РЕШЕНИЕ
№ 4369
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110209408 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22/27.05.2024г.
издадено от Началник на 09 РУ-СДВР на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Й.
Г., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична
глоба“ в размер на 50.00 лева за административно нарушение по чл.99 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР) вр. чл.116, ал.2 от Закона за
гражданската регистрация.
С второ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с №
23/27.05.2024г. издадено от Началник на 09 РУ-СДВР на основание чл. 53 от
ЗАНН на Н. Й. Г., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„парична глоба“ в размер на 50.00 лева за административно нарушение по
чл.99 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) вр. чл.116, ал.2 от Закона за
гражданската регистрация.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. Й. Г. обжалва с една писмена
жалба двете посочени наказателни постановления. Излага инвокирани доводи
за тяхната незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършени
административни нарушения. Посочват се подробни съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на двата
санкционна акта. Твърди се, че жалбоподателя Г. е бил наказан два пъти за
едно и също по вид административно нарушение от една и съща дата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК НА 09 РУ-СДВР, редовно
1
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената
въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 14.06.2024г., в законоустановения
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя Г., с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционни актве по ЗАНН -
наказателни постановления, издадени от наказваща административна
юрисдикция, връчени едновременно на 06.06.2024г. с две разписки,
инкорпорирани в двата санкционни акта (на гърба им), подлежащи на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд
на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22/27.05.2024г., издадено от Началник на 09
РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Й. Г., с ЕГН:
********** му е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 50.00 лева за административно нарушение по чл.99 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) вр. чл.116, ал.2 от Закона за гражданската
регистрация
Предмет на въззивно обжалване е и второ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23/27.05.2024г., издадено от Началник на 09
РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Й. Г., с ЕГН:
********** му е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 50.00 лева за административно нарушение по чл.99 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) вр. чл.116, ал.2 от Закона за гражданската
регистрация.
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22/27.05.2024г.,
издадено от Началник на 09 РУ-СДВР се основава на АУАН № 22/12.05.2024г.
с бланков № 063034, съставен от И* в присъствие на свидетеля В* (съсед)
срещу административно-наказателно преследваното лице Н. Й. Г., за това че
на 12.05.2024г., около 12:30 часа в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.464, вх.В, *****
при извършване на проверка по ЗМВР, същият заявил, че живеел на адрес в
гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.534, вх.Б, ********* повече от 11 (единадесет)
години, без да бил адресно регистриран в законоустановения срок.
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23/27.05.2024г.,
2
издадено от Началник на 09 РУ-СДВР се основава на АУАН № 23/11.05.2024г.
с бланков № 0628315, съставен от А. Б. А. (полицейски инспектор) в
присъствие на свидетеля А* (съсед) срещу административно-наказателно
преследваното лице Н. Й. Г., за това че на 11.05.2024г., около 20:20 часа в
гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.534, вх.Б, ет.****** при извършване на проверка
по ЗМВР същият заявил, че живеел на адреса повече от 11 (единадесет)
години, без да бил адресно регистриран в законостановения.
Към 13.05.2024г. жалбоподателят Г. се е бил регистрирал по постоянен и
настоящ адрес в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.534, вх.Б, ет.*******.
Жалбоподателят Г. заплащал местни данъци и такси за този имот от
02.08.2013г. и доколкото имал нотариален акт за собственост за имота.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля А* на длъжност полицейски инспектор към 09 РУ-
СДВР. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдебният състав отчита, че издадените наказателни постановления
следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни по смисъла на чл.42, ал.1,
т. 3- т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.24, ал.1, т.6 от НПК, както и като
недоказани на основание липсата на годни доказателства, които пряко да
установяват, че жалбоподателя Г. е имал непрекъснато, трайно и постоянно
фактическо местопребиваване на адреса в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.464,
вх.В, ********* или такова непрекъснато, трайно и постоянно фактическо
местожителство на адреса в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.534, вх.Б, ******** -
и то повече от 11 (единадесет) години. Издадените две наказателни
постановления се основават изцяло на самопризнанията на жалбоподателя Г..
