№ 6929
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508172 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20839/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6437/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 71 състав, са уважени изцяло предявените от „И.“ ЕООД
срещу „В.Б.“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 313,05
лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по Допълнително
споразумение № 20559014029092022-55152404 от 29.09.2022 г. към Договор
за електронни съобщителни услуги, който не е породил действие предвид
отказ от него, ведно със законната лихва от 06.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 0,70 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 26.01.2023 г. – 02.02.2023 г.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответника „В.Б.“ ЕАД, с доводи за неправилност, поради
противоречие с процесуалния закон и необоснованост. Твърди се съдът
неправилно да е анализирал представени от ищеца доказателства, както и
пропуски в обсъждането на релевантни по делото обстоятелства, което е
довело първоинстанционния съд до неправилни заключения за противоправно
поведение на ответника. Поддържа, че ищецът е сключил процесния договор с
него осъзнато и в условието на достатъчна информираност, а бързото желание
за отказ от договора нарушава принципите на сигурност и стабилност в
правоотношенията между търговци. Намира, че начислената неустойка не
противоречи на добрите нрави и е дължимо платена.
1
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „И.“ ЕООД, с който се оспорват наведените във въззивната жалба
доводи и моли съда да я отхвърли. Излага, че в договора между страните
изрично е предвидено правото на отказ от него в 7-дневен срок. Счита, че към
момента на начисляване на неустойката от ответника между страните не е
била налице валидна облигационна връзка.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:
Предявени са от „И.“ ЕООД срещу „В.Б.“ ЕАД:
главен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 313,05 лв., представляваща
недължимо платена сума въз основа клауза от Допълнително
споразумение № 20559014029092022-55152504 от 29.09.2022 г. към
Договор за електронни съобщителни услуги, който не е породил действие
предвид отказ от него, кумулативно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода 26.01.2023 г. – 02.02.2023 г. за сумата от 0,70 лв.;
в условие на евентуалност обективно съединен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка от сключения договор, кумулативно обективно съединен с
искове по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 313, 05 лв., представляваща заплатена на
ответника сума по нищожната клауза за неустойка, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за периода 26.01.2023 г. – 02.02.2023 г. за сумата от 0,70 лв.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, които стават част от правните
съждения на настоящото решение. Във връзка с доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД:
Правопораждащият фактически състав за възникване правото на
обезщетение за неоснователно обогатяване при получаване на облага без
основание включва следните елементи:
2
1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника;
2. Разместването на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт – правоотношение между страните в настоящото съдебно
производство.
Спорно между страните в настоящото въззивно производство е
обстоятелството дали е прекратен Допълнително споразумение №
20559014029092022-55152504 от 29.09.2022 г. към Договор за електронни
съобщителни услуги преди датата (26.01.2023 г.) на заплащане на процесната
неустойка за прекратяване.
Между страните не се спори, че на 29.09.2022г. са подписани
допълнителни споразумения, а именно: 2055901402909022-55152404 за
телефонен номер *******, с избран тарифен план Бизнес Смарт XS и за
телефонен номер *******, с избран тарифен план Бизнес Смарт S; ******* за
телефонен номер *******, с избран тарифен план Бизнес Смарт S и за
телефонен номер *******, с избран тарифен план Бизнес Смарт XS;
2055901402909022-55152549 за телефонен номер *******, с избран тарифен
план Бизнес Смарт S.
От представените писмени доказателства безспорно се установява, че
страните са се намирали в договорни отношения по сключен между тях
договор с допълнително споразумение към договор за електронни
съобщителни услуги № 20559014029092022-55152504 от 29.09.2022 г. По
силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата – абонаментни такси и вноски. В
допълнителното споразумение за електронни съобщителни услуги се съдържа
описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението му. Предмет на
процесното споразумение е продължаване срока на договор №
20559014029092022-55152504 и промяна на тарифен план. Допълнителното
споразумение откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен.
Не е положен подпис в полето за изразяване на съгласие споразумението да
влезе в сила незабавно.
„Уведомление за отказ“ от 30.09.2022 г., изходящо от „И.“ ЕООД до БТК
ЕАД, в което е посочено, че се прави отказ от сключените на 29.09.2022 г.
споразумения. Уведомлението е подписано от А.А., посочена като управител
на дружеството, и П. П.-пълномощник. Обстоятелството, че А.А. е управител
на дружеството се потвърждава и от служебно извършена справка в Търговски
регистър. Същата е и едноличен собственик на капитала. Предвид това, съдът
3
намира, че А.А. е лице с представителна власт и ищецът надлежно е отправил
волеизявление за отказ. Волеизявлението да е достигнало до насрещната
страна, което е реализирано с оглед направеното изрично признание в
отговора на исковата молба, както и с писмо от „В.Б.“ ЕАД от 30.09.2022 г. до
„И.“ ЕООД, в което е посочено, че писменото оплакване е прието и
регистрирано на дата 30.09.2022г. под входящ номер 22_31844_30.09.2022 г.
От съдържание на уведомлението съдът намира, че ясно е изразена волята на
потребителя да прекрати договора, както и дата и подпис.
Правото на отказ от договор за мобилни услуги в 7-дневен срок без
неустойка, чл. 228, ал. 1 ЗЕС предвижда, че договорът влиза в сила 7 дни след
подписването, освен ако потребителят не е заявил писмено желание за
незабавно влизане в сила. В този 7-дневен период потребителят може да се
откаже от договора без неустойки. В случая ищецът не е заявил писмено
желание за незабавно влизане в сила на допълнителното споразумение.
Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 и ал. 5 ЗЕС определя моментът на влизане в
сила на договора, както и предоставя възможност за прекратяване на договора
в срока по ал. 1 едностранно без дължимост на неустойка по договора. За да
бъде упражнено това потестативно право, трябва да са изпълнени следните
предпоставки: договорът да не е влязъл в сила към момента на прекратяването
(т.е., потребителят не е дал изрично съгласие за незабавно влизане в сила); от
момента на сключване на договора да не са изтекли повече от 7 календарни
дни; потребителят да е уведомил писмено доставчика за своето желание да
прекрати договора. С оглед изложеното съдът намира, че са налице и трите
предпоставки, поради което процесното допълнително споразумение въобще
не е влязло в сила, доколкото ищецът е упражнил потестативното право да се
откаже от договора. Реализирането на това право не е предпоставено от
одобрение или преценка от насрещната страна, нито от изпълнение на
задължение по споразумението, нито от каквито и да е условия, освен вече
посочените три. Това право служи като механизъм за защита на потребителите
от обвързване с нежелани договори за електронни съобщителни услуги като
упражняването му не е обвързано дали потребителят на процесните услуги е
физическо лице или юридическо лице-търговец. Правилото на чл. 228, ал. 1
ЗЕС цели да осигури на потребителя възможност да обмисли условията на
договора и да се откаже, ако намери, че те са неблагоприятни. То осигурява
баланс между правата на потребителите и търговските интереси на
доставчиците на електронни съобщителни услуги, като гарантира, че първите
разполагат с достатъчно време за вземане на информирано решение.
От фактура № **********, издадена на 15.01.2023 г., се установява, че
мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 313,05 лв. за тарифен
план Бизнес Смарт S, избран именно с допълнителните споразумения от
29.09.2022 г.
Съдът намира, че се доказа и направеното имуществено разместване –
по делото е приложен фискален бон, от който се установява, че сумата за
неустойка е заплатена на 26.01.2023 г., към която дата облигационна връзка
между страните не е съществувала, предвид което направеното плащане е
направено при изначална липса на основание. С оглед изложеното следва
4
изводът, че за платилия е възникнало правото да иска връщане на платеното,
считано от датата на плащане – 26.01.2023 г. Задължението за връщане на
даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не
възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е
мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение, като
такъв няма определен и в закона (ТР № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по тълк.д. №
5/2017 г. на ОСГТК на ВКС). В случая съдът намира, че с връчването на
исковата молба в първоинстанционното производство на 28.04.2024 г. е
настъпила изискуемостта на вземането за обезщетение на ищеца, тъй като не
са представени доказателства ищецът да е поканил ответника да му заплати
процесното задължение.
Поради уважаване на предявения главен иск съдът намира, че не е
налице вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените
евентуални искове.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съдът намира, че е възникнал главния дълг по изложените
по-горе фактически и правни съображения. Съобразно приетото в ТР №
5/2017 г. от 21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при връщане
на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Не
са представени доказателства от ищеца-кредитор, че е поканил ответника да
заплати обезщетението по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, която би имала за
последица поставянето на ответника в забава. Ето защо обжалваното решение
на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, в която е
присъдено обезщетение за забава в размер на за периода 26.01.2023 г. –
02.02.2023 г. за сумата от 0,70 лв.
По изложените в мотивите съображения решението на СРС следва да
бъде отменено по отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а в останалата част
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Ответникът претендира разноски за първоинстанционното производство
за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Същото
следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. в тежест
на ищеца с оглед липсата на правна и фактическа сложност. С оглед изхода на
делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,22 лв., което следва да
се възложи в тежест на ищеца да заплати на ответника.
Въззиваемият-ищец претендира разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600
лв. С оглед изхода на делото адвокатско възнаграждение в размер на 594 лв.,
което следва да се възложи в тежест на въззивника да заплати на въззиваемия.
Въззивникът-ответник претендира разноски за настоящата инстанция за
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство. Същото следва да се определи съгласно чл. 78,
5
ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. в тежест на въззиваемия с оглед липсата на
правна и фактическа сложност. С оглед изхода на делото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 0,22 лв. и държавна такса в размер на 0,05 лв.,
което следва да се възложи в тежест на въззиваемия да заплати на въззивника.
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното решение
в частта, с която са присъдени разноски на ищеца в размер над 643,50 лв. до
650 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20839/15.12.2023 г., постановено по гр. д. №
6437/2023 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в частта, в която „В.Б.“ ЕАД е
осъден да заплати на „И.“ ЕООД по предявен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 0,70 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 26.01.2023 г. – 02.02.2023 г. и с която „В.Б.“ ЕАД е осъден да заплати
на „И.“ ЕООД сума за разноски на ищеца в размер над 643,50 лв. до 650 лв. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД против „В.Б.“ ЕАД иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер на 0,70 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
26.01.2023 г. – 02.02.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6880/16.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 70467/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.“ ЕООД да заплати на
„В.Б.“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на 0,22
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „В.Б.“ ЕАД да заплати на „И.“
ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 594 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.“ ЕООД да заплати на
„В.Б.“ ЕАД разноски за въззивното производство в размер на 0,27 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6