РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502807 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. АНГ. Н. против Решение №
261927/12.07.2021г., пост. по гр.д.№ 6537/2019, ПРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против “Иса 2000” ЕООД обективно съединени искове
с правно основание чл.200 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от претърпяна на 19.07.2018 г. трудова злополука,
както и сумата 5 496, 60 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от трудовата злополука на 19.07.2018 г., изразяващи се в разходите
му за прегледи, консултации, заплатени консумативи, престой в лечебни заведения,
закупени лекарства, пътни разходи за транспорт до лечебните заведения, където се е
лекувал и заплатен наем за квартира в гр. Пловдив, където се е лекувал ищецът след
трудовата злополука през периода месец август 2018 г. – месец януари 2019 г., заедно
със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането, както и
направените разноски за производството по дело и адвокатско възнаграждение за
пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв., като неоснователни и
недоказани.
Жалбоподателят В.Н. поддържа, че решението е неправилно и
1
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
необосновано, постановено в противоречие с доказателствения материал по делото.
Развива съображение за липса на съпричиняване към вредоносния резултат от страна
на работника, както и че дори и съда да установи подобно отношение работодателят не
може да се освободи изцяло от отговорност, т.к. той носи риска от травматични
увреждания на работниците си. Поддържа, че при липса на осигурени здравословни и
безопасни условия на труд, то не може да се установява проявена груба небрежност от
страна на работника. Развива и доводи относно това, че поведението на работника не
може да се квалифицира като груба небрежност. Счита и че неправилно съдът не е взел
предвид всички увреждания на здравето, получени при настъпване на трудовата
злополука и необосновано е акцентирал единствено върху факта, че пострадалият е
отстранил самоволно *****а при болничното си лечение, с което да е допринесъл за
увреждането на уретера. Излага и съображения за това, че съдът е обвързан с
констатациите на ТП на НОИ относно трудовия характер на злополуката. Счита, че по
делото се доказват всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.200 от КТ.
Обсъжда доказателствата, свързани с установяване размера на имуществените и
неимуществените вреди. Поддържа, че с оглед множеството увреждания, настъпилото
състояние временно опасно за живота му, претърпените пет операции, настъпилото
трайно влошаване на качеството му на живот, то с оглед принципа по чл.52 от ЗЗД
искът му следва да се уважи в пълен размер. Моли и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Иса 2000“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба и
поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива
съображения, че усложненията в здравето от *****ичен характер нямат връзка с
настъпилата трудова злополука , а са резултат от действията на самия пострадал.
Счита, че това увреждане не е настъпило от процесната злополука , а е причинено от
самия ищец. По отношение на уврежданията на здравето в резултат на настъпилата
трудова злополука , развива съображения, че ищецът самоволно и въпреки всички
инструкции по безопасност и без поставена такава задача е влязъл в изкопа, поради
което е действал при груба небрежност. В този случай , счита, е работодателят следва
да бъде освободен от отговорност. По отношение размера на претендираните
имуществени вреди сочи, че същите остават недоказани. Моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
2
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
ищецът В.Н. е работник при ответното дружество като е претърпял трудова злополука
на 19.07.2018г. Приел е настъпване на вреди на здравето, като част от тях – следствие
на трудовата злополука , а уврежданията от *****ичен характер – по вина на
пострадалия. Приел е че причина за настъпване на злополуката е проявена груба
небрежност от страна на работника, поради което е определил 100% съпричиняване от
негова страна на вредоносния резултат и е изключил отговорността на работодателя.
По тези съображения е отхвърлил исковете за имуществени и неимуществени вреди.
Обжалва се решение, с което разгледан и отхвърлен иск по чл.200 от КТ.
Съгл. чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова
злополука независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за
случилото се, т.е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя
за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно посочени
хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е длъжен да репарира
всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата
полза / ал.2 на чл.200 КТ/. Отговорността на работодателя може да се намали при т.нар.
причиняване на вредоносния резултат от страна на работника при проявена груба
небрежност / чл.201, ал.2 от КТ/ , а да се изключи – единствено при умишлено
увреждане от страна на работника /чл.201, ал.1 от КТ/.
По делото се установява безспорно от представеното копие на трудов договор и
преписка от НОИ за констатиране на трудова злополука, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, като на 17.07.2018г. е настъпила злополука на
обекта, на който е работил Н., изразяваща се в свличане на земна маса, при която той е
пострадал – бил е затрупан, при което е получил „множество счупвания на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Фраткура пелвис.“. От преписката
на НОИ се установява, че е проведено разследване на злополуката, като са изискани
обяснения от присъстващите работници, проверена е техническата документация и
документацията , свързана с безопасните условия на труд. В Протокола за резултатите
от извършеното разследване на злополуката №30/04.09.2018г., е установено, че
причините за настъпване на злополуката е допуснато полагане на земна маса при
изкопни работи на разстояние по-малко от 1,00м. от горния ръб на изкопа, което е
нарушение на задължението на работодателя за осигуряване на безопасни условия на
3
труд. От обясненията на работниците, присъствали при настъпване на инцидента, се
установява че единствено Б. К. е видял самият инцидент, а останалите са присъствали
на обекта. Този работник твърди, че Н. влязъл в изкопа, за да държи латата,
необходима за извършване на измерванията за полагане на следващата тръба.
Разследването на НОИ е установило, че са проведени както първоначални, така и
последващи инструктажи за безопасност на труда на работника, като в тази насока
работодателят не е допуснал никакви нарушения. Въз основа на проведеното
разследване е постановено Разпореждане №22420/21.09.2018г., с което злополуката е
призната за трудова.
Независимо от приложената документация за разследване на трудова злополука
от НОИ, по делото е допусната и приета основна и допълнителна СТЕ с в.л. В. К..
Експертизата заключава, че работникът Н. , въпреки проведения първоначален и
периодичен инструктаж, включително и в деня на злополуката, е влязъл в изкопа без да
ползва задължителната за тези случаи стълба, с което е нарушил както утвърдената от
дружеството работодател „Инструкция за безопасна работа при извършване на земни
работи“, така и КТ и ЗЗБУТ, според които всеки работник следва да се грижи за
здравето и безопасността си. Всъщност тази експертиза за първи път установява
нарушението – неползване на стълби при влизане в неукрепени изкопи. В
допълнителната СТЕ се установява, че при извършване на СМР – изкопни работи на
процесната дата са допуснати нарушения от работодателя на КТ и ЗЗБУТ, като е
допуснато разполагането на земна изкопна маса в зоната на естественото срутване на
откоса на изкопа на разстояние по-малко от 1,00м. от горния му ръб; - в деня на
злополуката не е осъществил ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин - допуснал е работник да работи в изкопа без да ползва
стълба за слизане и качване от изкопа.
Към отговора на исковата молба работодателят е представил множество
протоколи за инструктаж, които са взети предвид както в преписката на НОИ за
разследване на трудова злополука, така и от СТЕ.
При тези доказателства по делото, съдът намира, че се доказва категорично
настъпването на злополука с В. Н. по време на работа, която е призната от
компетентен орган за трудова така. Осъществен е фактическият състав на нормата на
чл.200 от КТ, при което следва да се ангажира отговорността на работодателя за
настъпилите вреди за работника. Законодателят е въвел т.нар. безвиновност за
работодателя, т.е. за ангажиране на тази отговорност е без правно значение дали
работодателят чрез свой орган или работник/служител носи вина на случилото се.
Степента на отговорността може да бъде намалена единствено поради поведението на
работника – при т.нар. съпричиняване /чл.201, ал.2 от КТ/ или в случаите на
умишлено причиняване на вредите /чл.201, ал.2 от КТ/. В отговора на исковата молба
4
ответникът „Иса 2000“ ЕООД е претендирал, че е налице съпричиняване от страна на
работника, т.е. че с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката при
проявена от негова страна груба небрежност, като претендира това съпричиняване да е
90%. Тук е мястото да се отбележи, че приетото от първоинстанционния съд
съпричиняване от 100% е правно недопустимо, защото практически е приравнено на
хипотезата по ал.1 от чл.201 от КТ - умишлено причиняване на увреждането. Подобни
твърдения нито са правени от страните, нито са доказани по делото. За да е налице
умишлено увреждане на здравето следва работникът да е действал съзнателно и цел за
се самоувреди. Както и ВКС посочва в свое Р№111/23.07.2020, гр.д.№2694/2019, 4г.о,
„умисъл у работника за причиняването на увреждането е налице, когато има
интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 от НК - увреденият е
съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал настъпването на тези
последици“. По настоящето дело нито се твърди, нито се установява от което и да е
доказателство наличието на подобен умисъл за увреждане от страна на пострадалия
работник. Още повече, че направеното възражение е за съпричиняване , при което не
може да се изключи напълно отговорността на работодателя.
По отношение на поведението на работника, съдът преценява както
представената преписка на НОИ по установяване на трудовата злополука, така и
приетите СТЕ. Намира, че не следва да обсъжда показанията на разпитания свидетел
по делото З. К., който е бил **** на обекта, най-вече поради обстоятелството, че той не
е присъствал в момента на събитието, а е отишъл след това, а на следващо място,
поради евентуалната му заинтересованост. От писмените доказателства посочени по-
горе се установява, че В. Н. е влязъл в изкопа след зариване на едната тръба, за да
държи латата , необходима за измерванията за полагане на последващата тръба.
Безспорно е установено както от преписката на НОИ, така и от представените към
отговора на исковата молба протоколи за инструктаж, че работникът е бил
инструктиран за условията за безопасност. Според протокола за разследване на
злополуката причина за настъпването й е неправилно полагане на земна маса при
изкопни работи на разстояние по-малко от 1,00м. от горния ръб на изкопа. Според СТЕ
конкретни причини за настъпване на това събитие е както неизпълнение от страна на
работника на задълженията му с оглед проведените инструктажи – да влиза в
необезопасени изкопи само чрез съответна стълба, така и неизпълнение на
работодателя за осигуряване на безопасни условия на труд - допуснато разполагането
на земна изкопна маса в зоната на естественото срутване на откоса на изкопа на
разстояние по-малко от 1,00м. от горния му ръб; - в деня на злополуката не е
осъществил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
безопасен начин - допуснал е работник да работи в изкопа без да ползва стълба за
слизане и качване от изкопа. Не може да се сподели становището на работодателя, че
този работник не е следвало да се намира в зоната на изкопните работи, т.к. от
5
преписката по разследване се установява категорично, че макар и в този момент да не е
изпълнявал същинските си трудови функции на *****, съгл. длъжностна
характеристика, той е участвал в работния процес, като е държал изправен геодезичния
инструмент, необходим за извършване на последващи замервания.
При така очертания спор за съпричиняване е необходимо да се изследва дали е
проявена „груба небрежност“ и ако да – какъв е нейният принос към настъпване на
събитието. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност”, а
доколкото този нормативен акт урежда правоотношения, свързани с полагането на
труд, не следва да се ползва легалното определение от наказателното право. В
гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило
обичайната, нормалната грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното
естество. Грубата небрежност е налице тогова, когато лицето не полага грижата, която
би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа. /Р №
1044/04.11.2008, гр.д.№ 938/2006, ІVг.о., ВКС, Р № 1176/14.11.2008г., гр.д.№
5228/2007, ІІг.о., ВКС, Р № 510/30.11.2011 г., гр.д. № 1923/2009 IVг.о., Р № 291/2012 г.,
гр. д. № 951/2011 г. IV г.о. и др../. За да има съпричиняване при настъпване на трудова
злополука работникът следва да е извършвал работата без елементарно старание,
внимание и при неспазване на основни правила за безопасност. Степента на
съпричиняване следва да се определи на база обективните данни за степенна на
значимост на непредпазливото поведение на работника за настъпване на злополуката.
В практиката на ВКС е категорично прието и безусловното значение, което има
инструктажа за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество. С оглед
на тези пояснения, съдът намира, че в случая е налице проявена груба небрежност от
страна на Н.. Същият е бил инструктиран за условията за безопасност и е знаел, че не
следва да влиза в необезопасен изкоп. С оглед длъжността, която е изпълнявал – *****,
е следвало много добре да познава условията на работа в подобни зони на повишен
риск. В същото време се установява, че инцидентът е станал и поради други
нарушения на безопасността – полагане на изкопна земна маса на по-малко отстояние
от ръба на изкопа от нормативно определеното. Ето защо не може да се приеме, че
единствено виновното неизпълнение на правилата за безопасност от пострадалия
работник е причина за настъпване на злополуката. Съдът намира, че процентът на това
влияние следва да се определи на 50%, доколкото и друго – не по-малко значимо
неспазване на правилата за безопасност е станало причина за настъпване на инцидента.
При това положение следва да се ангажира отговорността на работодателя, като се
отчете и установения процент съпричиняване от пострадалия работник на осн. чл.201,
ал.2 от КТ.
По делото са претендирани имуществени и неимуществени вреди, настъпили от
тази злополука.
6
По отношение на имуществените вреди ищецът е предявил няколко обективно
съединени иска – 100лв., за преглед и консумативи, заплатени на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
на 19.07.2018г.; - 1080лв., за консумативи и престой в болница, запратени на МБАЛ
„Централ Хоспитал“ на 20.11.2018г.; - 140лв., консумативи и престой в болница,
заплатени на МБАЛ „Централ Хоспитал“ на 05.12.2018г.; - 1040лв., консумативи и
престой, заплатени на МБАЛ „Централ Хоспитал“ на 17.01.2019г.; -956лв., стойност на
закупени лекарства по рецепти, изписани за лечението; - 800лв. за специализиран
автомобилен превоз до лечебното заведение и обратно; - 1380лв. наем за квартира в гр.
Пловдив за период от 6 месеца – по 230лв. месечно, ведно със законната лихва.
Ищецът е претендирал и заплащане на неимуществени вреди от злополуката в
размер на 90 000лв., за преживян страх физически и психически болки и страдания и
неудобства в следствие на настъпилата трудова злополука – получени множество
счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, фрактура пелвис,
увреждане на *****.
За уважаване на така предявените искове е необходимо на първо място да се
установят какви са уврежданията на здравето , настъпили в следствие на претърпения
инцидент, както и наличието на причинно-следствена връзка между увреждането на
здравето и инцидента.
По делото е изискана и представена болничната документация от всички
лечебни заведения, в които е лекуван В. Н., като същите съдържат както епикризите на
лицето относно проведеното лечение, така и отразяване на отделните медицински
манипулации и изследвания.
Приети са и две СМЕ – с в.л. д-р Б. и с д-р П.. СМЕ, изготвена от д-р Б. ,
установява че на В. Н. на 50г. му е причинено „закрито множествено счупване в
поясно-опашната област на гръбначния стълб, напълно запушване на *****,
постравматично стеснение на *****- дивайн -IV/“. Счупванията са довели до трайно
затрудняване на движенията на долните крайници. Запушването на ***** е довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота. Според в.л. Б. непосредствено
след инцидента пострадалият е изпитвал нетърпими по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното
им изчезване след неговото приключване. Оздравителния процес траел 6-7 месеца при
благоприятен ход и без усложнения, при липса на данни за такива. След приключване
на този процес не би следвало пострадалият да изпитва болки и страдания.
Втората СМЕ е изготвена от специалист-*****. Същата проследявайки
отразяванията в медицинската документация приема, че при приемането на В. Н. в
болнично заведение непосредствено след инцидента на 19.07.2018г. и при направените
медицински изследвания не е констатирано увреждане на ***** и *****. Поставен е
***** с оглед необходимостта от обездвижване на пациента. Проблем със задържане
7
на урина се появил внезапно на четвъртия ден от приема в УМБАЛ „Св. Г.“, видно от
медицинската документация, като според експерта този проблем е следствие на
изваден *****, като отново според него, това не е извършено от медицинско лице, т.к.
липсва отразяване в документацията. Друга съществена информация това заключение
не носи. Същото не е оспорено от страните, нито е искано събиране на допълнителна
информация.
Представената медицинска документация за последващо лечение в други
болнични заведения, касае единствено проблема с увреждането на *****.
По делото е разпитвана и съпругата на ищеца Е. Н.а, която твърди, че когато
била уведомена за инцидента спешно тръгнала от ***** за ****, като заварила съпруга
си все още в пясък и кръв. Имал отоци по тялото. Тя останала като придружител. До
първата операция на 25.07. съпругът й бил постоянно с болки. На 23- ти вечерта
съпругът й изпаднал в шок от болките и тогава *****ът бил изваден. В последствие
разбрала, че ***** била прекъсната. На 29-ти съпругът й бил преведен в „*****ия“,
където им казали че трябва да се изчака, за да се направи операция. Веселин бил
изписан и за 4 дни се прибрали в *****, като на 17.09. трябвало да бъде опериран в Св.
Г.. При прегледа лекарят установил инфекция, почистил раната и казал през ден да
ходят за наблюдение. По тази причина останали в П. на квартира. Към края на м.08
получил запушване и му поставили **** в ****. На 02.09. по спешност постъпили в
„Уромедикс“ заради запушване и там им казали, че цял живот ще остане с ****.
Съпругът й се лекувал 7 месеца и претърпял 5 операции. Останали в П. на квартира,
защото в ***** не можели да получат адекватна медицинска помощ и личният им
лекар им препоръчал този вариант. Към момента на разпита съпругът й вече бил на
крака, но все още не можел да работи, т.к. планката му пречела и предстояла операция
за премахването й. СвидетЕ.та накрая каква дословно „ *****ът бе изваден от съпруга
ми“.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че се доказва
единствено получаването на „закрито множествено счупване в поясно-опашната област
на гръбначния стълб“, неразместени счупвания на три ребра, в следствие на
настъпилата трудова злополука. Извършена е „стандартна реконструктивна плака
матери“. СМЕ, изготвена от в.л. д-р Б. е категорична, че тези наранявания са резултат
от трудовата злополука и са довели до трайно затрудняване на движенията на долните
крайници. По отношение на второто увреждане – „напълно запушване на *****“, тази
СМЕ не установява причината за настъпване на това увреждане. Втората СМЕ,
изготвена от в.л. ***** , приема, че това увреждане е настъпило вследствие на
премахване на *****, поставен във връзка с необходимото обездвижване. Според тази
експертиза, това премахване не е извършено от лекар, а самоволно – от пациента. За да
се приеме, според настоящата инстанция, че *****ичното увреждане е следствие на
8
трудовата злополука, то следва да бъде доказано по делото, че това е усложнение на
основното заболяване – получената травма на гръбначния стълб или усложнение от
необходимостта от обездвижване на пациента. В случая ищецът не доказва причините
за настъпилото увреждане на *****. От една страна специализираната СМЕ твърди, че
настъпването не е резултат от поставянето на ***** , а от самоволното му премахване.
От друга – показанията на съпругата Н.а са крайно неясни и неконкретни – в началото
твърди, че съпругът й изпаднал в шок и *****ът бил премахнат, но не казва от кого. В
края на разпита си използва двусмисленото изречение – „ бе премахнат от съпруга
ми“, което може да се тълкува както, че той лично го е премахнал, така и че е бил
изваден от тялото на съпруга й. Във всички случаи, обаче, не се доказва причинно-
следствената връзка между инцидента и *****ичното увреждане.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъдат репарирани единствено
вредите, настъпили от увреждането на гръбначния стълб и таза. По отношение на
търпените болки и страдания, кредитира заключението на д-р Б., което кореспондира и
с гласните доказателства – показанията на съпругата Н.а. Те установяват, че в първите
дни болките от травмата били нетърпими. Н.а твърди съпругът й да е изпаднал в шок
от болка. Постепенно, при проведеното лечение, болките намалявали, като напълно
изчезнали до края на оздравителния период – 6-7 месеца. Към момента пострадалият
Н. е възстановен до степен да си е стъпил на крака, но не можел да работи, поради
това, че имплантираната планка му пречела.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобрази принципът на справедливостта – чл.52 от ЗЗД. Както многократно
практиката, включително и тълкувателната такава / ППВС№4/68/ е разяснявала, това
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които
следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. При определяне на
обезщетение за неимуществени вреди при телесно увреждане, това са възрастта на
пострадалия, интензитета на търпените болки и страдания, продължителностат на
оздравителния процес, степента на възстановяване, възможностите му за социална и
трудова адаптация. За правилното прилагане на принципа на справедливостта е
необходимо да се цели най-пълно обезщетяване на търпените страдания, които са
следствие на травмите от трудова злополука.
При съобразяване на посочените критерии, съдът намира, че справедливото
обезщетение на търпените от ищеца Н. неимуществени вреди следва да се определи на
50 000лв. Същият е преживял шок от настъпване на злополуката – затрупване със
земна маса, изпитвал е нетърпими болки в първите дни от настъпилото увреждане на
гръбначния стълб, претърпял е операция за наместване на фрактура с вътрешна
фискация. Оздравителния процес при благоприятен ход следва да е продължил 6-7
месеца. От показанията на съпругата се установява, че тя е следвало да остане като
9
придружител на съпруга си в болницата , а и след това да се грижи за него. Съобразява
се и факта, че се касае за мъж в работоспособна възраст, при когото има още
значителен период на трудов стаж. От така определения размерна неимуществените
вреди, работодателят следва да понесе отговорност за ½ част, като се отчете вече
обсъдения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от работника . „ИСА
2000“ ЕООД ще следва да бъде осъдено да заплати на В. Н. сумата от 25 000лв.,
обезщетение на неимуществени вреди, съставляващи търпени болки, страдания,
физически неудобства от получената травма – „закрито множествено счупване в
поясно-опашната област на гръбначния стълб“. До пълния предявен размер от
90 000лв. искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, предвид
неустановяване на причинно-следствената връзка на трудовата злополука с второто
увреждане на здравето – запушване на *****, както и предвид установените 50%
съпричиняване на вредоностния резултат от страна на работника.
По отношение на имуществените вреди следва да се изключат тези,
претендирани за проведено лечение във връзка с *****ичното заболяване – платените
суми на МБАЛ „Централ Хоспитал“ – 1080лв., 140лв., 1040лв., доколкото не бе
доказано, че е в причинна връзка с трудовата злополука. Претендират се суми
заплатени за лекарства – 965лв., но по делото не бе доказана необходимостта им за
лечение на получената травма, респ. стойността на тези лекарства. Претендирани са и
800лв. за медицински превоз, но и за този разход не е доказано да е бил необходим във
връзка с лечението на счупванията в гръбначната област. Претендирани са заплатени
наеми за 6 месеца, поради необходимост от престой в гр. П. за провеждане на лечение.
Представени са квитанции за заплатен наем за периода м.08.2018-м.01.2019г.. Не се
доказва, обаче, че престоя в гр. П. е бил необходим за лечение на травмите от
трудовата злополука – горепосочените счупвания. СвидетЕ.та Н.а твърди, че са
останали заради необходимостта от операции / доказателства по делото за проведени
*****ични такивав периода на заплащане на наемите/. Претендирани са и 100лв. за
заплатен преглед и консултация на 19.07.2018г. в УМБАЛ Св. Г., но по делото липсват
данни за заплащане на такъв. Ето защо, съдът намира, че нито една от претенциите за
имуществени вреди не се доказва по делото и респ. не следва да бъде уважена.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени до размер от 25 000лв. за неимуществени вреди , обезщетяващи
търпените болки, страдания, неудобства от получените травми – множество счупвания
на гръбначния стълб и таза, фрактура палвис, като над този размер до предявения от
90 000лв., както и исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5 496,60лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен искът за
неимуществени вреди до установения размер следва да бъде отменено и вместо това
10
следва да бъде постановено ново, с което искът се уважава.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати пълномощника на
жалбоподателя адв. Е.М. В. сумата от 889,24лв., за адв. възнаграждение, определено по
съразмерност на уважената част от иска за въззивното производство от общо
дължимото възнаграждение от 3396,88лв., определено по реда на чл.38 от ЗА, както и
сумата от 889,24лв. за първата инстанция, определена по същия начин.
Присъдените от първата инстанция разноски дължими от Н. на „Иса 2000“
ЕООД в размер на 4630лв. следва да бъдат намалени по съразмерност на уважената
част от иска , а именно на 3417,96лв.
За въззивното производство Н. следва да заплати на „Иса 2000“ ЕООД разноски
в размер на 2605,92лв. по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
Работодателят „Иса 2000“ ЕООД следва да заплати ДТ в размер на 942,90лв. ДТ
за първоинстанционното производство и 471,20лв. за въззивното производство ДТ,
съразмерно на уважения иск, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ПдОС.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261927/12.07.2021г., пост. по гр.д.№ 6537/2019, ПРС, В
ЧАСТТА в която е отхвърлен предявеният от В. АНГ. Н., ЕГН **********, против
“Иса 2000” ЕООД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.200 от КТ – за осъждане на
дружеството да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от
претърпяна на 19.07.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от
19.07.2018г., както и в частта в която са присъдени разноски в полза на дружеството
над 3417,96лв. до пълния им размер от 4630лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Иса 2000” ЕООД, ЕИК ****, да заплати на В. АНГ. Н., ЕГН
**********, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства от получените
травми – множество счупвания на гръбначния стълб и таза, фрактура палвис, следствие
на претърпяна от В. АНГ. Н. трудова злополука на 19.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 19.07.2018г. до изплащане на дължимата сума, на
осн. чл.200 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261927/12.07.2021г., пост. по гр.д.№ 6537/2019,
ПРС в останалата част.
11
ОСЪЖДА “Иса 2000” ЕООД, ЕИК ****, да заплати на адв. Е.М. В., личен №
*****, сумата от 889,24лв. за оказана правна защита и съдействие на осн. чл.38 от ЗА
на В. А. Н., ЕГН **********, за въззивната инстанция, както и сумата от 889,24лв. за
оказана правна защита и съдействие на осн. чл.38 от ЗА на В. А. Н., ЕГН **********,
за първата инстанция, определени по съразмерност.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, да заплати на “Иса 2000” ЕООД, ЕИК
****, сумата от 2605,92лв. , разноски по съразмерност за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Иса 2000“ ЕООД , ЕИК ****, да заплати ДТ в размер на 942,90лв. ДТ
за първоинстанционното производство и 471,20лв. за въззивното производство ДТ,
съразмерно на уважения иск, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ПдОС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12