Определение по дело №94/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 336                                      10.04.2020 г.                                         Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                                                граждански състав

На   десети април   Година две хиляди и двадесета

В  закрито  заседание в следния състав:

                                                    

                                                                                                     Председател:  Дарина Костова                       

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 94 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано след като с определение от 23.01.2020 г. по т.д. 187/2019 г. на Окръжен съд – Монтана на основание чл. 119, ал.3 вр.чл. 105 от ГПК делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

Постъпила еискова молба  от „АСМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Гоцо Митов“ №5, представлявано от управителя Кирил Йорданов Иванов, чрез юрк. Пламен Миронов, против „Ден“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Зорница“, бл. 47, вх. Д, ет.1, ап. Б, представлявано от управителя Нуман Махмуд Гюлер, чрез адв. И.Л.,***, със съдебен адрес:***, партер, за осъждане на ответника да заплати 30 030,23 лв. – главница по следните фактури: ф-ра № ********** от 04.05.2018 на стойност 32 113,80 лв. с неплатен остатък 21 938,33 лв.; ф-ра № ********** от 11.05.2018 г. на стойност 3574,80 лв.; ф-ра № ********** от 19.06.2018 г. на стойност 271,98 лв.; ф-ра № ********** от 20.06.2018 г. на стойност 1 429,92 лв.; ф-ра № ********** от 19.07.2018 г., на стойност 9 098,40 лв. с неплатен остатък 2 815,20 лв., както и  3 595,68 лв. – лихва за забава за периода от 30.09.2018 г. до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото (22.10.2019 г.) до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.

           Бургаски окръжен съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно Глава 32 от Част Трета на ГПК следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

 При проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването ѝ отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и на основание чл.367 от ГПК препис от нея е връчен на ответника, който е подал отговор. Съдът е указал на ищеца по делото възможността от подаване на допълнителна искова молба. В законовия срок е постъпила такава. На основание чл. 373 от ГПК ответникът е подал допълнителен отговор. При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на договорено задължение и този вид нарушение на граждански субективни материални права не може да се преодолее по друг начин освен по пътя на принудителното изпълнение, което се предхожда от установяване на това правно положение само по исков ред. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, предвид цената на иска, който е и съд по седалището на ответника. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице – търговско дружество, което чрез законния си представител твърди нарушения на материални субективни права. Исковете са насочени срещу лица, за което се твърди, че нарушават материални субективни права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни задължения. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че при осъществяване на търговската си дейност през 2018 г. ищцовото и ответното дружество влезли в търговски отношения. При осъществяването им ищецът доставил и продал на ответника препарати за растителна защита на обща стойност 46 488,90лв., от които непогасени са 30 030,23 лв.  Получаването на стоките било удостоверено с приемо-предавателни протоколи. За продадените стоки били издадени следните фактури:

Ф-ра № ********** от 04.05.2018 на стойност 32 113,80 лв. с падеж 30.09.2018 г., по която на 07.01.2019 г. ответникът направил частично плащане в размер на 10175,47 лв, а неплатеният остатък е в размер на 21 938,33 лв. - главница и 2 647,07 лв.- лихва за периода от падежа на фактура до подаване на исковата молба при отчитане на частичното плащане. За предаването на стоките бил съставен приемо-предавателен протокол №093379 от 04.05.2018 г.

Ф-ра № ********** от 11.05.2018 г. на стойност 3 574,80 лв. с падеж 30.09.2018 г. За предаването на стоките бил съставен приемо-предавателен протокол №094574 от 11.05.2018 г. Дължимата лихва за периода от падежа на фактурата до подаване на исковата молба е в размер на 385,20 лв. 

Ф-ра № ********** от 19.06.2018 г. на стойност 271,98 лв. с падеж 30.09.2019 г.  За предаването на стоките бил съставен приемо-предавателен протокол №********** от 19.06.2018 г. Дължимата лихва за периода от падежа на фактурата до подаване на исковата молба е в размер на 29,21 лв.

Ф-ра № ********** от 20.06.2018 г. на стойност 1 429,92 лв. с падеж 30.09.2019 г. За предаването на стоките бил съставен приемо-предавателен протокол №********** от 20.06.2018 г.. Дължимата лихва за периода от падежа на фактурата до подаване на исковата молба е в размер на  154,01 лв.

