№ 2274
гр. Варна, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110115035 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 26 от ЗЗД ,
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищцата Д. М. ЗЛ. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В, жк В В,бл.*,вх.*
ап.23 срещу ответника „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, Столична община -
р.И,ул.В.К. бл.**, ат.*, съединени в условията на първоначално обективно
съединяване искове, както следва:
1/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на §6 от Договор за потребителски
кредит от *******, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 700.56
лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
В условията на евентуалност:
2/ установителен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД вр. чл.143
ал.1 вр. чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на §6 от
Договор за потребителски кредит от ******* предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 700.56 лева, като неравноправна, на основание чл.143 ал.1
от ЗЗП.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
1
Излага се, че ищцата е сключила Договор за потребителски кредит от
20.04.2021 г. с ответното дружество „София Комер Кредит Груп" АД.
Съгласно Договор за потребителски кредит от ******* ищцата
следва да върне сумата в общ размер на 1236,72 лева, при сума на получаване
1000.00 лева, при ГПР от 49.89 %, както и ГЛП от 41.16 %, при срок на кредита от
12 месеца.
Съгласно §6 от Договор за потребителски кредит от ******* в случай,
че ищцата в срок от 3 дни от подписване на настоящия договор за кредит, не
предостави едно от изброените обезпечения в §4 от същия договор, същата дължи
неустойка в размер на 700.56 лева, разсрочена на 12 месечни вноски, всяка в
размер на 58.38 лева.
Счита се, че клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от
******* предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 700.56 лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави , а при условията на евентуалност, се счита , че клаузата на §6 от Договор за
потребителски кредит от ******* предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 700.56 лева, е нищожна , на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл.24
от ЗПК.
Излага се, че клаузата за неустойка, предвидена в §6 от Договор за
потребителски кредит от ******* е нищожна , като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна , по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която
се претендира чрез нея в размер на 700.56 лева е в размер на 2/3 от сумата на
отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както
и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със
заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, Столична община -
р.И,ул.В.К. бл.**, ат.*, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, в който се прави признание на предявения от Д. М. ЗЛ. срещу "София
Комерс Кредит Груп" АД иск , като се счита същия за основателен.
Твърди се, че с поведението си ответното дружество не е дало повод
за завеждане на делото, поради което се моли разноските в производството да се
възложат върху ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед на гореизложеното се моли да се постанови решение, с което:
1. На основание 237 ГПК, да се уважи установителния иск за
недействителност на клаузата на §6 от процесния Договор за кредит, уреждаща
задължението за заплащане на неустойка, поради признаването на иска.
2. На основание 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК, да се отхвърли претенцията
2
на ищеца за присъждането на разноски в настоящото исково производство, тъй
като ответникът не е давал повод за завеждане на делото и е признал иска.
Приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са
предявените в срока по чл.131 от ГПК вр.211 от ГПК НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ от
„СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град София, Столична община - р.И,ул.В.К. бл.**, ат.* за
осъждане на Д. М. ЗЛ. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В, жк В В,бл.*,вх.*
ап.23 да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град София, Столична община - р.И,ул.В.К.
бл.**, ат.* , както следва:
1/ сумата в размер на 387,14 лв., представляваща изискуема главница
по Договор за кредит от ******* , дължима за периода от 20.08.2021г. до
20.12.2021г. / вноски № 4 до № 8 включително по погасителния план/ , ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на
насрещната искова молба в съда – 16.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
2/ сумата в размер на 80,91 лв., представляваща изискуема договорна
лихва по Договор за кредит от ******* , дължима за периода от 20.09.2021г. до
20.12.2021г. / вноски № 5 до № 8 включително по погасителния план/ , ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в
съда – 16.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Излага се, че видно от представените като доказателства към
предявената от ищцата искова молба 3 броя Разписки за извършено плащане чрез
"Easy Pay", за погасяване на задълженията си по процесния Договор за кредит,
ищецът е заплатил па "София Комерс Кредит Груп" АД сума в общ размер на
356,44 лева на 3 броя вноски.
1.) 161,44 лева на 26.05.2021 г.;
2.) 30,00 лева на 17.07.2021 г.;
3.) 165,00 лева на 27.07.2021 г.;
Сочи се, че съгласно чл. 19. ал. 6 ЗПК,,. При плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства
над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита."
Следователно, с платената сума от 356,44 лева, ищецът е погасил 3
броя анюитетни вноски и част от четвърта погасителна вноска по кредита.
След извършване на гореописаните плащания, ищцата продължава да
дължи на "София Комерс Кредит Груп" АД сумата от 468,05 лева, представляваща
задължение по следните вноски:
• 55,81 лева непогасен остатък от главница по четвърта вноска с
падеж 20.08.2021 г.
• 103,06 лева, представлявааща задължение по пета вноска с
падеж 20.09.2021 г., от която главница в размер на 78,69 лева и договорна лихва в
размер на 24,37 лева;
3
• 103,06 лева, представляваща задължение по шеста вноска с
падеж 20.10.2021 г., от която главница в размер 81,39 лв. и договорна лихва в
размер на 21,67 лева;
• 103,06 лева, представляваща задължение по седма вноска с
падеж 20.11.2021 г., от която главница в размер на 84.! S лева и договорна лихва в
размер на 18,88 лева.
• 103,06 лева , представляваща задължение по седма вноска с
падеж 20.12.2021 г., от която главница в размер на 87,07 лева и договорна лихва в
размер на 15,99 лева.
С оглед изложеното, се моли да се уважи предявената насрещна
искова молба.
Ответницата по насрещния иск Д. М. ЗЛ. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.В, жк В В,бл.*,вх.* ап.23 , в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала отговор на насрещната искова молба, в който се моли да се отхвърлят
изцяло предявените насрещни искове.
Оспорва се Договор за потребителски кредит от *******, като
нищожен на основание противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД. Уговорен е по Договор за потребителски кредит от *******, ГПР-
49.89 %., както и годишен лихвен процент 41.16%. За търсеният период на
възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10
пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г., приложимо към 2009г.) прави размер
на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а трикратния
размер на законната лихва към 30%. Приема се в съдебната практика, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити-двукратния размер на законната лихва. В случая отразеният в договора
ГЛП - 41.16% надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на
договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните престации, в
хипотезата на нарушение на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.З ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези
две хипотези ¬нищожната клауза на процесния относно определянето на ГЛП да
бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата
определяща ГЛП, тъй като ГЛП е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1,
т.9 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК - за определяне на ГЛП. Въз основа на това се счита, че
4
Договор за потребителски кредит от ******* е недействителен.
С оглед на гореизложеното , се моли да бъдат отхвърлени предявените
насрещни искови претенции , като неоснователни и недоказани , както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
От приобщения към доказателствения материал Договор за
потребителски кредит от 20.04.2021 г. се установява, че между „София Комерс
Кредит Груп" АД и ищцата Д.З. е налице сключен договор, по силата на който
ответникът предоставя на ищцата в качеството й на кредитополучател
потребителски кредит в размер на 1000,00 лв., с краен срок на договора -
20.04.2022 г., с размер на месечните погасителните вноски 103,06 лв. за период от
12 месеца при уговорен лихвен процент в размер на 41,16 % годишно , като
общата сума за погасяване на кредита е в размер на 1236,72 лв.
Съгласно §6 от процесния Договор за потребителски кредит от
20.04.2021 г., в случай, че ищцата в срок от 3 дни от подписване на договора за
кредит, не предостави едно от изброените обезпечения в §4 от същия договор,
същата дължи неустойка в размер на 700,56 лева, разсрочена на 12 месечни
вноски, всяка в размер на 58.38 лева.
В Договор за потребителски кредит от 20.04.2021 г. са обективирани
Общи условия на „София Комерс Кредит Груп" АД , приложими към договорите
за потребителски кредит.
В договора за кредит е обективиран и погасителен план, в който са
посочени дължимите вноски за главница и договорно възнаграждение за 12
вноски , както и такса при непредставяне на обезпечение в размер на 58,38 лв.
месечно и вноска при непредставяне на обезпечение в размер на 161,44 лв.
месечно.
Процесният Договор за потребителски кредит от 20.04.2021 г., ведно
с обективираните в същия Общи условия и погасителен план , е подписан от
страните по делото.
Видно от заключението на вещото лице Ел. Й. Тр. по приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, кредитът от ******* е осчетоводен, като
е начислена главница в размер на 1000,00 лв. и е начислена договорна лихва при
41,16 % ГЛП в общ размер от 236,72 лв. за срок от 12 месеца. По процесния
кредит са постъпили плащания в общ размер от 356,44 лв. , с които са погасени
задължения за главница в общ размер от 233,72 лв. и на договорни лихви в общ
размер на 122,72лв. Размерът на непогасените задължения за главница и за
договорна лихва за процесния период са, както следва: падежирала главница в
размер на 387,13 лв. и падежирали договорни лихви в размер на 80,91 лв. Общата
стойност на дълга е 468,04лв.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните
5
правни изводи:
Досежно предявените от ищцата установителни искове с правно
основание чл.26 от ЗЗД:
Видно от депозирания по делото отговор на исковата молба,
ответникът прави признание на предявения от Д. М. ЗЛ. срещу "София Комерс
Кредит Груп" АД иск , като се счита същия за основателен. Ищцата не е
направила искане за постановяване на решение по предявените от същата искове
при признание на исковете, поради което съдът следва да разгледа същите по
същество.
Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са установителни искове, с
които се цели установяване по съдебен ред, че определен договор страда от порок,
обосноваващ неговата нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите,
които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а
според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание,
както и привидните договори.
Съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната
практика, начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните
правоотношения. Начинът за съединяване на искове за недействителност на
сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са
предявени в условията на евентуалност - ако сделката е нищожна на едно
основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго
основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност
според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от найтежкия
(противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са
липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липсата на форма. /Р № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК/.
Предвид изложеното, съдът следва да се произнесе първо по
предявения иск от ищеца за прогласяване нищожността на клаузата на §6 от
Договор за потребителски кредит от ******* поради противоречие на
материалния закон - като противоречаща на чл.143 ал.1 от ЗЗП. В случай, че този
иск бъде отхвърлен , съдът следва да се произнесе по другия иск с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД -
противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на
императивни правни разпоредби. То е налице, когато има обективно
несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба, свързана със
съдържанието, формата и фактическия състав на сключване на сделката.
Основанието за нищожност "противоречие на закона" е общо и е
налице само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено
като специално основание за недействителност, каквито са тези по чл. 26, ал. 2
6
ЗЗД и чл. 27 ЗЗД. Настоящият състав намира, че процесната клауза § 6 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит от 20.04.2021 г. е
нищожна , поради противоречие на закона, като съображенията са следните:
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит ,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и
чл.12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Ищецът е навел доводи, че
процесният договор е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл.19 ЗПК.
Клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение съдът намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
годишния процент на разходите. Следва да се има предвид начинът на уговаряне
на неустойката (като глобална сума, начислявана след изтичане на деня от
подписването на договора за предоставяне от страна на заемателя на обезпечение
на задълженията му по договора) и обосновано би могло да се приеме, че
претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на главното
задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на
обещанието за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване
на заема, т.е. компенсира се рискът за кредитора от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице.
Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащо неустойка за
непредставяне на обезпечение се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4
ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на
договора противоречи на добрите нрави като илюстрирна директно уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има
за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
Изложеното формира извода на съда, че клаузата за неустойка е
недействителна /нищожна/, на основание чл.143 от ЗЗП и чл. 21 от ЗПК във вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен
предявения иск от ищеца за прогласяване нищожността на клаузата на §6 от
Договор за потребителски кредит от ******* поради противоречие на
материалния закон - като противоречаща на чл.143 ал.1 от ЗЗП, на основание
чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
С оглед уважавания на иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД
, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск.
7
Досежно предявените от ответника насрещни искове с правно
основание чл.240 и сл. от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД:
Претенцията предмет на предявените от ответника срещу ищеца
насрещни искове е досежно размера на останалата и непогасена на падеж
главница и договорна лихва. Ищецът – ответник по насрещния иск релевира
възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, като се
позовава на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В хипотезата на чл.11,
ал.1,т.9 ЗПК урежда недействителността на договора тогава, когато в същия
липсва посочен лихвен процент, условия за прилагането му, съответно условията
за неговата промяна, периодите в които може това да бъде осъществено и пр.
Разпоредбата на т.10 от посочения текст урежда съдържанието на договора с
включване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, а в
хипотезата на т.11 се посочват условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Съдът с оглед направените от страната възражения и при съпоставка
съдържанието на договора с императивните правни норми на закона намира
следното:
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона
реквизити-спазена е предвидената в закона писмена форма, посочен е общия
размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума,
която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
условията за издължаване от потребителя. Представен е погасителен план, в който
посочени информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. С договора ответникът по насрещния иск е информиран за
правото му да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи
плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на
главницата, правото му да се откаже от договора и срока, в който може да бъде
упражнено.
