Р Е Ш Е Н И
Е № 261500
гр. Пловдив, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13928 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника „Ципринус“ ЕООД – гр.
Пловдив, че последният дължи на ищеца сумата от 2777,51 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 14.06.2010 г. – 10.06.2016 г. за
обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна лихва в размер на 1737 лв. за периода 30.06.2010 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 5831/ 26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 9852 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си
на собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *****.
Посочва, че за процесния период от 14.06.2010 г. – 10.06.2016 г. в обекта на
ответника били предоставяни услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, за което били издадени фактури. Поради незаплащане на дължимите
суми, била начислена лихва за забава върху претендираната главница. Посочва, че
отчетът в имота бил извършван посредством монтирано измервателно устройство № *****.
Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 9852 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив,
XXII гр.с. Длъжникът депозирал възражение срещу заповедта по реда на чл.423 ГПК, което било прието от окръжния съд, поради което за заявителя е възникнал
правният интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване
и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания. Твърди, че ответното дружество не дължи процесните
суми, тъй като на адреса не се потребявала питейна вода и не се отвеждала
канална вода. Сочи, че се е разпоредил с процесния имот още през 2009 г., като
към момента не знае от кого се ползва. Моли за отхвърляне на предявените
искове, претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 9852 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, ХXII гр.състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 5831/ 26.06.2018 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
основание чл.50 ГПК, поради което съдът с разпореждане № 85721/ 19.09.2018 г. е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист за процесните вземания. Длъжникът е
депозирал възражение по реда на чл.423 ГПК срещу заповедта за изпълнение, което
е прието от Окръжен съд Пловдив с определение № 1425/08.09.2020 г. Поради това
съдът по заповедното производство е дал указания на заявителя да предяви иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията си. В законовия
едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и
да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик
или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.
По
делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в
доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени указания по реда на
чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както
се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се
установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение
на водоснабдения имот, на някой от способите по чл.55 ЗС. Напротив, по делото
се представиха доказателства за отчуждаване на процесния имот от ответната
страна – нотариален акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот срещу дълг № *****, вписан в СВ Пловдив под акт № *****. Ответната страна
е отчуждила водоснабдения имот преди отчетния период, поради което не е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Предвид
изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна
предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на
услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните
записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не
обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления
на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи,
например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба
за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни
доказателства не бяха ангажирани от ищеца, каквито не се установиха.
По
изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и
акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната
мораторна лихва.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът
на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК –
л. 54 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250
против „Ципринус“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 2777,51 лв., представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 14.06.2010
г. – 10.06.2016 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна лихва в
размер на 1737 лв. за периода
30.06.2010 г. – 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 13.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 5831/ 26.06.2018 г. по ч.гр.д. №
9852 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XXII гр.с.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Ципринус“ АД, ЕИК:
********* сумата от 600 лв. –
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно
с оригинала.
К.К.