Ф-ра № ********** от 19.07.2018 г., на стойност 9 098,40 лв. с падеж 30.09.2018 г., по която на 12.11.2018 г. ответникът направил частично плащане в размер на  6283,20 лв, а неплатеният остатък е в размер на  2 815,20 лв. - главница и 380,19 лв. - лихва за периода от падежа на фактура до подаване на исковата молба при отчитане на частичното плащане. За предаването на стоките бил съставен приемо-предавателен протокол №********** от 19.07.2018 г.

Твърди се още, че въпреки настъпилия падеж и многократните покани за плащане, такова липсвало и до момента, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на иск за главницата ведно с дължимото обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва. Представя доказателства.

С отговора на исковата молба ответникът признава иска. Потвърждава, че между двете дружества е имало неформални облигационни отношения по доставка на стоки, като част от цената не е заплатена на ищеца. Посочва, че именно поради това след завеждане на иска ответникът е погасил част от задължението си в размер на 6 000 лв. с два превода, както следва: на 04.11.2019г. - 1000 лв. частично погасяване по фактура №*********/ 19.07.2018 г. и на 08.11.2019г. - 5 000 лв. частично погасяване по фактура №*********/ 04.06.2018 г. Предвид така извършените плащания, размерът на дължимата главница е в размер на  общо 24 030,23 лв.

Счита, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК на ищеца не се следват разноските по делото, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Излага подробни съображения в тази насока и водените между страните преговори за погасяване на задължението в натура.

Изразява желание за постигане на спогодба. Представя доказателства.

С допълнителната искова молба ищецът предвид направеното признание на иска изразява желание за постигане на спогодба. Счита, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска предвид липсата на плащане за период от повече от година. Уточнява, че преговорите за заплащане в натура не са дали резултат поради лошото качество на рапицата.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа становището си в отговора и готовността за сключване на спогодба. Счита, че ищецът некоректно не го е уведомил своевременно за отказа си от разплащане в натура. Счита, че продукцията е била с нужното качество. Представя доказателства. 

            Правно основание на иска: предявени са искове с правно основание в чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

 

По доказателствената тежест

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Налице е признание на иска от страна на ответника.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице облигационна връзка между страните, че е изправна страна по договорите, както и следва да докаже дължимостта и размера на претендираните суми.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си. 

Съдът следва да укаже на ищеца да  представи справка по чл. 366 от ГПК и да посочи банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК.

По доказателствата

Съдът намира направените от страните доказателствени искания – за приемане на представените писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени от страните писмени доказателства.

Ответникът с отговора на исковата молба е направил доказателствено искане за допускане до разпит в режим на довеждане на свидетел във връзка с искането си по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съдът намира искането за относимо.

Възраженията си срещу допуснатата обезпечителна мярка, ответникът следва да реализира по реда на чл. 396 от ГПК в предвидените там срокове или да формулира изрично искане до съда по чл. 398 от ГПК.

По изложените съображения, на основание чл.140, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК  и по доказателствата съдът

              

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за   08.06.2020год. От 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.

ПРИЕМА за разглеждане предявените от „АСМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Гоцо Митов“ №5, представлявано от управителя Кирил Йорданов Иванов, чрез юрк. Пламен Миронов, против „Ден“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Зорница“, бл. 47, вх. Д, ет.1, ап. Б, представлявано от управителя Нуман Махмуд Гюлер, чрез адв. И.Л.,***, със съдебен адрес:***, партер,  искове за заплащане от ответника на сумата от  30 030,23 лв. – главница по следните фактури: ф-ра № ********** от 04.05.2018 на стойност 32 113,80 лв. с неплатен остатък 21 938,33 лв.; ф-ра № ********** от 11.05.2018 г. на стойност 3574,80 лв.; ф-ра № ********** от 19.06.2018 г. на стойност 271,98 лв.; ф-ра № ********** от 20.06.2018 г. на стойност 1 429,92 лв.; ф-ра № ********** от 19.07.2018 г., на стойност 9 098,40 лв. с неплатен остатък 2 815,20 лв., както и 3 595,68 лв. – лихва за забава за периода от 30.09.2018 г. до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото (22.10.2019 г.) до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.

УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на определението.

УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението в нарочна молба с препис за ответника да представи справка по чл. 366 от ГПК и да посочи банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК.

ПРИЕМА всички представени от страните писмени доказателства .

ДОПУСКА до разпит в режим на довеждане един свидетел на страната на ответника.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

 

Определението е окончателно.

 

Съдия: