Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На шестнадесети април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г.
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15419
по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са два преки иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба и в молба - уточнение от 18.01.2018г.
обстоятелства Г.Г.М., с ЕГН:**********, със съгласието на баща си Г.Г.М., чрез
пълномощника адв. Л. П.-САК, е предявила
срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес ***
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника, да заплати
сума в размер на 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на майка и И.С.Р., в следствие на ПТП, настъпило на 20.07.2015г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и
сумата 6 888,88 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубата
на издръжка, дължима от загиналия родител, от датата на ПТП на 20.07.2015г. до
навършването на пълнолетието на ищцата – 22.05.2020 г., изчислена в размер на 1/4 от МРЗ, съгл. чл.142, ал.2 от СК,
както и законна лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане.
Направено е искане за присъждане
и на сторените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Твърди се в
исковата молба, че на 20.07.2015г. около 12:40 часа, на АМ Тракия в посока гр. София
около 292км, П.П.П., като водач на л.а.
„Ауди А3”, с рег.№*******, управлявайки
с превишена за участъка скорост, загубил контрол на МПС, в следствие на което предизвикал
ПТП с лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******. Твърди се, че при настъпилото
ПТП на И.С.Р., били причинени множество несъвместими с живота травми, които
довели до смъртта и. Твърди се, че
водачът на лекия автомобил „Ауди А3”, с рег.№******* се е движил с превишена
скорост, извършил е нарушение на правилата за движение по пътищата и загубвайки
контрол върху управляваното от него МПС, реализирал ПТП.
Сочи се, че по
случая било повдигнато обвинение на виновния водач. Образувано било НОХД №244/2016г. по описа на Ямболски ОС,
като с Присъда №83 /13.10.2016г., лицето
П.П.П. е признат за виновен, по повдигнато обвинение, за това, че на 20.07.2015г. около 12:40 часа, като
водач на л.а. „Ауди А3”, с рег.№*******, при нарушаване на разпоредбите на
чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП е допуснал ПТП с л.а. „Опел Астра” с
рег.№ ******* и по непредпазливост
причинил смъртта на И.С.Р. ЕГН **********, като е наложено наказание една година лишаване от
свобода.
Твърди се, че към датата на
застрахователното събитие – 20.07.2015г. водачът на лек автомобил „Ауди А3”, с рег.№*******,
е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника З. „Л.и.” ЕАД, сключена
с полица № BG/22/115001650267, със срок на валидност от
24.06.2015г. до 23.06.2016г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата много тежко преживяла загубата на
майка си. Сочи се, че неочакваната смърт на И.С.Р. причинила голямо страдание
на ищцата. Още малолетна, тя била лишена от майчина любов и грижа. Сочи се, че
неочакваната загуба на майка за ищцата
довела до тежък шок и трагедия, че ще
расте без най –близкия си човек. Сочи се, че загубата на майката, нейните грижи
и подкрепа се отразило негативно в процеса на възпитание и израстване на
ищцата.
Твърди се, че на ищцата са причинени имуществени вреди от
загубата на издръжка, дължима от загиналия родител, от датата на ПТП на 20.07.2015г. до
навършването на пълнолетието на ищцата – 22.05.2020 г., които вреди ответникът
следва да възмезди. В
молба - уточнение от 18.01.2018г., ищцата чрез адв.Л. П., пояснява, че размера
на осъдителния иск за имуществени вреди в размер на 6769,15лв., представлява сбор
от минималния размер на издръжка за едно дете от родител, изчислена в размер на
¼ част, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК и размера на МРЗ
утвърдена за страната за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.
Ответното дружество З. „Л.И.” АД, в
срока по чл.367 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва преките
искове. В отговора е оспорено фактическото твърдение, че
процесното ПТП е настъпило по
изключителната вина на лицето П.П.П., оспорва механизма на ПТП, както и
твърдението И.Р.да е починала вследствие на настъпилото ПТП като недоказани от
ищеца. Оспорва между ищцата Г.М. и пострадалата И.Р.да съществували отношения
на общност, обич и доверие. Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като
завишена по размер, като и претенцията за обезщетение за имуществени вреди от
загубата на издръжка. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
изразяващо се в неизползване на инерционен обезопасителен колан, в нарушение на
чл.137а от ЗДвП.
В срока по чл.372 ГПК е депозирана
допълнителна искова молба от ищцата, в която са оспорени възраженията на
ответното дружество наведени в отговора. Сочи се, механизма на ПТП и
вината на водача на л.а.„Ауди А3”, с
рег.№*******, са установени с влязла в сила присъда.
В срока по
чл.373 ГПК, е депозиран допълнителен
отговор от З. „Л.И.” АД, в който се поддържат наведените възражения за
прекомерност на претенциите и съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата.
В открито
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника
си адв. П. поддържа предявените искове.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк.Чобанова оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл.
235 ГК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетите Удостоверение
за раждане №227 /11.06.2002г. и Удостоверение
за наследници №гр-0104-1610/ 04.09.2015г.
издадени от СО, район Надежда, се установява, че ищцата Г.Г.М., с ЕГН:********** е дъщеря и единствен
наследник на И.С.Р., починала на 20.07.2015 г. /л.8-л.9 от делото/
Видно от приетия заверен препис от Присъда №88 от
13.10.2016г. постановена по НОХД №244/2016г. на Ямболски окръжен съд, че водачът П.П.П. е признат за виновен, в това, че на 20.07.2015
г. около 12.40 ч. на АМ "Тракия", в района на 292 км в посока от гр.
Бургас за гр. София, при управление на МПС - л.а. "Ауди АЗ" с per. № ******,
собственост на И.С.Р. е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите
на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, в резултат на което е допуснал ПТП с
л.а. "Опел Астра" с per. №
*******, собственост на В.Г.Х.от
гр. Варна и по непредпазливост причинил смъртта на И.С.Р. от гр. София, поради което
на основание чл. 343 ал. 1, б. В вр. чл. 342 ал.1 вр. чл. 58а ал. 4 и чл. 55
ал. 1 т. 1 НК, му наложил наказание една
година лишаване от свобода, както и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година./л.98-л.99
от делото/
Присъда №88 от
13.10.2016г. постановена по НОХД №244/2016г. на Ямболски окръжен съд е влязла в сила в сила на 26.10.2016г.
Решаващият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на присъдата по НОХД № 244/2016 год. на ОС -Ямбол, като същата на
основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между ПТП и причинената смърт. С оглед на това, съдът достигна извода, че
водачът на л.а.„Ауди
А3” е извършил виновно противоправно деяние, което е в
разрез с описаната по – горе разпоредби на ЗДвП.
От
приетото от съда, неоспорено заключение на СМЕ, с вещо лице д-р В.Т.-
специалист по съдебна медицина, се установява, че в резултат на ПТП на 20.07.2015 г., И.С.Р. на 34 г.
получила тежка съчетана травма на глава, гърди и корем, която довела до остра
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Отразени са констатациите от СМЕ №167/2015 г.
от аутопсия на труп извършена на 21. 07.2015 г. по ДП № 99/ 20.07.2015 г., с установени следните травматични увреди по
пострадалото лице И.С.Р. : глава - охлузвания на челото /3-4 см/, носа и
лицето, разкъсно-контузна рана -1-2 см на дясно слепоочие, кръвонасядания на
лицето, масивни кръвонасядания / 8-10 см/ под меките черепни обвивки,
субарахноидални кръвоизливи и контузионни огнища на мозъка и в основата му,
оток и вклиняване на мозъка в
големия тилен отвор, кръв в мозъчните стомахчета; Шия - повърхностни охлузвания
2-3 см, кръвонасядания по предна повърхност, счупване на напречните израстъци
на 3 прешлен; Гръден кош - множество повърхностни кръвонасядания и
охлузвания,отпред отляво и
двете ключици; счупване
на 2-5 леви ребра отзад около гр. стълб, счупване на гръдната кост, кръв в
гръдната кухина около 1 л, двустранен пневмоторакс, контузия на белите
дробове повече в левия, контузии и кръвоизливи на меките тъкани; Корем
- повърхностни кръвонасядания и
охлузвания, кръвоносядания на тънкочревния
и дебелочревен държачи, масивни кръвонасядания на черния дроб и бъбреците; Крайници
- кръвонасядания на десна мишница и предмишница - 8-10см, на дясната слабинна
област и дясно бедро - 2-3 до 7-8 см, разкъсно-контузна рана на дясно коляно
8-10 см, охлузване и кръвонасядане от 5-6 см отпред на
ляво коляно, на дясна подбедрица отпред 2-3 см, по гърба на двете ходила 2-3 см. В
заключението на СМЕ е обоснован е извод, че причина за смъртта е тежко шоково
състояние следствие на множествените травми в областта на главата, гръдния кош
и белия дроб, гръбначния стълб, корема и коремните органи, горните и долни
крайници и изпадането й в
състояние на дълбока кома в следствие на тежката несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма..
