Мотиви към
присъда от по н.о.х.д. № 3359/2019 г. на СГС, НО, 29 състав
Софийска
градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 227-ЗМИП-113/2018
г. по описа на 3 РУ – СДВР, по пр. пр. № 13360/2018 г. по описа на СГП срещу К.К.М.
за това, че:
1.
На 17.01.2018 г. в гр. София, улица ,,*********, *********апартамент № 5 пазил:
1.1.
предмети, а именно: бяла пластика със защипан чрез кламер лист и цифри върху
него 28192, запис на магнитната лента: запис/номер на платежен картов
инструмент: 6744410001186214564=18042210686000000, отговарящ на номер: дебитна
карта „MAESTRO“ на банка „SIA-SSB SPA“, Италия и
1.2.
компютърни програми, а именно:
1.2.1.
в дял D на лаптоп марка „Acer Aspire one“, модел ZG 5, с номер
LUS130B048849170812536, с инсталирана операционна система „MS Windows XP“, софтуерни
програми, предназначени и служещи за подправка на платежни инструменти, от вида
крипто програми за фалшифициране и анализ на данни при извършване на транзакции
от платежни картови инструменти, защитени с „чип и пин“: EVM - ARQC, SDA/DDA; архив
с име „EMV-Private-Bins-Currency-AIO-SDA+CARDPEAEK+PAWS“; програма за прочит и запис
на магнитна лента върху пластика (card reader/writer utility program);
1.3.
във флаш памет карта, с капацитет на паметта 2GB и партиден № 0844К44141Y:
1.3.1.
софтуер за фалшифициране и анализ на данни при извършване на транзакции от
платежни картови инструменти, защитени с „чип и пин“: EVM - ARQC, SDA/DDA;
софтуер за генериране на защитни кодове на платежни картови инструменти и преодоляване
на защита с ЧИП: BP – Tools – Cryptographic Calculator 17.10; CardPeek; Card
Edit 17.10;
1.3.2.
софтуер за запис/програмиране на EMV чип на платежни картови инструменти: SDA
EMV Chip Writer Bay Paws;
1.3.3.
софтуер за управление на картови четци и записвач, с който може да бъде
изготвен дубликат на платежни картови инструменти, за които е знаел, че са
предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК – престъпление по чл. 246, ал. 3, пр. 4 от НК;
2.
На 17.01.2018г. в гр. София, улица ,,*********, *********апартамент № 5 съхранявал
информация за съдържанието на платежен инструмент – в карта памет, с капацитет
на паметта 2GB и партиден № 0844К44141Y, в текстов файл, находящ се в
директория „\work\za ch“ с име „za ch.txt” и в архив с име „za ch.rar”,
съдържащ номера на платежни картови инструменти (банкови карти), с които може
да бъде изготвен дубликат на същите, а именно:
-*********=**********
/05262/: дебитна карта „Maestro“ на банка „CARTASI S.P.A.“, Италия;
- **********=********** /08476/: дебитна карта „Maestro“ на банка
„CARTASI S.P.A.“, Италия;
- *********/34785/:
дебитна карта „Mastercard“ на банка „BANCO BPM SOCIETA PER AZIONI“, Италия;
- *********/28192/:
дебитна карта „Maestro“ на банка „SIA-SSB SPA“, Италия;
- *********/*****/:
дебитна карта „VISA CLASSIC“, Италия;
- *********/*****/
дебитна карта „VISA“ на банка „ING DIRECT, N.V.“, Италия – престъпление по чл. 249, ал. 4, пр. 1, вр.
ал. 3 от НК;
3.
На 17.01.2018г. в гр. София, улица ,,*********, *********апартамент № 5 пазил
компютърни данни по смисъла на чл. 93, т. 22 от НК, а именно:
3.1.
В памет карта micro SD марка „Kingston” с капацитет на паметта 16 GB пазил
заснето чрез скимиращо (сканиращо) устройство видеокамера, заснемаща процеса на
въвеждане на ПИН кодове от ПКИ в АТМ (банкомат), с обща продължителност на
съхранения видео материал 20 часа, в следните директории, имена на файлове и
дати и час на записите, както следва:
|
Път
|
Име на файл
|
Дата на запис
|
Час на запис
|
|
\momc\
|
momc
t.pgp
|
22.12.2017
|
9:43:46
|
|
\momc\
|
momc.rar
|
21.12.2017
|
21:06:38
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
0-0-2.AVI
|
31.12.2008
|
23:30:16
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
0-30-18.AVI
|
01.01.2009
|
0:00:32
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
1-0-34.AVI
|
01.01.2009
|
0:30:48
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
1-30-49.AVI
|
01.01.2009
|
1:01:04
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
2-1-5.AVI
|
01.01.2009
|
1:31:18
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
2-31-20.AVI
|
01.01.2009
|
2:01:34
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
3-1-36.AVI
|
01.01.2009
|
2:31:50
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
3-31-51.AVI
|
01.01.2009
|
3:02:04
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
4-2-6.AVI
|
01.01.2009
|
3:32:20
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
4-32-22.AVI
|
01.01.2009
|
4:02:36
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
5-2-37.AVI
|
01.01.2009
|
4:32:50
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
5-32-52.AVI
|
01.01.2009
|
5:03:06
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
6-3-7.AVI
|
01.01.2009
|
5:33:20
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
6-33-22.AVI
|
01.01.2009
|
6:03:36
|
|
\momc\VIDEO\
|
2009-1-1
7-3-37.AVI
|
01.01.2009
|
6:12:44
|
|
\momc2\
|
momc2.rar
|
22.12.2017
|
20:44:44
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
0-0-2.AVI
|
31.12.2008
|
23:30:16
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
0-30-18.AVI
|
01.01.2009
|
0:00:32
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
1-0-33.AVI
|
01.01.2009
|
0:30:48
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
1-30-49.AVI
|
01.01.2009
|
1:01:02
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
2-1-4.AVI
|
01.01.2009
|
1:31:18
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
2-31-19.AVI
|
01.01.2009
|
2:01:32
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
3-1-34.AVI
|
01.01.2009
|
2:31:48
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
3-31-50.AVI
|
01.01.2009
|
3:02:04
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
4-2-5.AVI
|
01.01.2009
|
3:32:18
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
4-32-20.AVI
|
01.01.2009
|
4:02:34
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
5-2-36.AVI
|
01.01.2009
|
4:32:50
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
5-32-51.AVI
|
01.01.2009
|
5:03:04
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
6-3-6.AVI
|
01.01.2009
|
5:33:20
|
|
\momc2\VIDEO\
|
2009-1-1
6-33-22.AVI
|
01.01.2009
|
5:51:00
|
|
\momc3\
|
momc3
|
23.12.2017
|
20:56:06
|
|
\momc3\
|
momc3.rar
|
23.12.2017
|
21:11:22
|
|
\momc3\
|
New
Text Document.txt
|
30.12.2017
|
12:01:48
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
2-10-58.AVI
|
01.01.2009
|
4:52:38
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
5-52-39.AVI
|
01.01.2009
|
5:22:52
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
6-22-54.AVI
|
01.01.2009
|
5:53:08
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
6-53-10.AVI
|
01.01.2009
|
6:23:24
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
7-23-25.AVI
|
01.01.2009
|
6:53:38
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
7-53-40.AVI
|
01.01.2009
|
7:23:54
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
8-23-55.AVI
|
01.01.2009
|
7:54:10
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
8-54-11.AVI
|
01.01.2009
|
8:24:24
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
9-24-26.AVI
|
01.01.2009
|
8:54:40
|
|
\momc3\VIDEO\
|
2009-1-1
9-54-42.AVI
|
01.01.2009
|
8:59:56
|
|
\momc3\VIDEO\
|
momc3.zip
|
30.12.2017
|
12:22:10
|
3.2. В памет карта micro SD марка
„Samsung“ с капацитет на паметта 16 GB пазил заснето чрез скимиращо (сканиращо)
устройство видео - камера, заснемаща процеса на въвеждане на ПИН кодове от ПКИ
в АТМ (банкомат), със следните имена на файлове и дати и час на записите, както
следва:
|
Път
|
Име на файл
|
Дата на запис
|
Час на запис
|
|
\
|
Terminal6.0
- Shortcut.lnk
|
22.12.2017
|
20:06:32
|
|
\mgbt1\
|
mgben
1 got.rar
|
21.12.2017
|
14:50:16
|
|
\mgbt1\
|
mgben1.rar
|
19.12.2017
|
21:18:26
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
13-0-27.AVI
|
01.01.2009
|
12:12:06
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
13-18-43.AVI
|
01.01.2009
|
12:48:56
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
13-48-59.AVI
|
01.01.2009
|
13:19:12
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
14-19-14.AVI
|
01.01.2009
|
13:49:28
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
14-49-29.AVI
|
01.01.2009
|
14:19:42
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
15-19-44.AVI
|
01.01.2009
|
14:49:58
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
15-50-0.AVI
|
01.01.2009
|
15:20:14
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
16-20-16.AVI
|
01.01.2009
|
15:50:30
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
16-50-31.AVI
|
01.01.2009
|
16:20:44
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
17-20-46.AVI
|
01.01.2009
|
16:51:00
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
17-51-2.AVI
|
01.01.2009
|
17:21:16
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
18-21-17.AVI
|
01.01.2009
|
17:51:30
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
18-51-32.AVI
|
01.01.2009
|
18:21:46
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
19-21-48.AVI
|
01.01.2009
|
18:52:02
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
19-52-3.AVI
|
01.01.2009
|
19:22:18
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
20-22-19.AVI
|
01.01.2009
|
19:52:32
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
20-52-34.AVI
|
01.01.2009
|
20:22:48
|
|
\mgbt1\VIDEO\
|
2009-1-1
21-22-50.AVI
|
01.01.2009
|
20:53:04
|
|
\mgbt2\
|
mgb1.i.2.rar
|
21.12.2017
|
14:45:06
|
|
\mgbt2\
|
Mgbt2
got.rar
|
21.12.2017
|
14:29:58
|
|
\mgbt2\
|
Mgbt2.rar
|
20.12.2017
|
21:14:50
|
|
\mgbt2\mgb1.i.2\
|
mgben
1 got.rar
|
20.12.2017
|
23:49:48
|
|
\mgbt2\mgb1.i.2\
|
Mgbt2
got.rar
|
21.12.2017
|
14:29:58
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
0-0-2.AVI
|
31.12.2008
|
23:30:16
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
0-30-17.AVI
|
01.01.2009
|
0:00:32
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
1-0-33.AVI
|
01.01.2009
|
0:30:46
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
1-30-48.AVI
|
01.01.2009
|
1:01:02
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
2-1-4.AVI
|
01.01.2009
|
1:31:18
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
2-31-19.AVI
|
01.01.2009
|
2:01:34
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
3-1-35.AVI
|
01.01.2009
|
2:31:48
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
3-31-50.AVI
|
01.01.2009
|
3:02:04
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
4-2-5.AVI
|
01.01.2009
|
3:32:20
|
|
\mgbt2\VIDEO\
|
2009-1-1
4-32-21.AVI
|
01.01.2009
|
3:47:20
|
|
\x2\
|
2009-1-1
22-8-22.AVI
|
01.01.2009
|
21:24:48
|
|
\x2\
|
bancoposta.IST
|
21.12.2017
|
10:26:54
|
|
\x2\
|
postpay.IST
|
21.12.2017
|
10:26:22
|
|
\x2\
|
X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean.rar
|
11.12.2017
|
22:03:16
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
Bin.db
|
04.04.2016
|
2:43:56
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
bins.dll
|
07.08.2015
|
21:04:18
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
cardtemp.dat
|
16.04.2017
|
3:43:22
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
GlobalPlatform.dll
|
09.04.2015
|
3:03:58
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
GPPcScConnectionPlugin.dll
|
09.04.2015
|
3:04:42
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
libeay32.dll
|
31.10.2010
|
4:27:00
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
mac.dat
|
28.03.2014
|
7:08:06
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
mac2.dat
|
05.11.2014
|
13:38:00
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
sqlite3.dll
|
11.02.2014
|
19:43:08
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
X2.exe
|
19.05.2017
|
7:44:40
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
X2.exp
|
07.08.2015
|
21:04:18
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
X2.lib
|
07.08.2015
|
21:04:18
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
X2.pdb
|
07.08.2015
|
21:04:18
|
|
\x2\X2-5.1-FULL-VERSION-CURRENT-Looksee6969-clean\X2
5.1 FULL VERSION\
|
zlib1.dll
|
12.05.2013
|
20:42:10
|
, за
които знаел, че са предназначени или са послужили за подправка на платежни
инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК – престъпление по чл. 246, ал. 3, пр.
4 от НК.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите
обвинения срещу подс. К.М.. Приема за установено, че на 16.01.2018 г. след
установени интервенции върху АТМ устройство на „С.Ж.Е.Б.“ АД и по данни и
описание на св. Л.П. били задържани подс. К.М. и Б. Н.. Излага доводи, че по
делото безсъмнено е установено, че подсъдимият е посочил жилището, което обитава
пред задържалите го полицейски служители, като при претърсването и изземването
е отключил доброволно апартамента със собствен ключ. Счита, че от събрания по
делото доказателствен материал: протокола за претърсване и изземване от
жилището на подсъдимия, изложеното пред съда от присъствалите на това
процесуално-следствено действие поемни лица, заключенията на двете СКТЕ и писмата от Мастеркард Юръп С.А. и
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, се доказва по
несъмнен начин извършването на престъпленията от подсъдимия и по трите пункта
от обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение прави предложение
за налагане на наказания на подсъдимия и по трите повдигнати обвинения, като на
основание чл. 23, ал. 1 от НК да му бъде наложено най-тежкото от тях.
Защитниците
на подс. К.М. пледират подзащитният им да бъде оправдан по повдигнатите обвинения.
Защитата счита, че доказателствата, които прокуратурата е събрала за внасянето
на обвинителния акт, не установяват по несъмнен начин извършването на престъпленията
както от обективна, така и от субективна страна. Излагат се подробни
съображения по доказателствата, като се оспорва годността на протокола за
претърсване и изземване на жилището на подсъдимия и иззетите с него веществени
доказателства поради съществени процесуални нарушения, тъй като поемните лица
не са присъствали през цялото време на процесуалноследствените действия. Излагат
се доводи, че липсват данни как е била иззета инкриминираната флашкарта (карта
за памет) с партиден № 0844К44141Y, която е била обект на изследване по СКТЕ,
както и че вещото лице не е отворило пликовете с иззетите веществени
доказателства в присъствието на поемни лица. Твърди се, че не може да бъде
установено по несъмнен начин, че предназначението на инкриминираните софтуерни
програми е с престъпна цел, както и че останалите инкриминирани вещи са
действителни платежни инструменти. По отношение на обвинението по пункт 3
защитата излага, че по делото не са събрани доказателства, че компютърните
данни, записани на картите памет, са предназначени и са послужили за подправка
на платежни инструменти. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства не
може да се установи безсъмнено и категорично чия собственост са инкриминираните
предмети, компютърни програми и компютърни данни. Също така се посочва, че
показанията на свидетелите П., А. и М. съдържат съществени противоречия и от
тях може да се установи единствено, че на 16.01.2018 г. подсъдимият е бил спрян
от служителите на СОТ, а след това задържан от полицейските служители.
Подсъдимият
К.М. дава частични обяснения, като се възползва от правото си да не отговаря на
въпроси. Заявява, че във връзка с професионалните си дейности като IT администратор и
специалист му се налагало да държи вещите, иззети като доказателства, които в
голямата си част не били негови лични, като вече не може да уточни коя вещ чия
е била, защото имало бележки върху тях, които изчезнали.
В
хода на съдебните прения, упражнявайки правото си на лична защита, подс. К.М.
се присъединява към казаното от защитниците си, а в последната си дума заявява,
че е невинен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното.
Подсъдимият
К.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, трудово ангажиран, работи като IT администратор и
компютърен специалист в „Л.“ ЕООД, а преди това за „С.– България“, неосъждан,
живее при условията на съпружеско съжителство с Б.К. ***№ 5.
На
16.01.2018 г. около 22:40 часа в гр. София св. Л.П. – охранител в клон на „С.Ж.Е.“
АД, находящ се на бул. „********, видял на монитора от камерата за
видеонаблюдение на пространството около входа, че двама мъже се намират до един
от двата банкомата в обособената зона с 24-часов достъп. Единият мъж извършвал
действия на едното от двете АТМ устройства, като на св. П. му се сторило, че другото
лице го прикрива, закривайки камерата. Св. П. решил, че това са същите лица,
които предишния ден забелязал отново на видеокамерите да упражняват въздействие
върху банкомата. През последните седмици имало два опита за проникване, при
единия от които същият банкомат бил наранен.
Св. П.
веднага сигнализирал СОТ 161, както и мониторинг центъра на банката.
Наблюдаваните от св. П. мъже излезли от 24-часовата зона и се отправили по бул.
„******** Стамболийски“ с посока към бул. „Христо Ботев“. На сигнала на св. П.
се отзовали служители на СОТ 161 – свидетелите М.А. и Б.М., които управлявали
два патрулни автомобила, и техните колегиЧ.Г. и Ж.М.. Те тръгнали в указаната им от св. Л. П.
посока. Когато достигнали до площад „Възраждане“, се насочили към кръстовището
на ул. „Позитано“ и ул. „Антим I“, след което зад сградата на СДВР забелязали
да вървят подсъдимият К.К.М. и Б. П. Н.. Специализираните охранители ги приканили да
се върнат в банковия клон с тях, след което подсъдимият и неговият спътник
доброволно и пеша заедно сЧ.Г. и Ж.М. отишли до клона на „С.Ж.Е.“ АД, находящ
се на бул. „******** *********. Свидетелите А. и М. се върнали до банковия клон
със служебните си автомобили. Подсъдимият и Б. Н. били задържани от полицейски
служители при 3 РУ – СДВР, след като била установена самоличността им.
Около
23 часа същата вечер св. Д.Д., който бил назначен на длъжност „Началник
сигурност“ в „С.Ж.Е.“ АД, бил уведомен по телефона от мониторинг центъра за
случилото се и веднага отишъл в клона на банката. Когато пристигнал, Б. Н. и
подс. К.М. вече били задържани от полицейските органи.
За
времето от 1:40 до 2:10 часа на 17.01.2018 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие с предмет на огледа устройство – банкомат, находящ се в
обособеното помещение към офис на „С.Ж.Е.“ АД в гр. София, бул. „******** *********,
като били констатирани причинените предишната седмица две пукнатини с
неправилна форма и размер около 6 см широчина и около 2 см дължина в горния
десен ъгъл на банкомата една до друга
За
времето от 2:25 до 3 часа на 17.01.2018 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие с предмет на огледа участък от ул. „Антим I“ на пресечката
с бул. „******** Стамболийски“, отляво на № 57 до тротоар. На посочения участък
се намирала паркирана линейка с рег. № *********, като непосредствено до предната
дясната гума в снега била открита клавиатура, черна на цвят, а до задна дясна
гума в снега бил открит USB хъб с два броя флаш памет на
него и кабел с прикачена метална пластина. Намерените предмети били приобщени
като веществени доказателства и запечатани с картон серия А 0396486 и СП 307 на
НЕКД – СДВР.
За
времето от 3:20 до 4 часа на 17.01.2018 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие с предмет на огледа лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, с рег. № *********, паркиран на ул. „*********, в който били открити и
иззети документи, върху които било изписано името на Б. Н., както и един брой
черен кабел с USB вход, запечатани с картон серия А 0396487 и СП 307
на НЕКД – СДВР.
С
протокол за доброволно предаване от 17.01.2018 г. Б. Н. предал на полицейски
служител при 3 РУ – СДВР един брой контактен ключ за лек автомобил марка
„Форд“, един брой СРМПС, част II на автомобила и един брой пълномощно.
В
хода на разследването по делото били извършени претърсвания в помещения,
ползвани от Б. Н., където не били намерени и иззети вещи, имащи значение за наказателното
производство.
След
задържането си подс. К.М. заявил пред св. Й.Ц. – полицейски служител към 3 РУ –
СДВР, че не ползва жилището, на което е адресно регистриран, а обитава това на
родителите си заедно с приятелката си Б.К.,***№ 5.
