Р
Е Ш Е Н И Е № 106
гр. Видин, 17.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен
съд, гражданска колегия, 4 – ти състав в публичното заседание на двадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Милена
Каменова
при секретаря П. Й.
като разгледа докладваното от съдия Каменова гр. дело № 1188 по описа за 2016
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната
квалификация на предявения иск е по чл.34 ЗС.
Делото е във фаза по допускане на
делбата.
Предявена е искова молба от В.Б.К., чрез адв.С.К. против Е.М.К., за делба на съсобствен недвижим имот- апартамент
№ 7, находящ се на III жилищен
етаж, в жилищна сграда – блок 5, вх.А, застроен върху държавна земя в ж.к.”Крум
Бъчваров”, гр.Видин, състоящо се от три стаи, кухня, сервизно помещение, с площ
78 кв.метра, заедно с избено помещение №7, със застроена площ от 4.33 кв.м. и
заедно с 7.49 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото с площ 1175.70 кв.метра.
Ищцата поддържа, че горепосоченият имот е
придобит по време на брака й с ответника. Сочи се, че бракът между страните е
сключен на 15.03.1981г. и прекратен с
Решение № 51/2000г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на
27.03.2001г. Твърди се, че след прекратяване на брака страните притежават по
½ идеална част от посочения имот.
Иска се от съда да допусне делба на
недвижим имот- апартамент № 7, находящ се на III жилищен етаж, в жилищна сграда – блок 5, вх.А,
застроен върху държавна земя в ж.к.”Крум Бъчваров”, гр.Видин, състоящо се от
три стаи, кухня, сервизно помещение, с площ 78 кв.метра, заедно с избено помещение
№7, със застроена площ от 4.33 кв.м. и заедно с 7.49 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото с площ 1175.70 кв.метра
при следните права: ½ идеална част за ищцата В.Б.К. и ½ идеална
част за Е.М.К..
Постъпил е
отговор от ответника. Ответникът оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че имотът придобит по време на брака му с
ищцата не представлява СИО. Прави се възражение за пълна трансформация на лично
имущество при придобиване на процесния имот от ответника. Поддържа се, че
имотът е придобит по време на брака, но при липса на принос от ищцата за
неговото придобиване и не е съсобствен между страните. При условията на
евентуалност е направено и възражение за изтекла придобивна давност по чл.79,
ал.1 ЗС.
От
фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е
сключен на 15.03.1981г. и е прекратен с развод, постановен с Решение № 113 от 22.12.2000г. по гр.дело № 51/2000г., влязло в зааконна сила на
27.03.2001г. С решението ползването на процесния имот е предоставено на
ответника. С констативен н. а.
№ 124, т. II от 19.08.1988г. съпругът е признат за
собственик на процесния апартамент, придобит като
обезщетение за отчужден от бащата на ответника
недвижим имот
/Заповед № 10/19.01.1988г./
Придобивната цена на апартамента е 17154лв.,
от които е приспадната сумата, получена като обезщетение от отчуждения имот,
собственост на бащата на ответника в
размер на 5145 лв. Останалата сума в размер на 12 000лв. е изплатена със заем. Видно от приложеното Удостоверение
изх.№ 1720/24.04.2000г., изд. от „БАНКА ДСК” е, че ответникът е ползвал жилищен заем за
процесния апартамент в размер на 12 000лв. от 15.03.1988г. От 1990г. до
1998г. постъпват погасителни вноски в размер на 4 600лв. от пенсията на
Елена Г. / майка на ответника/ и на
18.05.1998г. кредитът е окончателно издължен с касова вноска – 9537.00 лв., с
вносител Е.М.К..
След развода ищцата не владее
имота. Ответникът прилага нотариална покана от В.Б.К., от която е видно, че
ищцата признава, че от влизане в законна сила на бракоразводното решение –
21.03.2001г. до момента на поканата – 19.08.2014г., ответникът неправомерно и
без съгласието й ползва изцяло процесния недвижим имот, като я лишава от
възможността да упражнява правата си на собственик.
Разпитани са свидетелите Живкова
– братовчедка на ищцата, Лиляна Иванова – майка на ищцата, Соня Иванова и
Илиева. Майката на ищцата сочи, че след развода дъщеря й не живее в процесния
апартамент. Твърди, че дъщеря й е ходила в жилището при сина си, но не знае
дали има ключ и не знае дали бившият съпруг на дъщеря й е знаел за посещенията
й в апартамента. Св. Живкова заявява, че след развода ищцата не живее в
апартамента и повече от 10 години живее и работи в Италия, но при всяко идване
в България посвещавала сина си, който живял с баща си до 2014г. в процесния
имот. Живкова сочи, че при едно от посещенията на ищцата я придружила, като не
знае дали ищцата разполага с ключ, но тогава отворили децата й. Свидетелите Соня
Иванова и Илиева сочат, че от 2000г. не знаят ищцата да е посещавала
апартамента и не са виждали нейни вещи в апартамента.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Живкова – братовчедка на ищцата, Лиляна Иванова – майка на ищцата
при условията на чл.172 ГПК и на Соня Иванова и Илиева, като обективни и
логично дадени.
От правна страна Съдът
намира следното:
За заварени бракове от новия СК се прилага
законовият режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили
отношенията си с брачен договор, или не са избрали режим на разделност. И новия
СК предвижда възникване на съпружеска общност при възмездно придобиване по
време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване
на противното. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 от новия СК е оборима.
Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация,
съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права
са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по
дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК. Уредбата е аналогична на тази
по отменения СК от 1985 г. С Р № 241/04.04.1989 г. по гр. д. № 143/98 г.
II гр. о. е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със
средства, дарени от родителите на единия съпруг, другия съпруг няма принос в
това придобиване. С Р № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г.
I гр. о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от
родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този
смисъл е и решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. №
529/2009 г. на I гр. о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. С решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на
IV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато
родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия
си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а
придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този
съпруг. В този смисъл е и Р № 125/01.03.2011 г. по гр. д. № 945/2010 г.
IV гр. о. на ВКС. Съгласно чл. 102 от З. /отм./ във всичките му
редакции правоимащите обезщетявани с отстъпване на жилище, или друг обект могат
да прехвърлян правата си само на роднини по права линия. Безспорно по делото е,
че полученото обезщетение е за отчужден имот от бащата на
ответника. Прехвърлянето на
правата по тази заповед е могло да стане само в полза на сина му. Законът не е допускал прехвърляне на права и на
роднини по сватовство до първа степен, какъвто е снахата. Затова съдът приема, че дарението на полагащата се сума като
обезщетение е в полза само на ответника, поради което и
припадащата се за него идеална част от жилището е индивидуална
собственост. Индивидуална собственост
на ответника е частта, съответна на полученото
обезщетение, т.е. 5154/17154 ид.ч., поради което и възражението за трансформация е частично основателно, тъй
като е налице частична трансформация. Платената със заемни средства част от апартамента е станала съпружеска
общност. Съобразно трайно установената съдебна практика, меродавен за правото
на собственост е момента на придобиване на правото на собственост. Последващото
погасяване на заема от майката на единия съпруг или само от единия съпруг е основание за облигационна претенция, но
не води до вещно правни трансформации. Затова 12 000/ 17154ид. ч. е съпружеска общност, която след
прекратяване на брака се разпределя по равно между двамата съпрузи, т. е. всеки
от тях придобива по 6000/17154 ид.ч. Към тази част на бившия съпруг следва да с прибави и частта, придобита като
индивидуална собственост, поради което той получава
квота от съсобствения апартамент общо 11 154/17 154 ид. ч.
Предвид горното съдът следва да разгледа и
евентуалното възражение, че е придобита по давност идеалната част на бившата
съпруга. С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между
съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита
оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално,
признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който
владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите
съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по
давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този случай съпругът,
който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва да
демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя
намерението си и започва да владее за себе си.
В тежест на съсобственикът, който твърди
придобиване на имота по давност, е да установи, че е превърнал държането на
частта на бившия си съпруг във владение за себе си и че я е придобил по
давност. С оглед представените по делото доказателства следва да се приеме, че
твърдението му е основателно. Това е така, защото самата ищца с представената по
делото нотариална покана заявява, че ответникът „неправомерно и без съгласието
й ползва изцяло процесния недвижим имот, като я лишава от възможността да
упражнява правата си на собственик”. Тази покана е частен документ, но Съдът
намира, че с този документ ищцата признава неизгоден за нея факт, поради което
тази покана придобива материална доказателствена сила и е доказателство, че на
същата е станало известно, че бившият й съпруг е отрекъл владението й, лишил я
от това право да владее имотът и го владее изцяло за себе си, като с това, а и чрез последвалите
действия - постоянно обитаване на жилището, е
манифестирал намерението си за своене и придобиване частта на другия
съсобственик /Решение №
74/24.06.2015г. ВКС, ГК, чл.290 ГПК/. От всичко изложено следва да се заключи, че действията на своене от
страна на бившия съпруг са станали достояние на бившата съпруга. От
факта, че е посещавала сина си в процесния имот, видно от показанията на свидетелите като гост, не изключват възможността живеещият в семейното жилище
съсобственик да го придобие по давност. По
делото е установено и това, че от момента, в който ответникът едностранно е обърнал държането във владение за себе
си, а това е 27.03.2001г. до нотариалната покана –
19.08.2014г., е владял имота в
продължение на необходимия, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, давностен срок.
Предвид което възражението на
ответника за придобиване по давност на идеалните части, които ищцата притежава
от процесния недвижими имот, на основание чл.79, ал.1 ЗС е основателно и искът, предявен от В.Б.К., чрез адв.С.К., против Е.М.К., за делба на недвижим имот- апартамент № 7, находящ се
на III
жилищен етаж, в жилищна сграда
– блок 5, вх.А, застроен върху държавна земя в ж.к.”Крум Бъчваров”, гр.Видин,
състоящо се от три стаи, кухня, сервизно помещение, с площ 78 кв.метра, заедно
с избено помещение №7, със застроена площ от 4.33 кв.м. и заедно с 7.49 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
с площ 1175.70 кв.метра, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното искане, ищцата следва да заплати на ответника
сторените по делото разноски в размер на 400лева. Видно от ДПЗ от 10.08.2016г. е,
че е уговорено възнаграждение е в размер на 800лв., от което е платена сумата
от 400лв. А в полза на държавата ищцата следва да бъде
осъдена да заплати държавна
такса в размер на 100лв.
съгласно чл. 9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Б.К., ЕГН: **********, чрез адв.С.К., против Е.М.К., ЕГН:********** ***, иск за делба на недвижим имот- апартамент № 7,
находящ се на III жилищен етаж, в
жилищна сграда – блок 5, вх.А, застроен върху държавна земя в ж.к.”Крум
Бъчваров”, гр.Видин, състоящо се от три стаи, кухня, сервизно помещение, с площ
78 кв.метра, заедно с избено помещение №7, със застроена площ от 4.33 кв.м. и
заедно с 7.49 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото с площ 1175.70 кв.метра.
ОСЪЖДА В.Б.К., ЕГН: ********** да заплати на Е.М.К., ЕГН: ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева – адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.К., ЕГН: **********, да заплати в полза на Видински районен съд - държавна такса в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: