№ 1142
гр. Плевен, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107793 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от *** против ***, ***, ***, за заплащане на
обезщетение за ползване на земеделски земи, собственост на ищеца за
стопанската *** в размер на по 1633.00лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Ищцата
твърди, че на 28.01.2016г., в качеството си на *** сключила *** с ***, с *** в
качеството му на ***, за временно ползване обработваема земеделска земя,
находяща се в землището на *** с ***, ***, а именно:
1. ***, с площ от ***, трета категория, в ***, съставляваща имот
***, при граници и съседи: ***, ***,***, ***.
2. ***, с площ от ***, четвърта категория, в ***, съставляваща имот
***, при граници и съседи: *** , ***,***,***
Твърди, че е предоставила земите с обща площ от 3*** за срок от пет
години, считано от ***, при задължения на ***а за заплащане на арендни
вноски в размер на 45.00 лева на декар, или общо 1 469.61 лева годишно.
Твърди, че поради неплащане на арендните вноски, е уведомила ***а с ***,
че счита договора за прекратен. Твърди се, че прекратяването на арендния
1
договор е вписан в *** ***, ***. Заявява, че от развалянето на договора
следвало и връщането на обекта на аренда, което е следвало да бъде сторено
според поканата на ищеца в двуседмичен срок от развалянето на договора, но
това не било сторено от ответника. Твърди, че след прекратяване на арендния
договор, процесните две ниви са били заявени за ползване по реда на чл. 70
ал. 1 от ППЗСПЗЗ на 31.07.2019г. от ответника *** без правно основание.
Заявява, че имотите са ползвани от този ответник през стопанската ***, и тя
е била лишена от възможността да ги ползва, а ответникът се е обогатил за
нейна сметка. Твърди, че между страните не е налице валидно
правоотношение, оправдаващо обогатяването на ответника. Заявява, размерът
на средното наемно плащане за земеделските земи в това землище е в размер
на 50 лв./дка., поради което претендира общо сумата от 1633.00лв.
Претендира разноски. В съдебно заседание на 25.07.2022г. съдът е допуснал
изменение на размера на иска, като същият се счита предявен за същия
период в размер на 1752лв.
Ответникът взема становище по предявения иск само в писмения си
отговор, в който оспорва иска изцяло като недопустим, неоснователен и
необоснован. Твърди, че с ищеца не се намира в никакви отношения, че
действително ползва процесната земя, но на годно основание. Твърди, че има
наемно отношение, което се явява правно основание за ползване на земята.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: Не се спори по делото, а и видно от представените *** и
***, ***, ищцата *** е собственик на следните недвижими имоти в землището
на ***, ***: ***, с площ от ***, трета категория, в ***, съставляваща имот
***; и ***, с площ от ***, четвърта категория, в ***, съставляваща имот ***.
От представеното писмо от 30.06.2021г. на ***, ***, за стопанската ***,
имотите, които са с актуални идентификатори *** и *** /видно и от
представените скици на ***/, са заявени по заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ
от ответника ***. Ползването на имотите през тази стопанска година на
практика не се оспорва от ответника, той признава това ползване в отговора,
както и признава, че със собственика им не се намира в никакви отношения.
Твърдението, че ползва имотите на правно основание не се подкрепя от
доказателства, но дори и да е налице наемно отношение за тях, то нито се
2
твърди, нито се доказва, че то е с действителния собственик на земите. От
изготвената по делото оценъчна експертиза, която съдът кредитира напълно,
се установява, че средната пазарна наемна стойност на двата имота, предвид
техния статут за ***, е в размер на 1752.00лв. или 53.65лв./дка.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че
предявеният иск за главница е основателен и доказан, и като такъв, следва да
се уважи – налице са доказателства, че имотите са собственост на ищцата,
както и че са били ползвани за процесния период от ответника чрез тяхната
обработка, доколкото ползването им е заявено пред държавен орган по реда
на чл. 70 от ППЗСПЗЗ, без да е имало договорно отношение между страните.
Поради тази причина, отношенията между страните следва да се разглеждат
на плоскостта на института на неоснователното обогатяване – чл. 59 от ЗЗД.
Установи се по делото и размерът на средното плащане, относимо към
конкретния регион и конкретния вид зем.земи, от какъвто е видът на нивите,
собственост на ищцата, което възлиза общо на сумата 1752.00лв. Именно в
този размер съдът намира за доказано обедняването на собственика, който е
бил лишен от ползването на собствеността си. Заявяването за ползване на
нивите от едно лице пред *** препятства възможността на ищцата да ползва
имотите – лично или чрез друго лице, и да получава доход, равен поне на
размера на средното наемно плащане за района. По този начин доказана се
явява и причинно-следствената връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника. Поради горното, искът се явява основателен и
доказан, и следва да бъде изцяло уважен, като на ищцата *** бъде присъдена
сумата от общо 1752.00лв., представляваща обезщетение за ползване от
ответника на собствените й земеделски земи за стоп. ***дина
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски в размер на 661.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 от ЗЗД, ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** , ЕГН **********, от ***, сумата
от 1752.00лв., представляваща обезщетение за ползване за стоп. *** на
3
земеделска земя, собственост на ищцата, находяща се в землището на ***,
***, а именно: ***, с площ от ***, трета категория, в ***, съставляваща имот
***, идентификатор ***; и ***, с площ от ***, четвърта категория, в ***,
съставляваща имот ***, идентификатор ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕГН **********, от ***,
направените по делото разноски в размер на 661.00лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4