С протоколи за
доброволно предаване от 17.01.2018 г. били предадени на полицейски служител при
3 РУ – СДВР следните веществени доказателства: Б. Н. предал един брой мобилен
телефон марка „Iphone“, а подс. К.М. предал един брой мобилен телефон марка „Lenovo“ и един брой флаш памет,
сгъваема, като вътрешната част е черна на цвят, а външната е метална, сива на
цвят.
За времето от
12:40 до 13:10 часа на 17.01.2018 г. било извършено претърсване на жилище,
находящо се гр. София, ж.к. „*********вход *********апартамент № 15, където е
адресната регистрация на подс. К.М., като там не били намерени и иззети вещи,
имащи значение за наказателното производство. Било установено, че апартаментът
се обитава от наематели.
За времето от
14 до 17 часа на 17.01.2018 г. било извършено претърсване и изземване от
разследващ полицай при 3 РУ – СДВР на жилището, където подс. М. заявил, че
пребивава в този период, находящо се в гр. София, ул. „**************, *********апартамент
№ 5, в негово присъствие, както и в присъствието на поемните лица М.Г. и С. Г.,
двама експерти и двама оперативни работници. Подс. М. лично придружил
полицейските служители до жилището и им отворил входната врата с ключ. Били
намерени и иззети следните веществени доказателства:
1. Запечатани с
картон серия А 0396091 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой флаш
памет, сребриста на цвят, марка „DELL“, 8 GB, № 1-45-17070601623 P/N V13VF_AOO;
- 1 брой флаш
памет, сребриста на цвят, марка „DELL“, модел U3-8GDSTS със залепена синя протрита лепенка;
- 1 брой флаш
памет, марка „DELL“, 8 GB, с написана буква „А“ на гърба
на със закачена на нея 1 брой флаш памет „Kodak”, 8 GB, № N12610, черна с прозрачно капаче;
- 1 брой флаш
памет „ADATA COO3“, червена с
бял кант;
- 1 брой
електронен подпис „Infonotary“, „CARDMAN 6121“;
- 1 брой флаш
памет „Sonel“, сребриста
със син цвят;
- 1 брой флаш
памет „Smartphone – U disk“, черна с прозрачен капак;
- 1 брой mp3 player „Ingo 2 GB“;
- 1 брой
прозрачна кутия, съдържаща 2 броя микро SD карти черни на цвят;
- 1 брой
прозрачна кутия, съдържаща:
• 1 брой микро SD карта, 32 GB,
• 1 брой
адаптер „SanDisk“;
- 1 брой диск „Maxwell“ № СН02СН350517061/А09;
2. Запечатани с
картон серия А 0396092 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой черна
чанта с надпис „TITAN“, съдържаща:
• 1 брой лаптоп
марка „Acer aspire one“, модел „ZGB”, № LUS13OBO4884917D812536, SNID: 84909766525;
• 1 брой
зарядно за лаптоп;
• черна
лепенка;
- 2 броя
метални пластини с размери 33 см дължина и 1,5 см ширина;
3. Запечатани с
картон серия А 0396093 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой
клавиатура „BANG“ със сив кабел
на нея, сериен № 21200201-**********;
- 1 брой хард
диск „ICY BOX“ 2,5 HDD Enclosure, черен на цвят;
- 1 брой бяла
картонена кутия, съдържаща:
• 1 брой
пластина SAMSUNG 512 MB с № M470T6554CZ3CD50632;
• 1 брой
пластинаSAMSUNG 1 GB с № M470T2953EZ3CE60746;
• 1 брой
пластинаSAMSUNG 1 GB с № M470T2953EZ3CE60805;
• 1 брой
пластинаSAMSUNG 512 MB с № M470T6554EZ3CD50632;
• 1 брой
пластина hynix KOREA 2 GB с № HYMP125964CP8Y4AB-C0813;
• 1 брой
пластина hynix KOREA 03 2 GB с № HYMP125964CP8Y5AB-C0813;
• 1 брой
пластина 1024 MB DDR 11 53 3F-8B с № RSC3001BUA5NHK;
• 1 брой
пластина ELRIDA 2 GB с № 2RX8PC*********F1;
• 1 брой
пластина ANATEL Intel с № 2F3C5A407CXD26440011;
• 1 брой
пластина Intel с № 42T0874ZIZCPS86456T;
• 1 брой
пластина ValueRAM Kingston с № KVR333X64SS25/512;
• 1 брой пластина SAMSUNG 1 GB
с №
M470T2953EZ3CE60746
• 1брой
пластина SAIATO CEZIF M819;
• 1 брой прозрачна кутия, съдържаща
пластина 2 броя USB входа,1 вход LAN и 1 вход за HDMI;
• 2 броя
преходници за USB;
4. Запечатани с
картон серия А 0396094 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой жълта
пластика с чип с надпис „Unicredit Group Bulbank“ с № ********;
- 1 брой
червена пластика с чип с № ******** и името В.К.223 Unicredit Bulbank Maestro;
- 2 броя бели
пластики с чип без надписи и номера по тях;
- 1 брой бяла
пластика с чип без надписи и захваната за нея жълта бележка с кламер с изписан
следния номер 28192;
5. Запечатани с
картон серия А 0396095 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой
електронно устройство, черно на цвят, с надпис „MSR905“, със сива лепенка, на която
с черни букви е написано: „Magnetic Stripe Car Reader/Writer Model MSR905“, с множество черни кабели на
него;
- 13 броя
пластики, брандирани със следния надпис: „SOHO 2009 MEMBER CARD;
- 4 броя
пластики, брандирани с логото на Лукойл със следните номера: ********, ********,
********и********;
- 2 броя
пластики, сиви, с логото на Лукойл и със следните номера: ********;
- 2 броя
пластики, черно-червени с № ********;
- 2 броя
пластики, брандирани със следния надпис: „Unique ID Entertainment“ със следните номера:********и ********
30.09.2012 Student card;
- 2 броя
пластики, сини на цвят, брандирани с надпис „International” без номера;
- 2 броя
пластики, синьо-бели на цвят със следните номера ******** и ******** MAVI;
- 1 брой
пластика Rompetrol с № ********
- 1 брой
пластика с надпис SMART и логото на бензиностанция Шел с № 70043101011337514;
- 2 броя
пластики, златни на цвят, с логото на H&M;
- 1 брой
пластика, синя на цвят, с №********Eko Petroleum;
- 1 брой
пластика Пикадили с № ********;
- 1 брой
пластика, жълто-оранжева „Тетро“ с № ********
- 6 броя сиви
пластики, без надписи и номера, с магнитен четец;
- 6 броя кафяви
пластики, без надписи и номера, с магнитен четец;
- 18 броя
златни пластики, без надписи и номера, с магнитен четец;
- 21 броя бели
пластики, без надписи, с магнитен четец;
6. Запечатани с
картон серия А 0396096 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой Bluetooth мека клавиатура с адаптор на
нея;
- 1 брой Bluetooth, черен на цвят, с надпис „Prestigio“;
7. Запечатани с
картон серия А 0396097 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой лаптоп
марка „Lenovo Think Pad”, модел „Х1 carbon“, черен на цвят, сериен № Type 3444 K9U s/NR9-Y581C 13/04;
- 1 брой
прозрачно пликче, съдържащо пластина и черно копче на нея;
- 1 брой
картонена кутия, съдържаща черно устройство със сериен № 100251 rev 1.0 DELPHI с кабел за букса на него;
- 1 брой диск DS150E;
- 1 брой диск с
надпис ELM327;
8. Запечатани с
картон серия А 0396098 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой
устройство Real SSD C400 2.5 256 GB „Micron” със сериен № 12490358D923;
- 2 броя
отвертки;
- 1 брой бяло
устройство с USB порт и USB флаш памет San Disk в него;
- 2 броя LAN порта;
9. Запечатани с
картон серия А 0396099 и СП 308 НЕКД – СДВР:
- 1 брой диск CD-R Euro Silver № IFPIABM24;
- 1 брой диск CD-R Euro с надпис „Backup 1.04.2007 09:01 h” и № IFPIABT77;
- 1 брой диск Maxwell DVD-R с надпис „Restore 19.03.2007 2.41” и № T102CH**********A02;
- 1 брой диск CD-R Euro с надпис: „Backup 1 19.03.2007 01.46“ с № IFPIABM24;
- 1 брой диск CD-R Euro без надпис с № IFPIABT77;
- 1 брой диск CD-R TDK с надпис „007“ с № N102JE271D808898B1;
- 1 брой диск CD-R80 TDK с надпис с № N102JE271D808893A2;
- 1 брой диск CD-R Verbatim с № N134ML152D849873E2;
- 1 брой диск CD-R Euro с надпис „Backup 01.04.2007” с № IFPI77;
- 1 брой диск HP DVD+RW без надпис с № PWD66OLK12151882R13;
- 1 брой диск CD-R Princo с № P43213120507042;
- 1 брой диск CD-R Princo с № P11915210640111;
- 1 брой диск CD-R Euro с надпис „Backup 01.04.2007” с № IFPI77;
- 1 брой диск CD-R Verbatim с № HLD614IK09034697;
- 1 брой диск CD-R Verbatim с № N134ML152D850986A1;
- 1 брой диск HP с № PWD660LK12151888L16B03;
- 1 брой диск CD-R Verbatim с № N134ML152D849870E1;
- 1 брой диск CD-R Verbatim с № N134ML1529850988E1.
В протокола
подсъдимият писмено заявил, че не всички от иззетите вещи са негови лични и е
посочил, че някои от тях са на негови клиенти.
С
протокол за доброволно предаване от 22.01.2018 г. св. Д.Д. предал на разследващ
полицай към 3 РУ – СДВР два броя диска, съдържащи видеозаписи от 15.01.2018 г.
от около 22:20 часа и от 16.01.2018 г. от около 22:40 часа от камерите на
банкоматите на „С.Ж.Е.“ АД, находящи се в гр. София, бул. „******** *********: един
брой диск марка „SONY” DVD+R с № UA**********EOOC с надпис „ЦУ
София 16.01.2018 г. Лоби – 1“ и един брой диск марка „SONY“ DVD+R с № UA0611142952А00 с надпис „ЦУ София
15.01.2018 г. Лоби – 1“.
Така изяснената
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото гласни доказателствени средства
чрез обясненията на подсъдимия К.К.М. (л. 313-314 от съд. д.) и показанията на свидетелите Д.В.Д. (л. 71-73
от съд. д., вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК –
л. 51 от ДП – том 1 отчасти), Л.И.П. (л. 73-76 от съд. д., вкл. и приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 43 от ДП – том 1 отчасти), М.Й.А.
(л. 77-78 от съд. д., вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК – л. 45 от ДП – том 1 в цялост), Б.А.М. (л. 79-81 от съд. д.,
вкл. и приобщените на 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 47 от ДП – том 1
отчасти), С. С.Г. (л. 131-132 от съд. д.), Й.К.Ц. (л. 132-133 от съд. д., вкл.
и приобщените на 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 21 от ДП – том 2 в
цялост) и М.С.Г. (л. 195-198 от съд. д.), писмени доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост на подс. К.М. (л.
41-42 от съд. д., л. 5-6 от ДП – том 1, л. 82-83, 85-86 от ДП – том 2), заповед
за задържане на лице от 16.01.2018 г. (л. 13 от ДП – том 1), протокол за
доброволно предаване от 22.01.2018 г. (л. 18 от ДП – том 1), три броя протоколи
за доброволно предаване от 17.01.2018 г. (л. 19, 58 и 59 от ДП – том 1), два
броя протоколи за оглед на местопроизшествие от 17.01.2018 г. ведно с фотоалбуми
(л. 20-25, 29-39 от ДП – том 1), четири броя протоколи за претърсване и
изземване от 17.01.2017 г. (л. 64-66, 71-72, 78-79 и 83-84 от ДП – том 1),
писмо от „Уникредит Булбанк“ АД от 2.08.2018 г. (л. 27 от ДП – том 2), писмо от
„С.Ж.Е.“ АД от 6.08.2018 г. ведно с приложения (л. 30-32 от ДП – том 2), писмо
от „БТК“ ЕАД от 26.11.2018 г. (л. 67 от ДП – том 2), копие на заповеди за
командировка в чужбина (л. 108 и 109 от съд. д.), копие на граждански договор
от 01.04.2019 г. (л. 110-113 от съд. д.), писмо от БНБ от 17.01.2020 г. (л. 145-146
от съд. д.), приемо-предавателен протокол от 04.02.2020 г. за връщане на
веществени доказателства (л. 157-159 от съд. д.), писмо от Търговско
представителство Мастеркард Юръп С.А. от 08.09.2020 г. (л. 246-247 от съд. д.),
писмо от Мениджър на „Visa” за България (л. 261 от съд. д.) и писмо от
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР от 18.08.2021 г. (л.
303 от съд. д.) и чрез експертните способи
на доказване: съдебно-графическа експертиза (л. 214-216 от съд. д.),
видеотехническа експертиза по протокол № 48/2018 г. (л. 90-94 от ДП – том 1),
съдебно компютърно-техническа експертиза (л. 99-123 от ДП – том 1) и
допълнителна съдебно компютърно-техническа експертиза (л. 72-76 от ДП – том 2).
На първо място, съдът не прие за установено по
несъмнен начин твърдението, изложено в обстоятелствената част на обвинителния
акт, че подс. К.М. на 16.01.2018 г. е извършвал неправомерна интервенция на
банкомат на „С.Ж.Е.“ АД, находящ се на бул. „******** *********. Функцията на
това твърдение, макар да не е свързано с възведено в обвинението престъпление,
в доказателствен план е съществена, защото то е изтъкнато като причина за
задържането на подсъдимия и последвалите действия по претърсване и изземване на
обитаваното от него жилище. От твърденията за такава интервенция обвинението
черпи аргументи и за обосноваване на субективната страна на инкриминираните
деяния, като се предпоставя, че действията по банкомата изясняват и
предназначението на немерените пластики и компютърни данни в жилището на
подсъдимия.
За да
изясни правилно фактологията на тази част от разглежданото събитие, съдът
анализира показанията на свидетелите П., Д., Й., М. и Ц., от които се
установява еднопосочно, че на посочената дата св. П. сигнализирал СОТ 161 и мониторинг
центъра на банката, след като помислил, че забелязаните на камерите двама
мъже извършват незаконни действия по банкомата, собственост на банката. Става
ясно, че св. П. преценил така, защото, както съобщават той и св. Д., имало
предходни други случаи, в които била установена интервенция върху банкомата, включително
с повреди по външната му част.
В
показанията на св. Д. се съдържат доказателства за два предходни опита на
въздействие върху банкомата, а св. Л.П. уточнява, че около седмица по-рано е
бил счупен горният панел на същия банкомат и до 16.01.2018 г. счупеният панел
не е бил заменен с друг. В протокола за оглед действително е констатирано увреждане
на АТМ-устройството, макар да е с по-лаконично описание от това, което дава
свидетелят. Отразено е наличието в горния десен ъгъл на устройството на една до
друга две пукнатини с неправилна форма. Липсват фактически основания
показанията на св. Л.П. да бъдат поставяне под съмнение, защото в тази част те
не демонстрират необективност – свидетелят твърди, че мъжете, които не е в
състояние да опише по характерни белези, според него са били тези, които
наскоро са извършили манипулации по банкомата, но не преувеличава въздействието
същата вечер върху машината, като признава, че банкоматът не е бил поправен и е
бил в увредено състояние преди идването на мъжете. Показанията му кореспондират
на показанията на св. Д., който ръководел направлението „Сигурност“ в банката.
Поради това относно увреждането на банкомата и неговата давност съдът даде вяра
на показанията на двамата свидетели, служители на банката. Св. П. е категоричен, че всички случаи с
интервенции били свързани с един и същи банкомат – този, който бил по-отдалечен
от камерата.
Събраните доказателства при огледа на местопроизшествието,
отразени в протокола за съответното действие – един брой клавиатура, черна на
цвят, USB хъб с два броя флаш памет и кабел с прикачена
метална пластина на него, съдът съпостави с показания на свидетелите П., А. и М.,
които са категорични, че нито св. П., проследявайки движението на двамата мъже
в 24-часовата зона с АТМ-устройствата, нито св. А. и св. М., срещайки след това
подс. М. и Б. Н., не са видели някое от лицата да носи предмети в себе си или
да хвърля нещо. Същевременно, както служителят от СОТ-161 св. А. и св. М.
изясняват, подсъдимият и Б. Н. били задържани на значимо разстояние от банката,
в близост до площад „Възраждане“ на улицата зад сградата на СДВР. Посочените
веществени доказателства били открити не у тях и не в момента, в който
подсъдимият и Н. били спрени за проверка. Св. Б.М. в показанията си в съдебно
следствие изяснява, че той по молба на един от полицаите показал маршрута, по
който охранителите от СОТ 161 минали, за да срещнат подсъдимия и неговия
спътник. Именно при този обход, на ъгъла на бул. „Ал. Стамболийски“ и ул.
„Антим I“, под линейка на клиника „Торакс“, която стояла денонощно на това
място, полицаят забелязал събраните впоследствие веществени доказателства, като
споделил със св. М., че това са приспособления за „източване на банкомати“.
Отдалечеността на мястото, на което са открити
веществените доказателства, от мястото на АТМ устройството не позволява без
наличие на други доказателства да се установи несъмнена връзка нито с
действията на двамата мъже, забелязани от св. П. същата вечер, нито с действия
на неустановени лица при предходния случай, довел до нараняването на
физическата цялост на устройството, нито с подсъдимите. В подкрепа на този
извод са и показанията на св. Д., че интервенция върху компютъра на АТМ устройството
същата вечер не е била констатирана.
На следващо място съдът съобрази, че предадените
от св. Д. видеозаписи от камерите на банкоматите на „С.Ж.Е.“ АД, находящи се в
гр. София, бул. „******** *********, са били обект на видеотехническа
експертиза, съгласно заключението на която на 16.01.2018 г. за времето от 22:38:28 ч. до 22:47:11 ч., камерата е
заснела с горен ракурс помещение с ATM устройства, като са наблюдавани различни
лица, които влизат, извършват някакви действия на АТМ устройствата и излизат в
посочения времеви диапазон, но резолюцията на изследваните изображения на лицата,
отдалечеността и гледната точка на камерата, наличието на качулка на лицата и нивото
на компресия, която води до загуба на детайли в изображението, са довели до
невъзможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими частни
идентификационни признаци, а оттук и до невъзможност за извършване на
лицево-идентификационно съпоставяне. При наблюдаването на записите обаче не е
описано някое от лицата да е закривало камерата с цел да прикрие действия на
друг човек, който в същото време да е извършвал действия по банкомата, както
твърди св. Л.П., с оглед на което съдът прие показанията му в тази насока за
субективно впечатление, в което се преплитат възприятие и умозаключение и не
представлява обективно отражение на действителността.
Съдът намира, че не се установява по несъмнен начин,
че именно подсъдимият и Б. Н. са двамата мъже, забелязани до банкомата от св. Л.
П.. Установява се от показанията на банковите служители, на охранителите от
СОТ-161 и на полицейския служител св. Ц., участвал при задържането, че
непрекъснато проследяване на двамата мъже, влезли в зоната за 24-часовия достъп
до АТМ устройствата на банката, не е било извършено. Св. Л.П. в показанията си
твърди, че напуснал дежурната стая и известно време проследил вътре в самата
банка движението на двамата мъже по коридор с видимост към улицата през
прозорците, без да включва осветлението, след което се върнал на централния
вход, когато тъкмо охранителите пристигнали. Св. П. описал мъжете и посоката, в
която тръгнали, и специализираните охранители ги последвали. Служителят по
специализираната охрана към СОТ-161 св. А. разказва, че с кола той и колегата
му настигнали двама мъже на разстояние около 200 м., но не на същата улица (бул.
„Ал. Стамболийски“), а на малка улица зад сградата на СДВР, която впоследствие
уточнява, че е ул. „Марко Балабанов“. Св. М. отбелязва, че името на улицата на
срещата с подсъдимия е „Антим I“, което не влиза в съществено противоречие с
показанията на св. А., доколкото маркерите, споменати от св. А., изясняват, че
става въпрос за един и същ участък, в който двете улици се пресичат в близост
до пл. „Възраждане“, където се намират и сградата на СДВР, и сградата на
медицинската клиника „Торакс“. Като причина за отклонението на охранителите от
бул. „Ал. Стамболийски“ тъкмо към ул. „Антим I“ и ул. „Марко Балабанов“ (на
втората улица бил паркиран автомобилът на Б. Н.), св. А. изтъква инстинкта си,
което означава с категоричност, че служителите на СОТ 161 не са били напътени в
тази насока от никого, т.е. не е имало външни индикатори, по които да търсят
целенасочено двамата мъже в малките улици навътре в квартала, защото самите те
са видели, че мъжете се отдалечават натам или защото св. П. е забелязал, че вървят
в такава посока.
Видно е, че показанията на двамата свидетели,
разгледани в сравнителен план, не позволяват да се изгради единствено
възможният извод, че тъкмо подсъдимият и Б. Н. са мъжете, забелязани до
банкомата от св. Л.П.. Действително св. Л.П. поддържа, че когато подсъдимият
бил доведен, той го разпознал. Единствено въз основа на това твърдение не могат
да се изведат катeгорични изводи, още повече св. М. изяснява мотив за естествена
заинтересованост на св. П. този път наистина да бъдат заловени хората, които се
опитвали двукратно да отнемат противозаконно парите от банкомата, за чиято
неприкосновеност св. П. отговаря срещу заплащане. Св. М. разказва, че когато
завели двамата мъже в банката, отговорникът по сигурността на банката споделил,
че бил издал нареждане до една седмица охранителите да хванат лицата, които
„ровят по банкоматите“, тъй като в противен случай ще ги уволни.
На следващо място съдът обсъди показанията на св. А.,
че той и колегите му се ориентирали за двамата мъже по описанието, което св. П.
направил – казал, че е видял двама мъже, като единият бил по-висок от другия.
Това описанието обаче е лишено от всякаква характерност, доколкото възможността
двама спътници да са с еднакъв ръст не се отличава със значителна вероятност.
Същевременно св. А. съобщава в показанията си в съдебното следствие, че той и
колегата му любезно попитали мъжете дали са били в офиса на банката, те
отговорили утвърдително, след което откликнали на също така любезната покана на
охранителите да се върнат към банковия клон, като тръгнали натам по собствено
желание. Съдът, като обсъди уточнението на св. А. относно доказателствената
стойност на показанията му от досъдебното производство, прие, че надежден
източник на доказателства са само показанията му от съдебно следствие. Св. А. категорично отрича, когато е отишъл пред
банката, да е видял двамата мъже пред банкомата. Отрича да е вървял, съответно
– да е разговарял с подсъдимия и спътника му, защото той през цялото време е
бил в автомобила и не е излизал от него. Св. А. заявява в съдебно следствие, и
в тази част показанията му кореспондират на свидетелите, служители на банката,
че не е видял паднал пластмасов панел на банкомата, тъй като помни, че в този
случай банкоматът не е бил разглобяван и не е бил счупен същата вечер.
Действително в показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, той е съобщил различни обстоятелства.
Тези показания обаче не могат да бъдат пълноценен доказателствен източник и
биха имали значение само ако се подкрепят от други доказателства, още повече че
св. А. твърди, че в посочените части не са записани правилно, като отдава това
на факта, че от всички служители на СОТ били разпитани в процесуална форма само
той и колегата му св. Б. М., т.е. в техния разказ са обединени възприятията и
на останалите. Същевременно по отношение
на приобщените показания на свидетелите от досъдебното производство по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК без съгласие на подсъдимия и защитниците му
съдът на първо място отчете, че те са били депозирани пред разследващ орган и в
тяхното събиране не е участвал подсъдимият. Поначало при обсъждане на
показания, събрани от разследващ орган, съдът несъмнено винаги следва да вземе
предвид няколко принципни съображения от съдържанието на правото на справедлив
процес на всеки гражданин, обвинен в престъпление. Съгласно чл. 6, т. 3, б. “д”
ЕКПЧ в минималния комплекс от права, които държавата е длъжна да му гарантира,
се включва и правото му да участва в разпита на свидетелите, чиито показания са
в основата на обвинението му. В този смисъл противопоставими като пълноценни
доказателства на подсъдимия в настоящия процес са тези свидетелски показания,
при събирането на които му е била осигурена възможност пряко да се конфронтира
със свидетеля и да му задава въпроси, да прави бележки и възражения, тъй като
това създава сигурност, че показанията са депозирани доброволно, отразени са
вярно в протокола и е осигурена ефективна възможност на подсъдимия да
разколебава доказателствата им стойност или да я опровергава. Затова и чл. 281,
ал. 8 НПК не позволява осъдителната присъда да се основава само на показания,
дадени пред разследващ орган, прочетени по реда на ал. 4, т.е. без съгласието
на подсъдимия. Вложената законодателна целесъобразност е недвусмислено ясна и
обслужва приоритетната необходимост да не се позволи централните доказателства
да са събрани в рамките на тайно и несъстезателно производство чрез използване
на принуда или чрез превратно отразяване на смисъла на показанията в протокола
и да се гарантира ефективно правото на защита на подсъдимия. Изхождайки от тази
принципна рамка на минималните гаранции за справедлив процес, съдът прие, че надеждни са тези доказателства,
установени чрез прочитане на показанията на всички свидетели, а не само на св. А.,
пред разследващ орган, които намират обективна подкрепа в други обективни факти
или в показания, събрани в хода на съдебното следствие с гарантирана състезателност.
Поради това и като съобрази, че показанията на св. А. от досъдебното
производство не се поддържат от него при пряката конфронтация в съдебно
следствие с подсъдимия за посочените обстоятелства и не кореспондират на други
доказателства, съдът прие, че въз основа на тях не може да бъде изведена
фактологията на инкриминираното събитие.
Св. А. изяснява, че двамата мъже и колегите му пеша
се върнали към банката, а той ги следвал с колата. Там охранителят на банката,
който нямал право да излиза от сградата, потвърдил, че това са мъжете. Описанието на тази ситуация, такова, каквото
е направено от св. А., не изяснява наличие на притеснение у подсъдимия и Б. Н.
– факт, който сам по себе си не би бил достатъчно информативен за извод в каквато
и да било посока, но разгледан в контекста на изложените обстоятелства – за
мястото, на което охранителите са ги срещнали, липсата на наблюдение на
движението на забелязаните от св. П. мъже до АТМ-устройството от банката по
продължението на бул. „Ал. Стамболийски“ и невъзможността да бъде разпознат
подсъдимият на видеозаписа от охранителната камера, допринася за недоказаността
на твърденията, с които започва обвинителният акт. Този извод не се променя и
твърдението на св. А., че подсъдимият не е отрекъл да е влизал в 24-часовата
зона с банкоматите. Както самият св. А. заявява, той не е излизал от автомобила
и непосредствено не е участвал в разговор с подсъдимия.
Съдът не кредитира твърдението в показанията на св. М.,
че за първи път видял подсъдимия с едно ниско момче, когато се разминал с тях
при 24-часовата зона с банкоматите. В тази част показанията му са изолирани,
влизат в конфликт с показанията на св. П., че служителите на СОТ-161
пристигнали, когато вече самият той бил изгубил от поглед двамата мъже, т.е. те
излезли извън обсега не на 24-часовата зона, а вече били отминали офиса на
банката. Твърдението на св. М. влиза в противоречие с хода на самия му разказ,
в който той посочва, че е бил шофьор на патрулна кола, което означава, че
неговото участие е било същото като на св. А..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на
св. Ц., пред когото подс. М., след като бил задържан, посочил, че не обитава
жилището, на което е адресно регистриран, а живее с приятелката си в
апартамент, който е собственост на родителите му, и вследствие на тези
твърдения било извършено претърсване и изземване на последното. По отношение на
факта, че подсъдимият е обитавал претърсваното жилище, не са събрани
противоречиви доказателства, поради което няма основание показанията на св. Ц. да
не бъдат кредитирани.
На следващо място, съдът анализира протокола за
претърсване и изземване на жилището, обитавано от подс. К.М. и установи, че от
формална страна той отговаря на процесуалните изисквания за редовност. Претърсването
и изземването на вещи са предприети и извършени в присъствието на подсъдимия и
на поемните лица С. Г. и М.Г., на които са били разяснени правата и
задълженията (чл. 162, ал. 1 от НПК). Присъствието на посочените лица по време
на извършването на претърсването и изземването е потвърдено с подписите им
върху съставения за това действие по разследването протокол, който е
доказателствено средство, установяващо тези обстоятелства съгласно чл. 127, ал.
1 от НПК. Претърсването е било одобрено от съдия от съответния
първоинстанционен съд, в района на който е извършено действието (чл. 161, ал. 2
от НПК). Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НПК поставя изискването протоколът
да е подписан освен от органа, извършил действието, така и от другите участници
и това изискване в случая е изпълнено (л. 64-66 от ДП), като
автентичността на подписите на поемните лица намира подкрепа и в заключението
на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-графическа експертиза. Двете
поемни лица в своите свидетелски показания категорично потвърждават участието
си в извършеното претърсване и изземване от самото му начало до неговия край. Техните
показания поотделно са последователни, а обсъдени съвкупно, не съдържат
съществени противоречия, поради което следва да бъдат кредитирани. Действително
св. М.Г. в разпита си е съобщила, че както на нея, така и на св. С. Г. им се
наложило да излязат от апартамента за кратък период от време (за около 5
минути), но когато една е излизала, другата е оставала в жилището, т.е. през
цялото време е присъствало поне едно от поемните лица. Това означава, че
независимият граждански контрол върху действията на разследващите не е
прекъсвал. Същевременно св. М.Г. е категорична, че е била свидетел на
намирането на всяка една вещ, както и че намерените вещи били прибирани в
пликове, за които били направени описи, подписвани от поемните лица и
останалите участници, след което пликовете били запечатани.
Съгласно чл.
131 НПК протоколът за съответното действие може да е годно писмено
доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по
който са извършени, и за събраните доказателства само когато е съставен при
условията и по реда на НПК. В процесния
случай, след като са спазени всички изисквания за извършване на претърсването и
изземването, това несъмнено означава, че протоколът, в който са отразени
резултатите от процесуалните действия, е годно доказателствено средство.
Основната цел на правилата за събиране на веществени доказателства в НПК е да
се осигури истинността на тези предмети, т.е. безусловно да бъде установено и
закрепено положението, че това са вещи, открити на определено място, по
определено време, в точно определено състояние и вид. Предметите, приобщени
като веществени доказателства, могат да се ползват като фактически данни от
решаващия орган само когато тяхната истинност и запазеност в първононачалния им
вид не подлежат на никакво съмнение. В настоящия случай и протоколът за
претърсване, и допустимите свидетели осигуряват изискуемата сигурност.
На следващо
място иззетите с протокола за претърсване и изземване вещи са били обект на съдебна
компютърно-техническа експертиза, в чието заключение е посочено следното:
1. За обектите,
иззети и запечатани с картон серия А 0396095 и СП 308 НЕКД – СДВР:
– иззетото
електронно устройство, черно на цвят, с надпис „MSR905“, представлява четец и
записвач на магнитни ленти върху пластики и може да послужи за неправомерно
създаване на платежен картов инструмент (ПКИ);
– иззетите 2 броя пластики, синьо-бели на цвят,
със следните номера ******** и ******** MAVI, съдържат записи на магнитната
лента, идентични с щампованите;
– от иззетите 21 броя бели пластики, без
надписи, с магнитен четец, на една от тях е налице запис: :***********:
Кредитна карта „CHINA UNION PAY“ на банка „SHANHAI PUDONG DEVELOPMENT BANK“, Китай;
2. За обектите,
иззети и запечатани с картон серия А 0396092 и СП 308 НЕКД – СДВР:
– иззетият
лаптоп марка „Acer aspire one“, модел „ZGB”, № LUS13OBO4884917D812536, SNID: 84909766525, е с инсталирана
операционна система MS Windows XP. В дял „Д“ на хард диска, поставен в иззетия
лаптоп, е наличен софтуерен набор и техническа документация, с която може да се
извършва дейност за изтегляне, пренос и придобиване на информация за съдържание
на ПКИ.
3. За обектите,
иззети и запечатани с картон серия А 0396094 и СП 308 НЕКД – СДВР:
– на 1 брой червена пластика с чип
с № ******** и името В.К.223 Unicredit Bulbank Maestro има следния идентичен с
щампования запис на магнитната лента: %********^ В.К.^***********?;********=***********?;01********=1001000000007255003=120000010090===000000000000000000010012000000000000000000000000?;
– на 1
брой бяла пластика с чип без надписи и захваната за нея жълта бележка с кламер
с изписан следния номер 28192 има следния запис на магнитната лента: %ТЕСТ
ТЕСТ?;**********Дебитна карта „MAESTRO“ на банка „SIA-SSB SPA“, Италия;
4. За обектите,
иззети и запечатани с картон серия А 0396091 и СП 308 НЕКД – СДВР:
– 1 брой флаш памет „Smartphone – U disk“, черна с прозрачен капак,
вещото лице е установило, че е била поставена карта памет с капацитет на
паметта 2 GB, с партиден №
0844К44141Y, която
съдържа:
• софтуер за генериране на защитени
кодове на ПКИ, преодоляване на защита с ЧИП;
• софтуер за разчитане на
неправомерно придобити данни от скимиращи (сканиращи) устройства;
• подробна литература, методология
и техническа спецификация на технологията на картовото банкиране в световен
мащаб, в това число и сервизна литература на банкомат от вида „WN-C2560“;
• софтуер за управление на картови
четци и записвачи, с който може да бъде изготвен дубликат на ПКИ;
• текстов файл, находящ се в
директория „\work\za ch“ с име „“za ch.txt“ и в архив с име „za ch.rar“, съдържащ следните номера на
ПКИ (банкови карти), с които може да бъде изготвен дубликат на същите:*********=**********
/05262/: Дебитна карта „Maestro“ на банка „CARTASI S.P.A.“, Италия;
**********=********** /08476/: Дебитна карта „Maestro“ на банка
„CARTASI S.P.A.“, Италия;
*********/34785/:
Дебитна карта „Mastercard“ на банка „BANCO BPM SOCIETA PER AZIONI“, Италия;
*********/28192/:
Дебитна карта „Maestro“ на банка „SIA-SSB SPA“, Италия;
*********/*****/:
Дебитна карта „VISA CLASSIC“, Италия;
*********/*****/
Дебитна карта „VISA“ на банка „ING DIRECT, N.V.“, Италия;
•
пълен софтуерен набор и техническа документация, с която може да се извършва
дейност за изтегляне, пренос и придобиване на информация за съдържанието на
ПКИ;
– в 1 брой адаптер „SanDisk“ вещото лице е установило, че е
поставена памет карта микро SD, без марка, с капацитет на паметта 2 GB, която съдържа пълен софтуерен
набор от програми, с които може да се извършва дейност за изтегляне, пренос и
придобиване на информация за съдържанието на ПКИ;
– 1 брой памет
карта микро SD марка „Kingston”, с капацитет на паметта 16 GB, съдържа неправомерно заснето
видео чрез скимиращо (сканиращо) устройство – камера, заснемаща процеса на
въвеждане на ПИН кодове от ПКИ в АТМ (банкомат) с обща продължителност на
съхранения видео материал 20 часа, в директории с имена на файлове и дата и час
на записите, подробно описани в обвинителния акт;
– 1 брой памет карта micro SD марка „Samsung“,
с капацитет на паметта 16 GB, съдържа:
• пълен софтуерен набор от
програми, с които може да се извършва дейност по изтегляне, пренос и
придобиване на информация за съдържанието на ПКИ;
• неправомерно заснето видео чрез
скимиращо (сканиращо) устройство - камера, заснемаща процеса на въвеждане на
ПИН кодове от ПКИ в АТМ (банкомат), с имена на файлове и дата и час на
записите, подробно описани в обвинителния акт.
В заключението
е отразено, че в останалите иззети вещи не се съдържат данни или информация,
относими към предмета на делото.
В заключението
на допълнително назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебна
компютърно-техническа експертиза е отразено следното:
1. В
изследвания лаптоп „Асер“, запечатан с картон серия А 0396092, към момента на
изследването, както и след възстановяване на данните, не е констатиран
инсталиран и настроен за работа софтуер от вида мейл клиент, а в паметта на
обекта не е съхранена хронология на интернет активност към мейл сървъри.
Дял „D“ на хард диска, поставен в
лаптопа „Асер“, съдържа софтуерни програми, предназначени и служещи за
подправка на платежни инструменти от вида криптопрограми за фалшифициране и
анализ на данни при извършване на транзакции от ПКИ, защитени с „чип и пин“:
– EVM – ARQC, SDA/DDA, като:
EVM е абревиатура на картовите сметки
Europay, Mastercard и Visa, ARQC е криптопрограма на заявката за разрешение при
транзакция с ПКИ, за което са нужни следните данни: PAN, PAN sq no, ATC, терминални данни, данни за
картата, алгоритъм и ключов паритет, SDA е предварително подготвен подпис и DDA е чип, изчисляващ нов код за всяка транзакция при
зададен предварителен криптоалгоритъм;
– архив с име „EMV-Private-Bins-Currency-AIO-SDA+CARDPEAEK+PAWS“;
– програма за прочит на запис на
магнитна лента върху пластика (card reader/writer utility program).
2. В плика, запечатан
с картон серия А 0396094 и СП 308 НЕКД – СДВР, съдържащ 5 броя пластики, от
които:
– Бяла пластика със защипан чрез кламер лист и
цифри върху него 28192 със запис на магнитната лента: данните представляват
запис/номер на ПКИ: ;6744410001186214564=18042210686000000:.
Отразено е, че при проведена от вещото лице
справка на BIN (банков
идентификационен номер) е установено, че записаният номер на ПКИ върху
магнитната лента на пластиката отговоря на дебитна карта „MAESTRO“ на банка „SIA-SSB SPA”, Италия;
– пластиката (банкова карта) с надпис върху
нея: „Unicredit Group Bulbank“ с изтрит
номер не съдържа запис на магнитната лента: не съдържа записани данни от ПКИ;
– пластиката (банкова карта) с надпис върху
нея: „Unicredit Bulbank Maestro ********“ има
запис на магнитната лента: %********^ В.К.^***********?., който е идентичен с щампования
върху пластиката и представлява ПКИ на картодържател Б.К., издаден от Unicredit Bulbank;
– останалите
2 броя пластики не съдържат запис върху магнитната лента.
3. Във флаш
памет 2 GB, иззета с
картон серия А 0396091 и СП 308 НЕКД – СДВР, са установени:
– софтуер за фалшифициране и анализ на данни
при извършване на транзакции от ПКИ, защитени с „чип и пин“:
• EVM-ARQC,
SDA/DDA;
• BP – Tools –
Cryptographic Calculator 17.10;
• Card Peek;
• Card Edit
17.10;
– софтуер за запис/програмиране
на EMV чип на ПКИ: SDA EMV Chip Writer Bay Paws;
– подробна литература, методология и
техническа спецификация на технологията на картово банкиране в световен мащаб,
в това число и сервизна литература на банкомат от вида „WN-C2560“; софтуер за управление на
картови четци и записвач, с който може да бъде изготвен дубликат на ПКИ;
– видеофайлове от прикрепени неправомерно
микрокамери на АТМ устройства, заснемащи процеса на въвеждане на ПИН кодове на
ПКИ от предполагаемите им собственици при опериране с компрометираното банково
устройство;
– текстов файл, находящ се в директория „\work\za ch“ с име „“za ch.txt“ и в архив с име „za ch.rar“, съдържащ номера на ПКИ
(банкови карти), които могат да бъдат записани на пластика с магнитна лента
чрез програма Х2, която също присъства като запис на обекта.
Съгласно
заключението горните програми и данни от ПКИ е възможно да послужат за
изготвяне на дубликати на ПКИ / подправка на ПКИ.
В устните си уточнения вещото лице изяснява,
че при техническото си изследване е използвал публични регистри, които са
общественодостъпни в интернет – BIN Checker, в които се прави проверка на първите шест цифри и
се установява от записания номер на ПКИ към коя банка се отнасят и какъв вид
платежен инструмент представляват. Изяснява, че последващите цифри са тези,
които съдържат информация относно картодържателя, времето на валидност на
картата и друга информация за титуляря на картата, но експертизата не би могла
да изясни дали платежните инструменти са действителни, тъй като достъп до подобна
информация има само банката – издател на съответната карта. Разяснява, че чрез
пластиките технологично може да се достигне до АТМ с цел неправомерен достъп, но не може да се направи
транзакция без да се въведе ПИН код.
На тази фактологична основа вещото лице
заявява, че събрана информация е достатъчна, за да бъде формирано заключение,
че от записите на магнитните ленти на изследваните пластики от първите шест
цифри може да се установи единствено видът на платежния инструмент и към коя
банка се отнася, но не и дали платежният инструмент е валиден, включително не
може да се изключи възможността всички цифри след първите шест да са свободно
генерирани и да не представляват валиден платежен инструмент. В устните си
уточнения (л. 126, гърба, л. 127, лице и гръб) вещото лице посочва, че по
експертен път не може да бъде доказано категорично, че иззетите предмети и
програми, които са с възможно двойно приложение (например – за създаване на
друг вид сигурност – за изписване на секюрити чип, за карти за достъп до офис
приложения, за достъп до лаптопите на персонала на дадена фирма и т.н.), са
били предназначени или използвани за банкови операции. На следващо място вещото
лице изяснява и това, че всички изследвани инструменти, разгледани в
съвкупност, не представляват достатъчен набор от елементи на една верига, която
да позволи извършване на банкови операции. Пояснява, че са установени карти с
цифрова информация със записи на ПКИ, но без ПИН кодове.
За да бъде проверена възможността да бъде
изяснен същественият въпрос за това дали пластиките кореспондират на валидни платежни
инструменти, в хода на съдебното следствие съдът изиска информация от
регионалния мениджър за България на VISA относно възможността по символите след знака за равенство във всеки един от
изписаните платежни инструменти да се даде отговор съответстват ли на валиден
платежен инструмент, издаден от банкова институция в съответната държава, за
неговия титуляр и за друга индивидуализираща държателя на платежния инструмент
информация:
*********/*****/:
Дебитна карта „VISA CLASSIC“, Италия;
*********/*****/
Дебитна карта „VISA“ на банка „ING DIRECT, N.V.“, Италия;
***********:
Кредитна карта „CHINA UNION PAY“ на банка „SHANHAI PUDONG DEVELOPMENT
BANK“, Китай.
По делото е
постъпил отговор от мениджъра на VISA за България от 11.12.2020 г. (л. 261),
приет като писмено доказателство, съгласно който VISA не може да потвърди или да отрече
дали посочената цифрова информация съответства на валидни платежни инструменти.
Единственото, което специализираните екипи са могли да проверят по данните,
посочени от съда, е относно това, че едната карта е издадена от Nexi Payments
SpA, другата от ING Bank Amsterdam, а за третата карта не може да бъде открита
изобщо информация.
Съдът е
направил запитване и до мениджъра за България и Македония на Mastercard по отношение на следните
платежни инструменти:*********=********** /05262/: Дебитна карта „Maestro“ на
банка „CARTASI S.P.A.“, Италия;
**********=********** /08476/: Дебитна карта „Maestro“ на банка
„CARTASI S.P.A.“, Италия;
*********/34785/:
Дебитна карта „Mastercard“ на банка „BANCO BPM SOCIETA PER AZIONI“, Италия;
*********/28192/:
Дебитна карта „Maestro“ на банка „SIA-SSB SPA“, Италия;
***********:
Кредитна карта „CHINA UNION PAY“ на банка „SHANHAI PUDONG DEVELOPMENT
BANK“, Китай.
По делото е
постъпил отговор от търговско представителство Мастеркард Юръп С.А. от
8.09.2020 г. (л. 246), приет като писмено доказателство по реда на чл. 283 НПК,
съгласно който:
карти
№ №********* и ********** съдържат следния BIN (банков идентификационен номер):
******, който се отнася до Бибанк С.п.А. (Bibanca S.p.A.);
карта
№ *********** съдържа следния BIN: ******който се отнася до Бианко БПМ Сосиета
Пер Ациони (Banco BPM Societa per Azioni);
карта № ******съдържа
следния BIN: 674441, който се отнася до Банка Монте дей Паски ди Сиена (Banca
Monte dei Paschi di Siena);
карта №
6225181608179010 съдържа следния BIN: 622518, като няма информация относно издател
на карти с такъв BIN.
Информация за
всички посочени платежни инструменти е изискана и от Отдел „Киберсигурност“ към
Интерпол чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, като
по делото е постъпил отговор с рег. № А-22163/18.08.2021 г. (л. 303), приет
като писмено доказателство по реда на чл. 283 НПК, съгласно който титулярят на
кредитна карта № *********** е оспорил две тегления в брой, които са
извършени на 19.11.2018 г. в 18:26 часа (75,32 евро) и на 19.11.2018 г. в 18:31
часа (150,65 евро) в Surabaya, Индонезия, т.е.
след инкриминираните деяния и изземването на веществените доказателства, като двете
тегления са били възстановени на 7.12.2018 г., а карта № ******е с изтекъл срок
и е била блокирана за загуба / кражба. В писмото е посочено, че от Интерпол Рим
не разполагат с друга налична информация по случая и ако инструменти с тези
номера съществуват или са съществували, търсената информация може да бъде
получена от издателя на съответната карта, тъй като само той разполага с пълна
информация и документация.
На следващо
място съдът намери, че защитата напълно обосновано е оспорила годността като
веществено доказателство на инкриминираната флаш памет карта с капацитет на 2
GB и партиден № 0844K44141Y, тъй като тя не е била приобщена по делото
законосъобразно. В изготвената на досъдебното производство съдебна
компютърно-техническа експертиза е посочено, че в плик, запечатан с картон
серия А 0396091 и СП 308 НЕКД – СДВР, е открита един брой флашпамет и картов
четец/записвач (за карти microSD), без марка, с надпис „Smartphone U-disk“ с
капацитет на паметта 4 GB и поставена карта памет с капацитет на паметта 2 GB и
с партиден № 0844K44141Y, като вещото лице е приело, че последната съдържа
относими към предмета на наказателното производство данни. В протокола за
претърсване и изземване на обитаваното от подсъдимия жилище е отразено, че е
намерена и иззета един брой флашпамет „Smartphone – U disk“, черна с прозрачен
капак, но никъде не е споменато, че вътре е била поставена посочената от вещото
лице карта памет с капацитет на паметта 2 GB и с партиден № 0844K44141Y. Съгласно
чл. 13, ал. 2 НПК основен принцип на наказателният процес е разкриването на обективната истина, което е
допустимо да бъде осъществено само
по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Същевременно съдът е обвързан и от процесуалните норми, създаващи
рамката на аналитичната дейност по оценка на доказателствата и
доказателствените средства. Ето защо, след като изясни, че по делото не се
установява инкриминираната флашпамет да е била иззета по реда и със средствата
на процесуалния закон, така че безусловно да може да бъде проследен пътят й от
нейното намиране до прилагането й по делото, съдът прие, че тя е недопустимо
веществено доказателство, от което следва, че програмите и информациите,
съдържащи се в нея, не могат да бъдат и несъмнено установен годен предмет на
престъпленията по чл. 246, ал. 3, пр. 4 от НК и по чл. 249, ал. 4,
пр.1, вр. ал. 3 от НК.
По отношение на инкриминираната бяла пластика със
защипан чрез кламер лист и цифри върху него 28192, запис на магнитната лента:
запис/номер на платежен картов инструмент: **********отговарящ на номер:
дебитна карта „MAESTRO“ на банка „SIA-SSB SPA“, Италия, вещото лице, изготвило съдебната
компютърно-техническа експертиза, в устните си уточнения пред съда разяснява, че
цифрите след първите шест, които са записани на магнитната лента, могат да
бъдат свободно генерирани, както и че технологично пластиката може да бъде
използвана за неправомерен достъп до банкомат, но е невъзможно да бъде
осъществена картова операция без наличието на ПИН код за нея. Вещото лице отбелязва,
че обикновено съдържанието на магнитния запис на нормална карта – ПКИ, съдържа
запис и на други кодове относно вида на картата, картодържателя, валидността,
имената и други, а на процесната бяла пластика има само код, който сочи
банката. Също така от наличието на думите „ТЕСТ ТЕСТ“ в първия ред на записа
може да се направи извод, че не става въпрос за действителен платежен
инструмент. Основните характеристики на платежните карти като вид платежен
инструмент, се отнасят до: 1) техния издател (доставчик на платежни услуги); 2)
главното им предназначение като средство за извършване на платежни операции и
3) обективното наличие на елементи за защита срещу имитация или подправяне (в този
смисъл е и решение № 221 от 17.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 940/2019 г., I н.
о., НК). Посоченият в обвинителен акт издател банка „SIA-SSB SPA“, Италия, не
отговаря на информацията в приобщения като писмено доказателство отговор от
търговско представителство Мастеркад Юръп С.А. от 8.09.2020 г., в който
посочената карта съдържа ******, кореспондиращ на Банка Монте дей Паски ди
Сиена (Banca Monte dei Paschi di Siena). По делото по компютърно-технически път
се установява също и това, че липсва възможност да бъдат извършвани платежни
операции само с посочената информация от пластиката без наличието на друга
информация като ПИН код или CCV код, като не може да бъде изяснено и дали са налични елементи за защита
срещу имитация или подправяне. От изложеното следва, че обективно не е възможно
да се достигне до категоричен извод, че инкриминираната пластика е действителен
платежен инструмент или копие на такъв, с оглед на което не може и несъмнено да
бъде установено, че тя представлява годен предмет на престъплението по чл. 246,
ал. 3, пр. 4 от НК.
Относно инкриминираните софтуерни програми, намиращи
се в дял „D“ на лаптопа марка „Acer Aspire one“, модел ZG 5, с номер
LUS130B048849170812536, в устните си уточнения вещото лице изтъква, че е
възможно с тях да се подправят платежни инструменти, но, както беше посочено,
дори в своята съвкупност инкриминираните предмети, включително и обсъжданите
компютърни програми, не могат самостоятелно или във връзка с друго средство да
постигнат прехвърляне на парични суми. Същевременно не може да бъде установено
по експертен път и дали действително са били използвани в опит да се постигне
такава цел. Вещото лице изяснява,
че тези софтуери представляват програми, които създават чип, който генерира
кодове за транзакция с ПКИ, но генерирането на тези кодове не е достатъчно, за
да бъде осъществена транзакция. Посочва също, че АТМ устройство не може да
разчете чрез създадения чип информация за съдържанието на платежен инструмент,
като чипът служи само за защита и участва в самата транзакция, след като
банката върне отговор коя е картата, т.е. той взаимодейства със съответния
софтуер или хардуер на банката с цел оторизация на самото плащане. Оттук следва, че по делото не се установява по несъмнен начин и това, че
подсъдимият е пазил или съхранявал инкриминираните програми в качеството им на предпоставка
за извършване на престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК. В подкрепа на този
извод е потвърждението на вещото лице, че е технологично възможно намерените
предмети и програми да се използват и за други правомерни действия, например за генериране на код за
карта за достъп за офис приложения, за достъп на лаптоп на персонала на дадена
фирма и т.н. Твърдението, че предназначението на програмите
е за подправка на ПКИ се явява само едно предположение, което не може да бъде
прието за несъмнена фактология, установена категорично от събрания по делото
доказателствен материал.
На следващо
място, по делото не се изяснява безусловно компютърните данни, записани на
картите micro SD марка „Kingston“ и марка „Samsung”, също да са предназначени или
да са послужили за подправка на платежни инструменти. Съдържанието на
инкриминираните видеозаписи не представлява информация за съдържанието на
платежни инструменти, а запис на лица, извършващи транзакции на АТМ устройство.
От разясненията, дадени в хода на съдебното следствие от вещото лице, изготвило
съдебната основна и допълнителна компютърно-техническата експертиза, се извежда,
че само с информацията от тези файлове, която представлява запис на лица,
въвеждащи ПИН кода си при извършване на транзакции на банкомат, категорично не
може да се бъде осъществена картова операция. От видеозаписите биха могли да
бъдат свалени данни за ПИН-кодове, използвани при извършване на операциите на
банкомата, но по делото не се установява това да е сторено и такава информация
не е намерена, а дори и да би била налична, без данни за банката, кода й и
номера на сметката на титуляря на картата, тази информация е неизползваема (в
този смисъл е и решение № 47 от 3.04.2017 г. по к.д. 90/2017 г. на ВКС, I-во НО).
По-нататък защитата резонно изтъква, че по делото не
се установява несъмнено, че всички иззети от дома на подсъдимия вещи са били
негово притежание. Това е така, тъй като с оглед професионалната заетост на
подсъдимия – IT администратор и компютърен специалист, която се установява от неговите
обяснения, не може да бъде изключена категорично възможността, обосновано
обвързана с неговото занятие, вещите да са инструменти за фирмено обслужване,
включително част от тях да са собственост на клиентите му. Съдът отчете
двойствената процесуална природа на обясненията на подсъдимия като важно
доказателствено средство, но и като средство за защита, необвързано със
задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 от НПК, съдът провери
доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия, като ги сравни с
останалите доказателствени източници и на тази основа намира, че, след като не
се опровергават от несъмнено установени доказателства и не се дискредитират на
собствено основание поради неясноти, необясними празноти или защото съдържат
обективно невъзможна версия, следва да бъдат кредитирани. За да даде вяра на
обясненията на подсъдимия, съдът отчете и обстоятелството, че в жилището, от
което са иззети процесните вещи, подсъдимият е живеел на семейни начала с Б.К.,
която е отказала да даде свидетелски показания по делото на това основание,
т.е. и друго лице е притежавало вещи в същите помещения. Съдът взе предвид и
заявеното от вещото лице, изготвило съдебната компютърно-техническа експертиза,
че не може да установи дали процесният лаптоп е ползван от подсъдимия. Без
правно значение е обстоятелството, че подсъдимият няма изчерпателен спомен и не
е в състояние несъмнено да докаже, че всяка от вещите чие притежание е била. В
тази насока се налага да бъде направено още едно уточнение за отликата на
тежестта на доказване в наказателния и гражданския процес, защото тя
допълнително изяснява защо така построено обвинението, при липса на служебна
активност навреме да се изясни обхватът на професионалната дейност на
подсъдимия, в доказателствен план не може да разчита на успех. Общото между
прилагането на института на доказателствената тежест в наказателния процес и
останалите процеси (административен, граждански) е, че неговата функция е да
осигури решаване на правния спор, респективно на доказаността на обвинението,
при хипотеза на недоказване на определени факти. По този начин се осигурява
възможността съдът да изпълни задължението си да се произнесе по предмета на
делото независимо от процесуалното поведение на страните. Съдът не може да
откаже да правораздава заради бездействието на страните и затова недоказаният
факт се счита ненастъпил. Оттук нататък следват различията. В останалите
процеси всеки доказва фактите, от които извлича благоприятните за себе си
правни последици, но в наказателния процес, който е конструиран по коренно
различен начин заради преследвания резултат – ангажиране на най-тежката
санкционна отговорност, тежестта да докаже фактите, обосноваващи обвинението,
се понася от този, който го е повдигнал и който го поддържа. Това основно
положение се извлича от процесуалната гаранция, осигуряваща на обвиняемия
ефективно упражняване на правото му на защита, а именно – презумпцията за
невиновност, която е и конвенционално гарантирана (чл. 6, пар. 2 ЕКПЧ). Поради
това и НПК изрично закрепва положението, че не могат да се правят изводи във
вреда на обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си (В
този смисъл решенията по делата на ЕСПЧ –
Barberà, Messegué and Jabardo v. Spain, 6 December 1988,
§§ 76-77, Series A no. 146, and Melich and Beck v. the Czech Republic, no.
35450/04, § 49, 24 July 2008). Съгласно чл. 103 НПК подсъдимият в наказателния
процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред
може тя да се прехвърли върху него. Това означава, че не подсъдимият трябва да
доказва, че веществените доказателства не са били негови и той не ги е пазил,
за да ги използва с престъпните цели по чл. 246, ал. 3 НК, в частност – не е
знаел компютърните данни да са били предназначени или да са послужили за
подправка на платежни инструменти, а институцията на обвинението следва да докаже
противното.
В заключение на тази част от
доказателствения анализ, като обсъди внимателно съдържанието на заключенията на
двете експертизи и устните уточнения при разпита на вещото лице в контекста на
изтъкнатите по-горе специфични обстоятелства, съдът намира, че липсват основания
за дискредитиране на компетентността и обективността на заключенията. От тях
обаче не се установява обвинителната теза като единствено възможната поради
факта, че съдържанието и естеството на изследваните веществени доказателства не
са достатъчни, за да установят, че цифровата информация и софтуерните продукти
са били държани, пазени или съхранявани от подсъдимия, за да бъдат
осъществявани каквито и да било банкови операции или за подправки на платежни
инструменти.
На
основата на всички изложени съображения по доказателствата и проверката на
тяхната достоверност и значение в обобщение съдът намира следното:
– по делото
не се установява подс. К.М. на 16.01.2018 г. да е извършвал неправомерна
интервенция на банкомата на „С.Ж.Е.“ АД, находящ се на бул. „******** *********,
което е изтъквано като причина за задържането му и последващите
процесуалноследствени действия по разследването, както и за изясняване на
предназначението на намерените в обитаваното от подсъдимия жилище вещи,
включително компютърни данни;
– липсват
категорични доказателства иззетите компютърни данни и компютърни програми да са
предназначени или да са послужили за подправка на платежни инструменти;
– не се
установява чия собственост са иззетите от жилището, обитавано от подсъдимия,
веществени доказателства, нито се установява несъмнено подсъдимият да е знаел
какво е било възможното им неправомерно предназначение наред с
правнодопустимото;
– инкриминираната
в обвинителния акт флаш памет карта, с капацитет на паметта 2 GB и партиден №
0844K44141Y, е недопустимо веществено
доказателство, което не е приобщено законосъобразно по реда и при условията на НПК.
При
така установените факти от правна страна се налага единственият възможен извод,
че не се доказва по несъмнен начин подс. К.М. да е осъществил престъпните
деяния, за които му е повдигнато обвинение. Събраният по делото
доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно фактите, включени в
престъпните състави по чл. 246, ал. 3, пр. 4 от НК и по чл. 249, ал. 4, пр. 1
вр. ал. 3 от НК както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно
чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Обвинението не успя да докаже
категорично, че е налице годен предмет на инкриминираните престъпления, тъй
като не се доказа процесните предмети, компютърни данни и компютърни програми
да са предназначени или да са послужили за подправка на платежни инструменти, а
инкриминираната флаш памет с партиден № 0844K44141Y съдът установи,
че е недопустимо доказателство по изложените в доказателствения анализ
съображения. С оглед на изложеното съдът прие, че не са събрани такива
доказателства, които категорично да установяват наличие на предмет на
посочените престъпления и на обективна връзка на подсъдимия с тях.
Съдът приеме за недоказано твърдението на прокурора,
че подсъдимият е знаел за какво биха могли да служат инкриминираните предмети,
компютърни програми и компютърни данни. По делото липсват доказателства,
установяващи наличието на подобно знание у него. Знанието, както вече беше
изяснено при поясненията във връзка с разпределяне на доказателствената тежест
в наказателния процес, не може да се презумира,
а следва да се разкрие категорично. От факта, че иззетите вещи са били в
обитавано от подсъдимия жилище, предвид тяхната специфика и повече от една
възможни употреби, не произтича несъмненият извод, че подсъдимият е бил наясно
с инкриминираното им предназначение. Подсъдимият не е длъжен да доказва
отсъствието на знание, а обвинението следва да докаже, че той е притежавал
такова. В този смисъл дори версията на подсъдимия да бе определена като изцяло
недостоверна, какъвто не е процесният случай, това не би допринесло за
доказаността на тезата на обвинението. Така е, защото няма доказателства, от
чийто вид и обем да е изводимо без всякакво съмнение субективното осъзнаване и
разбиране на инкриминираната употреба от подсъдимия. Отделно – обясненията на
подсъдимия, че част от иззетите вещи не са негови лични, а на негови клиенти,
не се опровергава от никакви доказателства, напротив – кореспондира на законния
му източник на доход. При изясняване на доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимия вече беше посочено, че доколкото не може да се
определи на самостоятелно основание, че в тази част обясненията съдържат
обективно невъзможна версия или се опровергават категорично, не е допустимо съдът
да ги игнорира. Същевременно е видно, че позицията на подсъдимия е била
последователна, защото същото твърдение е изтъкнал и в протокола за претърсване
и изземване.
Поради
всички изложени съображения, с оглед недоказаността както на обективната, така
и на субективната страна на инкриминираните три
престъпления, съдът на основание чл. 304 НПК призна подс. К.М. за невиновен
и го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: