№ 8392
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110118461 по описа за 2022 година
Предявен е от ищцовата страна срещу ответната страна положителен установителен иск
с правно основание чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че е налице
договорно правоотношение възникнало на база Договор за наем № Д53-1465-133/20.09.2019
г. за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение, в качеството му на
рибностопански обект, а именно: язовир Сивата вода, с площ 213,557дка,
представляващ имот с идентификатор 77195.107.43 по КК на гр.Х., в землището на гр. Х.,
местност Кенана и писмо изх. № Д-53-1465-113/03.12.2019 г., като същото е съществуващо и
не е прекратено.
Ищецът твърди, че първоначално между В.Й.П. и ответника бил сключен договор за
наем Д-53-1465-133/20.09.2019 г. за посочения по-горе обект, при срок на договора – три
години и наемна цена от 4500 лв. Твърди, че с писмо изх. № Д-53-1465-113/03.12.2019 г.
ответникът се е съгласил „В.В.“ ООД да бъде наемател по вече сключения договор за наем.
Не оспорва факта, че не е заплащал наемно възнаграждение, тъй като твърди, че между него
и ръководството на ответното дружество е било налице споразумение да заплаща само
консумативите за ползване на обекта, тъй като в язовира нямало достатъчно количество
вода, за да се ползва за предвидените стопански цели. Твърди, че със Заповед № РД -11-
239/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор договорът за наем сключен между В.П. е
прекратен. Заявява, че доколкото правоотношението между ищцовото дружество и
ответника не е прекратено и е все още действащо, за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на това обстоятелство. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Н.С.“ ЕАД дава становище за
недопустимост на предявения иск, поради липса на активна процесуална легитимация на
ищеца. Не оспорва, че между него и В.П. е бил сключен процесния договор за наем, като и
че от страна на В.П. е направено искане за преотдаване под наем на язовира на „В.В.“ ООД,
като от страна на ответника е дадено съгласие за това, но от страна на ищеца не са
представени доказателства за пренаемането му. Твърди, че В.П. не е изправна страна по
договора за наем, доколкото не е заплащал дължимите наемни вноски /факт който не се
оспорва от ищеца/. Заявява, че поради неизпълнение на задълженията за плащане е
1
прекратил договора за наем, като за целта е съставен и приемопредавателен протокол. Сочи,
че за неплатените наемни вноски е образувано ч.гр.д. 559/2022 г. по описа на РС - Х..
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че е наемател на описания по-горе
недвижим имот, по силата на Договор за наем № Д53-1465-133/20.09.2019 г., който бил
прекратен със Заповед № РД -11- 238/17.11.2021 г. на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от договора
за наем, който гласи, че „договорът се прекратява едностранно без предизвестие от
наемодателя, при неплащане на една годишна наемна вноска от наемателя в срока по чл. 4
от договора.“ Според ищеца цитираната заповед е нищожна с оглед измененото наемно
правоотношение. С оглед изложеното ищецът счита, че наемното правоотношение не е
прекратено и действащо, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
На първо място следва да се посочи, че от представените доказателства по делото се
установява, че между В.Й.П. /в лично качество/ и ответника е сключен Договор за наем №
Д53-1465-133/20.09.2019 г. за временно и възмездно ползване на водностопанско
съоръжение в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир Сивата вода, с
площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор 77195.107.43 по КК на гр.Х., в
землището на гр. Х., местност „Кенана“. С писмо с изх. № Д-53-1465-113#3, ответникът е
дал съгласие за преотдаване под наем на язовир „Сивата вода“ на фирма „В.В.“ ООД.
Действията по даване на съгласие за преотдаване под наем на процесния имот, не
представляват такива по изменение на наемното правоотношение, а водят до възможност за
възникване на едно вторично наемно правоотношение, акцесорно на първото. Освен
цитираното писмо, с което е дадено съгласие за преотдаване на имота, не са ангажирани
други доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин, че
действително е възникнало вторично наемно правоотношение със страни Влаентин
Йорданов Проданов и „В.В.“ ООД, в качеството му на пренаемател. От така изложеното
следва, че настоящият ищец не е легитмна страна по предявения иск. Освен изложеното,
което само по себе си е достатъчно основание за прекратяване на производството поради
недопустимост на иска, настоящият съдебен състав за пълнота на изложението намира за
необходимо да посочи и следното: От представените по делото доказателства се установява,
че процесният договор за наем е прекратен със заповед № РД -11- 238/17.11.2021 г. на
основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от договора за наем, който гласи, че „ договорът се прекратява
едностранно без предизвестие от наемодателя, при неплащане на една годишна наемна
вноска от наемателя в срока по чл. 4 от договора“, като обстоятелството, че наемните
вноски не са платени, не е спорно по делото. Според трайно установената съдебната
практика, с иск по чл. 124, ал.1 от ГПК може да се установи съществуването или
несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.
е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в
отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между
тях съществува или не определена правна връзка, т. е. да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на
установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде
отстранена. От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото
обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения, следва,
че предмет на установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК могат да бъдат всякакви
граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от
отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна
положителна предпоставка на установителния иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, той е налице,
когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а
за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е
направил „разумна субективна преценка“. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва
правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в
2
правното положение на ищцовата страна е действителна. Единствено при открита за ищеца
възможност да предяви осъдителен иск за защита на същото право, правният интерес в
хипотезата на чл. 124, ал.1 от ГПК от предявяване на установителен иск отсъства. Правният
интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 от ГПК защита се преценява винаги конкретно - с
оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. С иск по чл.124, ал.1 от ГПК
не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, което на
практика би довело до това съдът да санира един прекратен договор /независимо дали е
правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия
при сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. от ЗЗД/. Неизпълнението по един
двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение
от неизпълнението /чл.82 и сл. от ЗЗД/, при преценката за наличие, на което ще се преценява
изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск
съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се
развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява
извънсъдебно, освен при договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, което става по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Тези искове обаче не са установителни, а конститутивни. В посочения смисъл са решение №
127/29.10.2010 г., т.д. № 20/2010 г., І т.о. на ВКС, определение № 535/18.07.2013 г. по ч.т.д.
№ 2472/2013 г., І т.о. на ВКС и решение № 35/01.09.12015 г. по т.д. № 407/2014 г., .. т.о. на
ВКС. В конкретната хипотеза, ищецът иска да бъде признато за установено съществуването
на наемно правоотношение между страните, произтичащо от сключен наемен договор, за
който самият той твърди в исковата си молба, че е бил прекратен едностранно от ответника.
Фактът на прекратяване на наемния договор от ответника се доказва от представените по
делото доказателства. От изложеното следва, че ищецът основава правния си интерес от
установяване съществуването на наемното правоотношение на направено от противната
страна извънсъдебно изявление за прекратяване на договора, твърдейки, че е
незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките за това. Предвид горното и
застъпените в практиката на ВКС становища, които споделя, съдът приема, че предявеният
установителен иск е недопустим, което налага оставянето му без разглеждане и
прекратяване на производството по делото досежно него.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски следва да бъдат присъдени на ответника.
Последният претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед броя проведени о.с.з., определя в
размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20221110118461 г. по описа на Софийски
районен съд по предявения от „В.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В.Й.П., срещу „Н.С.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** III“ * иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че е налице договорно правоотношение възникнало на база
Договор за наем № Д53-1465-133/20.09.2019 г. за временно и възмездно ползване на
водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир
Сивата вода, с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор 77195.107.43 по КК
на гр.Х., в землището на гр. Х., местност „Кенана“, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА „В.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.Й.П., да заплати, на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** III“ № 136 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 100 лева –
разноски за производството.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4