Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, в
закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 12727 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК
Постъпила е жалба от длъжника П.Б.П.,
уточнена с молба от 05.11.2019 г., срещу постановление за разноските,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 17599/09.05.2019 г., с
което в негова тежест е възложена, на основание т.31 ТТРЗЧСИ, сумата от 530 лв.
без ДДС, представляваща разноски за ключар. Излага съображения, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно, тъй като размерът на тези разноски не
съответства на средната пазарна стойност на оказаната ключарска услуга. Счита,
че стойността на представената фактура е прекомерна и единствената й цел е да
бъде натоварен длъжника по изпълнението с тежестта на недействителен по размер
разход. Твърди, че за този вид разход средната цена възлиза на 100 лв. Моли
съда да отмени обжалваното постановление за разноските в частта относно
разноските по т.31 ТТРЗЧСИ, евентуално да намали размера на тези разноски до
разумен и обоснован размер.
По делото е постъпило писмено
възражение от взискателите - П.Б.В., И.А.К.,
Е.Т.Р. И Ц.Н.Р., с което оспорват жалбата. Излагат съображения, че
постановлението за разноските в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
При извършване на въвода във владение в процесния имот – офис № 4, на първи
етаж, в сграда на бул. „*******, не се е явил длъжника или негов процесуален
представител, нито са предоставени ключовете от имота. Офисът е бил заключен
към момента на извършване на въвода с две врати с три касови брави и една
секретна, което изисквало намеса на специалисти по ключарски услуги.
Възстановени били само две от касовите брави, а заключването на втората врата
не било възстановено, поради което и към момента тя не се заключвала.
Стойността на предоставените ключарски услуги е посочена в представената по
делото фактура, в която са описани отделните операции тяхната стойност. С оглед
на това считат, че са необосновани доводите на длъжника за умишлено завишени
цени на ключарските услуги. Дори да се възприеме посочената от жалбоподателя
цена от 100 лв., то в случая са отворени четири брави. Тези разходи не биха
били необходими, ако длъжникът беше осигурил достъп до имота, спрямо който се
осъществява въвода във владение. По тази причина сторените разноски са изцяло
по вина на длъжника и следва да останат в негова тежест.
ЧСИ А.Б.е депозирала мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че разноските по
изпълнителното дело по т.31 ТТРЗЧСИ са правилно определени. Въпреки
уведомяването на длъжника за насрочения въвод във владение, същият не е
присъствали не е изпратил представител. С молба от 09.05.2019 г. взискателят П.
Видолов е представил фактура относно стойността на заплатените ключарски услуги
от 636 лв. и е отправил искане тази сума да бъде събрана в изпълнителното
производство. На основание чл.79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението са
за сметка на длъжника. Последният не отговаря за разноски в изпълнителното
дело, ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, тъй като е
платил дълга си преди това или когато изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори при
извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, длъжникът отговаря за
разноските в изпълнителното производство. С оглед на това счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Съдът, след като взе предвид
изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното производство е
образувано на 28.05.2018 г. по молба на П.Б.В., въз основа на изпълнителен лист
от 14.05.2018 г., издаден по гр. д. І№3763/2018 г. по описа на СГС във връзка с
решение № 32495/01.02.2018 г. по описа на СРС, І ГО, 161 състав, срещу П.Б.П.,
който е осъден да върне на П.Б.В., Катерина Т.Р., Ц.Н.Р. и И.А.К., държането
върху наетия по договор за наем от 17.12.2012 г. недвижим имот: офис № 4, в гр.
София, бул. „*******, ет.1.
Представен е и изпълнителен лист
от 04.04.2019 г., издаден във връзка с решение № 32495/01.02.2018 г. по описа
на СРС, І ГО, 161 състав, с което П.Б.П. е осъден да заплати на П.Б.В., Е.Т.Р.,
Ц.Н.Р. и И.А.К., сумата от 148 лв. – разноски по делото.
Видно от протокол за въвод във
владение на 08.05.2019 г., в 10.00 часа е извършен въвод във владение на горепосочения
недвижим имот. Съдействие не е било оказано от длъжника, имотът е отворен с
помощта на ключар.
С молба вх. № 6277/09.05.2019 г. П.Б.В.
е представил фактура относно заплатените ключарски услуги при извършване на
въвода във владение.
Видно от фактура №
**********/08.05.2019 г. стойността на оказаните ключарски услуги възлиза общо
на 530 ЛВV без ДДС или 636 лв. с ДДС. В тази цена са включени: отключване на
касови врати – 3 броя по 100 лв.; отключване на секретна брава – 1 брой на
стойност 50 лв. и комплект брави – 1 брой на стойност 180 лв. Във фактурата е
удостоверено, че е извършено плащане в брой.
В настоящото производство е
представен и фискален бон относно заплащане на сумата по горепосочената
фактура.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, в частта, с
която в тежест на длъжника са възложени разноски по т.31 ТТРЗЧСИ.
Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни
разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално
допустима. По делото липсват данни относно редовно връчване на съобщение изх. №
17599/09.05.2019 г., в което е инкорпорирано и обжалваното постановление за разноските.
Ето защо съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок,
установен в нормата на чл.436, ал.1 ГПК.
В нормата на чл.79 ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно
чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда. Разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В случая се касае за разноски, сторени от взискателя във връзка с
приложен изпълнителен способ – въвод във владение. Също така не са налице и
предвидените в процесуалния закон изключения, при които разноските остават в
тежест на взискателя. Ето защо са налице предпоставките сторените от взискателя
разноски за ключар при извършване на процесния въвод във владение, са се
възложат в тежест на длъжника.
Жалбоподателят релевира довод, че размерът на тези разноски е завишен и
не съответства на средните пазарни цени.
В т.31, б.“в“ ТТРЗЧСИ като допълнителни разноски са посочени осигуряване
на достъп, отваряне и затваряне на помещения. Като забележка с изм. - ДВ, бр.
24 от 2013 г. е посочено, че допълнителните разноски са за сметка на длъжника,
когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.
В разглеждания случай се установи, че за допълнителните разноски за ключарски
услуги, направени от взискателя за отваряне на имота, обект на насрочения въвод
във владение, са надлежно документирани, като за тях е издаден документ по
ЗСчет – фактура и фискален бон. Стойността на всяка една ключарска услуга е надлежно
описана във фактурата. Отделно от това всяка една от тях съответства на
посочения от жалбоподателя среден размер на ключарските услуги.
След като взискателят е сторил допълнителни разноски осигуряване на
достъп, отваряне и затваряне на помещения, като за установяване на техния
размер е представил изискуемите счетоводни документи, следва да се приеме, че
са налице предпоставките на чл.79, ал.1 ГПК вр. с т.31 ТТРЗЧСИ, поради което
правилно в тежест на длъжника са възложени разноските за оказаните ключарски
услуги при извършения на 08.05.2019 г. въвод във владение.
По изложените съображения съдът счита, че постановлението за разноските
в обжалваната чат е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По
разноските по производството:
Взискателите не претендират разноски за настоящото
производство и съответно не са ангажирали доказателства в тази насока, поради
което такива не следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 11536/12.08.2019
г., депозирана от длъжника П.Б.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
срещу постановление за разноските, инкорпорирано в съобщение изх. №
17599/09.05.2019 г., по изпълнително дело № 20188500400455 по описа на ЧСИ А.Б.,
рег. № 850 КЧСИ, в ЧАСТТА относно разноските по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 636 (шестстотин тридесет и шест) лв. с
ДДС, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.