О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1135
Гр.
Пловдив, 15.07.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание,
на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1335 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279,
вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
частна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез пълномощника на
изпълнителните директори – юрисконсулт М.М., със съдебен адрес: клона на „Първа
инвестиционна банка“ АД, гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 95, против Определение №
5292/02.06.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, постановено по гр.д. №
18508/2019 г. С атакуваното определение, Районен съд – гр. Пловдив, е прекратил
производството по гр.д. № 18508/2019 г. и е върнал исковата молба на подателя
й, поради неостраняване на нередовност в указания от съда едноседмичен срок, констатирана с
Разпореждане № 17007/19.02.2020 г. на РС
Пловдив.
Жалбоподателят изразява недоволство от
постановеното определение и иска отмяна на същото. Излага доводи, че депозираната
пред районния съд искова молба е допустима и са налице всички процесуални
предпоставки, за да бъде разгледана. Позовава се на общите изисквания за
редовност, изброени в чл. 127 и чл. 128 от ГПК, които твърди да са спазени.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, от процесуално легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата
инстанция намира частната жалба за основателна, по следните съображения:
На 14.11.2019 г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си – юрисконсулт М.М., е депозирала
искова молба, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде
установено по отношение на К.Д.Д., съществуването на изискуемо парично вземане
в полза на ищеца, произтичащо от Договор за банков кредит, в общ размер
9.915,10 евро, от които 3550.00 евро – главница, 1815.53 евро –договорна лихва
и 4549.57 евро – наказателна лихва. За същото вземане Районен съд – гр. Пловдив
е издал Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение обаче, е постъпило
възражение от длъжника, поради което на заявителя в заповедното производство –
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, откъдето е произтекъл и интересът на частния
жалбоподател в настоящата инстанция, да предяви иска си пред районния съд.
С определение от 02.06.2020 г. по гр.д.
№ 18508, Районен съд – гр, Пловдив, е прекратил производството по горното дело
и е върнал исковата молба на подателя й, поради неотстраняване на нередовности.
Районният съд е приел, че непосочването на годишния процент на разходите,
дължим от кредитополучателя, е обстоятелство, което има отношение към
преценката за съответствие на договора за кредит с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и е основание за връщане на исковата молба и прекратяване
производството по делото.
Настоящият съдебен състав намира
доводите и възраженията на жалбоподателя за основателни. Депозираната пред
районния съд искова молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК.
Правилно жалбоподателят е отбелязал, че изискванията за редовност са
лимитативно изброени в посочените разпоредби и не могат да се тълкуват
разширително. Непосочването на годишния процент на разходите е въпрос по
съществото на спора и не е основание за редовност и допустимост на исковата
молба. Действително ГПР е обстоятелство, имащо значение за преценката дали в
договора за кредит не са включени неравноправни клаузи, произтичащи от
несъответствието на уговорката с изискването за добросъвестност и последващо
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Настоящата инстанция обаче, намира този факт за относим към изхода на спора, а
не за изискване, което да обуславя редовността и допустимостта на исковата
молба. Още повече, че към исковата молба са приложени заверени копия от Договор
№ 006LD-R-002180/26.10.2011 г. за банков
кредит /л. 5-6/ и погасителен план към същия /л. 7/, в които е посочен годишният
процент на разходите. В т. 5 от Договора е определен размера на годишния
процент на разходите - 21.36%, както и общата дължима сума по договора от кредитополучателя.
По тези съображения, обжалваното
определение, с което е прекратено производството по ч.гр.д. № 18508/2019г. на
РС Пловдив, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – да се върне на
Районен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 5292/02.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 18508/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е
върната исковата молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
депозирана чрез пълномощника й – юрисконсулт М.М., с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, с искане да бъде установено по отношение на К.Д.Д., съществуването
на изискуемо парично вземане в полза на ищеца, произтичащо от Договор за банков
кредит№ 006LD-R-002180/26.10.2011г., и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с мотивната
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: