Определение по дело №90/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№

гр. Перник, 02.09.2021 г.

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание проведено на 02.09.2021 г., като разгледа докладваното от съдия Татяна Тодорова т. д. № 90 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 261420 от 20.07.2021 г. от Н.Б.Г. действащ лично и със съгласието на своята майка М.П.Б. чрез адв. П.С., с която е поискал от ПОС на основание чл.248 от ГПК да се изменени решение № 260025 от 28.06.2021 г. по т. д. № 90/2019 г. на ПОС, в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на адв. С. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, което бъде изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. от присъдения на ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лева, и му се присъди сумата от още 265 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за оказаната от адв. С. безплатна правна помощ на ищеца.

В срока за отговор по образуваното производство насрещната страна ЗД „Б.И.“ АД и третото лице - помагач – Е.В.С. не са подали отговор на молбата и не са изразили становище по същата.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, поради което и съдът следва да се произнесе по нея.

Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано по искова молба от Н.Б.Г., чрез адв. П.С. ***, като е предявен иск по чл. 432, вр. с чл. 493, ал.1, т.1, т.5, вр. с чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ, с искане да бъде осъден ответника ЗД „Б.И.“АД – гр. София да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 30000.00 лева частично от 100000.00 лева по застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания от ПТП настъпило на 15.12.2018 г., причинено от Е.В.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника, като му се присъдят и направените по делото разноски. Към исковата молба е представено пълномощно, в което няма посочено между упълномощителя и упълномощеното лице да е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение.

В хода на делото, с молба вх. № 261389 от 27.10.2020 г., ищецът е поискал от съда да се присъдят направените по делото разноски, за което е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020 г. В последния изрично е записано, че на представляваното лице - Н.Б.Г., е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по делото, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

По предявените искове ПОС е постановил решение, с което е осъдил ЗД „Б.И.“ АД – гр. София да заплати на ищеца Н.Б.Г. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 15.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.12.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до предявения размер от 30 000 лева, частичен иск от 100 000 лева. С решението съдът е присъдил и разноски в полза на адв. П.С. в размер на 715 лева, представляващи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Производството по чл. 248 от ГПК има за цел поправяне на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските. Грешките могат да се изразяват, както в неточно изчисляване, така и в неправилно отхвърляне на някои от претенциите.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. и осъжда другата страна да го заплати.

Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, каквото дело е и т. д. № 90 по описа на ПОС за 2019 г., са регламентирани в Раздел III, чл. 7 и сл. от Наредба № 1/09.07.2004 г., като в чл.7, ал. 2 от Наредбата е посочен начинът, по който се изчисляват възнагражденията по дела с определен интерес.

По делото е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, вр. с чл. 493, ал.1, т.1, т.5, вр. с чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ за сумата от 30 000 лева, като част от общо вземане на ищеца в размер на 100 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 15.12.2018 г. Искът е уважен за сумата от 15 000 лева, като за разликата от 15 000 лева до претендираните 30 000 лева, част от 100 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца разноски в производството, включително и възнаграждението за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

С представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложения към него договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020г., ищецът е доказал, че по делото му е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от страна на адв. П.С..

Видно от постановеното по делото решение № 260025 от 28.06.2021г., съдът е определил адвокатското възнаграждение на адв. П.С. на основание чл.38, ал. 2 от ЗА за оказаната от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 90 по описа на ПОС за 2019 г., съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска и присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. С оглед изхода на спора, съдът е присъдил на адв. П.С. сумата в размер на 715 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ищеца.

Така присъденият размер на адвокатското възнаграждение съдът е определил, като е съобразил обстоятелството, че адв. П.С. е оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото за целия претендиран размер на иска за неимуществени вреди от 30 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000 лева, а не само за уважената част от иска от 15 000 лева.

Размерът на адвокатското възнаграждение съдът е определил с оглед размера на защитавания материален интерес - 30 000 лева и адвокатското му възнаграждение по чл.38 от ЗА е определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно: за защита и съдействие при определен материален интерес от 30 000 лева, адвокатското възнаграждение се определя от сбора от основата - 830 лева, плюс 3% за горницата над 10 000 лева и се равнява на сумата от 1430 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, от така определения размер на възнаграждението, съдът е присъдил на адв. П.С. сумата от 715 лева, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, но съразмерно с уважената част от иска.

В горния смисъл молбата, тъй като съдът е присъдил на адв. С. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ съразмерно с уважената част от иска, то молбата с искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Б.Г. действащ лично и със съгласието на своята майка М.П.Б. чрез адв. П.С. за изменение на решение № 260025 от 28.06.2021 г., постановено по т. д. № 90/2019 г. по описа на ПОС, в частта за разноските, като неоснователно.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните и на третото лице - помагач.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал.3 от ГПК пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице – помагач.                                               

 

СЪДИЯ: