Решение по дело №237/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „С.” Е., със седалище Г. К., против решение № 171/ 28.01.2011 г. по Г.д. № 1403/ 2010 г. по описа на КРС, с което съдът е признал за установено, че дружеството дължи на „Д.” О. , със седалище Г. К., сумата от 5862.95 лв. , която е предмет на заповед № 2143/ 02.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д. № 1123/2010 г. по описа на КРС, представляваща неплатено парично задължение по фактура № 621/ 28.12.2007 г. за изработка и монтаж на стъклена фасада, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.06.2010 г., до окончателното изплащане на сумата , като в останалата част искът е отхвърлен за разликата до 8593.05 лв. като неоснователен и недоказан. В тежест на въззивника са останали направените по делото разноски в размер на 315.13 лв. В жалбата си твърди, че по делото не се установява „Д.” О. да е изработил, доставил и монтирал на „С.” Е. стъклена фасада за 5862.95 лв. , за което да е съставена фактура № 621/28.12.2007 г. Фактурата е осчетоводена в дружеството, но не били представени писмени доказателства- експедиционни бележки , приемателно-предавателни протоколи и др., които да установяват реално извършена услуга и считат, че сумата по фактурата не се дължи. Свидетелите на въззиваемия установявали търговски отношения между страните по делото, без да сочат факти за доставка и монтаж на фактурираните стоки, докато свидетелите на въззивника установяват,че процесната фактура не се отнася за реална доставка и услуга на фактурираните стоки. Експертизата също не установявала издадени от „Д.” О. експедиционни бележки, приемателно-предавателни протоколи и др., а от „С.” Е. са извършвани плащания, без да става ясно за какво количество извършена услуга се отнасят. Счита, че самото издаване на фактура не установява, че стопанската операция е действително осъществена. И тъй като се касае за предаване на родово определени вещи, на основание чл.24,ал.2 от ЗЗД, собствеността върху тях преминава с фактическото им предаване, а такова по делото не се установява. В случая липсвала реална доставка на фактурираните в процесната фактура стоки, при което предявеният иск бил неоснователен и недоказан.В писмената си защита развива същите оплаквания.

В писмения отговор на въззивната жалба въззиваемия моли съдът да потвърди решението на районния съд. Счита, че съдът се е съобразил с доказателствата по делото и правилно е приел, че между страните са се създали търговски отношения , свързани с реална доставка на стоките , предмет на фактура № 621/ 28.12.2007 г.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2143/02.07.2010г. по ч.Г.д. № 1123/2010г. по описа на КРС е разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата от 8593,05лв. представляваща неплатено парично задължение по фактура № 621/28.12.2007г. общо в размер на 34 460 лв., за изработка и монтаж на стъклена фасада, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2010г., до окончателното й изплащане. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение за недължимост на сумата и заявителя, ищец в настоящото производство, е предявил в едномесечния срок иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането.

По делото е представено копие от фактура № 621/28.12.2007г., в която ищеца- „Д.” О. е вписан като доставчик на услуга- изработка и монтаж на стъклена фасада, а „С.” Е. е получател и в негова тежест е задължението да заплати стойността на услугата в размер на 34460.00 лв. По делото не се спори, че по посочената фактура е извършено частично плащане от „С.” Е. и претенцията е за неизплатената част от стойността на фактурата. По делото се спори относно реализацията на поръчката.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза установява, че ответника "С." Е. е получил от "Д." О. фактура № 621/28.12.2007г. на стойност 34 460 лева и същата е осчетоводена по надлежния ред в същото дружество , включена е в дневника за покупки за данъчен период м. декември 2007г. и в справка - декларация за ЗДДС вх. № *3/14.01.2008г. Установява се , че от "Д." О. не са съставени експедиционни бележки, пътни листове или двустранно подписани протоколи за предаване- приемане на стоката. По фактурата били извършени частични плащания от „С.” Е. в общ размер на 28597,05 лева, съответно - на 18.03.2009г. – 20000.00 лева и на 12.03.2010г. - 8597,05 лв. Към датата на изготвяне на заключението - 22.11.2010г. крайното салдо по сметка 411 "Клиенти" с контрагент "С." О. било дебитно в размер на 5862,95 лева, която сума по счетоводни документи на „Д.” О. представлявала размера на вземането по процесната фактура. В счетоводството на "С." Е. по кредитна сметка 401 "Доставчици" било отразено задължението към "Д." О. по посочената фактура за изработка и монтаж на стъклена фасада в размер на 34460.00лв. Отразено е извършено плащане в размер на 28597,05 лева. Към датата на изготвяне на заключението крайното салдо по сметка 401 "Доставчици" с контрагент "Д." О. било кредитно в размер на 5862,95лв., която сума по счетоводни документи на ответника представлявала размера на задължението по фактура № 621/28.12.2007г. към "Д." О..

Разпитаните по делото свидетели на страната на "С." Е. установяват, че по цитираната по-горе фактура нямало извършена доставка на дограма. Фактурата била получена в дружеството,но доставка по фактурата нямало, тъй като нямало приемо-предавателни протоколи, нито товарителници. Било извършено авансово плащане по тази фактура, за да може фирмата- доставчик на дограмата да я изработи и да я достави. Платили под формата на аванс част от тази фактура. Същата била осчетоводена и отразена в крайния финансов резултат на дружеството за 2007г., но не знаят защо не била анулирана. Свидетелите на „Д.” О. установяват, че „С.” Е. бил изпълнител на пазара в Г.К. и няколко детски градини в Ардино и по този повод имали търговски взаимоотношения с дружеството в края на 2007г. По поръчка на „С.” Е. монтирали фасадата на две сгради, дограма, врати и прозорци, като „Д.” О. произвеждал и доставял със собствен транспорт отделните елементи. Не знаят дали има издадени приемо-предавателни протоколи.Монтирани били стъклените пана, които били на фасадата и работата продължила два месеца.С два камиона доставяли изработената продукция и това станало през м. ноември 2007г. Правили и вътрешен интериор – врати, които също монтирали. На свидетелите не били предоставени документи.

При тези данни съдът намира предявения иск по чл. 422 от ГПК за основателен. По делото се установява, че между страните по делото е съществувала облигационна връзка по договор за изработка с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД. Установява се, че договора за изработка на стъклена фасада е реализиран от въззиваемия и по него е извършено частично плащане на основание по фактура № 621/28.12.2007г. за сумата от 34460.00 лв. с ДДС. Макар че липсват писмени доказателства, удостоверяващи пряко или косвено наличието на направено от възвиваемия волеизявление за приемане на извършената работа, от гласните доказателства се установява,че извършената работа е приета от „С.” Е.. Освен това експертизата установява, че двете дружества водят търговските си книги и записванията в тях са извършени съгласно ЗСч и фактурата е осчетоводена правилно и след приспадане на частични плащания, остатъка от задължението на „С.” Е. е в размер на 5862.95 лв. , при което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК задължението е в посочения размер. Във връзка с извършената работа - изработване на стъклена фасада, правилно районния съд е кредитирал свидетелските показания на въззиваемия, тъй като същите са последователни и логични и са в съответствие с установеното от писмените доказателства и експертизата и съдът дава вяра на тези доказателства.

С оглед на изложеното правилно районния съд е признал за установено, че „С.” Е. дължи на „Д.” О. сумата от 5862.95 лв. и е отхвърлил предявеният иск в останалата част до пълния предявен размер на иска от 8593,05 лв., при което следва решението да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 171/28.01.2011 г. , постановено по Г.д.№ 1403/2010 г. по описа на Районен съд – К..

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.