Р Е Ш Е Н И Е1237
гр. Перник, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, ГК, пети състав, в открито съдебно заседание на
осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА
При участието на секретар Капка Станчева, като разгледа гр.дело №8757/2018г.
по описа за 2018 година, докладвано от съдията, взе предвид следното:
Производството е по предявен по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Теленор България”ЕАД иск за установяване, че А.М.А.
дължи на ищеца сумата от 180,48 лв. представляваща общата стойност на незаплатени парични
задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги от 06.12.2013г., новиран с
допълнително споразумение от 04.08.2016г., за който операторът е издал крайна фактура №**********/15.02.2017г.
платима в срок до 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху претендираното
вземане от 09.07.2018г. за която сума е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. 4814/2018г. по
описа на ПРС. Предявен е и осъдителен
иск по чл.342, ал. ТЗ за сумата от 462,62лв. – неизплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 04.08.2016г. Претендират се и направените разноски.
Ответникът,
чрез назначеният му особен представител, дава становище за неоснователност на
предявения иск.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество "Теленор България" ЕАД е депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А.М.А.
за сумата от сумата 605,10 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 06.12.2013 г., потребени в
периода от 15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., за които Операторът е издал крайна
фактура № **********/15.02.2017 г., платима в срок до 02.03.2017 г., сумата 80,16 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 03.03.2017 г. до 22.06.2018 г., начислена върху
вземането, ведно със законната лихва
върху главницата 605,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.07.2018 г., до окончателното
изплащане на сумите.
Районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4814 по описа
за 2018 г. на Пернишки районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си.
От приложените по делото и прити
като писмени доказателства - Договор за мобилни услуги от 06.12.2013г. за
клиентски номер005423544, като към него е приложена декларация за съгласие за
подписване на документи от непълнолетно лице, Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 04.08.2016г. се установява безспорно наличието на
облигационно правоотношение межу страните с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги за телефонен № **********.
Установява се от приложения по делото заверен препис от Договор
за лизинг 04.08.2016г., че между
страните е възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ползване на мобилен
телефон Iphone SE.
Ищцовото дружество е издало № **********/15.10.2016г.; № **********/15.11.2016г..;№**********/15.12.2016г.;
№**********/15.01.2017г. и фактура № **********/15.02.2017г./крайна фактура/ в
които са начислени цена на далекосъобщителни услуги,
неустойка и лизингови вноски.
По
делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което
процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество. Вещото
лице посочва, че дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури от
15.09.2016г.-14.02.2017г. предоставени на мобилен номер ********** са в размер
на 86,12лв. Няма завършено плащане на сумите за мобилни услуги за периода на
процесните фактури от 15.09.2016г.-14.02.2017г. Вещото лице посочва, че лизинговите
вноски за цената на устройството Apple Iphone SE след са в общ размер 518,98лв. - общо 22 броя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените искове има за предмет установяване
дължимостта на част от сумата, за
която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, и
осъждане на ответника да заплати вземания за лизингови вноски, които не са били
заявени в заповедното производство.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои
спорни въпроси на заповедното производство, приложението на правилата
за първоначално съединяване на исковете, изисква преценка от съда на общите
процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния
иск по чл. 415 ГПК и може да касае друго основание, от което произтича вземането, различно от
това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение или за
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането. С Решение № 213/06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че „ако в
исковата молба са наведени правопораждащи факти, от които произтича вземането,
различни от тези, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение, то
тогава искът е допустим, но само като осъдителен, тъй като по отношение на
предявеното с исковата молба спорно вземане няма заповед, въз основа на която
да се изпълни“. Предвид заявените от ищеца фактически твърдения касателно
претендираните лиизингови вноски съдът намира, че предявеният осъдителен иск е
процесуално допустим. Заявената осъдителна претенция не се предявява при
условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли предявени установителни
искове за същите суми с основание незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор от 06.12.2019г., тъй като страната изобщо не поддържа подобна претенция
за разликата над сумата в размер на 180,48 лева до сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 605,10 лева, т.е. „Теленор България“ ЕАД
предявява единствено осъдителен иск за вземанията си за лизингови вноски. Според
съда се касае за изначално предявен обективно кумулативно съединен осъдителен
иск по реда на чл. 210 ГПК, а не за изменение на основанието на установителния
иск по реда на чл. 214 ГПК.
Предвид изложеното съдът
съобразно указанията дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК следва да обезсили издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за разликата над 180,48 лева до 605,10 лева,
доколкото същата касае различно от заявеното в хода на заповедното производство
основание на вземането и за сумата в размер на 80,16 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за
периода от 03.03.2017г. до 22.06.2018г., за които не е предявен установителен
иск по чл. 415 ГПК.
По предявения установителен иск по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните
договор за преодставяне на далекосъобщителна услуга; съдържанието на това
облигационно правоотношение - цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен
план, допълнителни пакети, разговори, данни и смс - и); предоставяне на далекосъобщителна услуга на ответника, при
което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се
представиха доказателства за сключени между страните договори за мобилни
услуги, като абонаментните такси са дължат за периода на договора независимо от
наличието на потребление, като същите възлизат на сумата от 86,12лв. като сбор по
всички фактури съгласно заключението на вещото лице . табл. 1, колона 4 от от
констативно съобразителната част на експертизата. Установява се от заключението
на вещото лице, че претендираната главница в размер на 180,48лв. – представлява
сбор от дължимите месечни абонаментни такси и вноски по договор за лизинг.
Предвид отразеното искът е основателен за сумата от 86,12лв. – доколкото това е
сборът от дължимите абонаментни такси дължими на посоченото в исковата молба
основание-предоставени телекомуникационни услуги, за остатъкът до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото
представлява суми евентуално дължими на друго основание.
По предявените иск с правно основание
чл. 79, ал.1 вр.342, ал. 1 ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване
на мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът
следва да установи плащане на претендираните вземания.
Съгласно Договор за лизинг от 04.08.2016г. за мобилен номер
********** ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат Apple
Iphone SE. Общата цена
на лизинговата вещ е 542,57 лв. с включен ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължава да извършва ежемесечни вноски в размер на 23,59 лв. с вкл. ДДС 04.09.2016г.-04.07.2018г.,
като е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги.
По делото се доказа наличието на сключен лизингов договор
между страните по делото. Установи се, че ищцовата страна е предоставила на
ответника за временно ползване на следните мобилни устройства: Apple Iphone SE. Установи се още, че с подписването на приложените по делото
договори за лизинг ответникът е поел задължение да заплаща лизинговата цена на
всяко едно от тях на общо 24 равни месечни вноски. По делото не се ангажира
доказателства за плащането на лизингови вноски, което установяване е в тежест
на ответната страна. Това води до извод за основателност на исковата претенция
в размер на 424.62лв. и като такава следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно
изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Ищецът претендира сумата от 625лв. – разноски за исковото
производство. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 527,54лв. Ищецът
претендира сумата от 205лв. – разноски за заповедното производство, от които
следва да му бъде заплатена сумата от 173,03лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.А.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес
парк София, сграда № 6 сумата в размер на 86,12лв. лв лева, . представляваща общата стойност на незаплатени парични
задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги от 06.12.2013г., новиран с
допълнително споразумение от 04.08.2016г., за който операторът е издал крайна фактура №**********/15.02.2017г. платима
в срок до 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху претендираното вземане
от 09.07.2018г. за която сума е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. 4814/2018г. по описа
на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от
180,48лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А.М.А., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати на на "Теленор България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост
4", Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 424,62лв. – неизплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 04.08.2016г. за мобилен номер
0894/085823 за периода след м. 02/2017г. дм- 07/2018г.
ОСЪЖДА А.М.А.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на на "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4",
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 510,74лв. – разноски за исковото
производство.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед
за изпълнение на парично задължение № 3638/10.07.2018г. по ч.гр.д. № 4814/2018г. по описа на Районен съд –
гр. Перник за разликата над 180,48
лева до 605,10 лева,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 06.12.2013 г., за
периода от 15.09.2016 г. до
14.02.2017 г., както и за сумата в размер на 80,16 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от
03.03.2017 г. до 22.06.2018 г.,
ОСЪЖДА А.М.А.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на на "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4",
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 173,03лв. – разноски за заповедното
производство.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 4814 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: