РЕШЕНИЕ №

гр. Никопол, 11.01.2011 г.

 

НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито заседание, на дванадесети ноември две хиляди и десета година,  в състав :

 

                                                                         Районен съдия: Биляна Кисева

 

при секретаря Т. М. като разгледа докладваното гр.дело № 361 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 108 от ЗС.

В Никополския районен съд е постъпила ИМ от Й.Д.Г. *** против, в С.Т. ***, в която като правни основания се посочват чл.108 и чл.109 от ЗС, след което с допълнителна ИМ е уточнил, че иска е предявен срещу в С.Т. и Ю.С.Т., като в петитума се отбелязано, че иска ответниците да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността на ½ ид.ч. от описаните подробно в исковата молба имоти и да предадат владението им.Освен това се иска прогласяване на нищожност на нот.актN 149, том I, рег.N 549, дело N 151/2005г.и нот.акт N 150, том I, рег.N 550, дело N 152/2005г.Като посочва, че обстоятелствата на които се основава претенцията му са, че той като наследник по завещание е единствен собственик на имотите притежавани от С.Т.Т., на която съда с решение N 171/04.01.1999г.по гр.д.N 82/1999г.е признал по отношение на двамата ответници по настоящото дело е собственик на ½ ид.ч.от описаните в исковата молба имоти.Предвид така изложеното съдът счита, че е сезиран с два кумулативно съединени иска по чл.108 от ЗС – да се признае правото на собственост на ищеца върху недвижимите имоти-земеделски земи подробно описани в ИМ и да се предаде владението върху описаните имоти.И иска с правно основание чл.26 от ЗЗД – нищожност на нот.актN 149, том I, рег.N 549, дело N 151/2005г.и нот.акт N 150, том I, рег.N 550, дело N 152/2005г.

По делото е представен отговор от ответника съгласно чл.131 ал.2 от ГПК, според който счита иска е недопустим и неоснователен по подробно описани мотиви в представения отговор.Представя и писмени доказателства.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото решение N 171/04.01.1999г.по гр.д.N 82/1999г на НРС, е признато за установено по отношение на ответниците Пенка М. Тарлева, в С.Т. и Ю.С.Т. право на собственост на С.Т.Т., в качеството й на наследник по закон и завещание на съпруга си А С.Т. върху ½ ид.ч. от описаните в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на с.Асеново.

С решение N 83/15.05.2008г.по гр.д.N 11/2006г.НРС е признал за установено на осн.чл.97 от ГПК/отм./ по отношение на в С.Т. и Ю.С.Т. право на собственост на Й.Д.Г., в качеството му на наследник по завещание на С.Т.Т., върху ½ ид.ч.от земеделските земи подробно описани в ИМ по настоящото дело, което решение с решение N 441/09.07.2009г.по в.гр.д.N 588/2008г. по описа на ПлОС е обезсилено на осн.чл.209 ал.1, изр.1 от ГПК/отм./, като недопустимо.

От приложените по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗАПЗЗ N 149, т.I, рег.N 549, н.д.N 151/2005г. и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗАПЗЗ N 150, т.I, рег.N 550, н.д.N 152/2005г е видно, че ответниците са признати за собственици на земеделски земи находящи се в землището на с.Асеново, подробно описани в исковата молба.

Видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт С.Т.Т. е починала на 02.04.2003г.

От приложено саморъчно завещание от 04.09.2002г.е видно, че С.Т.Т. приживе е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ищеца Й.Г..

Видно от Решение N 58/29.04.2005г.по гр.д.N 78/2003 п описа на НРС, е бил отхвърлен иска на наследниците на С.Т.Т. за обявяване на недействителност на гореописаното саморъчно завещание.ПлОС с решение N 322/07.06.2006г.по вгд.д.N 490/2005г.отменя решението на НРС и обявява унищожаемостта на завещанието.В последствие ВКС с решение N 193/23.04.2007г.по гр.д.N 864/2006г.е отменил решението на ПлОС и е отхвърлил иска наследниците на С.Т.Т. за обявяване на недействителност на гореописаното саморъчно завещание.

По делото е представено от ответниците и второ саморъчно завещание, от което е видно, че С.Т.Т. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на племенницата си Н.Т.Л..Като това завещание е било датирано с дата 01.08.1987г. и след това е подписано, а в последствие е задраскана датата и от долу е записана дата 16.02.2003г. и отново след новата дата е подписано.

От извършената и приета по делото графическа експертиза не оспорена от страните става ясно, че ръкописния текст в саморъчното завещание е изписан от С.Т.Т. и подписите преди и след датата 16.02.2003г. са положени от С.Т.Т..

Всички разпитани по делото свидетели става ясно, че С.Т.Т. през 2003г.е преподписала завещанието, с което дарява на цялото си движимо и недвижимо имущество на племенницата си Н.Т.Л..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е ревандикационен иска - Иск на ищеца за осъждане на ответниците да предадат собствеността и владението на описаните в исковата молба недвижими имот, представляващ земеделски земи.

Всеки собственик има право съгласно чл. 108 ЗС да иска връщането на своята вещ (имот) от всяко лице, което я владее или държи без основание.За уважаването на иска по чл. 108 ЗС е достатъчно да се установи, че ищецът е собственик на вещта и още, че ответникът я държи или владее, без да има основание за това.От събраните по делото доказателства става ясно, че С.Т.Т. е написала саморъчно две завещания едното в полза на ищеца Й.Д.Г. с дата 04.09.2002г. и второто в полза на племенницата си Н.Т.Л. с дата 16.02.2003г.И двете завещания отговарят на изискванията на чл.25 от ЗН.Изцяло са изписани от завещателя, съдържат означение на датата на съставяне и са подписани от него.Подписът е положен след завещателните разпореждания.Но завещанието направено в полза на Н.Т.Л. е с по-късна дата от това направено в полза на ищеца Й.Г..Предвид на това съдът счита, че завещанието направено в полза на ищеца Й.Г. се отменя от направеното следващо по-време универсално завещание в полза на Н.Л..Съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗН, последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.Но тъй като и двете завещания са универсални и предмета на завещателните разпореждания е един и същ, е налице несъвместимостта, която се има предвид в разпоредбата на чл.39 от ЗН.

Предвид изложеното съдът счита, че по делото по категоричен начин се доказа, че ½ ид.ч.от о;писаните в исковата молба земеделски земи са били собственост на С.Т.Т., което е видно от представеното по делото N 171/04.01.1999г.по гр.д.N 82/1999г на НРС.Наследник на С.Т.Т. по завещание е Н.Л., а не Й.Г. и собственик на претендираните недвижими имоти не е ищеца Й.Г., поради което съдът счита, че предявения иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и такъв следва да бъде отхвърлен.

Иска  по чл.26 от ЗЗД.

Предявеният иск е установителен такъв, за прогласяване на абсолютната недействителност на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗАПЗЗ N 149, т.I, рег.N 549, н.д.N 151/2005г. и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗАПЗЗ N 150, т.I, рег.N 550, н.д.N 152/2005г е видно, че ответниците са признати за собственици на земеделски земи находящи се в землището на с.Асеново, подробно описани в исковата молба.Активно процесуално-правно легитимирана страна по иска е всеки, който има интерес от установяването на действителното правно положение. Особеното при правото на установителен иск е това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, без да имат при това качеството на процесуални субституенти. Установителният иск се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни.  Няма пречка и трето лице, неучастващо в отричаното правоотношение, да предяви иск за установяване на неговата недействителност. Поначало, нищожността е абсолютна, настъпва по право и може да се предяви от всеки правен субект, стига да е налице правен интерес.

Разглежданата претенция е предявена от Й.Г., в качеството му на собственик на претендираните недвижими имоти.По делото се доказа, че ищеца не е собственик на описаните недвижими имоти и сдобиването на ответниците с горе цитираните нотариални актове не рефлектира в неговия патримониум.

Водим от горното, съдът намира, че предявеният от Й.Д.Г. иск е недопустим, поради липса на установен в производството правен интерес – пряк или косвен

Воден от горното, Съдът

 

р е ш и :

 

отхвърля като неоснователен и недоказан предявените от от Й.Д.Г. *** иск на основание чл. 108 от ЗС срещу в С.Т. ***  и Ю.С.Т. *** за осъждане на ответниците да предадата собствеността и владението на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти – земеделски земи находящи се в землището на с.Асеново:

1. НИВА с площ от 18.700 дка., м. «КОТИНА», имот N 001006.

2. НИВА с площ от 9.600 дка., м. «ШУМАТА», имот N 111003.

3. НИВА с площ от 19.300 дка., м. «ШУМАТА», имот N 122030.

4. НИВА с площ от 9.000 дка., м. «КОТИНА», имот N 001033.

5. НИВА с площ от 3.000 дка., м. «КАРАМЕТАЛИ ЗАПАД», имот N 030037.

6. НИВА с площ от 19.100 дка., м. «ШУМАТА», имот N 122003

ПРЕКРАТЯВА производството субективно съединения иск по чл.26 от ЗЗД, поради недопустимост.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВОТО ИМА ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПОД;ЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ В 7-ДНЕВЕСН СРОК съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :