Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   904            Година  2020 03.06.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.05.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Н. Петкова и при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФО­НОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 380 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

        Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на «НМ инвест» ЕООД със седалище гр.Пловдив против Решение №2318/17.12.2019 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 6665/2019 г., II н. с., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 37/13.08.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – Пловдив, с което на дружеството на основание чл.127 ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложе­на имуществена санкция в размер на 100 лева за нарушение на чл.14 ал.4 във връзка с ал.1 от ЗДМТ. 

            В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че в така издаденото постановление не става ясно за кой точно имот му се вменява нарушението, тъй като с постановление за възлагане на недвижим имот № 7-0108/05.03.2019 г. се възлагат общо три имота. На следващо място се твърди, че Районният съд не е изследвал въпросът от коя дата точно се сбодива дружеството с описания в НП имот, тъй като по административната преписка и по делото не са събрани доказателства кога е влязло в сила Постановление за възлагане № 7-0108/05.03.2019 г., поради което не може да се определи от кога тече законоустановения двумесечен срок за декларирането на недвижимия имот. Така според касатора решението на ПРС се явява немо­тивирано, а оттам – неправилно и незаконосъобразно.

            Ответникът – Община Пловдив счита жалбата за неосноватевна.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователна на жалбата и моли съда да я отхвърли.

            Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното произ­­водство,в законния срок, до компетентния съд, което я прави ДОПУСТИМА. 

С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 37 от 13.08.2019г. на Директор Диракия «МДТ» при Община – П овдив, с което на «НМ инвест»ЕООД на основание чл.127 ал.1 ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева за нарушение на чл.14 ал.4 във връзка с ал.1 от ЗДМТ. 

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ № 7-0108/05.03.19г. придобива собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, *** и не подава своевременно информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка по чл.14 ал.4 във връзка с ал.1 от ЗМДТ. Според АНО срокът за подаване на информацията по цитирания текст е до 07.05.2019 г., а декларацията по чл.14 от с.з. е по­дадена на 03.06.2019г. с вх. № **********, което е квалифицирано като нарушение на чл.14 ал.4 във връзка с чл.14 ал.1 от ЗМДТ.

Във връзка с констатираното неизпълнение на законово задължение в посочената правна норма от страна на дружеството–жалбоподател “НМ инвест” ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1289/ 03.06.2019 г, в който подробно са посочени горните обстоятелства.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството–касатор в настоящото производство е наложена санкция в размер на 100 лева на основание чл.127 ал.1 от ЗМДТ.

            Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за без­спорно установено, че с описаната в акта и в наказателното постановление деятелност, осъществена чрез бездействие, касаторът е осъществил от обекти­вна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, тъй като същото не е подало декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ за недвижим имот в рам­ките на определения от цитираната по-горе разпоредба двумесечен срок от придобиването на имота, а 07.05.2019г. и по този начин дружеството е осъ­щест­вило състава на административното нарушение по чл.14 ал.4 във връзка с ал.1 от ЗМДТ и като собственик на недвижим имот е допуснало нарушение на императивни правни норми, установяващи изисквания за своевременно пода­ване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху същия.

Счел е и, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обоснова­ваща неговата незаконосъобразност. Съдът е изложил подробни аргументи защо не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приел е също, че наложеното наказание е определено в нормативно регламентираните рамки, при правилна индивидуализация на същото. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Решението е правилно.

            Съгласно чл.14 ал.1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на огра­ничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен да­нък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не опре­деля само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Подаването на да­нъч­ната декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ е задължение на съответното лице, произтичащо пряко от закона. Неизпълнението му в указаните срокове е осно­вание за реализиране на административно наказателна отговорност по  чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

От своя страна, чл.14 ал.4 от ЗМДТ гласи, че за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

            В случая е видно от Постановление за възлагане на недвижим имот № 7-0108/05.03.2019г.  на Председателя на управителния съвет на Фонда за гаран­ти­ране на влоговете в банките, касаторът «НМ ивнест»ЕООД е придобил собст­веността върху три недвижими имота, находящи се в гр.Пловдив, на *** – банков офис, намиращ се в сутерена, на *** – офис №11, находящ се в северната част на първия етаж на сградата и на *** – банков офис, представляващ едноетажно допълващо застрояване на кота 0.00 метра към изградената офис сграда с магазини, фризьорски салон и офиси.

Специфичното в казуса е, че придобиването е станало по реда на чл.85 от Закона за банкова несъстоятелност/ЗБН/, като според ал.5 от посочения член за търга с тайно наддаване синдикът извършва действията на публичния из­пълнител, а постановленията за възлагане се издават от Председателя на фонда. Освен това при обжалване,  на оспорване пдлежат действията на син­ди­ка/така чл.86 ал.1 от ЗБН/, като в този случай не се издава постановление за възлагане/ал.3/.

Или различното в случая е, че на обжалване подлежат действията на пуб­лич­ния изпълнител, която функция се изпълнява от синдика, а Председа­телят на фонда издава постановление за възлагане само при стабилизиране действията по провеждане на търга с тайно наддаване. При това положение самото постановление влиза в сила веднага и за него законът на предвижда оспорване, тъй като евентеалното такова следва да е вече приключило преди това с произнасяне на компетентния съд – съда по несъстоятелността/чл.89 ЗБН/.

Или в случая, и в отклонение от обичайните хипотези, титулът за собст­ве­ност за купувача от търга възниква от датата на издаване на постановление­то за възлагане от Председателя на фонда. Последващият констативен нота­риален акт/от дата 14.05.2019г./ само констатира възникналата още на 05.03. 2019г. собственост, владението върху която е предадено при това на 15.04. 2019г. видно от приемо – предавателния протокол.

С оглед на това възражението се явява неоснователно.

По отношение на другото конкретно възражение, касаещо въпроса с неяс­ното посочване на недвижимия имот, то в НП точно е посочено, че дру­жеството се санкционира във връзка с конкретно подадена декларация вх. №********** от 03.06.2019г., в която е  посочен един единствен имот от при­добитите няколко с посочения титул, а именно само офис с площ 51,13 кв.м., с административен адрес: гр.Пловдив, *** и никой от останалите имоти, дори и на същия адрес.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на ПРС е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2318/17.12.2019г. по НАХД №6665/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, II-ри н. състав.

 

           РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.