа и правна сложност. Съобразно изхода на спора в полза на ответника
следва да бъде платена сумата от 0,40 лв.
Така при компенсация на двете насрещни вземания ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 120,70 лева.
В чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА е уредена възможността адвокатът да оказва безплатна
адвокатска помощ и съдействие на роднини и близки лица, а съгласно ал. 2 съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай размерът на възнаграждението,
съобразно чл. 7, ал. 2 от действащата при сключване на договора редакция на Наредба №
1/2004 г. възлиза на 442,73 лв., като съобразно изхода на спора и уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител сумата в
размер на 441 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на И. Б. Д.,
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *****, представляван от адв. Б. Б., на осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 3027,56 лева – принудително събрана от И. Б. Д. като длъжник
и получена от „Топлофикация-Перник“ АД без основание като взискател по изп.д. №
2516/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3027,56 лева до пълния предявен размер от
4
3039,56 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. Б.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 120,70 лева – разноски пред
Районен съд Перник – по компенсация.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Б.
Б. – САК, личен номер: ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3,
пр. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 441,00 лева – възнаграждение за процесуално
представителство на И. Б. Д., пред Районен съд Перник по гр.д. № 4490/2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5