№ 115
гр. Сливен, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20242230201224 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от дружеството *****, чрез управителя му,
против Наказателно постановление № 20-2400115/17.09.2024 г., издадено от
директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен, с което на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда му е наложена
"имуществена санкция" в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1
от Кодекса на труда.
Оплакванията в жалбата са, че дружеството не е извършило
административното нарушение, че при съставянето на АУАН и в последствие
при издаването на наказателното постановление били нарушени
императивните изисквания на ЗАНН, поради което моли НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител-адвокат,
който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.Не претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който
1
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2024 г, за времето от 11. 05ч. до 12. 15ч. служители от Дирекция
"Инспекция по труда" - Сливен извършили проверка по спазване изискванията
на трудовото законодателство в обект, стопанисван от *****, База- Пазар за
плодове и зеленчуци находящ се в ****. При проверката на място установили,
че лицето Ж. З. Р., ЕГН ********** предоставял работна сила като извършвал
дейности по сортиране на плодове на технологична линия и подреждане на
същите в транспортни опаковки. По време на проверката в проведен разговор
Ж. З. Р. заявил, че е на работа от 5/пет/ дни на длъжност „сортировач“, с
работно време от 08. 00 до 17. 00 часа, при дневно възнаграждение в размер на
50 лв., почивни дни – събота и неделя, почивка в работния ден от 1 час, както
и че бил неграмотен/не може да пише/, поради което описаните обстоятелства
в предявената на лицето декларация, попълваща се от работници и служители,
била попълнена от служител на Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен в
присъствието на С.И.Ж. – служител на дружеството, като при попълването й
въпросите били прочетени на г-н Р. и след вписване на дадените от него
отговори, същата била подписана собственоръчно от него.
С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК дружеството било призовано да
се яви на 19.08.2024 г. в 10. 00 часа в Дирекция "Инспекция по труда"- Сливен
като в същата били посочени документите, които следвало да представи.
На 20.08.2024 г. Р.Х.С., в качеството й на упълномощено лице представила
документи във връзка с осъществявания контрол в Дирекция "Инспекция по
труда" - Сливен, сред които два броя граждански договори с № 29/09.08.2024
г. и № 30/09.08.2024 г., сключени с Ж. З. Р., като липсвал трудов договор,
сключен в писмена форма между ***** и Ж. З. Р..
На 22.08.2024 г. управителят на дружеството-жалбоподател С. Н. в
собственоръчно написана декларация декларирал, че към 22.08.2024 г.
дружеството не е сключвало трудови договори с посочените в декларацията
лица, сред които е и Ж. З. Р..
Във връзка с извършената проверка на 22.08.2024 г. бил съставен АУАН от
същата дата против ***** за това, че на 13.08.2024 г. във времето от 11. 05 до
12. 15 часа при извършена проверка по спазване изискванията на трудовото
законодателство на ***** на място в стопанисвания от дружеството обект
база- Пазар за плодове и зеленчуци, находяща се в **** се установило, че
лицето Ж. З. Р. предоставяло работна сила като извършвало дейности по
сортиране на плодове на технологична линия и подреждане на същите в
2
транспортни опаковки, с определено работно време от 08. 00 до 17. 00 часа,
работно място, определено трудово възнаграждение- в размер на 50 лв. на ден,
което се удостоверявало и от собственоръчно подписаната от него декларация.
В акта било посочено, че при проверка на изисканите с призовка на основание
чл. 45, ал. 1 от АПК и представени на 20.08.2024 г. от Р.Х.С., в качеството й на
упълномощено лице, документи във връзка с осъществявания контрол, се
установило, че липсва трудов договор в писмена форма, сключен между *****
и Ж. З. Р., представени били граждански договор №№ 29/09.08.2024 г. и
30/09.08.2024 г. Посочено било, че видно от изложеното *****, в качеството си
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е приел на
работа на 13.08.2024 г., свързана с предоставяне на работна сила (при
установени елементи на трудово правоотношение, а именно - работно място,
време, почивни дни и трудово възнаграждение) от лицето Ж. З. Р., без да е
сключило със същото трудов договор в писмена форма. В акта било отразено,
че така констатираното нарушение било извършено на 13.08.2024 г. на място в
стопанисвания от дружеството обект база - Пазар за плодове и зеленчуци,
намираща се на адрес: ****, а било установено на 20.08.2024 г. в Дирекция
"Инспекция по труда" – Сливен. АУАН бил съставен на 22.08.2024 г. в
Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен. Управителят на дружеството
получил акта на 22.08.2024 г. като не направил възражения по него, такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция "Инспекция по
труда" - Сливен издал Наказателно постановление № 20-2400115/17.09.2024 г.,
с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 4 от КТ наложил на
***** "имуществена санкция" в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ като приел, че нарушението се явява повторно за дружеството. В
него било посочено, че с наказателни постановления № 20-2300200/09.10.2023
г., влязло в сила на 11.06.2024 г., НП № 20-2300201/09.10.2023 г., влязло в сила
на 29.07.2024 г., НП № 20-2300202/09.10.2023 г., влязло в сила на 15.05.2024 г.,
НП № 20-2300203/09.10.2023 г., влязло в сила на 09.04.2024 г., НП № 20-
2300204/09.10.2023 г., влязло в сила на 10.06.2024 г., НП № 20-
2300205/09.10.2023 г., влязло в сила на 26.06.2024 г., НП № 20-
2300206/09.10.2023 г., влязло в сила на 11.06.2024 г., НП № 20-
2300207/09.10.2023 г., влязло в сила на 11. 06. 2024 г., НП№ 20-
2300208/09.10.2023 г., влязло в сила на 11.06.2024 г., НП № 20-
2300209/09.10.2023 г.,влязло в сила на 28.05.2024 г., НП № 20-
2300210/09.10.2023 г., влязло в сила на 28.05.2024 г., НП № 20-
2300211/09.10.2023 г., влязло в сила на 28.05.2024 г., НП 20-
2300212/09.10.2023 г, влязло в сила на 28.06.2024 г. били наложени
имуществени санкции за нарушения на същото основание, т. е. нарушението
се явявало повторно, тъй като било извършено в рамките на едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят бил
наказан за нарушение от същия вид. В НП било посочено, че нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно. При определяне на
имуществената санкция, административнонаказващият орган взел предвид
3
характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и
преценил, че за постигане на специалната и генералната превенция, и предвид
че нарушението се явявало повторно, извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на 13 наказателни постановления, с които нарушителят бил
наказан за нарушение от същия вид, следвало да наложи санкция в минимален
размер от 15 000 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 4 от
КТ.
НП било връчено на жалбоподателя на 24.09.2024 г, видно от приложената по
делото обратна разписка, като на 08.10.2024 г. била подадена жалба против
него.
Както в АУАН така и в НП били описани писмените материали, приложени по
административнонаказателната преписка, а именно: декларация от Ж. З. Р.;
заверени копия от граждански договор с № 29/09.08.2024 г. и № 30/09.08.2024
г., сключени с Ж. З. Р.; заверени копия от книги за инструктаж- 2 бр.; копие от
екземпляр от призовка по чл. 45, ал. 1 от КТ; заверено копие от пълномощно с
рег. № 9051/19.10.2021 г. и декларация от управителя С. Н..
От приложения по преписката граждански договор № 29/09.08.2024 г. е видно,
че възложителят *****, представляван от управителя Н. е възложил на
изпълнителя Ж. З. Р. да извърши почистване, сортиране и пакетиране на 5000
кг. кайсии. Възложителят се задължил да осигури суровината за обработката -
кайсии, кашони, панетки, пликчета, картонени боксове, както и кантари и
ножици за манипулацията, както и да осигури и ръкавици, престилки, бонетки
и др. В срок до 30 дни от приемането на извършената работа възложителят се
задължил да заплати на изпълнителя в брой или по банкова сметка, сумата от
0. 20 лв. /кг. сортирани кайсии-1000 лв. От своя страна изпълнителят поел
задължението да изтегля всеки ден, в който има заготовка, приготвеното
количество и да изплаща по 50 лв. на заготовка, като окончателното
изравняване на сумата трябвало да бъде издължено при извършване на
определената дейност, но не по-късно от 31.08.2024 г.
Между същите страни бил сключен и граждански договор № 30/09.08.2024 г.,
съгласно който възложителят ***** възложил на изпълнителя Ж. З. Р. да
извърши почистване, сортиране и пакетиране на 5000 кг. грозде.
Възложителят се задължил да осигури суровината за обработката - грозде,
кашони, панетки, пликчета, картонени боксове, както и кантари и ножици за
манипулацията, както и да осигури и ръкавици, престилки, бонетки и др. В
срок до 30 дни от приемането на извършената работа възложителят се
задължил да заплати на изпълнителя в брой или по банкова сметка, сумата от
0. 20 лв. /кг. сортирано грозде-1000 лв. От своя страна изпълнителят поел
задължението да изтегля всеки ден в който има заготовка, приготвеното
количество и да изплаща по 50 лв. на заготовка, като окончателното
изравняване на сумата трябвало да бъде издължено при извършване на
4
определената дейност, но не по-късно от 31.08.2024 г.
На 08.08.2024 г. Ж. З. Р., на длъжност "сортировач" преминал начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа и инструктаж на работното
място, което се установява от приложените по делото, надлежно заварени
копия от книги за инструктаж.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по
закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са
констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да опорочават административнонаказателното производство или да
нарушават правата на жалбоподателя. Нарушението е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените
материалноправни норми. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В настоящия случай съдът приема за категорично и безспорно установено, че
по време на проверката Ж. З. Р. се е намирал на работното си място в обект,
стопанисван от *****, база-Пазар за плодове и зеленчуци, находяща се в гр.
Сливен, където извършвал дейности по сортиране на плодове на технологична
линия и подреждане на същите в транспортни опаковки. В тази насока са
показанията на актосъставителя Д., съгласно които при извършената на
13.08.2024 г. проверка в обекта, стопанисван от *****, Ж. З. Р. е работел на
една от двете технологични линии като сортирал плодове и ги подрежда в
транспортни опаковки. След проведен разговор на проверяващите с всички
лица, работещи в обекта, се установило, че те са работници с определено
работно време, трудово възнаграждение, определени трудови функции и
определени почивни дни. Тези обстоятелства били потвърдени от Ж. З. Р.
който заявил, че е неграмотен и декларацията по чл. 402 от КТ била попълнена
от служител на ДИТ Х. К. след като всички въпроси са прочетени на лицето в
присъствието на С.Ж.-лице посочено от собственика като представляващо
дружеството на място и е подписана от Ж. З. Р. собственоръчно. В тази насока
са и показанията на св. К., който е присъствал в деня на извършената
5
проверка. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, логически
последователни и безпротиворечиви. Освен това същите кореспондират
изцяло с обсъжданата декларация, подписана от Ж. З. Р. собственоръчно, в
която са отразени работно време, работно място, определено възнаграждение,
почивки, поради което съдът ги кредитира напълно.
По инициатива на дружеството-жалбоподател по делото бяха разпитани като
свидетели Р.С. и С.Ж.. Съдът счита, че показанията, дадени от тези свидетели
не допринесоха за изясняване на релевантни за делото факти и обстоятелства.
Така в показанията си св. Симеонова, обяснява принципно механизма на
наемане на работници от страна на ***** при направени заявки, начина и
правоотношенията по които се наемат, като по отношение на лицето Ж. З. Р.
