а да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.2. от ГПК. Жалбоподателят "Е. Б. П." гр.В., чрез адвокати от Адвокатско дружество "Б. и Г." гр.В., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 124/ 20.01. 2012г. постановено по гр.д. № 4300/ 2011г. на ВТРС. В жалбата и писменото становище се излагат подробни съображения относно неправилността на обжалваното решение, а именно: мотивите на ВТРС не са съобразени с императивната разпоредба на чл.46, ал.2 от ЗНА. Същите не кореспондират със събраните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на коректно проведената корекционна процедура. Не споделя установената практика на Търговско отделение на ВКС, като приема, че същата е в явно противоречие с чл.46 от ЗНА, така също и със съдебната практика, установена от гражданското отделение на ВКС относно правоприлагането в случаите на празнота в правото. Според жалбоподателят съществува изричен законов текст, който възлага на всички лица, които ползват СТИ, да следят за тяхната изправност и да носят отговорност за точността на измерването. Моли да се отмени обжалването решение. Претендира за разноски по делото. Насрещната страна- Х. Й. В., чрез адвокат Н. И., оспорва жалбата. Заема становище, че решението на ВТРС е правилно по съображения изложени в исковата молба и писмената защита. Няма претенции за разноски за въззивно обжалване. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 124/ 08.02. 2012г. постановено по гр.д. № 4300/ 2011г. на ВТРС , с което решение съдът е приел за установено по отношение на "Е. Б. П." гр.В., че Х. Й. В. от гр.В.Т. не дължи на посоченото дружество сумата 1222,77 лв.,представляваща начислена по партидата му с клиентски номер * корекция на основание чл.38 ал. 3 т.1 от ОУ на ДПЕЕ на стойността на потребена, но неотчетена ел. енергия за периода от 05.01. 2011г- 01.07. 2011г., във връзка с която е издадена фактура № *. Така постановеното решение се явява правилно. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, отделил е спорните факти от безспорните, като на анализ е подложил основният спорен момент по делото- доставчика на ел. енергия може ли сам едностранно да коригира сметката на потребителя за изминал период. Конкретно в настоящия казус е било установено, че след извършена проверка, материализирана в Протокол № 0376719, електромерът е отчел при замерване с еталон грешка в размер на 73,10 %, което е обословило земонтажа му, запечтаването и изпращането за извършване на метрологична експертиза. Безспорно, че съставеният протокол е годно доказателствено средство за отразяване на фактите, отразени в него, тъй като е съставен по предвиден в Закона за енергетиката ред и органи. Спорът между страните е дали дружеството може едностранно да коригира сметката на абоната за минал период. На този въпрос отговор е даден в изчерпателните мотиви на ВТРС, който се е позовал и на практика на ВКС, с която практика се приема за неравноправни и нищожни клаузите на Общите условия на енергопреносното предприятие, които предвиждат възможността за едностранна корекция на сметката на потребител при констатирано неточно отчитане на СТИ без значение основанието за това. Като се има предвид, че решението на ВТРС е правилно, съдът на основание чл. 272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав счита, че възраженията на жалбоподателя, че следва да се прилага разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА са неснователни. Безспорно е, че в чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове е предвидено, че в случаите на законодателен пропуск гражданско-правния казус следва да бъде решаван, чрез аналогия на закона при съобразяване на целта на закона. Продажбата на ел. енергия, нейното отчитане, отношенията между дружеството доставчик и крайните потребители са дейности уредени и регламентирани в няколко нормативни акта- Закон за енергетиката, Общи условия.., Закон за измерванията, наредби и др. Тези нормативни актове в своята цялост са уредели всички отношения между страните и не се налага прилагане на ЗНА. От обстоятелството, че конкретна норма от Общите условия е обявена за нищожна не може да се направи извод за липса на нормативна уредба, а оттам и за приложение на закон по анология. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 124/ 08.02. 2012г. постановено по гр.д. № 4300/ 2011г. на ВТРС, като правилно. Решението е окончателно. Председател: Членове: |