№ 1550
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20058847/22.09.2022г., постановено по гр.д. №15148/2020г.
по описа на СРС, 52 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу И. А. И. иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.200, ал.1
от ЗЗД и чл.100, ал.2 от ЗС във вр. с чл.149 от ЗЕ за сумата от 1321,60 лева,
представляваща главница и съставляваща продажната цена за доставена и
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и за
сумата от 24 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. по отношение на топлоснабден имот в
гр. София, бул. ****, аб. №09565, и иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 190,52 лева, представляваща лихва върху главницата за
топлинна енергия от 1321,60 лева и за периода от 14.09.2017г. до
14.02.2019г., и за сумата от 5,46 лева, представляваща лихва върху главницата
за дялово разпределение от 24 лева и за периода от 01.03.2016г. до
14.02.2019г. Осъдено е „Топлофикация София“ ЕАД да плати на адвокат
М.И.Д. сумата от 337,91 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице
1
помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., като се излагат оплаквания, че
решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон. Излага доводи, че от влизане в сила на постановлението за възлагане
на 16.08.2011г. ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот, като на 18.05.2017г. същият отдал апартамента под наем на
трето лице. Поради това неправилен бил изводът на първоинстанционния съд,
че ответникът е гол собственик на имота. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата
от насрещната страна И. А. И., чрез пълномощника адв. М. М., с който се
заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че
ответникът не е потребител – клиент на топлинна енергия, въпреки че е
собственик на процесния имот, тъй като не е реалният ползвател на имота.
Предвид невъзможността да бъде извършен въвод във владение и
невъзможността да ползва реално имот, същият не се явявал краен
потребител на топлинна енергия. Третите лица С.Г.С. и С.И.С. имали квази-
качеството на ползватели, тъй като продължили да ползват имота, след като
загубили собствеността върху същия, като отказали доброволното предаване
на владението и спрели въвода.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
2
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу И. А. И. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №11080/2019г. на СРС, 160 състав.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
3
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден
имот. От събраните по делото доказателства се установява и не е спорно
между страните по делото, че с влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.04.2011г. по изп. дело №20118580400013 по описа на
ЧСИ У.Д. процесният топлоснабден имот е възложен в собственост на
ответника И. А. И..
Следователно, считано от влизане в законна сила на постановлението
за възлагане ответникът И. А. И. е собственик на процесния топлоснабден
имот. Последващият въвод във владение на ответника в имота, обективиран в
приложения по делото протокол, не обоснова извод, че същият не дължи
претендираните суми от ищцовото дружество, защото другата предишните
собственици на имота са ползвали топлоснабдения имот за свои битови
нужди. При безспорно установеното качество на ответника на собственик на
процесния имот, ирелевантен е фактът, че същият е придобил владението на
имота, чрез принудителен въвод от ЧСИ поради отказ на предишните
собственици доброволно да го напуснат. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ именно
собственикът на имота, а не неговият фактически ползвател има качеството на
4
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Обстоятелството, че
ответникът не е ползвал имота за процесния период с оглед на приложения
протокол за въвод в имота не променя качеството му на потребител или
клиент на топлинна енергия за имота. Неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че ответникът е притежател на „голата собственост
върху имота“, а третите за спора лица С.Г.С. и С.И.С. са титуляри на вещното
право на ползване. С влизане в сила на постановлението за възлагане като
собственик на имота се легитимира ответникът, а предишните собственици,
независимо, че не са напуснали имота, не са титуляри на учредено в тяхна
полза вещно право на ползване, в който случай биха отговаряли за
задълженията за ползвана за имота топлинна енергия на основание чл.56 от
ЗС, нито имат индивидуално правоотношение за доставка на топлинна
енергия с ищцовото дружество, съгласно разясненията по ТР № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Поради това за процесния период ответникът, който е
собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на
топлинна енергия за имота и дължи заплащане на дължимите суми.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
5
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Бруната“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за собственика на имота е възникнало задължение по силата на
закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение
на СТЕ и от представените документи за главен отчет от третото лице –
помагач. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на
ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията
на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от
6
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през
процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като
са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен №95650. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява и
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на сумата от 909,84 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че
е платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна
енергия за процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за
извършени плащания.
Поради изложеното искът за стойността на ползвана топлинна енергия
за процесния период от м.05.2016г. до м.04.2017г. се явява основателен и
доказан до размер на сумата от 909,84 лева, като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 1321,60 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
7
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. Установено е по делото и обстоятелството, че през процесния
период третото лице – помагач е извършвало дялово разпределение на
топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен № 95650. Предвид изложеното, искът за такса за дялово
разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. се явява основателен
и доказан до размер на сумата от 18 лева.
По отношение на иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземанията за доставената топлинна енергия:
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на
"Топлофикация София" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
8
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ
е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура за този период е настъпило след
предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общата фактура за
отчетния период е издадена на 31.07.2017 г., а 45- дневният срок е изтекъл на
14.06.2017 г., (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата,
считано от 30.04.2017 г.). При това положение, с оглед неприложимостта на
цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди,
нито се доказва да е отправена от ищеца до ответника.
Поради изложените съображения подадената въззивна жалба се явява
частично основателна и първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове за установяване
дължимостта на вземания за главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г. в размер на 909,84 лева, и за такса за услуга дялово
разпределение в размер на 18 лева, като претенциите в посочените размери
следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора ответникът И. А. И. следва да бъде осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за въззивното производство
в размер на 124,15 лева, както и разноски за първоинстанционното
производство в размер на 643,22 лева и за заповедното производство в размер
на 48,51 лева. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на процесуалния представител на ответника адв. Мара
Димитрова е присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 135,16 лева до присъдения размер
9
от 337,91 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20058847/22.09.2022г., постановено по гр.д.
№15148/2020г. по описа на СРС, 52 състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. А. И.
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за
установяване дължимостта на вземане за главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. в размер на 909,84 лева, и за такса за
услуга дялово разпределение в размер на 18 лева, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№11080/2019г. на СРС, 160 състав, както и в частта, с която в полза на адв.
М.И.Д. е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от
135,16 лева до присъдения размер от 337,91 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И.
А. И., ЕГН **********, че И. А. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №11080/2019г. на СРС, 160 състав: 909,84 лева – главница за
доставена топлинна енергия по аб.№95650, за периода от м.05.2016г. до
м.04.2017г., и 18 лева – такса за услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 25.02.2019г. до окончателното плащане на вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20058847/22.09.2022г., постановено по
гр.д. №15148/2020г. по описа на СРС, 52 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
на 124,15 лева, разноски за първоинстанционното производство в размер на
10
643,22 лева и разноски за заповедното производство в размер на 48,51 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Бруната“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11