Р Е Ш Е Н И Е №260025
Гр. София, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 23 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
А.К.К. ***” АД обективно съединени искове за плащане
на сумата 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 26.06.2019
г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 01.10.2019 г. – датата, на която според ищеца е изтекъл
срокът за произнасяне от застрахователя, до окончателното плащане. В исковата
молба се твърди следното: Ищeцът пострадал при ПТП, настъпило на 26.06.2019 г.,
когато около 06.30 ч. на път II-16 в района на гр. С. Д. В. Г. като водач на
лек автомобил „Ситроен“, марка „Ксара Пикасо“ с рег. № У3760АТ при движение с
посока от гр. С. към гр. М., в района на км. 60+00 навлязъл в лентата за
васрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Пежо
508“, управляван от ищеца. Причина за ПТП били неправомерните действия на
водача на лекия автомобил „Ситроен“, който не съобразил поведението си с
правилата за движение по пътищата. ПТП било посетено от служители на РУ –
Своге, съставен бил КП за ПТП с пострадали лица, било образувано ДП № 166/2018
г. по описа на РУ – Своге, впоследствие н. а. х. д. № 145/2019 г. по описа на
РС – Своге, което приключило с решение, с което Д. В. Г. бил признат за виновен
и му било наложено административно наказание.
В резултат на ПТП на ищеца били причинени телесни увреждания, подробно
описани по вид и медико-биологичен характер в исковата молба, където са описани
и характерът и интензитетът на търпените болки и страдания и видът и
продължителността на проведеното лечение. Към датата на ПТП относно л. а.
„Ситроен“ имало действащ, сключен с ответника, договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. С претенция с вх. №
ОК-391829/01.07.2019 г. ищецът депозирал искане пред застрахователя за
обезщетение за вредите, търпени в резултат на ПТП, но в законовия срок, а и към
момента застрахователят не се бил поризнесъл, поради което се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете по размер. Не оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение и механизма на ПТП, не
оспорва и вината и противоправното поведение на сочения за виновен водач, както
и причинната връзка между ПТП и причинените на ищеца увреждания, довели до
търпени неимуществени вреди. Излага доводи за прекомерност на търсеното
обезщетение, основани на оспорване на описаните в исковата молба вид и
медико-биологичен характер на твърдените увреждания, вкл. твърди липсата на
надлежни доказателства за фрактура на 4-та предходилна кост на десен крак и
луксация на метатарзофалангеалната става.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото относно
наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с ответника относно управлявания от Д. В. Г. лек
автомобил, действал към датата на ПТП.
Не се спори и относно
механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на водача Д. В. Г., а също
и относно причинната връзка между ПТП и причинените на ищеца телесни увреждания,
довели до търпени неимуществени вреди /в тази насока по делото е представено и
решение по а. н. д. № 145/2019 г. по описа на РС – Своге, което съгласно чл.
300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК е задължително за настоящия съд относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/.
От показанията на свидетелката
К. – съпруга на ищеца и имаща преки впечатления от това как му се е отразило
произшествието, се установява следното: Когато свидетелката видяла съпруга си в
УМБАЛСМ „Пирогов“ след ПТП той бил в безпомощно състояние - с рана на носа, с
насинявания под очите, не можел да диша през носа, с насинен гръден кош, с
подут десен крак. След три дни той бил изписан, но в дома си дълго време бил на
легло, почти не се хранел /умишлено - поради невъзможността да се обслужва сам
при необходимост да ползва тоалетна/, изпитвал
силни болки в гръдния кош, имал кошмари. Около 20 дни приемал обезболяващи,
успокоителни, правели компреси, стегнати превръзки. След около месец и половина
постепенно започнал да се оправя, но когато дошло време да тръгне на работа изпитвал
страх. И към момента изпитвал страх при шофиране, особено при разминаване с
други автомобили, а при продължително шофиране кракът му се надувал и се схващал, което останало
като трайно оплакване. Налагало се да носи по-голям номер обувки. Трайно
останало и запушването в носа.
От заключението по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установява следното: В резултат на ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: счупване на четвърта предходилна кост
на десния крак в областта под главичката в дисталння край на костта и луксация
на метатарзофалангеалната става /ставата между предходилната кост и фалангата
на пръста/, контузия на гръдния кош и корема, изразяваща се в ивицести
кръвонасядания в областта на гърдите и корема, охлузвания с петнист характер и
кръвонасядане по лицето. Констатираните телесни увреждания отговарят да са
получени при процесното ПТП. По своя медикобиологичен характер причинените телесни
увреждания представляват, както следва: счупването на четвърта предходилна кост
на десния крак в областта под главичката в дисталния край на костта и луксацията
на метатарзофалангсачната става /ставата между предходилната кост и фалангата
на пръста/ представляват трайно затруднение на движението на десния долен
крайник; контузията на гръдния кош и корема, изразяваща се в ивицести
кръвонасяднаия в областта на гърдите и корема, представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; охлузванията с петнист характер и
кръвонасядането по лицето са причинили болка и страдание. Констатираните
увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за срок от около 2 месеца с прогресивно
намаляващ интензитет с напредване на възстановителните процеси. В резултат на
счупването ще се наблюдава болезненост при физическо натоварване на крайника и
при промяна на времето, която ше е доживотна. Наличната раздробена фрактура на
четвърта предходилна кост е заздравяла с образуването на груб калус, който
деформира стъпалото в тази му част. При увреждания като тези, получени от
ищеца, най-продължителният период на възстановяване поглъща негативните
усещания от по-леките травматични увреждания. В първоначалния момент след
причиняване на травмите при наличие на повече увреждания блезнеността е
по-изразена. При ищеца е приложено консервативно лечение по време на престоя в лечебното
заведение. Според вещото лице е възможно наличната фрактура да не бъде
диагностицирана при първоначалното разчитане на рентгенографията. По делото
обаче е представен оптичен диск, при контролното разчитане на който е
установено наличие на фрактура на четвърта предходилна кост на дясното ходило /описана
подробно в заключението/.
Представените по делото
медицински документи са в същата насока.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е основателен и следва
да бъде уважен по следните съображения:
Установи се от събраните по
делото доказателства /подробно обсъдени от съда/, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни
увреждания, които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело
до увреждане на ищеца, е извършено от Д. В.
Г.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него
и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания.
Установи се и вината на Д. В. Г. /презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена - не се спори по делото относно
вината на Д.В. Г., ангажирани са и доказателства за неговата вина/. Установи се също така, че към момента на
настъпване на ПТП е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Д. В. Г. МПС, сключен
с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на
ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 30000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
има предвид на първо място видът и характерът на получените от ищеца телесни
увреждания - счупване на четвърта предходилна кост на десния крак в областта
под главичката в дисталння край на костта и луксация на метатарзофалангеалната
става /ставата между предходилната кост и фалангата на пръста/, контузия на
гръдния кош и корема, изразяваща се в ивицести кръвонасядания в областта на
гърдите и корема, охлузвания с петнист характер и кръвонасядане по лицето. Тези
увреждания са причинили на ищеца болки и страдания /с прогресивно намаляващ
интензитет, но за продължителен период от време - за срок от около 2 месеца, а
в резултат на счупването на предходилната кост ще се наблюдава болезненост при
физическо натоварване на крайника и при промяна на времето доживотно/, а също и
значителен дискомфорт и зависимост от чужди грижи поради невъзможност за
обслужване сам в пълна степен. Следва освен това да се отчете, че фрактурата
на предходилната кост е заздравяла, но с
образуване на груб калус, което деформира стъпалото. Всичко гореизложено
безспорно е влошило качеството на живот на ищеца за целия период на
възстановяване, а са останали и трайни негативни последици, които ще се
отразяват на това качество и за в бъдеще.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, съобразени и с възрастта на ищеца, а също и с
оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 30000 лв.
би била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и
страдания в резултат на причинените му телесни увреждания.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен по отношение на целия
размер на главния иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава
– същото се дължи от 02.10.2019 г. /тъй като извънсъдебната претенция е депозирана
пред застрахователя на 01.07.2019 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 01.10.2019 г. - присъствен ден
- и от следващия ден ответникът е в забава/, съответно за периода от един ден
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, с представения
списък по чл. 80 ГПК се претендира само присъждане на адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото в случая възнаграждение
съобразно размера на исковете е в размер на 1430 лв. на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 от наредбата, съответно същото следва да се присъди. Следва да се присъди
и ДДС върху него /представени са доказателства за регистрация по ЗДДС/, при
което пълният размер на сумата, която следва да се присъди, е 1716 лв. Това
възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. Т..
На ответника не следва да се присъждат разноски с
оглед изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху размера на исковете, а именно такава в размер на 1200 лв., както и деловодни разноски /възнаграждение на вещо лице/ в размер на 200 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да
плати на А.К.К. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 30000 /тридесет хиляди
лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 26.06.2019 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 02.10.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск
за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск за периода от един ден –
01.10.2019 г.
ОСЪЖДА
„Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П.и К.К., да плати на адв. М.Н.-Т.
от САК с личен № ********** сумата от 1716 лв. /хиляда
седемстотин и шестнадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска защита на А.К.К. ***” АД с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С. П. и К. К., да плати по сметка на СОС държавна такса за
производството по делото в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ върху
размера на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждение на вещо лице/ в
размер на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: