№ 15
гр. Разлог, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря А. Р. Т.,
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова, Гр. дело №
20211240101021 по описа за 2021 година
Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „Е.М."ЕООД, ЕИК*, Адрес,
г.С., р.В., у.„Р.П.К."№4-6, чрез адвокат П.В.В., ЕГН* - САК, против Р.А.Р., ЕГН*, адрес: с
К., у.„Д."№70.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 4`000.00 лв. частично от общо задължение за главница от 6`532.74 лева, както и моля да
ни бъде присъдена законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е
представил писмена молба, с която представя сключено споразумение за разсрочено
плащане на задължението. Моли съда да постанови решение при признание на иска.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е депозиран писмен
отговор, с който прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло
всички фактически твърдения в исковата молба.
В съдебно заседание, за което е редовно призован, ответникът чрез процесуалния си
представител адв. Д. заявява, че признава задължението си и признава иска.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. №730/2021 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по
настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №78 от 12.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати
сумата от 4`000.00 лв. частично от общо задължение за главница от 6`532.74 лева, ведно със
законната лихва върху същата от датата на депозиране на заявлението пред съда –
04.06.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, въз основа на потребителски
кредит по кредитни програми, сключен със „С.“ЕАД (правоприемник на „ОББ“АД).
Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 17.06.2021 г. В срока
по чл.414 от ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
На 16.08.2021 г. заявителят по ч. гр. д. №730/2021 г. е депозирал искова молба в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
От представеното по делото заверено копие на договор за потребителски кредит по
1
кредитни програми от 03.04.2009 година се установява, че на същата дата между „С.“ЕАД и
Р.А.Р. е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
ответника паричен кредит от 8`800.00 лева, която сума ответникът се е задължил да върне
при заплащане на 95 равни месечни погасителни вноски по 136.55 лева и една изравнителна
вноска от 143.13 лева. Съгласно погасителен план, неразделна част от цитирания договор
падежът на договора е 07.03.2017 г.
С подписването на договора ответникът Р.А.Р. е удостоверил, че се е запознал с всяка от
клаузите по договора, както и че е получил предоставената му в заем сума.
От представените доказателства по делото е видно, че длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към ищцовото дружество.
От приетото по делото доказателства е видно, че на 28.09.2012 го. между „С.“ЕАД и
„Е.М."ЕООД е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който
задължението на Р.А.Р., произтичащо от договор за потребителски кредит по кредитни
програми от 03.04.2009 г. е изкупено от ищцовото дружество.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
паричният заем е усвоен изцяло от Р. на 07.04.2009 г. чрез банков превод от 8`800.00 лева.
Според вещото лице към датата на сключване на договора за цесия с ищцовото дружество -
28.09.2012 г. задължението по кредита е в общ размер на 8`372.74 лева, от които главница –
7`496.88 лв. и договорна лихва – 885.86 лв. за периода от 07.05.2009 г. до 28.09.2012 г. Към
датата на изготвяне на експертизата и датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК, респ. на исковата молба е 6`532.74 лева главница.
Ответникът Р.А.Р. не възразява по отношение основателността на претенциите, а признава
същата, като заявява, че към настоящия момет няма възможност да погасява същия съгласно
приетия погасителен план.
Други доказателства в подкрепа на правните твърдения, исканията и възраженията не се
сочат от страните.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски кредит по
кредитни програми от 03.04.2009 г., с който му е предоставил кредит, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество се явява основателен и съдът следва да го уважи. Съображенията за
това са следните:
В настоящия случай съда счита, че кредиторът доказа по един несъмнен и категоричен
начин своето вземане срещу ответника. Безспорно е обстоятелството, че между страните е
възникнало облигационно отношение по сключения договор за кредит, който има правната
характеристика на договор за заем. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи
бъдат предадени на заемателя. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата. Това право обаче принадлежи само за изправната страна по
договора. Тъй като в случая ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по
облигационната връзка, то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения
юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем или даването на
сумата със задължението ответника да я върне. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил насрещното си парично задължение по договора - да върне предоставения му заем,
ведно с надбавките и в сроковете уговорени в договора, респективно наличието на
основания, изключващи претенцията на ищеца.
2
Видно от договора ответникът е положил подписи в графата „Кредитополучател” , т.е.
същият е влязъл в сила.
При това положение съдът приема, че договорът установява възникнали задължения на
кредитополучателя /ответника/ по предоставения паричен кредит. Установява се и
изпълнение на задълженията по същия от страна на кредитора - предаването на паричния
кредит на кредитополучателя /ответника/. Ангажираните в тази насока писмени
доказателства са безспорни, за да се приеме, че може да се иска изпълнение на насрещното
задължение - връщане на кредита по регламентиран в договора начин. С исковата молба
ищецът не спори и признава, че ответникът Р.А.Р. е платил няколко погасителни вноски по
кредита, след което е преустановил плащанията. Така след преустановяване на плащанията,
цялото непогасено по договора задължение на ответника към ищеца, е станало автоматично
предсрочно изискуемо. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства – писмени
или гласни за погасяване на получения потребителски кредит.
По делото е представен и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г., с
който „С.“ЕАД в качеството на цедент е прехвърлил на „Е.М.”ЕООД, ЕИК*, в качеството
на цесионер необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени с
физически лица, описани в Приложение, неразделна част от този договор в състоянието им
към 28.09.2012 г. Това приложение представлява списък с вземания от поименно посочени
физически лица, ЕГН на същите, № на кредита, актуалния дълг на вземането и представлява
неразделна част от договора. В това приложение е записан ответникът Р.А.Р. с актуален дълг
от 7`496.88 лв. – главница и 885.86 лв. лихва.
В настоящия случая вземането е станало изискуемо в резултат на изтичането на срока на
действие на договора, поради което не намира приложение т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д.№4/13 г. Съгласно цитираната съдебна практика, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което като хипотеза в настоящия случай не е налице. За пълнота на
изложението, според съда следва да се отбележи, че процесното парично вземане
представляващо главница, като сбор от неизплатените месечни вноски е изискуемо поради
настъпване на падежната датата и на последната вноска съгласно погасителния план,
уговорен от страните /07.03.2017 г./, която изискуемост е настъпила преди депозиране на
заявлението /04.06.2021 г./, въз основа на което е образувано заповедното производство.
Последното ведно с дължимостта на вземането обосновава извода за основателност на иска.
С оглед на гореизложеното основният иск е основателен и следва да бъде уважен в
посочения в исковата молба размер.
Относно разноските:
Приемайки като основателен предявения иск за установяване на процесните вземания,
според съда искането на ищцовото дружество за присъждане на сторените по делото
разноски с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК, също така следва да се уважи като
основателно.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер 130.00 лв. В исковото производство ищецът също е направил
3
разноски за държавна такса в размер 80.00 лв., 400.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Ето в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 610.00 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р., ЕГН*, адрес: с.К., у.„Д."№70, дължи на
„Е.М.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: р.С., р.„В.“, ж.„МА..д.”, у.„Р.П.-К.”№4-6, представлявано от
Р.И.М.-Т., сумата от 4`000.00 лв. частично от общо задължение за главница от 6532.74 лв.,
дължима въз основа на договор за потребителски кредит по кредитни програми от
03.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в
съда – 04.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение №78 от 12.06.2021 г. по ч.гр.д. № 730/2021 г. на РС-Рг.
ОСЪЖДА А.Р., ЕГН*, адрес: с.К., у.„Д."№70, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.”ЕООД, ЕИК*, с
адрес: р.С., р.„В.“, ж.“М.д.”, у.„Р.П.-К.”№4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., сумата от 610.00
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4