О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.08.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесети август 2020 година
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тихомир
Петков
Членове:
Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Като разгледа докладваното от Б.Максимова
в.
ч. гр.д.№ 198/2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Определение № 144 от 25.02.2020
година, постановено по гр. дело № 812/2019 година на Поповския районен съд, съдът е отменил постановеното в съдебно заседание на
28.01.2020 г. протоколно определение, с което е дал ход по същество на делото и
е обявил същото за решаване; върнал е исковата молба на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано заедно от Димитър
Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева, против В.Г.В. ***, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца в качеството му на кредитор по Договор
за потребителски кредит - Ваканция № 127-060 от 27.05.2008 г., следните суми:
13 956,05 лв. - дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.04.2010 до окончателното
изплащане на вземането; 1 642,03лв. - просрочена лихва за периода 27.03.2009 г.
- 14.03.2010 г.; 56,31 лв .- договорна лихва за забава върху просрочена
главница за периода 27.04.2009 г. до 14.03.2010 г., както и разноски по делото,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №647/2010 г. по описа на ТРС; прекратил е изцяло производството по гр. д. № 812/2019г. по описа на
ПпРС.
Срещу така постановеното определение е
постъпила частна жалба от В.Г.В. – ответник по гр. дело № 812/2019 година по
описа на Поповския районен съд, в която се излага следното:
1. Определение № 144 от
25.02.2020 година се явява нищожно, защото е постановено от съдебен състав,
спрямо когото са налице предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК,
но същият не е приел направения отвод и се е произнесъл по делото.
2. Твърди се още, че
постановеният съдебен акт е неправилен поради следното:
- съдът е приел, че ПДИ му е
връчвана три пъти: един път - ПДИ е връчена лично на длъжника, втори път - му е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и трети път - му е връчена с писмо,
което се е върнало поради некоректно допълнен адрес за адресат/получател. Според
жалбоподателя тези три твърдения взаимно се изключват.
- излагат се подробни съображения, че не му е
връчена по съответния ред ПДИ от ЧСИ.
- твърди се, че от приложените
по делото ИД № 488/10 г. и ИД № 1017/18 г. безспорно е видно и се установява,
че длъжникът е получил Заповед за изпълнение по ЧГД № 647/2010 г. на ТРС единствено
с ПДИ връчена по ИД № 1017/10 г. ЧСИ А. З., съобразно изискванията на закона,
като в съотвествие с това в законния (посочен от чл.414 ГПК) 14-дневен срок е
подал възражението си пред ТРС.
Предвиди изложените
съображения жалбоподателят моли въззивния съд да отмени атакуваното
прекратително определение по гр. дело № 812/2019 година по описа на Поповския
районен съд и да разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор на частната жалба от третото
лице-помагач в производството „Макроадванс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Виктор Г.
Сергиев, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Лора Любомирова Иванова, в
който отговор се излагат съображения, че атакуваното определение не е нищожно,
нито е неправилно. Излагат се съображения, че узнаването за заповедта не може
да бъде отнесено към момента на връчването й, тъй като тогава би се
обезсмислило основанието в чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Моли се за потвърждаване на
обжалваното определение.
Не е постъпил отговор от
ищеца.
Съдът констатира, че частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Относно допустимостта на
частната жалба съдът съобрази обстоятелството, че макар частният жалбоподател
да е ответник в производството, което първостепенният съд е прекратил,
прекратяването на производството засяга неговите права и интереси, тъй като се
касае до производство по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК, в което производство той има интерес от постановяване на
отхвърлително съдебно решение, докато прекратяването на производството означава
стабилизиране на издадената заповед за незабавно изпълнение и възможността за
продължаване на действията по принудителното й изпълнение.
По фактите съдът съобрази следното:
По реда на чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на
„Алфа Банк-Клон България“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 332/27.04.2010
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 647/2010 г. по описа на РС-Търговище, против
длъжника В.Г.В. за 13 956.05 лв., представляваща просрочена главница по договор
за потребителски кредит от 27.05.2008 год., ведно със законната лихва, считано
от 26.04.2010 год. до окончателното изплащане на главницата, сумата от 1642.03
лв., представляваща просрочена лихва върху главницата за периода 27.03.2009
год. – 14.03.2010 год., сумата от 56.31, представляваща договорна лихва за
забава върху просрочената главница за периода 27.04.2009 год. – 14.03.2010 год.
и направените разноски в заповедното
производство. Издаден е изпълнителен лист от 27.04.2010 година.
На 28.05.2010 година въз
основа на издадения изпълнител лист „Алфа Банк-Клон България“ АД е поискала
образуване на изпълнително дело срещу длъжника В.Г.В. и такова е образувано под
номер 20107690400488 (респ. № 488/2010) при ЧСИ А. З..
В изпълнителното производство са установени постоянният адрес на длъжника в гр.
Търговище и настоящият му адрес, който е бил в гр. Варна. ЧСИ З. е изпратила до
длъжника документи на 31.05.2010 година, но куриерът Ф. Хасанова е върнала
същите с отбелязване на 04.06.2010 година, че „няма никой, стикер“. Поканата за
доброволно изпълнение е изпратена от ЧСИ З. с писмо с обратна разписка до гр.
Варна по настоящия адрес на длъжника.
Пощальонът е отразил на 13.07.2010 година на е залепил уведомление
обратната разписка, че адресът е непълен. На 05.11.2010 година служител на ЧСИ З.
е залепил уведомление на входната врата на вход А на ул. „П.“ № 19 в гр.
Търговище по ред0а на чл. 47 от ГПК.
Въз основа на молба от „Макроадванс”
АД от 20.10.2011 година дружеството е конституирано като взискател поради
договор за цесия, сключен между него и „Алфа Банк-Клон България“ АД.
По искане на ЧСИ от 01.12.2014
година са установени трудовите договори на длъжника като последният трудов
договор е от 16.05.2014 година в „Пътинженерингстрой – Т“ .
На 10.07.2015 година длъжникът
упълномощава адвокат И.В. от САК да го представлява по всички изпълнителни
дела, заведени в кантората на ЧСИ З. с правомощия да защитава неговите интереси
като подава жалби, молби, възражения, да съществява и процесуално
представителство. На 24.07.2015 година адвокат В. прави искане пред ЧСИ З. за
информация относно образуваните срещу упълномощителя й изпълнителни дела.
На 28.08.2015 година длъжникът
лично подава молба до ЧСИ З. да му бъдат предоставени незаверени копия от
всички книжа, намиращи се в кориците на изпълнително дело № 488/2010 година по
описа на ЧСИ З.. На 03.09.2015 година длъжникът получава удостоверение, съгласно
което спрямо него са образувани две изпълнителни дела – ИД № 201076904004488,
което касае сумите в настоящото производство, и ИД № 201476904004627 с
взискател НАП-София. ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и по изпълнителното дело запорът се изпълнява като се правят удръжки
от получаваното от длъжника трудова възнаграждение.
На 17.02.2017 година длъжникът
В. прави искане до ЧСИ за предоставяне на копие на цялото изпълнително дело № 201076904004488.
На 24.02.2017 година пълномощникът на длъжника адвокат И.В. прави искане до ЧСИ
за прекратяване на производството по ИД № 201076904004488 с твърдения, че в
периода 12.11.2010 година до 17.02.2017 година не е предприето нито едно
изпълнително действие, поради което счита, че са налице предпоставките по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 30.03.2017 година адвокат В. е уведомена от ЧСИ, че
не са налице предпоставките за прекратяване на производството по този текст.
Искане в същия смисъл за прекратяване на изпълнителното производство се прави и
от адвокат Ж.-С., процесуален представител на длъжника, и на 28.08.2018 година.
На 13.09.2018 година е постъпило искане от взискателя за прекратяване на
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК
и с постановление от 13.09.2018 година на ЧСИ искането е уважено като
производството е прекратено. На 19.09.2018 година длъжникът получава
удостоверение за размера на дълга си към датата 13.09.2018 година.
Постановлението за прекратяване на производството е било обжалвано от длъжника,
но жалбата му е била оставена без разглеждане по в. гр. дело № 160/2018 година
с определение, влязло в сила на 28.02.2019 година.
На 17.09.2018 година въз
основа на същия изпълнителен лист и по искане на взискателя „Макроадванс“
АД ЧСИ З. образува ново изпълнително
дело под № 1017/2018 година, по което на 21.09.2018 година постъпва искане от
адвокат Ж.-С. за вдигане на запор върху банковата сметка на длъжника, наложен в
„ОББ“ АД. На 08.10.2018 година ЧСИ З. издава удостоверение на длъжника по
негово искане, че ПДИ, ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение на парично задължение са му връчени лично на 19.09.2018 година.
По ч. гр. дело № 647/2010 по
описа на Търговищкия районен съд, което междувременно е унищожено поради
нормативни изисквания, длъжникът прави възражение по чл. 414 от ГПК, че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение като процесуалният
представител на длъжника представя заверен от него препис на Заповед № 332 от
27.04.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и копие от изпълнителен лист. С Определение № 1452 от 10.10.2018
година заповедният съд дава указания на молителя „Алфа Банк – Клон България“ АД
да предяви иск за установяване на вземането си. Междувременно молителят като
юридическо лице е придобит от „Юробанк България“ АД. На 07.12.2018 година
„Юробанк България“ АД предявява настоящия иск, по който е образувано гр.дело №
2227/2018 година по описа на Районен съд-Търговище. Като трето лице помагач в
процеса е привлечено „Макроадванс“ АД. По делото са извършени процесуални
действия, но поради отвод на всички съдии от Районен съд – Търговище,
производството е продължило в Районен съд – Попово, където е образувано
настоящото производство под № 812/2019 година. На 11.12.2019 година ответникът В.
прави исканеза отвод на съдебния състав, защото счита, че делото следва да
започне отначало в новия съд, с нов доклад по делото и тъй като такъв няма,
приема, че съдът е нарушил правилата на ГПК. Съдебният състав, пред който
делото е подлежало на разглеждане, макар да не е споделил наведените доводи от
страна на ответника, се е отвел от делото. В съдебно заседание, проведено на
28.01.2020 година ответникът В. е поискал отвод на новия съдебен състав, което
искане не е уважено. Разглеждането на делото е приключило в съдебно заседание,
проведено на 28.01.2020 година. Впоследствие с обжалваното в настоящото
производство Определение № 144 от 25.02.2020 година съдът е прекратил
производството по делото като е приел, че искът се явява недопустим, тъй като
възражението на длъжника по чл. 414 от ГПК не е постъпило в срок.
При така установените от
настоящия въззивен състав факти, съдът приема следното:
На първо място се твърди, че
определението е постановено от незаконен състав, тъй като спрямо
съдията-докладчик са били налице предпоставките да се отведе от разглеждане на
делото.
Настоящият съдебен състав
категорично не споделя това становище на частния жалбоподател. Част от
съображенията на ответника В. за наличие на предпоставките за отвод на съда,
изразяващи се в незапочване на делото отначало, се определено несъстоятелни.
Когато едно производство се прехвърли в друг съд за разглеждане, всички
процесуални действия до този момент запазват действието си като производството
продължава в новия съд от фазата, на която е било в предходния съд. Това, че
делото се образува под нов номер, не означава, че производството започва
отначало – с нова размяна на книжа, отговор на ИМ, доклад по чл. 140 от ГПК и
т.н. На практика обвиненията в предубеденост на ответника В. в тази насока, са
абсолютно безпочвени и не намират никаква опора в закона.
На следващо място, искайки
отвод на съда, ответникът В. не посочва никакви конкретни факти, от които може
да се направи извод, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК
за отвод на съдията по делото. Произволното позоваване на ЕКПЧ и Етичния кодекс
на българския магистрат по никакъв начине не обосновават тезата на ответника.
Основанията и процедурата за
отвод на съдиите съставляват гаранция за постановяване на съдебния акт от
безпристрастен съд. Основанията за отвод са регламентирани в чл. 22, ал. 1 от ГПК. За разлика от основанията по т. 1 - 5, които са изрично посочени, т. 6
визира като основание за отвод и "съществуването на други обстоятелства,
които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност". Това
основание за отвод е условно по своя характер и подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения
между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на
разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил
предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред
или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Според нормата на чл.
22, ал. 1, т. 6 от ГПК, която е процесуална и поради това императивна,
основание за отвод при посоченото основание са не всякакви, а основателните съмнения за пристрастие и
съдиите са длъжни да обосновават приет отвод само с тях. Критерият е
обективен. Не са обективно основание за съмнение по смисъла на нормата правните
разрешения в актовете на съдебния състав, постановени в рамките на процесното
или друго дело. Преценката дали да се разгледа един иск, за да се разреши от
съда правния спор, или е дължимо и следва десезиране на съда от разглеждането
му, обективирана с акт по съответния ред, не е въпрос на пристрастие, а на
правно разрешение.
Настоящият въззивен състав
приема, че обжалваният в настоящото производство съдебен акт не е постановен от
незаконен състав и не е нищожен.
Основният въпрос по спора е
дали предявеният иск се явява недопустим поради просрочение за подаване на
възражението по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника. Възражението се подава в двуседмичен срок от
връчване на ПДИ и заповедта за изпълнение. В случая ответникът твърди, че е
подал възражението в срок, тъй като ПДИ и заповедта за изпълнение на парично
задължение са му връчени лично на 19.09.2018 година по ИД № 1017/2018 година по
описа на ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.
418, ал. 5 от ГПК (в относимата редакция към 2010 година) заповедта
за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния
изпълнител.
Съдебният изпълнител връчва
заповедта по реда и способите, предвидени в ГПК. Длъжникът не е открит на
постоянния му адрес в гр. Търговище и на настоящия му адрес в гр. Варна, поради
което съдебният изпълнител е ползвал реда за уведомяване, предвиден в
разпоредбата на чл. 47 от ГПК в редакцията към 2010 година. С разпоредбата на
чл. 47, ал. 7 от ГПК изрично е предвидено, че предвиденият начин за уведомяване
съобразно чл. 47, ал. 1-5 от ГПК се ползва и при връчване на заповедта за
изпълнение.
Действащият към него момент
текст на чл. 47 гласи следното:
Връчване чрез залепване на
уведомление
Чл. 47. (1) Когато ответникът
не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което
е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или
на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят
пуска уведомление и в нея.
(2) В уведомлението се
посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става
чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината,
когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат
получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) Когато ответникът не се
яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата
адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 , в
които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с
постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по
настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
(4) Когато връчителят
установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца
да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването
на уведомлението по ал. 1.
(5) Съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или
общината.
(6) Когато установи
редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009
г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения
на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2
се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в
делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не
е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление.
В случая на 05.11.2010 година
служител при ЧСИ З. е залепил уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на входната
врата на жилищния блок, в който е постоянния адрес на жалбоподателя към него момент
като ясно и точно е посочено, че става дума за получаване на призовка по
изпълнително дело № 488/2010 година като мястото за получаване на книжата е
било надлежно отразено. Следва да се приеме, че длъжникът е получил ПДИ и
заповедта за изпълнение с изтичане на срока за получаване на книжата. Срокът е
изтекъл на 19.11.2010 година (петък) и от него момент е започнал да тече двуседмичния
срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Срокът за подаване на
възражение от страна на длъжника е изтекъл на 03.12.2010 година. В този срок
длъжникът не е възразил. Заповедта за изпълнение, издадена срещу длъжника, се е
стабилизирала.
Съдът не счита, че следва да
обсъжда в настоящото производство въпроса дали поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, е връчена редовно на длъжника и
жалбоподател в настоящото производство през 2010 г., тъй като законът дава
възможност за защита на същия с такива съображения, но в друго производство, а
именно това по реда на чл. 423 от ГПК, съгласно който текст „в едномесечен срок
от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,
когато: т. 1 заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно“.
Видно обаче, както съдът е отбелязал по-горе хронологията на развитие на
изпълнителното производство по ИД № 488/2010 година по описа на ЧСИ, а и от
доказателствата по делото (копията на изпълнителните дела) частният
жалбоподател В.В. е узнал за издадената заповед за изпълнение лично на
03.09.2015 година, но не е подал възражение пред въззивния съд по чл. 423 от ГПК по съображения, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
Налице е трайна съдебна
практика, че узнаването за заповедта не може да бъде отнесено към момента на
връчването й, тъй като тогава би се обезсмислило основанието в чл. 423, ал. 1,
т. 1 от ГПК. За да е налице узнаване е необходимо, длъжникът да е получил
информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът
е спазен, съдът следва да изходи от събраните и представени доказателства по
делото, от които може да бъде направен извод за момента на узнаване. Важен е
фактът на самото узнаване, а дали и кога лицето ще упражни своите законоустановени
права е въпрос на лична преценка, която не е относима към законоустановените
срокове, като в тази смисъл са: Определение №649/07.10.2015 по дело №4341/2015
на ВКС, ГК, IVг.о.; Определение №321/01.06.2015 по дело №2369/2015 на ВКС, ГК,
III г.о.; Определение № 152 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 768/2015 г., г. к., iv
г. о. на ВКС; Определение № 320 от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2178/2015 г.,
г. к., i г. о. на ВКС.
Исковият съд е приложил по
делото копия от изпълнителните дела, образувани срещу длъжника и е установил,
че заповедта за изпълнение, издадена срещу него, не е била оспорена по реда на
чл. 414 от ГПК в съответния срок въпреки че същият е бил уведомен от съдебния
изпълнител по реда на чл. 47 от ГПК през ноември 2010 година. Без значение е обстоятелството,
че тази заповед повторно е връчена от ЧСИ на 19.09.2018 година. Това не
означава, че длъжникът е придобил за втори път право да подаде възражение по
чл. 414 от ГПК. Исковият съд е направил самостоятелна преценка за допустимостта
на иска, за каквато той не само има право, а е бил длъжен да стори.
Предявеният иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява
недопустим поради обстоятелството, че възражението на длъжника не е постъпило в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което
образуваното производство подлежи на прекратяване.
Постановеното от Поповския
районен съд прекратително определение е правилно и законосъобразно. Подадената
срещу него частна жалба следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
от В.Г.В. ***, частна жалба против Определение № 144 от 25.02.2020 година,
постановено по гр. дело № 812/2019 година
на Поповския районен съд, с което производството по делето е прекратено,
като неоснователна.
Определението подлежи на
касационно обжалване в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК пред Върховния касационен съд - София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.