РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

26.07.2021

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 15.07.2020 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

1019

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

М.И.М. – П., е предявила иск против „Йотов Стоун Куорис“ ООД, ЕИК106624299, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „ххххххх“ №., с който ищцата моли съда да осъди ответното дружество да и заплати сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от смъртта на съпруга и Борислав П. в резултат на трудова злополука на 18.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума считано от датата на трудовата злополука  - 18.06.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В отговора ответната страна оспорва иска и по основание и по размер. Наред с това въвеждат възражение по чл.201, ал.2 от КТ за съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия, тъй като с поведението си последният съществено е допринесъл за настъпилата трудова злополука, поради което при определяне размера на дължимото обезщетение следва да бъде взет предвид и процентът съпричиняване от страна на пострадалия. 

Правната квалификация на претендираните права е чл. 200 КТ.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Безспорно се установи е по делото, че видно от представеното Удостоверение за наследници изх. №. от ….. г. на Кметство Лютиброд Община Мездра, ищцата по делото М.И.М. – П. е наследник-съпруга на лицето Б. П., починал на 18.06.2020 г., съгл. Акт за смърт №……… от …………….. г.

Безспорно е също така, че между наследодателя на ищцата и ответника към момента на смъртта е съществувало валидно трудово правоотношение, като П. е работил в ответното дружество по трудов договор на длъжността „Оператор машина за рязане на скални материали“ – код по НКПД 81122007, съгласно представения трудов договор №183/07.04.2020 г.

Безспорно се установява също така, че на 18.06.2020 г. около 15.20 ч. на кариера в с. Върбешница, общ. Мездра, по време на изпълнение на трудовите си задължения, на обичайното работно място, се отчупва парче от скална ламела, пада и затиска тялото му.

За инцидента работодателя на П. е подал декларация за трудова злополука №. от ………… г., изготвен е Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката №.. от ………… г., и е издадено Разпореждане №… от ……………г. на ТП на НОИ гр. Враца, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. 

Вследствие на инцидента П. получава тежки травми, и почива на място.

        При така установеното съдът прави следните изводи:

        Предявеният иск е с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Така предвидената отговорност на работодателя е се различава от общата гражданска деликтна отговорност, тъй като е с много по-широк обхват, и възникването й не е обвързано с виновно поведение, както от страна на работодателя, така и от страна на негови служители.

        В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС. Отговорността на работодателя произхожда от принципа, че комуто са вредите, нему са и ползите и в този смисъл, след като работодателят експлоатира работната сила на работника, следва да понесе отговорността за настъпили за последния вреди във връзка с изпълнението на трудовото му задължение. За да носи работодателят така предвидената отговорност, следва да се докаже по безспорен начин наличието на трудово правоотношение между него и пострадалия работник, настъпване на увреждане на работника при трудова злополука или професионално заболяване и причинно-следствена връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност или смърт. Претърпените от работника имуществени и неимуществени вреди се претендират лично от него, а при настъпила за него смърт - от неговите наследници.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че между починалия и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, както и че смъртта на наследодателя на ищцата е настъпила в следствие травмите, получени на  18.06.2020 г. и в този смисъл е на лице причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилата смърт, както и че злополуката има характер на трудова злополука, която е установена по съответния ред. Не се спори между страните и относно механизма на настъпване на злополуката.  Не се спори и че ищцата-съпруга влиза в кръга на наследниците, които могат да претендират имуществени и неимуществени вреди от работодателя.

 По делото е спорен размера на претендираните от ищцата вреди, като работодателя, чрез проц. си представител заявява, че отговорността му следва да се  намали, поради наличието на съпричиняване от страна на работника за възникналата трудова злополука, причинила в крайна сметка смъртта му, изразяващо се в проявена от работника груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, изразяваща се в поведението на П., а именно във факта, че последния по неясни причини се озовава в близост до друга ламела, различна от тази, която разрязвал.

Съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства счита, че  наведените от ответника твърдения не са основателни и не е на лице предвидената в чл. 201 ал. 2 от Кодекса на труда хипотеза на намаляване на отговорността на работодателя, по следните съображения:

Цитираната разпоредба предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност”, но съгласно задължителната съдебната практика понятието “груба небрежност” има по-тясно значение от съпричиняването на резултата по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, и е свързано с понятието “съзнавана непредпазливост”, описана в разпоредбата на чл. 11 ал. 3 от Наказателния кодекс. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В този смисъл е Решение № 1026/18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г. на I г.о. ГК.

При трудова злополука намаляване отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната от работника груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Не всяко нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност съставлява основание за намаляване на отговорността по чл. 201 ал. 2 от КТ, а само това, при което е на лице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение -груба небрежност, съответстваща на самонадеяност, изразяваща се в това пострадалия да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да го предотврати. В този смисъл има трайно установена съдебна практика - Решения № 194/21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г.о. ГК, и № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г. IV г.о. ГК, и др.

В случая ответното дежурство не установи по несъмнени начин с допустими и относими доказателства, че конкретното поведение на пострадалия към момента на настъпване на трудовата злополука е нарушавало конкретни нормативни изисквания и конкретни правила за безопасност, за които да е бил надлежно инструктиран, както и че тези нарушения са в резултат на неполагането на грижа, каквато и най-небрежния би положил при сходни обстоятелства.

