Решение по дело №2816/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник Група Пето РУ, ОД на МВР Варна, против Решение № 1550/03.11.2023 г. по АНД № 2179/2023 г. на РС-Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0460-000440/26.04.2023г. издадено от Началник Група Пето РУ, ОД на МВР, с което на П. Н. Д., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 44 ал. 1 от същия закон, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“ за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП. С касационната жалба решението на въззивната инстанция се оспорва като неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. По първото нарушение се твърди, че решението е неправилно, тъй като в АУАН и НП достатъчно ясно е описано нарушението с всичките му съставомерни признаци, което се потвърждава от събраните по делото доказателства. Относно свидетелските показания на св. Н. се твърди, че не кореспондират с останалите доказателства, както и че едва в хода на процеса се изтъква, че в колата на Д. е имало друг човек. По отношение на второто нарушение се изтъква, че с оглед разпоредбата на чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН, при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е следвало да измени правната [жк], а не да отмени НП. Прави се искане за отмяна на решението на РС – Варна, като НП в частта на първото наказание бъде потвърдено, а в останалата част въззивното решение да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касация – П. Н. Д., не е депозирал отговор на касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по повод на постъпила жалба от П. Н. Д. срещу НП № 23-0460-000440/26.04.2023г. издадено от Н. Г. П. РУ, ОД на МВР Варна, с което на Д., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 44 ал. 1 от същия закон и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“ за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Д. е ангажирана за това, че на 19.03.2023г. в 13.20ч. в [населено място], като водач на л.а. „Ленд Ровер“ с рег. № [рег. номер] /собственост на „Евролийз Ауто“/ по улица -------- при разминаване с товарен автомобил Фолксваген с рег. № [рег. номер], не оставя достатъчно странично разстояние между тях и се блъскат, от което е настъпило ПТП с незначителни материални щети. Водачът не е уведомил орган на МВР за ПТП-то и го е напуснал. Съставен е Протокол за ПТП № 1800320/19.03.2023 г., който е подписан от двамата водачи на МПС, участвали в ПТП. На Д. е съставен АУАН № 907266/19.03.2023 г., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ЗДвП и чл. 123 ал. 1 т. 2 б.“б“ от същия закон, тъй като не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване, от което е настъпило ПТП с незначителни материални щети и Д. не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР. В срока по чл. 44 ЗАНН Д. подава писмени възражения срещу АУАН. Възражението не е прието от административнонаказващия орган (АНО), като на 26.04.2023 г. възприемайки изцяло констатациите в АУАН и дадената правна [жк], издава процесното НП.

Въззивният съд приема, че горната фактическа обстановка по отношение на причиняването на ПТП не е изяснена, тъй като не установено безспорно от доказателствата по делото, че именно водачът на л.а. „Ленд Ровер“ не е осигурил достатъчно разстояние при разминаването на двата автомобила, поради което нарушението по чл. 44 ал. 1 от ЗДвП е останало недоказано. По отношение на второто нарушение съдът приема, че посоченото правно основание не кореспондира с описаната фактическа обстановка и независимо от докладната записка от мл. автоконтрольор П. Ц. за неправилното изписване на нарушената разпоредба, отново в НП е посочено грешно правно основание – чл. 123 ал. 1 т. 2 б „б“ от ЗДвП вместо чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП. Това е мотивирало съдът да приеме, че липсата на правилна квалификация на нарушението е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице. Въз основа на това НП е отменено изцяло.

Решението е неправилно. Наведените в жалбата касационни основания са основателни.

Настоящата касационна инстанция намира, че по отношение на първото нарушение описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, респ. в НП. Жалбоподателят единствено твърди неизвършване на нарушението, но не представя никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН, описаните от разпитания актосъставител и в писмените доказателства факти и обстоятелства за нарушението на чл. 44 ал. 1 от ЗДвП. Позоваването на свидетелските показания на св. Н. не са достатъчни да опровергаят установеното по делото. Нарушението е доказано и в тази чест решението следва да се отмени и вместо него НП в тази част да бъде потвърдено.

По отношение на второто нарушение, при така установените факти, съдът е разполагал с възможността да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, вместо да отменя НП. Следвало е съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН, Районен съд – Варна да измени НП поради това, че се налага да приложи закон за същото наказуемо нарушение, защото следва да се измени [жк], без да се променят фактите. В случая трябва да се измени квалификацията на нарушението като вместо чл. 123 ал. 1 т. 2 б.“б“ от ЗДвП да се посочи чл. 123 ал. 1 т. 3 б.“в“ от ЗДвП, без да се променят фактите. В касационното производство, съобразно чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН и ТР № 8/16.09.2021 г. по ТД №1/2020 г. на ВАС, изменение на НП е недопустимо. Това налага отмяна на оспореното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията дадени с настоящото решение.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226 ал.3 от АПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН.

 

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, вр. чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1550/03.11.2023г., постановено по АНД № 2179/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постанови:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-0460-000440/26.04.2023г. издадено от Началник Група Пето РУ, ОД на МВР в частта по т. 1, в която на П. Н. Д., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 44 ал. 1 от същия закон.

 

ВРЪЩА в останалата част по отношение на нарушението по т. 2 от НП № 23-0460-000440/26.04.2023г. на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП и наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна за произнасяне при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.

 

Решението е окончателно.