ПРОТОКОЛ
№ 457
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110200719 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 16:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. И. А. - ЯВЯВА СЕ, ДОВЕДЕН от Следствения
арест на бул.„Г. М. Димитров“, гр.София чрез съдействието на представители
от ГД „Охрана“ към МП, и с УПЪЛНОМОЩЕНИЯ СИ ЗАЩИТНИК
АДВОКАТ М. - с надлежно пълномощно от днес, редовно уведомен.
ЯВЯВА СЕ СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК НА ОБВИНЯЕМИЯ М.
И. А. - АДВОКАТ П., редовно уведомен.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. А. - ЯВЯВА СЕ, ДОВЕДЕН от Следствения
арест на бул.„Г. М. Димитров“, гр.София чрез съдействието на представители
от ГД „Охрана“ към МП, и със СЛУЖЕБНИЯ СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ
П. определена с писмо от САК, редовно уведомена.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно призована, се
представлява от РАЙОНЕН ПРОКУРОР Г.
С ОГЛЕД НА ТОВА, ЧЕ договорната защита има предимство пред
служебната такава,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА ОТ ПО-НАТАТЪШНО УЧAСТИЕ
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ П., доколкото ОБВИНЯЕМИЯТ
М. И. А. е упълномощил свой защитник в лицето на АДВОКАТ М.
1
ДА СЕ ИЗДАДЕ ПРЕПИС ОТ СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ на
СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ П. при поискване без нарочна
молба.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ
ЗАЩИТНИК АДВОКАТ М. да се запознае с материалите от досъдебното
производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ М. И.
А. да комуникира със своя ЗАЩИТНИК АДВОКАТ М. в съдебна зала преди
началото на заседанието.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИЯТ М. И. А.: Давам съгласие в наказателното
производство да участва в рамките на процесуалното ми представителство
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М.
УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ М.: Запознат съм с
материалите по делото.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА СЛУЖЕБНИЯ
ЗАЩИТНИК АДВОКАТ П. да се запознае с материалите от досъдебното
производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ А. М.
А. да комуникира със своя ЗАЩИТНИК АДВОКАТ П. в съдебна зала преди
началото на заседанието.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. А.: Давам съгласие в наказателното
производство да участва в рамките на процесуалното ми представителство
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ П.: Запозната съм с
материалите по делото.
СЪДЪТ КАТО СЪОБРАЗИ липсата на процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
2
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИТЕ (ПООТДЕЛНО)
съгласно личните им карти предоставени на съда от служителите на ГД
„Охрана“ към МП:
М. И. А. - роден на ********г., гр.В., българин, български гражданин,
основно образование (грамотен), трудово ангажиран като охранител,
неосъждан, неженен (живеещ на семейни начала), с едно дете на 6 г., с адрес
по лична карта – *************, с ЕГН**********, с лична карта №
*************г., издадена от МВР-В.
А. М. А. - на ...г., роден на *******г., в гр. Б., българин, български
гражданин, без образование (грамотен), трудово ангажиран на свободна
практика в строителството, неосъждан, женен, с 4 деца на 19г., 20г., 22г.,
както и малко дете на 4г., с адрес по лична карта–*************, с ЕГН:
********** с лична карта с № ***********г., издадена от МВР-В.
СЪДЪТ ВЪРНА документите за самоличност на двете лица на
служителите на ГД „Охрана“ към МП .
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА (ПООТДЕЛНО) правата на ОБВИНЯЕМИТЕ
М. И. А. и А. М. А. в настоящото производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИТЕ М. И. А. и А. М. А. (ПООТДЕЛНО): Разбираме
правата си. Нямаме въпроси. Нямаме възражения за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар. Не възразяваме. Консултирахме се със своите
адвокати.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания и/или възражения по
реда на чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД, ЧЕ СА ИЗПЪЛНЕНИ изискванията на
чл. 271-275 от НПК, на основание чл. 276, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО по
реда на чл.64, ал.1 от НПК на най-тежките мерки за неотклонение „задържане
под стража“ спрямо всяко от ОБВИНЯЕМИТЕ М. И. А. и А. М. А.
(ПООТДЕЛНО).
3
ИЗЛОХА СЕ ОСНОВАНИЯТА, въз основа на които е предявено
искането към съда по чл.64, ал.1 от НПК.
(ПРОЧЕТЕ СЕ В ЦЯЛОСТ.).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства. Нямам доказателствени искания.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М.: Оспорвам искането на Софийска
Районна прокуратура във връзка с настоящия процес. Моля да приемете
заверено копие на удостоверение за раждане на детето С. - дъщеря на
подзащитния ми; декларация от Е. - дамата, с която подзащитният ми живее на
семейни начала и с която очакват раждане на следващото си дете, както и два
броя характеристични данни на обвиняемото лице. Нямам други искания,
няма да соча доказателствени искания.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П.: Нямам доказателствени искания.
Оспорвам предложението на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените писмени доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. И. А.: Оспорвам предложението на прокурора.
Няма друго какво да добавя. Нямам доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. А.: Оспорвам. Няма друго какво да добавя.
Нямам доказателствени искания.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме други доказателствени искания
към съдебния състав.
ПРЕДВИД ЛИПСАТА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ ОТ
СТРАНИТЕ, СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени материали в
наказателното производство в тяхната цялост, както и представените в
съдебно заседание писмени доказателства за личността на ОБВИНЯЕМИЯ
М. И. А., които СЪДЪТ ЩЕ ПРЕЦЕНИ с крайния си съдебен акт.
НАМИРАЙКИ, ЧЕ ДЕЛОТО Е ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
4
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, моля да
уважите искането от Софийска Районна прокуратура спрямо двете обвинени
лица А. и А. Моля да бъде определена спрямо по всеки поотделно мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Считам, че макар на съвсем ранен етап
от досъдебното производство, по отношение на двете лица е налице
обосновано предположение относно авторството на деянията на
престъпленията, за които са предявени на двете лица. Това се установява от не
малко събраните доказателства, а именно от огледа на местопроизшествието;
извършеното претърсване и изземване; извършеното освидетелстване; от
показанията на разпитаните свидетели; от извършените разпознавания, както
и от приложените по делото съдебна медицинска експертиза и съдебна видео-
техническа експертиза. Считам, че са налице и другите кумулативно
изискуеми предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК, а именно на обвиняемите
лица, ако им бъде определена различна мярка за неотклонение от ,,задържане
под стража“, същите могат да извършват престъпления и да се укрият. Това
извеждам от установените обстоятелства, че са привлечени като обвинени
лица за различни престъпления. Предявеното им обвинение за престъпленията
по чл.144, ал.3, т.1 от НК е за тежко умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание ,,лишаване от свобода“ до 6 (шест) години. Видно е, че
лицата нямат постоянен адрес на територията на гр. София, макар да заявяват,
че живеят в гр.София, поради което е налице предпоставката за укриването
им. С оглед на изложеното считам, че трябва да им бъде определена мярка
,,задържане под стража“.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М.: Уважаеми господин Председател, от
името на подзащитния ми, ще Ви помоля да оставете искането на Софийска
Районна прокуратура без уважение и да не вземате най-тежката, предвидена в
закона мярка за неотклонение „задържане под стража“. Формално първата
изискуема от закона предпоставка е налице. Подзащитният ми е привлечен в
качеството на обвиняем за твърдените спрямо него като извършени две
деяния, за които законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“.
По-натам, обаче, според защитата не е налице базисната предпоставка за
вземане на исканата мярка за неотклонение, а именно обоснованото
предположение за авторство на деянията в случая. Ще започна отзад напред с
престъплението, което е квалифицирано по чл.144, ал.3, т.1 от НК, а именно
по обвинението, че подзащитния ми да се е заканил с убийство на така
нареченият пострадал Данчо М. Искам да Ви обърна внимание, че данни
подчертавам, „данни“ за евентуалните реплики от страна на обвиненото лице
към свидетеля се съдържат единствено и само в неговите показания и то в
показанията му, които са обективирани във втория по ред разпит в качеството
му на свидетел. Защо казвам втория по ред? Защото в първия разпит от
15.01.2025г., господинът споделя пред разследващите органи, че след като е
слязъл при автомобила с марка ,,А.“, той не е разговарял и не е разменял
каквито и да било реплики с никого от четиримата пасажери в лекия
5
автомобил. В този си разпит, свидетелят М. не споделя да е получавал закани
или заплахи, включително и за убийство, било от подзащитния ми, а още
повече - било от друго лице там. Разказва се за някакво телефонно обаждане,
което той е получил от непознат номер със заплахи. Той предполагал, въпреки
че твърди по разказа, че не е разговарял с подзащитния ми, твърди, че това е
пострадалия и тук възниква първият парадокс - как разпознаваш гласа на
някого, с когото никога не си разговарял? Трябва да бъдат ценени показанията
на пострадалия, който в късните часове на 14-ти януари се е ползвал от
сексуални услуги или поне е искал това, според защитата. В първия разпит,
той въобще не споменава да се е водела каквато и да е било комуникация с
четиримата пасажери. Изведнъж по-късно, свидетелят М. на втория си разпит
в хода на досъдебното производство вече „вкарвa“, ако мога така да се изразя,
процесните изрази, за които подзащиятният ми е привлечен в качеството на
обвиняем. Изведнъж се сеща, че свидетеля М. е разговарял в този момент, но
го е забравил и следва да бъде взето предвид, че на въпросната случка са
присъствали още три лица в автомобила, както и другия обвиняем. Нито едно
от тези лица не споделя каквито да е било факти и обстоятелства, които
подзащитният ми е изрекъл, например думи, с които да може да възбуди
основен страх за осъществяването на заканата спрямо свидетеля М. Дори
свидетелите от групата на пострадалите - Х., Р. и П., живущи в тази къща,
дори, те не споделят каквито да е било лични възприятия да са чули закана за
убийство към пострадалото лице, от който и да било от двамата обвиняеми
лица. Моля да приемете абсолютно и категорично, че не може да бъде
изменян изводът на висока вероятност, че подзащитния ми се е заканил с
убийство на Д. Такива обстоятелства не се установяват. Това е, именно тежко
умишлено престъпление, за което спомена прокурора, мотивирайки се защо
да бъдат задържани по чл.144, ал.3, т.1 от НК - с оглед повдигнатото им
обвинение. Второто деяние е за лека телесна повреда по хулигански подбуди.
В тази връзка, аз Ви моля и съм сигурен, че ще го извършите - внимателно да
анализирате всички протоколи от разпитите на свидетелите в хода на
досъдебното производство. Прави впечатление, че са налице абсолютно явни
противоречия между отделните свидетели, а на второ място са налице
противоречия в разпитите на свидетелите от групата на пострадалото лице.
Така например, са налице противоречия между показанията на свидетеля Д.
М. - пострадал и свидетеля Х., и по-конкретно с първия разпит на свидетеля
Х. от 14-ти януари 2025г. Господинът М. разказва, че повиканата дама за
предстоящите на „секс услуги“ е била поръчана от Х. Това го излага в разпита
си. В същото това време свидетелят Т. не коментира такова обстоятелство, а
той казва, че е бил сам в стаята си и в един момент Д. ги извикал, защото
имало проблем навън. На 16-ти януари 2025г., очевидно след комуникацията
си с М., свидетелят Х. променя показанията си и разказва как Д. го извикал,
защото си извикал проститутка и за да я посрещне. По делото е разпитан
свидетелят П., който се води като ръководител. Той излага един много
интересен факт, като излага възприетото от него изречение от М. от
телефонен разговор – „Аз сега ще ги оправя тези“, след което М. напуснал
къщата, за да отиде до автомобила. Във втория разпит на пострадалото лице,
6
както и преди това в предходния си, се излага, че той не е водил комуникация
и не е разменял думи с пасажерите в колата, но тук той заявява, че е отворил
предната дясна врата на лекия автомобил ,,Ауди“ и е започнал да крещи
„боклук, нещастник“. Това обстоятелство се подкрепя напълно от показанията
на свидетеля Е., която е била на предната седалка - дамата, с която
подзащитният ми живее на семейни начала с нея, а и по настоящем е бременна
(очакват дете). Свидетелят М. заявява, че потвърждава показанията на тази
свидетелка. Той, разбира се, пропуска един друг момент, защото за подобно
обстоятелство са налице факти и доказателства - от показанията на свидетеля
Е. и от показанията на свидетеля И. - последната именно е дамата, която е
била извикана за предоставяне на сексуални услуги. Това е нещо, което по-
скорошната практика на Конституционния съд, дори приема, че не
представлява и не е престъпление. Показанията на свидетеля И. следва да
бъдат взети предвид, защото тя споделя за отношението, което е имало към
нея в къщата на тези граждани, единият от които е жалващия се пострадал.
