№ 20579
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110124307 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 07.07.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. И. В. и С. И. В. за
заплащане, както следва: по 1/4 част всеки от следните суми: сумата от 377,10 лв.,
главница, представляваща цена за топлинна енергия в периода м.05.2019 г.-м.04.2022 г. в
имот с адрес: гр. София, общ. Връбница, ж.к. „**“, **, инсталация **, аб. № **, сумата от
30,22 лв., главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение в периода
м.05.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.07.2023
г. до окончателното изплащане, сумата от 66,23 лв., мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.-15.06.2023 г., сумата от 6,08 лв., мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.-15.06.2023 г., и
разноски по делото. В тази връзка било образувано гр.д. № 38268/2023 г. по описа на СРС,
161-ви с-в, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на
ответниците, които в срок възразили, поради което на ищеца било указано да предяви искове
относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова
молба. Ищецът сочи, че ответниеците като собственици на идеалната част от процесния
имот били клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на на § 1, т. 42 ДР ЗЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала
при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия
1
били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответниците били използвали доставената им
топлинна енергия през исковия период. До момента обаче не погасили задълженията си.
Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се
намирал и процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че
ответниците му дължат по 1/4 част всеки от процесните суми – главници и лихви, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 07.07.2023 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответниците И. И. В. и С. И. В. твърдят, че са погасили чрез плащане процесните
задължения. Считат, че не да дали повод за делото и претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства във връзка с наведените доводи
по чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С две отделни плащания от по 171,42 лв. от дата 08.07.2024 г., в хода на исковото
дело, които плащания ищецът признава, всеки ответник е погасил задълженията за главници,
мораторна лихва и законна лихва за забава върху главниците от датата н заявлението по чл.
410 ГПК до датата на плащането. По тази причина исковете следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане.
Като не са платили на падежите главните вземания, върху тях са се натрупали
мотаторни лихви, а като не са платили всички задължения преди процеса, ответниците са
дали повод за спора. В заповедното дело всеки от тях е дължал по 1/4 от 75 лв. разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в исковото дело всеки от тях е дължал
по 1/2 от 37,50 лв. държавна такса, или общо по 37,50 лв. всеки. Видно от фискалните
бонове от 08.07.2024 г. всеки ответник е погасил тези разноски. Ищецът обаче има право на
разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение и за исковото дело, тъй
като плащанията са след исковата молба. Съдът намира, че на ищеца се дължат разноски от
50 лв., или по 25 лв. от всеки ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
И. И. В., ЕГН **********, и С. И. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца по
1/4 част от следните суми: сумата от 377,10 лв., главница, представляваща цена за топлинна
енергия в периода м.05.2019 г.-м.04.2022 г. в имот с адрес: гр. София, общ. Връбница, ж.к.
„**“, **, инсталация **, аб. № **, сумата от 30,22 лв., главница, представляваща цена за
услуга дялово разпределение в периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 66,23 лв.,
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г-
15.06.2023 г., сумата от 6,08 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение
за периода от 16.07.2020 г.-15.06.2023 г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.08.2023 г. по ч.гр.д. № 38268/2023 г., СРС, 161-ви
с-в, поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3