работил във фирмата но в деня на проверката бил на граждански договор, като
му били изплатени всички дължими му се възнаграждения. По същия начин
съдът отчита и показанията на св. Ж., отговаряща в ***** за логистиката,
поръчките и осъществява контактите с работниците, която сочи, че е
присъствала на проверката, че повечето проверявани лица били неграмотни,
както и че предполагала, че те не правят разлика между трудов и граждански
договор, относно лицето Ж. З. Р. твърди, че той бил с граждански
договор.Твърди че работата на тези които работят при постоянен и
граждански договор е сходна, като тези с постоянен договор имат повече
задължения.
По делото е призован и разпитан в качеството на свидетел Ж. З. Р. който
твърди, че може да чете и пише и разбира какво пише в даден документ като
го види, но пише бавно.Не прави разлика между граждански и трудов договор
но са му обяснили, че разликата е в това дали е ли не е постоянно на
работа.Не си спомня дали е уточнено това при попълване на декларацията, но
признава че не е попълнена собственоръчно от него но е участвал при
попълването и. Посочва още, че е работил с работно време от 08.00-17.00ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ
предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. По безспорен
начин в процеса се установи, че жалбоподателят, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е приел на 13.08.2024 г. на
работа лицето Ж. З. Р., като същото е престирало работна сила, работело е
като "сортировач, " с работно време от 08. 00 часа до 17. 00 часа, работно
място, с трудово възнаграждение в размер на 50 лв. на ден, без да има сключен
трудов договор в писмена форма. Въпреки представените в хода на проверката
от страна на дружеството-жалбоподател два граждански договора, съдът
намира, че лицето Ж. З. Р. е престирало работна сила, а не е извършвало
работа по граждански договор. По делото не се спори, че към момента на
проверката лицето Ж. З. Р. е работило в обект, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, както и че между тях е нямало сключен трудов договор, а били
сключени горецитираните два граждански договора. Спорът е дали
6
отношенията, възникнали по тези договори са по същество трудови и
респективно следвало ли е страните да ги уредят с трудов договор.
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва
конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на
страните. Според съдебната практика, по силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а
предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за
изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на
труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт,
предмет на този облигационен договор. При договора за извършване на
определена работа, изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който
му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а
при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя
и е зависим от него. В конкретния случай е безспорно установено, че при
извършената проверка проверяващите лично са констатирали, че лицето Ж. З.
Р. полага труд, като извършва дейности по сортиране на плодове на
технологичната линия в обект на търговеца, от което е видно, че при
изпълнението на работата, предмет на сключените договори, изпълнителят не
е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив,
работата е извършвана и от останалите работници на търговеца, на обект,
стопанисван от последния. Наред с това, в собственоръчно подписаната от
лицето декларация са описани и други елементи от трудовото
правоотношение: работно място, работно време, почивни дни, размер на
трудовото възнаграждение. Всичко това налага извода, че то е престирало своя
труд, поради което е съществувало трудово правоотношение, за което не е
имало сключен трудов договор в изискуемата писмена форма. Така
изложеното мотивира съда да приеме, че наказващият орган правилно е
приложил материалния закон като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ.
Правилно е прието, че нарушението е извършено при условията на
повторност, след като е извършено в едногодишния срок след като
нарушителят е бил наказан по влезли в сила 13броя наказателни
постановления за нарушения от същия вид, поради което наложената на
жалбоподателя санкция е по чл. 414, ал. 4 от КТ, като наказанието е
определено в законоустановения минимален размер. Съдът споделя мотивите,
изложени в НП, че нарушението е повторно, т. к. е извършено в рамките на
едногодишен срок от влизането в сила на цитираните в него наказателни
постановления, с които нарушителят е наказан за нарушение от същия вид,
като по делото са приложени и доказателства в тази насока.
С оглед изложеното, съдът счита че наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
7
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане от процесуалния
представител на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на Дирекция "Инспекция по труда"-Сливен следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, който
съдът определи съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2400115/17.09.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен, с което на
*****, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя С. Н. Н., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена
"имуществена санкция" в размер на 15 000 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ***, представлявано от управителя С. Н. Н., да заплати
на Дирекция "Инспекция по труда"-Сливен сумата 80. 00 (осемдесет) лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8