 Видно от приетият като доказателство Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката №04 от 09.07.2020 г., където е направен анализ на причините за случилото се, изрично е посочено, че пострадалия е квалифициран да извършва работа като Оператор машина за рязане на скални материали. В същият този протокол е посочено, че няма допуснати нарушения на нормативни актове, няма лица, допуснали нарушения, няма лица, на които да са съставени актове за нарушения на нормативни актове или да се предлага търсене на друга отговорност, а като необходими мерки за недопускане на подобни злополуки е посочено само „Извънреден инструктаж“. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели И., В. и Ц., които не установяват наличието на факти, сочещи на груба небрежност, проявена от П..

По горните съображения съдът намира, че в случая пострадалия работник не е проявил груба небрежност и не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ.

По отношение на размера на претендираните неимуществени вреди съдът намира следното:

Съдът намира за неоснователно възражението за изцяло не дължимост на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. А както вече бе посочено по-горе, не се установи и наличие на предпоставки за намаляване поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия работник по реда на чл. 201 КТ.

Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията, или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебната практика. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, и тя се извежда от преценка на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът  справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите, поради което за определяне на размера следва да се направи индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищцата, и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Св. Ценкова, баба на ищцата, твърди, че след като сключили брак, внучка ѝ, и Б. живеели при нея. Един ден Б. и казал, че ще се изнесе от дома и, имал приятелка, и заживял с нея. Казвал и, че един ден ще се съберат пак с М., обичал я. За празници и носел подаръци, цветя, били в добри отношения. Отказвал да се разведат, имал намерение скоро пак да се съберат и да живеят заедно.

По делото е назначена и изслушана съдебнопсихиатрично-психологическа експертиза, в заключението на която, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно изготвено, вещите лица – психиатър и психолог, посочват, че ищцата е преживяла остра стресова реакция, която е нормалнопсихологична, с временен и обратим характер, но към момента на изследването травматичните изживявания не са преодолени, тя изживява негативни емоционални и морални неблагополучия, поради неудовлетвореност и неприемане на определени житейски събития, преживявани като несправедливи.   

От горното може да се направи извод, че загубата от ищцата на нейния съпруг е огромна и непреодолима емоционална травма.  Независимо от временните неблагополучия в семейството им, явно същите са полагали усилия да възстановят брачната си връзка. Не се установи по делото, а и не се твърди, ищцата да е подавала молба за развод.

При така установеното съдът прави следните изводи:

Безспорно е, че човешкият живот няма цена и че претърпените неимуществените вреди от съпругата на починалия са неизмерими с пари, но съдът по справедливост следва да даде някакъв еквивалент на болките и загубата. В настоящия случай, предвид установеното по-горе, съдът намира, че ищцата е претърпяла сериозни болки и страдания от загубата на  съпруга си, от загубата за в бъдеще на неговите грижи, материална издръжка, любов и подкрепа. Съдът намира, че по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, за претърпените неимуществени вреди от ищцата следва да се определи обезщетение в размер на 75 000 лв.

По делото не се установи към момента на злополуката работодателя - ответник да е сключвал с някой застраховател застраховка злополука или застраховка живот, въз основа на които да се изплаща от застраховател обезщетение за смърт при трудова злополука. Това не означава обаче, че от така определения размер на обезщетението по чл. 200 ал.1 КТ не следва да бъдат приспаднати други суми. Точно обратното, съгласно чл. 200 ал. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно изготвено, е посочено, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 11 ал. 2 КСО в размер на 180 лв. С тази сума следва да се намали определеното обезщетение, или остава общо дължима сума в размер на 74 820 лв.

Присъдената сума ответникът ще следва да заплати на ищцата ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - смъртта на пострадалия /18.06.2020 г./, до окончателното изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, каквото е настоящето задължение на ответника, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. дължи лихва от деня на увреждането.

В останалата част до претендирания размер от 150 000 лв. иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в производството, но не са представили списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Това обаче не е пречка съдът да се произнесе по исканията. Ищцата е направила разноски в размер на 5000 лв., а ответника – 6400 лв. Разноските следва да се присъдят по компенсация, съобразно уважената, и съответно отхвърлена част от иска.

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на МзРС на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 2992.80 лв.

Водим от горното,съдът     

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Йотов Стоун Куорис“ ООД, ЕИК106624299, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „.“ №…,  да заплати на М.И.М. – П. ЕГН-**********, сумата от 74 820 лв. /седемдесет и четири хиляди осемстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Б. П. с ЕГН-**********, починал на 18.06.2020 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на същия ден, на основание чл. 200 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта-18.06.2020 г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения размер до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Йотов Стоун Куорис“ ООД, ЕИК106624299, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „…..“ №..,  да заплати на М.И.М. – П. ЕГН-**********, сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ деловодни разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.И.М. – П. ЕГН-**********, да заплати на „Йотов Стоун Куорис“ ООД, ЕИК106624299, със седалище и адрес на управление гр. Мездра, ул. „Георги Раковски“ №8, сумата от 3200 лв. /три хиляди и двеста лева/ деловодни разноски по компенсация, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „Йотов Стоун Куорис“ ООД, ЕИК106624299, със седалище и адрес на управление гр. Мездра, ул. „Георги Раковски“ №8,  да заплати по сметка на МзРС държавна такса в размер на 2992.80 лв., на основание 78 ал. 6 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

   Районен съдия: