РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Русе, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ТП на НОИ Русе против решение №
577/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4995/2023 г. на Русенския районен съд в
частта, в която е прието за установено на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по
отношение на него и „Свинекомплекс Ю.“ ООД, че Ф. С. И., ЕГН ********** е
полагала труд в ДСО Родопа- Ю. /Свинекомплекс Ю./ в периода от 05.07.1973 г. до
31.12.1974 г. на длъжност „свинегледач“ при условията на пълен работен ден. Твърди,
че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон. Възразява, че неправилно съдът е приел, че предявеният иск е
допустим. Липсва представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУОТОССР.
„Свинекомплекс Ю.“ ООД е съществуващ правен субект и не е с прекратена дейност.
Съдът не бил изследвал факта, че за претендирания от ищцата период правоприемник
на ДСО Родопи Месокомбинат Русе не е „Свинекомплекс Ю.“ ООД. Претендира
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което производството по
делото да се прекрати поради недопустимост на иска.
Въззиваемата страна „Свинекомплекс Ю.“ ООД чрез адв. Г. М. АК Русе взема
становище за основателност на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.
1
263 ГПК. Заема позиция за допустимост, но нередовност на исковата молба.
Претендира решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Ф. С. И. чрез адв. С. С. АК Русе оспорва основателността
на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР ОТ Ф. С. И. против ТП на НОИ Русе и „Свинекомплекс Ю.“ ООД за
установяване на трудов и осигурителен стаж за периода от 25.02.1973 г. до 31.12.1974
г., положен в ДСО Родопа като свинегледач. Ищцата твърди, че е придобила право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 3 КСО. Полагала
труд в ДСО Родопа на длъжност свинегледач в периода от 25.02.1973 г. до 19.12.1977 г.
при условията на пълен работен ден. Записът в трудовата й книжка за този период бил
нередовен и било необходимо издаването на удостоверение УП-3. На 09.01.2023 г.
изпратила искане до отв. „Свинекомплекс Ю.“ ООД за издаване на УП-3 на основание
чл. 5, ал. 7, т. 2 ЗУТОССР. Получила обаче такова само за периода от 01.01.1975 г. до
19.12.1977 г., като за периода от 1973 до 1974 г. няма намерени ведомости, съответно и
не може да й се издаде УП- 3. След дадени от настоящата инстанция указания, ищцата
уточнява, че продължителността на работния ден за претендирания период е била 8
часа при 6-дневна работна седмица и месечно заплащане на трудовото възнаграждение
и място на работа свинекомплекса, находящ се в с. Ю.. Трудовата дейност
осъществявала заедно с Р. Т. Р. и А.С.М.. Заявява още, че работодателят, при който е
осъщестяввала трудова дейност за периода от 05.07.1973 г. до 31.12.1974 г. е ДСП
/ДСО/ Родопа, като дейността му не е прекратявана. Излага в хронологичен порядък
наименованието му през годините, като твърди, че правоприемник на ДСП „Родопа“-
Месокомбинат Русе в с. Ю. е свинекомплекса, в който тя е работила, т. е.
„Свинекомплекс- Ю.“ ООД. Претендира да бъде признато за установено по отношение
на ТП на НОИ Русе и „Свинекомплекс- Ю.“ ООД, че е осъществявала трудова дейност
в ДСП „Родопа“- Месокомбинат Русе с правоприемник „Свинекомплекс- Ю.“ ООД
като „свинегледач“ за периода от 05.07.1973 г. до 31.12.1974 г. при продължителност на
работния ден от 8 часа като това време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до декември, 1999 г., съгалсно действащите дотогава
разпоредби.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ Русе взема становище
за недопустимост на предявения иск поради непредставяне от страна на ищцата на
2
удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Свинекомплекс Ю.“ ООД взема
становище за неоснователност на предявения иск. Заема позиция, че между него и
ищцата не е съществувало ТПО. ДСО Родопа имало друг правоприемник за периода
1972-1973 г., а за 1974-1975 г. било РБС. Техните архиви се намирали в Месокомбината
и Държавен архив Русе. За периода 1974-1975 ведомостите били при него като
правоприемник, за което и издал документ по КСО. За исковия период обаче нямало
как да са при него. Възразява ищцата де е била в трудовоправни отношения с него.
Заявява, че „Свинекомплекс Ю.“ ООД бил закупен по Закона за приватизацията от
„Устрем инвест“ АД Русе и архиви не са му били предавани за исковия период.
Приобщена към доказателствения материал е трудова книжка в оригинал на
В.А.И., в която има записвания за положен от нея трудов стаж в ДСО „Родопа“,
Месокомбинат Русе за периода от 25.02.1973 г. до 01.06.1973 г. на длъжност
„свинегледач“, преназначена от 01.06.1973 г. до 01.08.1973 г. отново на длъжност
свинегледач и преназначена от 01.08.1973 г. до 01.10.1974 г. на длъжност спомагателен
работник. Налице е и отразен трудов стаж в РБС Ю. за периода от 01.10.1974 г. до
19.12.1977 г., през който ищцата е назначена на длъжност „основен гледач“по чл. 29, б.
„а“ КТ. В трудовата книжка липсват подписи на гл. счетоводител и директор, както и
печати. За отразяване на стажа е налице само подпис на ръководител.
От приложено по делото удостоверение, издадено от Община Русе се установява,
че В.А.И. и Ф. С. Д. са имена на едно и също лице.
Ответникът „Свинекомплекс Ю.“ ООД по нейно искане издал на ищцата УП-3 за
периода от 01.01.1975 г. до 19.12.1977 г., в което като забележка посочил, че разчетно-
платежните ведомости за 1973 г. и 1974 г. не са намерени. С отделно писмо ответното
дружество уведомило ищцата, че годините 1973 и 1974 г. поради липсващи РПВ не са
включени в УП-3.
Видно от Разпореждане № 2140-17-404/17.07.2023 г., издадено от НОИ, ТП- Русе,
Отдел „Пенсии“ на ищцата не е зачетен стаж за периода от 25.07.1973 до 01.01.1975 г.,
положен в ДСО „Родопа“, Месокомбинат Русе, тъй като не е представен редовно
оформен документ и поради това й е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
От писмо изх. № 5530-17-88/22.11.2022 г., издадено от ответника ТП на НОИ е
видно, че по искане на ищцата за издаване на удостоверение обр. УП 13/15 за трудов
стаж и осигурителен доход за период м. 02,1973 г. до м.12,1977 г. по данни от
документите от ДСО „Родопа“ е постановен отказ, тъй като в осигурителния архив на
НОИ не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 КСО и не се съхраняват ведомости,
заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от
3
осигурителя.
Приложен по делото е и писмен отговор от „Бони Месокомбинат Русе“ АД по
повод отправено до него искане от ищцата за издаване на УП-3 за периода 25.02.1973
г. до 19.12.1977 г., видно от който в архива на това дружество не са били намерени РВ
/ведомости/ за „Свинекомплекс Ю.“, съответно за лицето Ф. С. И..
От страна на ищцата са ангажирани и гласни доказателства. Св. А. Ц., която видно
от отбелязването в приложената по делото нейна трудова книжка, е работила като
спомагателен работник през периода от 11.10.1973 г. до 14.09.1978 г. в ДСО „Родопа“-
Месокомбинат Русе, дава показания, че в Свинекомплекса в с. Ю. работила от 1973 до
1993 г. Когато постъпила на работа Ф. вече била там. Първо била гледачка, а след това
я прехвърлили като животновъден техник. когато постъпила на работа Ф. вече била
там.Обучавали я, тъй като замествала жена по майчинство. Работели първо на 6–
дневна работна седмица, после на 5-дневна, на пълен работен ден, от 7:30 до 17 ч.
Св. Р. Р., която видно от отбелязването в приложената по делото нейна трудова
книжка, е работила като спомагателен работник през периода от 05.07.1973 г. до
01.10.1976 г. в БРС Ю., обл. Русенска дава показания,че работила в Свинекомплекса в
с. Ю. от 1973 до 1975 г. като животновъден техник. Започнала работа на 04.07.1973 г.
Свидетелства, че Ф. работила като животновъде техник, обучавали я да замества друга
колежка, която излязла в отпуск по майчинство. Когато започнала работа, Ф. вече
работела там. Работното време било редовно, от 8 до 17 ч. Всеки ден общувала с Ф.,
работели в една канцелария.
От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, издадени
от Държавен архив се установява, че наименованията на работодателя през годините
са както следва: ДСП “Родопа“- Русе“ /1965-1975/, Комбинат Родопа- Русе /1982-1989/,
Предприятие „Родопа“- Русе /1989-1990/, ЕТД „Месокомбинат“- Русе /1991-1995/,
Месокомбинат- Русе- Еоод /1995-1996/, Месокомбинат Русе ЕАД /1996-2003/, „Бони-
Месокомбинат Русе“ АД от 2023 г. С Разпореждане № 37 на Бюрото на МС от
23.03.1974 г. е създадено Научно-производствено обединение по свиневъдство Шумен,
считано от 01.01.1974 г. На основание това разпореждане са отделени две предприятия
в с. Ю. и в с. Голямо Враново, които се отделят от угоителната дейност на Русенския
месокомбинат.
С Разпореждане № 146 на МС от 01.05.1976 г. е създадено Обединено
предприятие за хибридно свиневъдство- Русе. С Решение № 4 от 29.11.1990 г. на
МЗХП е създадена ДФ ПХС Русе, регистрирана по ф. д. № 2011/1990 г. на РОС.
С Разпореждане № 15 на МС от 06.01.1992 г. на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и във връзка с
чл. 147 ТЗ е образувано „Промишлено и хибридно свиневъдство“ ЕООД,
правоприемник на ДФ ПХС Русе.
4
С Разпореждане на МС от 17.11.1993 г. за прекратяване и преобразуване на
еднолични търговски дружества с държавно имущество е прекратено „Промишлено и
хибридно свиневъдство“ ЕООД, като са образувани следните ЕООД: „Свинекомплекс
Николово“ ЕООД, „Свинекомплекс Ю.“ ЕООД, „Свинекомплекс Бръшлян“ ЕООД и
„Свинекомплекс Голямо Враново“ ЕООД. Видно от Приложение № 8 към него е
разпоредено архивът на Поделението по свиневъдство- с. Ю., обл. Русе да се поеме за
съхранение от дружеството.
На 23.07.1997 г. „Свинекомплекс Ю.“ ЕООД става „Свинекомплекс Ю.“ ООД като
част от капитала му се придобива от „Устрем инвест“ АД.
Видно от приложеното по делото удостоверение изх. № 20-107#1/26.07.2024 г. в
Държавен архив Русе не се съхраняват ведомости за заплати. От приложените
исторически справки, издадени от Държавен архив се установява, че при
извършваните експертизи е констатирана липса на ценни документи, в т. ч. заповеди за
назначение и уволнение 1974,1975, което се обяснява с преместването на НПОС
Шумен от Голямо Враново и Ю. в Николово, а след това с липсата на приемственост.
Извършени са били две частични експертизи, при които са унищожени ценни
документи.
Приобщено към настоящото производство е и писмо от „Свинекомплекс
Николово“ АД, с което дружеството уведомява ищцата, че в архива му не се
съхраняват документи за ДСО „Родопа Месокомбинат Русе“ за работници полагали
труд на територията на Свинекомплекса, намиращ се в с. Ю. и не е налична
информация и документи, доказващи положен трудов стаж от Ф. С. И.. През годините
дружеството не е извършвало унищожаване, нито е констатирало загубени документи,
касаещи трудови отношениеразчетно-платежни ведомости.
От страна на въззивника е приложен отказ за издаване на удостоверение УП-13 от
НОИ ТП Шумен за ищцата за периода от 01.02.1973 г.- 31.12.1974 г. по данни от
Научно-производствено обединение по свиневъдство Шумен, тъй като за периода от
01.05.1974 до 31.12.1974 г. липсва информация, а за периода 01.12.1973 г. -30.04.1974 г.
осигурителят не е предал ведомости за заплати.
Информация за липсващи и респ.унищожени или загубени документи се съдържа
във всички приложени по делото исторически справки, издадени от Държавен архив,
като навсякъде основаната причина, която се сочи за това е липсата на приемственост
при многократните преобразувания.
С обжалваното в настоящо производство решение първоинстанционният съд
уважил предявения иск за периода от 05.07.1973 г. до 31.12.1974 г., а за останалата
част от него го отхвърлил като недоказан. Предмет на проверка от въззивната
инстанция е решението в частта, с която искът е уважен.
5
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
Решение 577/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4995/2023 г. на Русенския районен
съд е валидно и допустимо в обжалваната част.
Основното и на практика единствено оплакване във въззивната жалба се свежда
до недопустимост на предявения иск, обосновано с непредставяне от страна на ищцата
на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОС, издадено от работодателя- другия ответник по
делото „Свинекомплекс Ю.“ ООД.
Настоящият състав като съобразява събраните по делото доказателства, в т. ч. и
пред настоящата инстанция, приема, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като по
делото е налице удостоверение по смисъла на чл. 5 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Исковата молба след изправянето й пред
въззивната инстанция е редовна, а предявеният иск е родово и местно подсъден на
РРС.
Установено е с ангажираните доказателства правоприемството между
работодателите, при които ищцата твърди, че е упражнявала трудова дейност през
времето на претендирания стаж и ответника „Свинекомплекс Ю.“ ООД. Издадено е по
делото удостоверение от правоприемника на работодателя, че при него разчетно-
платежните ведомости за 1973 г. и 1974 г. не са намерени. Налице е и изричното
признание от страна на ТП на НОИ – Русе, че при тях в архивното стопанство на НОИ
не се съхраняват и не са предавани ведомости на ДСО „Родопа“. Разпоредбата на чл.
5, ал. 2 ЗУТОССР предвижда, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са
иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.
13 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж, а съгласно ал. 1 на същата разпоредба удостоверенията
за това, че ведомостите са изгубени или унищожени, се издават от
работодателя/осигурителя или неговия правоприемник. При така изложеното, съдът
намира, че с удостоверението обр. 3 с изх. № 26/20.06.2022 г., издадено от
правоприемника на работодателя – „Свинекомплекс Ю.“ ООД, че в архива на
дружеството липсват разплащателните ведомости за периода 1973 г. – 1974 г., както и
че от 01.01.1975 г. до 31.12.1977 г. ведомостите са налични, е надлежно удостоверено
от правоприемника на работодателя по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, че
ведомостите за процесния период са загубени или унищожени. Удостоверен е на
практика обективният факт за тяхната липса за процесния период. След като е
надлежно удостоверено от работодателя, респ. правоприемникат му – „Свинекомплекс
Ю.“ ООД, че ведомостите липсват, и е представен писмен документ от ТП на НОИ –
Русе, че в тяхното архивно стопанство не са изземани и не се съхраняват изобщо
6
ведомости на ДСО „Родопа“, то искът се явява допустим и правилно е разгледан от
районния съд.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РРС и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че решението в
обжалваната част е правилно.
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да докаже, че в
претендирания период е полагала труд в „ДСП /ДСО/ Родопа“, като е заемала
длъжността „свинегледач“.
Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда принципа на начало на писмено
доказателство в процеса, като посочва, че по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и по време на
полагане на стажа. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в зависимост от характера на
упражняваната трудова дейност, писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор;
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба
период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;
допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни
органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на
управление и контрол.
В настоящия случай представеният препис от трудовата книжка на ищцата
представлява начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на
трудовия стаж съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, което обосновава и
допустимостта на свидетелските показания.
Отказът на ответника да приеме, че ищцата е придобила трудов стаж за
процесния период, се основава на ненадлежно оформена рекапитулация – липса на
подпис на главен счетоводител и директор и печат. Доколкото трудовата книжка
представлява официален свидетелстващ документ, за удостоверените в нея факти, сред
които е и продължителността на трудовия стаж на работника и служителя при
работодателя, посочен в нея, то в случай че при оформянето й не са спазени
нормативните изисквания и доколкото материалната й доказателствена сила не е
опровергана, същата обвързва съда по отношение на вписванията отразени в нея.
От съвкупната преценка на приобщените писмени доказателствени средства,
кореспондиращи напълно с непротиворечивите и последователни показания на
7
водените от ищцата свидетели, се установява, че през процесния период от 05.07.1973
г. до 31.12.1974 г. ищцата е работила по трудов договор като „свинегледач“, при
осемчасов работен ден, като е получавала и ежемесечна заплата, за която е водена
ведомост.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че така предявеният иск за
периода от 05.07.1973 г. до 31.12.1974 г. е основателен, поради което правилно е бил
уважен от районния съд.
По разноските във въззивното производство:
Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, а въззивникът прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност.
Съгласно ТР № 2/06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/15 г. на ОСГК на ВКС "в
производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на
ГПК за присъждане на разноските". В мотивите на посоченото Тълкувателно решение
е разяснено, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР установява специално правило,
което е в отклонение от общите правила на чл. 78 от ГПК, но то се отнася единствено
за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от
ЗУТОССР.
Ето защо, с оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззивника, е неоснователно.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна в
размер на 800 лв. за въззивното производство не се явява прекомерно с оглед
фактическата сложност на делото и при съобразяване на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 577/26.04.2024 г., постановено по гр. д. №
4995/2023 г. на Русенския районен съд в частта, в която е прието за установено на
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ Русе и
„Свинекомплекс Ю.“ ООД, че Ф. С. И., ЕГН ********** е полагала труд в ДСО
Родопа- Ю. /Свинекомплекс Ю./ в периода от 05.07.1973 г. до 31.12.1974 г. на
8
длъжност „свинегледач“ при условията на пълен работен ден..
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Русе, представлявано от И.Д.- директор да заплати на
Ф. С. И., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Ф.С.“ № *, вх. *, ет. * сумата от 800 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9