Процесният договор за кредит е с предмет заемане на парична сума в
размер на 1000,00 лева. При възникване на облигационното правоотношение
страните са уговорили договорна лихва в размер на 41,16 % на годишна база,
съответно ГПР в размер на 49,89%. Уговорения ГПР при осъществяване
изчисления от страна на вещото лице Е.Т. по приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, която напълно се кредитира от съда, като
обективно и компетентно дадена, не надвишава петкратния размер на приетата
законна лихва за процесния период. Договорната лихва е уговорена както по
размер, така и по вид, като е постигнато съгласие, че същата за срока на договора
ще бъде във фиксиран по размер лихвен процент. Още със сключване на договора
8
за кредит на кредитополучателя е станала известна сумата, която следва да бъде
заплатена, както под формата на главница, така и под формата на дължима
договорна лихва. Така посочената сума в разпоредбата на §1 от договора напълно
кореспондира с посочената сума по погасителен план. Самия погасителен план
представлява приложение към договора за кредит, в който е осъществена нарочна
разбивка по размер и период на съответната главница и договорна лихва, която се
дължи от кредитополучателя. Броят на погасителните вноски, които са посочени в
погасителен план , обективиран в договора за кредит , напълно съответства на
уговореното в самия договор. Идентични са и уговорените седмични падежи на
погасяване на задължението, включително първа и последна погасителна вноска.
Неоснователен е доводът на ищеца, че договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с
наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения
лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент е уговорен
като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото
променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на същия. В настоящия случай
това е сторено в § 1, като са посочени и условията за неговото прилагане-
предвидено е това да става на годишна база. Касае се за фиксиран лихвен процент,
важим за целия период на действие, който е постоянна и непроменлива величина.
Размерът на възнаградителната лихва е установим чрез прости математически
пресмятания, доколкото месечната погасителна вноска се състои само и
единствено главница и договорна лихва. Други разходи не са включени и такива
нито се сочат от кредитора, нито се твърдят от потребителя. Договореният лихвен
процент се прилага по един и същ начин по време на действие на договора
доколкото се касае както се посочи за фиксиран /непроменяем/ лихвен процент от
41,16 % за разлика от случаите на референтния лихвен процент, за който са
относими останалите условия и изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а от ЗПК.
Неоснователен е доводът на ищеца, че не е посочено как лихвеният
процент се съотнася към ГПР и как се формира ГПР. Изискване за посочване в
договора на всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата
действителност, ЗПК не поставя. Достатъчно е, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
цифрово посочването на ГПР, като вида на разходите, от които се формира са
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Не се установяват твърденията на ищеца, че погасителният план не
отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът
за кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
9
Всичката тази информация е налична в §20 от процесния договор, в който са
посочени подробно и точно размерът, броят, периодичността, датите на плащане
на погасителните вноски и т.н.
На следващо място не се установяват твърденията, че в процесния
договор не се съдържа предвидената в чл. 11, ал.1, т.12 информация. В §7 изрично
е посочено, че при погасяване на главницата по договора потребителят има право
при поискване да получи безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението по
договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящите плащания, който погасителен план да посочва дължимите
плащания, срокове и условията за извършването на тези плащания, както и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница,
лихва, изчислена на база лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Изложеното мотивира съда да приеме, че процесният договор за
кредит съдържа всички необходими реквизити, в същия ясно и еднозначно е
уговорена договорна лихва, посочен е ГПР, определена е окончателно дължимата
сума по договора.
Приложен е погасителен план, в който се съдържат данни за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Възраженията на недействителност на договора за потребителски кредит при
нарушение на правилата на чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК са
неоснователни. Кредитополучателят дължи заплащане на договорна лихва върху
предоставената му главница, доколкото договорната лихва представлява онова
възнаграждение, което получава кредитора във връзка с предоставения от него
паричен заем.
Съобразно заключението на съдебно – счетоводна експертиза на
вещото лице Е.Т., остатъкът, дължим от ищцата в качеството й на
кредитополучател по договора за кредит, се формира от незаплатени падежирала
главница и падежирали договорни лихви , които към момента на уговорения
окончателен падеж на задължението (20.04.2022 г.) възлизат на 468,04 лева. Тази
сума съставлява сбор от падежирала на 20.04.2022 г. главница в размер на 387,13
лева и падежирали договорни лихви в размер на 80,91 лв.
Липсват по делото доказателства, че така дължимата главница и
дължимите договорни лихви са заплатени от ищцата в качеството й на
кредитополучател, поради което същите се дължат от нея в посочения от вещото
лице размер.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да
бъде прието, че дори договорът за кредит е недействителен по някое от
възраженията на ищеца – ответник по насрещният иск, то на осн. чл. 23 ЗПК, той
също дължи чистата стойност на кредита, която чиста стойност представлява
главницата по договора.
При изложените съображения насрещните осъдителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени до размера , посочен от вещото лице в
приетото по делото заключение, като ищцата – ответник по тези искове следва да
бъде осъдена да заплати на ответника – ищец по насрещните искове сумата от
10
387,13 лева – незаплатена главница по договора за кредит и сумата от 80,91 лв.-
договорна лихва , като искът за главница следва да бъде отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 387,14лв. като неоснователен.
Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от депозиране на насрещната искова молба в съда –
16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху
договорната лихва , съдът намира, че същата не се дължи , доколкото не е
допустимо кумулиране на лихва върху лихва, поради което искът за присъждане
на законна лихва върху договорната лихва , за периода , считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба в съда – 16.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението , следва да се отхвърли , като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото в размер на
50,00 лв. държавна такса по уважения иск на ищеца.
Съдът , като съобрази обстоятелството, че адв. Д.М. е предоставил на
ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата и с
оглед направеното изрично искане, то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на същия сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, на
основание 38, ал.2 от ЗА, определено съобразно минималния размер, предвид в
чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - по уважения иск, предявен от ищцата. По отхвърлените
насрещни искове не се дължи адвокатско възнаграждение за осъществена правна
помощ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски ,
съразмерно на уважената част от исковете, съгласно представения по делото
списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи. По
настоящото производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса
по предявените насрещни искове в размер на 100,00 лв. , разноски за депозит за
вещо лице в размер на 330,00 лв. за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
по предявените насрещни искове, които следва да бъдат присъдени на ответника,
с оглед уважаване на предявените насрещни искове. Ответникът претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по настоящото дело в размер на 360,00 лв., т.е. по всички искове,
от което следва да се присъди сумата от 144,18 лв., съразмерно на уважената част
от исковете по делото. Въпреки, че ответникът е признал исковете на ищцата ,
съдът намира, че не следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на
разноски на ищцата , доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото и
доколкото ищецът не е направил изрично искане за постановяване на решение по
предявените от него искове при признание на иска. Следователно на ответника
следва да се присъди сумата в общ размер от 574,18 лв. , включваща държавната
такса в размер на 100,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 330,00 лв. по
уважения размер на насрещните искове и сумата от 144,18 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение , съразмерно на изхода от предявените
11
искове в цялото производство, доколкото процесуалното представителство за
ответника е по всички предявени в производството по делото искове.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на §6 от
Договор за потребителски кредит от *******, сключен между Д. М. ЗЛ. ЕГН
**********, с адрес: гр.В.,жкВ.В бл.*,вх.*,ап.** и „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ
ГРУП" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София,
Столична община - р.И,ул.В.К. бл.**, ат.* , предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 700,56 лева, поради противоречие на закона , на основание
чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. М. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жкВ.В
бл.*,вх.*,ап.** ДА ЗАПЛАТИ на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, Столична
община - р.И,ул.В.К. бл.**, ат.* следните суми, а именно:
- сумата в размер на 387,13 лв., представляваща изискуема главница
по Договор за потребителски кредит от ******* , дължима за периода от
20.08.2021г. до 20.12.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда –
16.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.240 и
сл. от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.
- сумата в размер на 80,91 лв., представляваща изискуема договорна
лихва по Договор за потребителски кредит от ******* , дължима за периода от
20.09.2021г. до 20.12.2021г., на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над присъдения до претендирания размер от 387,14 лв. ,
като неоснователен и иска за присъждане на законна лихва върху договорната
лихва , считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда –
16.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението , като неоснователен.
ОСЪЖДА „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, Столична община -
р.И,ул.В.К. бл.**, ат.* ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес:
гр.В.,жкВ.В бл.*,вх.*,ап.** сумата от 50,00 лв., представляваща заплатена
държавна такса по уважения иск на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, Столична община -
р.И,ул.В.К. бл.**, ат.* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.В. М., от Адвокатска колегия-
Пловдив, с адрес на кантора: гр. П.бул.П.ш. №**, ет.*, ап* Б сумата от 300,00 лв. ,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено
12
процесуално представителство на ищцата Д. М. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес:
гр.В.,жкВ.В бл.*,вх.*,ап.** по предявените от ищцата искове , на основание чл.38
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. М. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жкВ.В
бл.*,вх.*,ап.** ДА ЗАПЛАТИ на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП" АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, Столична
община - р.И,ул.В.К. бл.**, ат.* сумата от 574,18 лв., представляваща сторени от
ответника съдебно-деловодни разноски , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13