№ 262
гр. Търговище, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500198 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 от ГПК.
В.гр.д. № 198/2022 г. по описа на съда е образувано по жалба на АЛ.
М. С., понастоящем в затвора в гр. Плевен, срещу действията на ЧСИ,
рег. № 769, по изп.дело № 789/2022 г. (№ 20227690400789).
В депозираната жалба вх. № 2661/11.08.22 г. (първоначално подадена
непосредствено до ОС-Търговище с вх. № 2174/29.06.22г., изпратена по
компетентност на ЧСИ за администриране по реда на чл. 436 ГПК) и в
допълнението към нея жалбоподателят излага различни факти и
обстоятелства, във връзка с образуваното изпълнително дело, с начина на
издаване на акта по реда на ДОПК, послужил за образуване на
изпълнителното дело – С ВЪЗРАЖЕНИЕ, че същият не е влязъл в сила,
предвид предприетите действия от данъчни, общински служби и от ЧСИ;
възражения за давност с позоваване на чл. 433, ал. 1 , т. 8 от ГПК; възражения
за изтекла погасителна давност на вземането, предмет на акт № АП00003 и
4/14.01.19 г. на Община Попово, като цитирайки разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
сочи, че ако в три годишен срок от издаване на изп.лист (какъвто не е случая)
„страната може да възрази за погасителна давност, с предявяване на
отрицателен установителен иск“.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – двуседмичен от
връчване на ПДИ на длъжника.
1
Макар и депозирана директно до ОС-Търговище, а не чрез ЧСИ
(съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК) същата впоследствие е администрирана от
ЧСИ, в изпълнение разпореждане на съда от 04.07.2022 г., внесена е
дължимата държавна такса, разменени са книжата.
В срока за отговор взискателят е представил становище за
неоснователност на жалбата, с доводи, че е спазена процедурата за връчване
на съставените актове по ДОПК; давностният срок за погасяване на
публично-правни задължения е 5-годишен и не се прилага служебно, същият
може да бъде прекъсван, което е сторено с издадените срещу жалбоподателя
актове за установяване на вземания от данък превозни средства с №№
АП000003 и АП000004, и двата от 14.01.19 г., от която дата е започнал да
тече нов общ давностен срок; служебно се прилага предвидения от
законодателя 10-годишен абсолютен давностен срок, който в случая не е
изтекъл – задълженията са за периода 2014-2018 г.; сумите, върху които е
насочено изпълнението не представляват несеквестируем доход.
В писмено становище по реда на чл. 436, ал. 3, изр.2-ро от ГПК, ЧСИ,
след излагане на фактите във връзка с образуване на изп.дело въз основа на
посочените два акта на Община Попово от 14.01.2019 г. „ за дължими суми –
данък върху превозните средства, лихви, присъединени публични вземания,
както и разноски в изпълнителното производство“, е счел за неоснователно
позоваването на чл. 433, ал. 1 , т. 8 от ГПК, тъй като изп.дело е образувано на
06.06.2022 г.; възражението за изтекла обща погасителна давност е предмет
на установяване в отделно исково производство, а не от компетентността на
ЧСИ; посочил е каква сума е преведена от Затвора в Плевен по наложения,
заедно с ПДИ, запор от ЧСИ върху възнаграждението за положен труд и
личната партида на длъжника (142 лв. на 15.07.22г.), като поради
неизпълнение задълженията на третото задължено лице по чл. 508, ал. 1 и 2
ГПК не е ясен произхода на преведената сума.
От изложението в жалбата, предвид и допълнителните уточнения от
жалбоподателя, в изпълнение разпореждане на съда № 151/16.08.2022 г., се
установява, че основният довод на жалбоподателя е незаконосъобразното
образуване на изпълнителното дело – въз основа на акт на извънсъдебен
орган, който акт не е влязъл в законна сила, поради нередовното му връчване
в посочената от взискателя хипотеза на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Това се
2
потвърждава и от изричното посочване на разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6
от ГПК в постъпилото, в изпълнение указанията на съда от 16.08.22 г.,
уточнение (наречено отговор) вх. № 2777/24.08.22 г.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
Производството по изпълнително дело № 20227690400789 по описа на
ЧСИ, рег. № 769, с район на действие ОС – Търговище, е образувано на
06.06.2022 г., по молба на Община Попово, изложена в депозираното пред
ЧСИ възлагателно писмо за събиране на публични вземания вх. №
10775/06.06.2022 г. въз основа на съставени и приложени към писмото Актове
за установяване на вземания от данък превозни средства с №№ АП000003 и
АП000004, и двата от 14.01.2019 г., за които е посочено, че са влезли в
законна сила на 01.05.2019 г., срещу длъжника АЛ. М. С..
Видно от приложените актове, послужили за образуване на
изпълнителното производство, същите са издадени по реда на установяване
на данъчно задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от надлежен орган – орган
по приходите, във връзка с установяване на неплатени в срок задължения по
глава ІІ, р. ІV на ЗМДТ, представляващи публични общински задължения от
данък превозни средства (описаните в актовете 2 МПС-та).
Върху всеки от актовете е поставен печат: „Връчен по реда на чл. 32 от
ДОПК. Влязъл в сила на 01.05.2022 г.“, с подпис на органа по приходите.
Представено е и съобщение по чл. 32 от ДОПК (л. 5 от изп.д.) до
длъжника АЛ. М. С., с посочен адрес в с. Зараево, общ. Попово, ул.
„Околчица“ 13, с указания по чл. 32, ал. 6 от ДОПК. В съобщението е
посочено, че същото е поставено в ДМТ общ.Попово, на 01.04.2019 г. и е
свалено на 15.04.19г. в 17.00 ч.
От представените 2 бр. протоколи по чл. 32, ал. 2 от ДОПК
№0005255/14.03.19г. и №0005256/21.03.19 г. (л. 6 и 7 от изп.д.), е видно, че
при извършена проверка от посочените служители на Д“МДТ“ при Община
Попово във връзка с връчването на въпросните два Акта, при двукратното
посещение на посочения адрес в с. Зараево, ул. „Околчица“ 13, „ е
констатирано следното: лицето А.С. е в затвора Плевен“.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да
обжалва:1. постановлението за глоба; 2.насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3.отнемането на движима вещ
3
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4.отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5.определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6.отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В настоящия случай е от значение вида на акта, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. Доколкото не е съдебен акт
(изпълнителен лист, или акт от заповедно производство), а акт на общински
орган по приходите („друг акт, подлежащ на изпълнение“- чл. 426, ал. 1 ГПК),
в задължение на съдебния изпълнител е да провери дали този акт е влязъл в
сила, т.е. дали подлежи на изпълнение, като ДСИ/ЧСИ не е обвързан от
посоченото от самия молител-взискател, предвид дължимата от съдебния
изпълнител проверка по чл. 426, ал. 3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ДОПК, на който се е позовал
взискателя, „(1) Връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на
орган на управление или служител, определен да получава съобщения или
книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две
посещения през 7 дни; (2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с
протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция“.
Видно от приложените 2 протокола изрично е констатирано, че лицето
(длъжникът) е в затвора –Плевен, и именно това в случая е причината да не
бъде намерен „на адреса на кореспонденция“, а не защото лицето го е
напуснало, непосочвайки нов или защото се крие. Очевидно е, че тази
хипотеза е имал предвид законодателят, създавайки разпоредбата на чл. 32
ДОПК. При установено местоположение на длъжника, актът на органа по
приходите при Община Попово е следвало да бъде връчен на длъжника в
Затвора в гр. Плевен.
При липсата на надлежно връчване, отразеното в акта, че същият е
влязъл в сила на 01.05.2022 г. не обвързва ЧСИ/ДСИ.
Дължимата от съдебния изпълнител служебна проверка относно
редовността на молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК произтича от задължението му
по чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 435, ал.ал. 1 , т. 1 от ГПК.
4
Вярно е възражението за неприложимост служебно на давността,
съгласно чл. 120 ЗЗД (с изключение на абсолютната 10-годишна давност,
каквато не е налице), както и че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.8 от
ГПК, тъй като визираният в разпоредбата 2г. срок е свързан с бездействие на
взискателя за посочване на изпълнителни действия след датата на образуване
на изпълнителното производство, а не както длъжникът счита и сочи, че този
срок тече от „датата на издаване на акта “ При образувано изп.производство
на 06.06.22 г. няма как този срок да е изтекъл.
Предвид горевъзприетият извод, че актът, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство не е влязъл в сила, поради липсата
на съответните законови предпоставки (обсъдени по-горе) в задължение на
ЧСИ е било да съобрази това (чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК), като при
наличието на отправено възражение от длъжника именно в тази насока в
депозираната от същия „жалба“, то последната има характера на искане до
ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство и доколкото по това
искане няма произнасяне, по аргумент от разпоредбата на чл. 435, ал. 2 , т. 6,
предл. 2-ро от ГПК във вр. и с чл. 435, ал. 1 т. 1 от ГПК, не е в
компетентността на ОС-Търговище да се произнесе по нея, същата следва да
бъде оставена без разглеждане от съда, като бъде изпратена на ЧСИ за
произнасяне по искането на длъжника за прекратяване на производството на
посоченото основание. В зависимост от произнасянето на ЧСИ ще е налице и
различна хипотеза за упражняване правото на съответната страна по изп.дело
на жалба по реда на чл. 435 от ГПК.
Предвид изпращането на жалбата за разглеждане от ЧСИ на изложеното
в нея искане за прекратяване, по настоящото дело не са налице основания за
произнасяне по искането по чл. 23 от ЗПП.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. №
2661/11.08.22 г. (първоначално подадена до ОС - Търговище с вх. №
2174/29.06.22 г., изпратена по компетентност на ЧСИ за администриране по
реда на чл. 436 ГПК) и допълнението към нея, депозирана от АЛ. М. С.,
ЕГН ********** от с. Зараево, общ. Попово, понастоящем в затвора в гр.
5
Плевен, срещу действията на ЧСИ Анелия Загорова, изразяващи се в
образуване на изпълнително дело № 20227690400789 по описа на ЧСИ,
рег. № 769, с район на действие ОС – Търговище, въз основа на Актове за
установяване на вземания от данък превозни средства №
АП000003/14.01.2019 г. и № АП000004/14.01.2019 г.на Община Попово.
ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д. № 198/2022 г. по описа на
ОС – Търговище, като
ИЗПРАЩА жалбата и уточненията към нея на ЧСИ А.Загорова за
произнасяне по отправеното в нея искане от длъжника А.С. за
прекратяване на изпълнителното производство по изложените в нея
доводи и съображения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на жалбоподателя – за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6