Заключението на приетата СМЕ, съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
Във връзка с възражението за съпричиняване, по искане
на ответника е допусната комплексна медико- автотехническа експертиза.
От приетото неоспорено заключение на комплексна медико- автотехническа експертиза с в.л. доц. инж.А. А. – автоексперт и
д-р Б. Б. –специалист травматолог, се
установява, че лек автомобил
„Ауди А3“ per № *******, както всички автомобили „Ауди А3“ са заводски оборудвани с триточкови предпазни
колани на всичките 5 места. Сочи се, че в съдебномедицинската експертиза 167/20.07.
2015г. изготвена по ДП №99/2015г. по описа на РУП Стралджа няма описани белези,
охлузвания и наранявания на кожата на тялото, които характерни и да бъдат свързани
с правилно поставен предпазен колан при ПТП. Формиран е извод,
Формиран е извод, ако пострадалата е била с
правилно поставен предпазен колан не биха нестъпили същите увреждания като
степен , интензитет и местоположение като се има предвид и че пострадалата не би изпаднала от колата. Вещите
лица обосновават извод, че при установения механизъм на ПТП и при преобръщане
на МПС коланите в л.а. „Ауди А3 “ рег М ******* биха били ефективни в по-малка степен, защото част от травматичните
увреди биха могли да бъдат причинени и от деформирани части на купето на
автомобила, но все пак коланите не биха позволили изпадане на тялото от
автомобила и от там на част от тежките травматични увреди.
Обосновано е, че причината за настъпване на произшествието е в
действията на водача на л.а. Ауди А 3, движещ се с много висока скорост и
вероятно е застигнал по-бавно движещ се автомобил Опел Астра. Страничното неконтролирано занасяне е
настъпило на около 230 — 240 м или при задействане на спирачките или водачът е
завъртял волана рязко надясно. В.л. автоексперт пояснява, че лекият автомобила Ауди А 3 се е
движел в лявата активна пътна лента в посока към София и е загубил
устойчивото си движение поради висока скорост, вероятно при задействане на
спирачките или завъртана на волана, на
разстояние 230 -240 м преди линията на ориентира. Най-вероятно е ударил с лявата си
страна задната част на движещия се пред него в
средната пътна лента л.а. Опел Астра, който след удара също е загубил
устойчивостта си на движене и е влязъл в режем на странично занасяне. Л.а. Ауди
е напуснал платното за движене на 132 м преди ориентира, преминал е през
десния си банкет и на 124 м
преди линията на ориентира се удря в десния скат на отводнителния канал. От този удар е настъпило
странично преобръщане през лявата си страна, като автомобилът се
въртял около надлъжната си ос и се е спрял на колелата си на около 80 м преди ориентира, като
в процеса на това въртене от автомобила е изпаднала пътуващата на задна седалка пътничка И.С.Р.. Сочи се, че пострадалата И.Р.е
получила съчетана множествена травма в областта на главата, гръдния кош и белите дробове, гръбначния стълб, корема и коремните органи, горните и долни крайници.
Заключението на комплексна
медико- автотехническа експертиза, съдът възприема, като обективно и
компетентно дадено, кореспондиращо с
приетите неоспорени писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства във
връзка с твърдените от ищцата претърпени неимуществени вреди.
Свидетелката
Г. П.
/64г., леля на
ищцата/, сочи в
показанията си дадени в о.с.з. на 16.04.2019г., че познава ищца Г. от раждането и през 2002г.
Сочи, че били много близки с И. и прекарвали редовно уикендите си заедно в обща
фамилна къща. Сочи, че И. и Г. имали прекрасни отношения на майка и дъщеря.
Свид. П. си спомня, че И. била грижовна майка и много държала дъщеря и Г. да
учи. От малка я записала на езикови курсове, на школа по танци, на плуване,
като я водела и прибирала от занятия. Сочи, че майката и дъщерята били много
привързани една към друга и не са се разделяли до трагичната катастрофа.
Последната година преди ПТП, двете живеели в кв.”Надежда”, при бабата по
майчина линия, но Г. ходела и в апартамента при баща си, т.к. багажа им бил
там. И двамата родители се грижели за детето, но майката реално влагала
средства в обучението на детето, в това да е нахранено и облечено добре. Свид. П.
сочи, че когото И. починала, няколко дни не казвали на детето, а то непрекъснато
звъняло на телефонния и номер на майка си. Сочи, че детето Г. изпаднало в шок,
като разбрала за смъртта на майка си, близките търсили психолог за помощ. Много
тежко приела загубата на майка си. Била на 13 години, когато останала сирак,
предстояли изпити за художествена гимназия, било много трудно.
Свидетелката Е.Е./40г., без родство/, сочи в показанията си, че познава
ищцата Г. от 5-6г., защото са съседи и живеят в един блок. Сочи, че И. и Г.
имали силна емоционална връзка. Сочи, че
Г. живеела и с двамата си родители, които последната година били разделени.
Свидетелка Е.,
разказва, че често се виждали с Г., като гледали филми и снимки на покойната И.,
и момичето споделяло за любимите моменти с майка си.
Показанията на свид. Г. П., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но им дава
вяра, доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с
показанията на свидетелкаЕ..
По делото е прието за безспорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. Не се
спори, че към датата на процесното застрахователното събитие – 20.07.2015г. водачът на
лек автомобил „Ауди А3”, с рег.№*******, е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника З. „Л.и.” ЕАД,
сключена с полица № BG/22/115001650267,
със срок на валидност от 24.06.2015г. до 23.06.2016г., което е видно и от
приетата полица. /л.87
от делото/
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по
силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за
застраховането /в сила от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесният
случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 год./.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така
предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка
с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 20.07.2015г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента П.П., изразяващо
се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите.
Установи се, че с влязла в сила присъда № №88 от 13.10.2016г. по
НОХД №244/2016г. на ЯОС, водачът П.П.П.
е признат за виновен, в това, че на
20.07.2015 г. на АМ "Тракия", при управление на МПС - л.а. "Ауди
АЗ" с per. № ******, е нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, в резултат на което е
допуснал ПТП с л.а. "Опел Астра" с per. № *******, и по
непредпазливост причинил смъртта на И.С.Р..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Предвид
в.с. присъда и съобразно чл.300 ГПК, съдът приема, че е извършено противоправно
деяние от водача
П.П..
По отношение на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради
изричното изявление на ответното застрахователно дружество съдът приема за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че „ДЗИ –
Общо застраховане” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за към датата на събитието на водача на лекия автомобил, с който е
причинено ПТП, с оглед на което предявените при обективно съединяване два преки
иска по чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ са доказани по основание.
Предмет на
исковите претенции са както неимуществените вреди, така и имуществените вреди, които
ищцата непълнолетната Г.М. е претърпяла вследствие смъртта на майка си И. Р..
По иска за обезщетение на неимуществените вреди:
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични
за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е
обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент
на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен
на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение,
действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в
създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която
се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на
целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта
неимуществени вреди. В утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД -
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./
във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
По размера:
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания на Г. П. и Е.Е., от които се установява, че ищцата
Г. -дъщеря на починалия И.Р./на 34-годишна възраст/ - е живеела заедно с майка
си, след раздялата на двамата родители, в едно жилище, при изключително топли и
сплотени отношения. В случая детето е било на 13 години към
настъпване на произшествието и било в
състояние да осъзнава случващото се и да
страда от загубата на своя родител. На първо място, установено е от събраните
гласни доказателства, че малолетната
ищца е била много привързана към майка си, тъй като тя основно се грижила за
нея, отглеждала я е с много обич и внимание, двете непрекъснато били заедно,
както и че внезапната й липса му причинило негативни психични изживявания - не можела да преживее загубата, показвало я на
снимки. На следващо място, съгласно задължителната съдебна практика и
малолетното дете има право на неимуществени вреди от смъртта на родител, тъй
като те произтичат от факта, че детето е лишено от възможността да получи
полагащите му се майчина обич, грижа, закрила и подкрепа в своя живот /решение
№ 254 от 29. 01. 2013 г. по т.д. № 32/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК/. Същото е прието и в цитираното в исковата молба решение №
907 от 25. 07. 1977 г. по н.д. № 750/77 г. на ВКС, ІІІ н.о.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства,
установени от показанията на свидетелите Г. П. и Е.Е.:
а/. съществуващите между починалата И.Р.и детето Г.М. отношения на силна
привързаност и обич; б/. фактът, че загиналата била грижовна, внимателна, отговорна и добра майка,
отглеждаща детето си с много обич и желание; в/ обстоятелството, че контактът
между майката и детето е бил ежедневен, непрекъснат; г/. фактът, че смъртта на
майката е била внезапна, неочаквана, детето усетило шоково липсата й;
д/обстоятелството, че детето е момиче на 13 години в предпубертетна възраст, в която нуждата от
майчина грижа и и помощ в израстването е особено интензивна, като след процесното ПТП ще бъде лишено
завинаги от възможността да общува с майка си, да има емоционална връзка с нея,
да чувства нейната грижа и внимание, морална опора и подкрепа. Съобразявайки
тези обстоятелства, обществено-икономическите условия в страната към настъпване
на инцидента /20.07.2015 г./ и разпоредбите на чл.чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, съдът
намира, че сумата 180000 лв. би обезщетила непълнолетната ищца за причинените и
неимуществени вреди от смъртта на
майката И. Р..
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът своевременно с писмения отговор е
навел възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата не е поставила предпазен колан.
От приетото неоспорено заключение
на КМАЕ, се установи, че пострадалата не е била с поставен предпазен
колан. Според вещите лица обаче, при установения механизъм на ПТП и при
преобръщането на л.а. „Ауди А3 “ рег. М *******, коланите биха били ефективни в по-малка
степен, защото част от травматичните увреди биха могли да бъдат причинени и от
деформирани части на купето на автомобила, но все пак предпазния колан не би позволил изпадане на тялото от
автомобила и от там на част от тежките травматични увреди.
При така установените факти, съдът
приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата И. Р.. По делото е
установено, че при настъпване на процесното ПТП, починалата е била пътник на задна дясна седалка и е била без поставен
предпазен колан, с което е нарушила чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Това нарушение, се
намира в причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните последици.
Видно от заключението по комплексната медико-автотехническа експертиза и
обясненията на вещите лица доц. инж. А.А. и д-р Б. в о.с.з. на 16.04.2019г.,
при правилно поставен предпазен колан, пътничката е нямало да изпадне от
автомобила, но предпазния колан при този
механизъм на ПТП и действащи странични инерционни сили, не предпазва глава и
шията от удар в части от купето, като независимо от колана, биха могли да се
получат ЧМТ и гръдна травма високата скорост. Д-р Б. Б. пояснява, че ЧМТ при
пострадалата е вследствие на първия челен удар на автомобил Ауди А3.
При този извод, съдът следва да съобрази
степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на
поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.
Паралелът и сравнението на поведението на двамата, с оглед задълженията, които
всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка
за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта
(решение № 117/08.07.2014 г. по гр. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение №
118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение №
278/14.12.2018 г. по т. д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение №
301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Нормата на чл. 342, ал. 1 НК указва,
че изпълнителното деяние по транспортните престъпления се осъществява чрез
нарушаване на правилата за движение като бланкетира към специалните разпоредби,
предмет на други нормативни актове. В случая, с влязла в сила присъда, П.П. е признат за виновен, че на въпросната
дата, като водач на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на И. Р..
Съобразявайки гореизложеното, съдът
приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не
нарушаването от страна на пътничката на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а деянието на
водача на лекия автомобил, което е първопричина и има преобладващо значение за настъпването на произшествието.
Приносът на пострадалата от това, че е пътувала
без поставен обезопасителен колан, както и че при правилно поставен такъв също
би получила травматични увреждания, но по-леки по вид, които биха могли да
породят възможност за запазване на живота й, съдът определя на ¼ /една
четвърт/, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено
определеното застрахователно обезщетение. Поради изложеното, определеното
обезщетение от 180000 лв. следва да се намали с 45000 лв. - на 135 000 лв., а
за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
По
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
При преценка основателността на иска следва да
се съобрази задължителната съдебна практика по този въпрос, обективирана в ППВС
№ 4/68 г., точка 8, ППВС № 4/61 г., т. ІІІ, 1, ППВС № 4/1975 г., т. 9 и решения
на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 169/28. 02. 2012 г. по т.д. № 762/10 г., на
ВКС, ІІ т.о., решение № 100/28. 07. 2011 г. по т.д. № 645/10 г. на ВКС, І т.о.,
решение № 158/28. 12. 2011 г. по т.д. № 157/11 г. на ВКС, І т.о. и др., според
която непълнолетно дете има право винаги да търси обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя
родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило пътнотранспортно
произшествие смърт на родителя, като за успешно провеждане на иска по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.); е достатъчно да установи качеството
си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната
наследствена пенсия. По делото не се
твърди, нито доказа непълнолетната ищца да получава наследствена пенсия. Базата
за изчисление на тези имуществени вреди не може да бъде по-ниска от нормативно
установения от законодателя минимален размер на месечна издръжка на
непълнолетни лица /обезщетението не може да е под нормативно определения размер
на издръжката дължима на непълнолетни деца/. При определяне на размера му
следва да се съобразят доходите на родителите /включително и на починалия/,
потребностите на детето, приносът на починалия родител в осигуряването на
издръжката.
В случая, по отношение на ищцата са били
налице предпоставките на чл. 143 СК, пораждащи право да иска издръжка от
родителите си - касае се за малолетно дете, чието право на издръжка до
навършване на пълнолетие е безусловно, независещо от имущественото му състояние
и работоспособността му, а размерът на дължимата издръжка следва да се определи
според потребностите на детето и възможностите на родителя, като същият не може
да е под минимално определения в чл. 142, ал. 2 СК - под 95 лв. на месец за
2015г. /МРЗ -380лв./, под 105 лв. на месец за
2016г. /МРЗ -420лв./, под 115 лв. на месец за 2017г. /МРЗ -460лв./, под 127, 50 лв. за 2018г.
/МРЗ -510лв./
До смъртта на майката детето живеело с майка
си в апартамент в ж.к. „Надежда“ гр.София, а понастоящем, живее заедно с баща си . Макар да не се
събраха данни за конкретните доходи на майката, от свидетелските показания се
установи, че същата е работела и издържала дъщеря си, поради което следва да се
приеме, че до навършване на пълнолетие на детето, майката би имала възможност
да му осигурили минималната издръжка изчислена в размер на ¼ част,
съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК и размера на МРЗ утвърдена за
страната за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.
За целия процесен период, включващ от 20.07.2015г. до 22.05.2020 г. / майката би
осигурила 6769,15 лв./ 5 месеца х 95лв.
на месец през 2015г.; 12 месеца по 105лв. през 2016г.; 12 месеца х 115лв. през
2017г., 24 месеца по 127, 50 лв. през 2018г.
и 2019г. /
След отчитане на приетото съпричиняване от ¼
част, от общо определеното по реда на
чл.162 ГПК на сумата от 6769,15лв., размерът на обезщетението за имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжка за периода 20.07.2015г. до
22.05.2020 г., възлиза на сумата 5077,15 лв. Предвид горното, искът за
имуществени вреди се явява основателен за сумата 5077,15 лв., а до пълния
предявен размер от 6888, 88 лв. следва да се отхвърли.
С оглед разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.);, застрахователят дължи законна лихва върху
определените обезщетения от 20.07.2015 г. /смъртта на пострадалата/ до
окончателното й изплащане.
По разноските:
В полза на процесуалния представител
на ищеца адв. Л.П.- САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, ответникът следва да
заплати възнаграждение в размер на 4330 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената
част от иска – 207 лв., юрисконсултско
възнаграждение и разноски за КМАЕ.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 5603,08 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 350лв. разноски за СМЕ и
КЕ платени от бюджета.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес *** да заплати на Г.Г.М., с ЕГН:**********,
със съгласието на баща и Г.Г.М., на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 135 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – мъка и страдания, вследствие
на смъртта на нейната майка И.С.Р., настъпила
на 20.07.2015 г., като последица от ПТП на
АМ Тракия, в района на 292 км., по вина на
водача на л.а. „Ауди А3”, с рег.№*******, ведно
със законната лихва, считано от 20.07.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. , като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на Г.Г.М., с ЕГН:**********, със съгласието на баща и Г.Г.М., на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
от 5
077,15лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
неполучения размер на издръжката, осигурявана от нейния наследодател в периода от датата на ПТП
на 20.07.2015г. до навършването на пълнолетието на ищцата – 22.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
20.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от сумата
6 888,88 лв.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК:
********, със седалище и адрес *** да
заплати на адв. Л.П., на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 4330
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.М., с ЕГН:**********, със съгласието на баща
и Г.Г.М., да заплати на З. „Л.И.” АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес *** разноски пред
СГС в размер на 207 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД,
ЕИК:
********, със седалище и адрес *** да
заплати на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 5603,08
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 350лв. разноски за платени от бюджета.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: