Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.11.2009
год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХV – ти състав в публично заседание на девети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2696 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.99, ал.1 от СК.
В предявената искова молба ищцата Е.К.Т. – С. излага, че с ответника С.Г.С. са сключили граждански брак на * г. , като от брака имат родено едно дете- * С. , род. на *** г. Ищцата твърди, че първоначално брачните отношения протичали нормално. Твърди, че постепенно започнали да се появяват проблеми, дължащи се на поведението ни ответника, който започнал да се дезинтересира от семейството. Твърди, че почти всички домакински задължения се извършвали от нея, като, за да се включи и ответника, се налагало непрекъснато да го моли и повтаря, в следствие от което се стигало до конфликти. Твърди, че се надявала с времето ответникът да се ”обърне” към семейството си и да поеме своята отговорност. Твърди, че се наложило да започне работа извън гр.Варна, която я ангажирала почти изцяло. Твърди, че ответникът отишъл с нея и също започнал работа, но задълженията му се изчерпвали с това, като в същото време започнал да има претенции, че тя не се справя добре с домакинството и че не му обръща достатъчно внимание. Твърди, че тъй като работата й много я натоварвала и се отразявала негативно на взаимоотношенията с детето, напуснала и се завърнала в гр.Варна. Твърди, че ответникът останал да работи извън града. Твърди, че в течение на времето се появили проблеми, породени от злоупотреба на ответника с алкохол, който в състояние на опиянение губел контрол върху поведението си и извършвал действия, които застрашавали както неговия живот и здраве, така и тези на семейството му. Твърди, че от около година съпрузите живеят в различни населени места и контактите между тях са редки. Подържа, че с оглед изложеното, бракът съществува формално, поради което моли да бъде прекратен. Ищцата предявява и небрачни искове, като моли се след прекратяване на брака родителските права по отношение на роденото от брака дете – * да бъдат предоставени на нея, като на ответника се определи режим на лични отношения, ответника да бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 80.00 лева, да и бъде предоставено ползването на семейното жилище находящо се в гр.*, след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилното име Т., както и да и бъдат заплатени направените по делото разноски. В съдебно заседание по същество поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
В постъпилия отговор на исковата молба, особеният представител на ответника, подържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва, че вината за разстройство на брака е единствено на ответника. Оспорва предявените от ищцата небрачни искове, с изключение на иска за възстановяване на предбрачното фамилно име. В съдебно заседание по същество поддържа становище си.
Контролиращата страна
Дирекция ” Социално подпомагане” – гр.Варна, чрез упълномощения и представител счита
, че иска следва да бъде уважен и е в
интерес на детето.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение
за сключен граждански брак С.Г.С. ЕГН ********** и Е.К.Т. ЕГН ********** са сключили граждански
брак на *., за което е бил съставен акт за граждански брак № *от длъжностно лице
по гражданско състояние в гр.* като съпругата е приела след брака да носи
фамилното име Т. – С..
От представеното копие
на удостоверение за раждане се установява, че от брака си страните имат едно
родено дете: * С. ЕГН **********.
В качеството й на свидетел по делото
е разпитана посочената от ищцовата
страна свидетелка */ без родство със страните/ , чиито показания съдът цени като
обективно изложени т.к. същите
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал и се
базират на лични впечатления. От изложените гласни доказателства, се
установява, че страните са разделени от година и половина , две. На съпругата
била предложена по-добра работа извън града - гр.*, като в последствие съпруга
и отишъл при нея. Когато детето започнало училище , ищцата се върнала в
гр.Варна, но ответника останал там. Към настоящия момент свидетелката не може
да посочи къде към настоящия момент се намира ответникът. За семейството и
детето и преди и към настоящия момент се грижи ищцата, като от две години
свидетелката не е виждала ответника в дома му. Свидетелката излага, че след
като ответника употреби алкохол започва да прави скандали и да тормози
съпругата си. Това е ставала в присъствие на свидетелката и детето на страните.
Изложените обстоятелства налагат извода, че
бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се
характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона
съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме,
че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни
отношения. Липсата
на физическа и духовна взаимност между страните е довело да изпразване на
съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е
престанала да изпълнява социалната си функция (чл. 4, 14-16 и 18 СК) и е изцяло
и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна нито за съпрузите, нито за
обществото. Горното обуславя и крайния извод на съда, че
бракът следва да бъде прекратен на основание чл.99, ал.1 от СК.
Съдът, за да се
произнесе на основание чл.99, ал.2 от СК по въпроса за ВИНАТА, намира следното:
От събрания по делото
доказателствен материал се установяват
изложените от ищцата твърдения, че основна причина за разстройството на
брачните отношения е поведението на ответника –дезинтересоваността му към
семейния живот и дъщеря му, както и факта, че той е напуснал семейството по
своя воля. Показателно за не желанието на ответника да запази брака си е и
поведението му в хода на процеса.
По отношение
упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, съдът съобрази следното: ответникът
претендира предоставяне упражняването на родителските
права спрямо детето * Не е представил доказателства за възможността му за това.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че преките и
непосредствени грижи за отглеждането на детето се полагат от майката. Същата
претендира да и бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът
намира,че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да
се предостави на родителя, който е по-отговорен, а такъв в настоящия случай се
явява майката. Съобразявайки родителските качества на страните, съдът намира,че майката, който осъществява
преките и непосредствени грижи за детето, се отличава с по-висока отговорност
към семейните си задължения и родителските права следва да бъдат предоставени
за упражняване на майката.Между нея и детето има изградена силна емоционална
връзка , като такава липсва между бащата и детето. В този връзка съдът цени и
становището на ДСП-*
На бащата следва да бъде определен разширен РЕЖИМ
НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 19.00
часа, както и един месец
през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск.
За да се произнесе по така претендираната от ищцата ИЗДРЪЖКА, съдът съобрази следното:
Ищцата претендира присъждане на издръжка в полза на детето.Като съобрази обстоятелството,че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставя на майката, то издръжката в полза на детето следва да се заплаща от бащата. При определяне на размера на дължимата от ответника издръжка, съдът съобрази размера на реализираните от страните доходи : По делото не са представени писмени доказателства от майката за получаван от нея доход. По делото не са представени писмени доказателства от бащата за получаван от него доход. Не са представени и такива за негови заболявания или нетрудоспособност, поради което съдът намира, че с оглед възрастта във възможностите на същия е да работи и да получава доходи поне с минималния размер на работна заплата за страната.По делото не се представени доказателства за извънредни нужди на детето.
Съобразявайки доходите на родителите и
потребностите и възрастта на детето *, съдът намира, че месечна издръжка в полза на дето изплащана
от бащата следа да е в размер на 80 лева.
Така определената в тежест на ответника издръжка следва да се дължи от датата на предявяване на иска – * г.
За да се
произнесе по ползването на СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, съдът съобрази следното: Ищцата е
предявила небрачен иск за предоставяне ползването на семейното
жилище.Ответника, чрез процесуалния оспорва предявения небрачен иск. Установено е по делото е , че същото е в гр.*
и е съсобственост на съпругата с трети лица. След преценка на дадените в
разпоредбата на чл.107 ал.1 от СК критерии и като взе предвид, че упражняването
на родителските права по отношение на детето *са предоставени на майката,
семейното жилище следва да се предостави
за ползване на ищцата.
По отношение на ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата след прекратяване на брака.Съдът като съобрази искането на ищцата, същата да носи брачното си
фамилно им, както и,че по делото не са представени доказателства,че тя е
станала известна в обществото и предвид факта,че ответника не е дал съгласие
след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачната си фамилия, намира,че
след прекратяване на брака съпругата следва да носи фамилно име Т. .
Предвид материалното и
имотно състояние на страните и на основание т.2 чл.6 от Тарифа към ЗДТ и
съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50 лв. Съгласно чл. 329 от ГПК, същата е вносима от ответника
.
Относно искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, същото
следва да бъде уважено и ответника
да бъде осъден да й заплати същите в
размер на 150 .00 лева, на основание чл.
78 ал.1 от ГПК, представляващи заплатени от ищеца държавни такси.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА
между Е.К.Т. –С. ЕГН **********
и С.Г.С. ЕГН ********** , сключен
на * г., с акт № * пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община *
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.99
ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за
разстройството на брачните отношения имат МЪЖЪТ.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето * С. ЕГН **********
на майката Е.К.Т. –С. ЕГН
**********
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ на бащата С.Г.С. ЕГН ********** с детето * С.
ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота от месеца
от 09.00 до 19.00 часа, както и един месец
през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
ОСЪЖДА
С.Г.С. ЕГН **********
*** да
заплаща в полза на детето * С. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Е.К.Т. –С. ЕГН
**********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА
в размер на 80,00/осемдесет/ лева,
считано от *. в едно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на
законово основание за изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
ФАМИЛНОТО ИМЕ Т. .
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр.* на Е.К.Т. –С. ЕГН **********
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание т.2 чл.6 от Тарифа
към ЗДТ във
вр. чл.329 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН ********** ***
да заплати на Е.К.Т. –С. ЕГН ********** *** сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева
,представляващ направени по делото разноски
на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: