№ 18643
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ **********7005 по описа за 2025 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ******* срещу М. Д. Р..
В срока по чл. 131 ГПК по електронен път е постъпил отговор на исковата
молба.
Към исковата молба са приложени писмени документи, които са относими към
предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат
приети. По евентуалното приемане на приложените към отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе в първото
открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищеца да изрази
съответно становище.
Страните спорят и относно точното значение на уговорката за ищецът да „влезе
в процедура по издаване на Разрешение за ползване на сградата“. За изясняването на
този въпрос на съда ще бъдат необходими специални знания от областта на обичаите в
строителната практика. Затова следва да бъде назначена служебно съответна съдебно-
техническа експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № **********7005 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 28. 05. 2025 г. от 11, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
1
ОТЛАГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените към
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във
връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази съответно
становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса
какво означава съгласно обичаите в практиката строителят да „влезе в процедура по
издаване на Разрешение за ползване на сградата“. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А. Д. Ц..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносим
поравно от страните (всеки по 200 лева) в едноседмичен срок от връчването на
преписа от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че на 20. 01. 2021 г. сключил договор за покупко-продажба на
право на строеж на недвижими имоти, по силата на който ответникът поел
задължението да му заплати цена в размер на общо 202 232 лева и 82 стотинки на
вноски. Окончателното плащане трябвало да бъде направено в срок от три дни от
издаването на разрешението за ползването на сградата. Макар и това разрешение да
било издадено на 17. 09. 2024 г., ответникът така и не заплатил на ищеца част от
последната вноска, която незаплатена част според ищеца е в размер на 10 920 лева и
44 стотинки. Ищецът твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си по договора,
като е изпълнил строежа съгласно уговорения проект. Поддържа, че след издаването
на акта – образец 15 е предприел всички по-нататъшни действия извън обсега на
строително-монтажните работи и част от процедурата по издаването на разрешението
за ползване, но процедурата изисквала и да бъде сключен договор за
присъединяването на построената сграда към електроразпределителната мрежа, като
веднага след изпълнението на външното електрозахранване ищецът пристъпил към
цялостна екзекутивна документация и входиране на искане на 13. 08. 2024 г. в ДНСК.
Поддържа забавяне от страна на общинската администрация с около две години във
връзка с премахване на алейна дървесна растителност. Прави извод, че забавата е по
административни причини, независещи от строителя. Иска от съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сума в размер на 10 920 лева и 44 стотинки ведно
със законовата лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Иска от съда да прецени допустимостта на предявения иск. По същество оспорва
предявения иск като неоснователен. Признава, че по силата на сключения между
страните договор е трябвало да заплати последна вноска на ищеца в размер на 20 223
лева и 29 стотинки до три дни след издаването на разрешението за ползването на
сградата. Изтъква обаче, че съгласно т. 4 от договора ищецът е поел задължението да
осигури съставянето на акт образец № 15 за сградата, да изгради същата за въвеждане
в експлоатация и да влезе в процедура по издаване на разрешение за ползване на
сградата в срок до двадесет и четири месеца, считано от откриването на строителната
площадка и определянето на строителната линия и ниво, но не по-късно от 31. 03.
2023 г. При неизпълнение на това задължение страните уговорили неустойка за забава
2
в размер на 0, 01 % дневно върху продажната цена на всеки един от недвижимите
имоти. Твърди, че продажната цена на двата недвижими имота е 202 232 лева и 82
стотинки, че ищецът не изпълнил задължението по т. 4 своевременно, както и че
периодът на забава бил от 01. 04. 2023 г. до 12. 08. 2024 г. При това положение
ответникът прави извод, че е възникнало задължение за заплащането на неустойка за
забава от ищеца в размер на общо 10 111 лева и 64 стотинки за периода на забавата.
Заявява, че поради неизпълнението на това задължение на ответника се наложило да
живее под наем за периода 01. 04. 2024 г. – 12. 08. 2024 г., като през този период
сторил разходи за наем в размер на общо 10 929 лева и 97 стотинки. Намира, че
последната сума съставлява действителния размер на претърпените вследствие на
забавеното изпълнение имуществени вреди, който е по-голям от уговорената
неустойка. Твърди, че е направил извънсъдебно възражение за прихващане на
задължението на ищеца за обезщетение на претърпените имуществени вреди от
забавеното изпълнение в размер на 10 929 лева и 97 стотинки със задължението на
ответника за заплащането на последната вноска от уговорената цена в размер на
20 223 лева и 29 стотинки, като изявлението за прихващане било връчено на ищеца
чрез залепване на уведомление. По този начин задължението за заплащането на
последната вноска се погасило частично чрез прихващане, като остатъкът от него в
размер на 9 302 лева и 85 стотинки ответникът заплатил на ищеца на 03. 10. 2024 г.
Прави извод, че по този начин задължението му за заплащането на покупната цена и в
частност последната вноска от нея, която ищецът претендира, е било изцяло погасено.
Излага подробни контрааргументи срещу доводите на ищеца, че ищецът бил изправна
страна по договора, като отрича въвеждането в експлоатация на външното
електрозахранване да е част от процедурата по издаването на разрешение за ползване
на сградата, че ищецът не е сключил своевременно договор за присъединяване на
сградата към електроразпределителната мрежа, както и че тези действия, а също така и
процедурата със Столичната община, Дирекция „Зелена система“, са били
предварително известни на ищеца още към момента на сключването на договора и
уговарянето на срока по т. 4 от него. Изтъква, че ищецът, който е професионалист,
изпълняващ строителство по занятие, е могъл да предвиди и да поиска своевременно
от ответника предоговарянето на срока за влизане в процедура по издаване на
разрешение за ползване на сградата, така че да не изпадне в забава. Предвидимата от
ищеца невъзможност да изпълни своевременно така поетото задължение не следвало
да бъде възлагано в тежест на потребителя и последният да търпи вреди поради
неизпълнението на договора от страната на строителя. Иска от съда да отхвърли
исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана, както и да обезсили
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Претендира разноски.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Ответникът
прави възражение за извънсъдебно прихващане с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 103, ал.
1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване валидното сключване на твърдения договор с ответника, както и че е
изпълнил своевременно задълженията си по него във връзка с построяването на
сградата и съответните самостоятелни обекти в нея и въвеждането им в експлоатация,
3
а ако се установи неизпълнението на тези задължения – че неизпълнението се дължи
на обстоятелства, които не е могъл да предвиди и предотврати дори и полагайки
грижата на добрия търговец.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване сключването на твърдяната от него сделка на покритие
(договор за наем), действителният размер на по-големите имуществени вреди, които
претендира, от 10 929 лева и 97 стотинки, наличието на пряка причинна връзка между
така претърпените имуществени вреди и забавеното от ищеца изпълнение на
задължението за въвеждане в експлоатация на сградата, това задължение на ищеца към
ответника да е било поне изпълняемо, получаването на възражението за прихващане
от ищеца, както и заплащането от страна на ответника в полза на ищеца на сумата в
размер на 9 302 лева и 85 стотинки
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството кога е
внесъл за одобрение строителната документация за трасето за външното
електрозахранване на сградата.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на
клаузи от договорите, в това число на уговорката за неустойка по т. 4 от процесния
договор.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
4
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след пълното внасяне на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5