Реализирането на административно-наказателната му отговорност по двата
санкционна акта е недопустимо и незаконосъобразно да се основава само на
самопризнанието му. То не е подкрепено от други независими доказателства -
пряко или косвено. Полицейските служители, съставили и двата акта за
административни нарушения - И* и А. Б. А*, не са преки очевидци на
нарушението на жалбоподателя Г. по чл.99 вр. чл.116, ал.2 от ЗГР, който го е
реализирал повече от 11 (единадесет) години, съгласно твърденията на
актосъствителите. Същият извод се отнася и за двамата съседи, посочени в
двата акта за установяване на административно нарушение - В* от гр.София,
ж.к. Люлин, бл.464, вх. В - който не е очевидец на нарушението, а е
присъствал само при съставянето на АУАН № 22 от 12.05.2024г. и А* от
гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.464, вх.В, който е посочен за очевидец на
3
нарушението и свидетел при съставянето на АУАН № 23 от 11.05.2024г. - при
все това, че в този АУАН се инкриминира друг адрес, различен от адреса на
лицето - съсед А* - а именно гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.534, вх.Б, ет.*****. В
двете наказателни постановления са посочени два адреса на двете твърдени
идентични нарушения по чл.99 вр. чл.116, ал.2 от ЗГР - гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл.464, вх.В, ******** и гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.534, вх.Б,
********. Възниква въпросът административните нарушения по двете
наказателни постановления на кой от двата адреса са извършени - само на
единия, само на другия или и на двата адреса. Създадено е трето съществено
процесуално нарушение в двете наказателни постановления - допуснато е
противоречие и съществена неточност при описанието местоизвършването на
двете описани идентични нарушения по чл.99 вр. чл.116, ал.2 от ЗГР в
издадените две наказателни постановления.
Административното нарушение по чл.99 вр. чл.116, ал.2 от ЗГР е само
едно, характеризиращо се с дата, място и обстоятелства, които попълват
елементите от фактическия състав. Административно-наказващият орган
неправилно е образувал две административно-наказателни процедури срещу
едно и също лице за едно и също нарушение – порок, който не може да бъде
отстранен във въззивното производство. Съставянето на две наказателни
постановления за едно и също административно нарушение нарушава правото
на защита на наказаното лице, тъй като го поставя в положение да не може да
организира защитата си по две административно-наказателни производства за
едно нарушение. Административно-наказателният процес е строго формален.
„Не е допустимо във въззивната инстанция да се уточнява изпълнителното
деяние и да се индивидуализира наказанието, като по преценка на съда се
остави само едно от трите наказателни постановления в сила“. В тази насока е
Решение № 7176 от 10.12.2020г. на АССГ по КНАХД № 7236/2020 г.,
Решение № 7491 от 22.12.2020 г. по КНАХД № 5881/2020 г., Решение №
4844 от 14.07.2022 г. на АССГ по КНАХД № 3011/2022 г. и др. По идентичен
казус съдът се позова и на Решение № 1553/09.03.2023г. на АССГ по КНАХД
№ 11258/2022г., според което съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от
НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по
административно-наказателен ред, не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила
присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от
идентичността в предмета на образуваните административно наказателни
производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и
нарушителя, се очертава от АУАН (в случая от НП).
Налице е противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК
забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също
лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в
административно-наказателния процес (по аргумент и от разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН). При наличието на висящо производство или надлежно
прекратено такова, второ производство поначало не следва да се образува, а
4
ако все пак е образувано, следва да се прекрати, като на наказващия орган не е
предоставена възможност за избор в това отношение. При това положение
образуването на ново административно-наказателно производство срещу
същото лице, на същото основание е недопустимо.
Предвид изложеното, незаконосъобразно е било и самото съставянето
на второто (по реда на номерацията им) НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23/27.05.2024г., издадено от Началник на 09
РУ-СДВР, за вече установеното с първото НП деяние, като развилата се въз
основа на него процедура по санкционирането на същото за втори път,
представлява едно изначално опорочено производство, (опорочеността
започва още с първото НП), проведено при съществено нарушение на
процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на издадените и
обжалваните в настоящото производство двете наказателни постановления.
Нарушен е един от правните принципи, които изрично са закрепени в
правната норма. Неспазването на принципа „non bis in idem” винаги води до
неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност за
цялата административно-наказателна процедура. Наказването на едно лице за
едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа на
справедливостта.
По тези съображения двете издадени наказателни постановления следва
да бъдат отменени като неправилни и незаконосъобразни.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.
Жалбоподателят Г. не претендира разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22/27.05.2024г., издадено
от Началник на 09 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Й. Г.,
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 50.00 лева за административно нарушение по чл.99 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) вр. чл.116, ал.2 от Закона за гражданската
регистрация.
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23/27.05.2024г., издадено
от Началник на 09 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Й. Г.,
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 50.00 лева за административно нарушение по чл.99 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) вр. чл.116, ал.2 от Закона за гражданската
регистрация.
5
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6