Заплахите, които е имало от него към нея, държейки брадва и нож, а именно
това е била причината според дамата тя да се обади по телефона, след като е
избягала от къщата и оттам възниква настоящия конфликт. Този конфликт е
възникнал, поради отвратителното отношение от двамата мъже към една
дама, без значение каква професия практикува, защото всеки от тях твърди, че
другия има връзка с повикването й. По делото е разпитан и свидетелят Р. -
това е съпругата на свидетеля П., която не е възприела нито едното, нито
другото деяние. Това, което твърди тя е, че е възприела шум, наподобяващ на
счупено стъкло и се появила на терасата, където видяла, че двама мъже бият
друг различен от нейния мъж - но друг мъж. По делото са разпитани
полицейските служители - свидетелите К. и Г., споменати от представителя на
държавното обвинение, мотивиращ се на тяхна основа своето искане за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Тези свидетели, освен, че са
били на работа, те са спрели автомобила модел ,,Ауди“ и са задържали лицата.
Те не излагат каквито и да е било данни по делото, свързани с фактите по
отношение на второто обвинение - за заканата за убийство. Искам да обърна
внимание на уважаемия съдебен състав, че той, подзащитният ми не е
извършител на деяние по хулигански подбуди, въпреки че сме в етап на
производство по чл.64 от НПК. Ще споделя няколко коментара по
константната съдебна практика на ВС на Република България кога се приема,
че има хулигански подбуди и кога не. Според защитата смея да твърдя и за
другото обвиняемо лице, че не представлява лека телесна повреда по
хулигански подбуди проявата, защото причината за този конфликт е, че
пострадалият М. със своето собствено поведение, носейки брадва, отправяйки
обиди и чрез агресията му той е предизвикал тази ситуация. Ето защо,
действията на двамата обвиняеми не могат да бъдат определени, като такива,
обусловени от хулигански подбуди, а е налице личен мотив, който е бил
свързан с осъществяването на защитата на дамата, която е живеела с него на
семейни начала и е бременна. Съгласно ПП на ВС №2 от 1974г. по конкретно
т.3 от същия, при причиняване на телесна повреда по личен мотив, тези
действия на дееца не могат да се характеризират и определят, като
7
хулиганство, с изключение - единствено, когато кумулативно са били
съпроводени действията на дееца с друго нарушение на обществения ред и
при явно изразено неуважение към обществото. Категорично действията на
обвиняемия А. са били насочени единствено и само към защитата на своята
приятелка - дамата, с която живее на семейни начала, а не към нарушаването
на обществения ред и на общественото спокойствие. Това че телесната
повреда е била извършена на обществено място, не може да е характерно за
деяние, извършено по хулигански подбуди, тъй като често прокуратурата
смята, че всичко което е извършено, извън дома е по хулигански подбуди.
Слава Богу, съдът често поправя тази грешка, за да се прецени дали е
извършено по хулигански подбуди деянието, по което е привлечен като
обвиняем подзащитният ми. Следва да се прецени дали това деяние е насочено
пряко към демонстрация на явно неуважение на обществени ред, а не да се
приема, че то е по хулигански подбуди. Щом е насочено към обществения ред,
следователно според защитата има редица решения от практиката на ВКС в
тази насока, с които се оправдават обвинените лица. Посочих тези важни
обстоятелства, тъй като в крайна сметка, фактите в постановлението за
привличане на обвиняем са тези, по които се защитава обвиненото лице. Аз Ви
моля да приемете, че на база събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, не би могло да се приеме, че подзащитният ми е извършил
твърдяното престъпление така, както е описано в постановлението за
привличане на обвиняем. Тук е налице нападение от страна на пострадалия М.
Следователно съвсем спокойно може да се действа и мисли по линия на
неизбежната отбрана от страна на подзащитния ми, защото практиката е
константна и е тълкувала, че не е необходимо да е засегнат лично деецът, за да
се приложи института на неизбежната отбрана. В случая, може да са засегнати
негови близки - това е дамата, която живее с него. Категорична опасност от
укриване на подзащитния ми не е налице. Аргументът изложен от
представителя на държавното обвинение, че двете обвинени лица нямат адрес
на територията на гр.София е абсурден и моля да не го взимате предвид. Това
дали едно лица има адрес на територията на определен град, не обуславя това,
че той ще се укрие или това, че едно лице има адрес в друг град, който е
различен от този, в който се води разследването, не означава, че той ще се
укрие. Подзащитният ми разполага с адрес в гр.С****************. Видно и
от декларацията, представена от защитата, той живее там заедно със свидетеля
Е. и малолетното им дете, за което сам полага грижи. Това е видно и от
декларацията, и от характеристиките, които съм представил пред съда, тъй
като майката на детето не полага такива грижи. Не е налице опасността от
извършване на друго престъпление. Тази опасност не може да се извежда от
обстоятелството, че подзащитния ми А. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за две престъпления от общ характер. Явно, изглежда, броят на
престъпленията повишава опасността от извършване на друго престъпление.
Това, че едно от тях е било обвинение за тежко умишлено престъпление
законът слава богу в НПК е предвидил, че при преценка дали е налице
опасност следва да се вземат предвид други обстоятелства, а не само данните
за тяхната тежест. Още повече, че едното не е за тежко умишлено
8
престъпление, то следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства за
личността на лицето, неговата трудова и семейна ангажираност. Той не е
осъждан. Има свидетелство за съдимост. Трудово ангажиран е. Семейно
ангажиран е и е баща на малолетно дете, за което полага сам грижи и е
единствен активен родител. Освен това, по настоящем очаква дете от дамата.
Ето защо, Ви моля да приемете, че не са налице и двете визирани от
законодателя предпоставки, които се явяват основания за вземането на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. И. А.: Съгласен съм с изложеното от защитника
си.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П.: Уважаеми господин Председател ще
помоля да не уважавате искането на Софийска Районна прокуратура за
взимане на най-тежката мярка за неотклонение. Колегата адвокат Н. изложи
подробно и изчерпателно възраженията си срещу това искане. Също така
адвокат Н. направи подробен анализ. Благодаря Ви за предоставената
възможност. Няма да анализирам подробно събраните доказателства. Считам,
че на този етап от всичките събрани доказателства, от една страна, както каза
колегата, фактите са противоречиви и няма да ги цитирам. От друга страна, са
описани подробно. От показанията на момичето, с което живее на семейни
начала и от показанията на момичето, което е отишло на повикване, както каза
колегата - от всички доказателства, се установява, че двамата обвиняеми са
по-скоро пострадалите лица. Това, че не са правно грамотни и не са потърсили
правата си, не означава, че те нямат право на защита. Има достатъчно данни
за въпросните пострадали лица - единият с нож, другият с брадва и по този,
който те са предизвикали конфликта с обвинените лица. Те ги плашат. Тези
действия на обвиняемите лица са били насочени към защитата на момичето,
към което е имало лошо отношение от въпросните пострадали. Считам, че в
никакъв случай не са налице предпоставките за налагането на най-тежката
мярка за неотклонение. Моят подзащитен е неосъждан. Назад във времето е
бил реабилитиран. Живее на семейни начала. Жената, с която той живее и
това, че тя има дете, не означава, че той не е баща, защото тя има дете. Той
работи на договор на територията на адреса, на който съобщи, че живее в
София. Идва по работа и никога не е възпрепятствал разследването срещу
него. Не считам, че е лице с висока обществена опасност. Ще Ви помоля в тази
връзка да определите по-лека мярка.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. А.: Съгласен съм с посоченото от своя
защитник. Присъединявам се към казаното от моя адвокат.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВОТО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
9
ОБВИНЯЕМИЯ М. И. А. и НА ОБВИНЯЕМИЯ А. М. А. (ПООТДЕЛНО).
ОБВИНЯЕМИЯТ М. И. А. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
КЪМ СЪДА ОТГОВАРЯ: Моля да не бъда задържан, за да мога да си гледам
децата и жената, тъй като това ще ме възпрепятства и ще ми пречи. Няма
опасност да се укрия.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. А. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
КЪМ СЪДА ОТГОВАРЯ: Моля да не бъда задържан, защото имам шест деца
навън и ме чакат. Няма опасност да извърша престъпление, като изляза на
свобода.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ въз основа на закона, събраните
доказателства; предвид доводите и възраженията на страните, и с оглед
характера на производството по чл. 64, ал. 1 от НПК, НАМИРА
СЛЕДНОТО:
СЪГЛАСНО НОРМАТА на чл. 63, ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се определя в случаите, когато събраните по реда и
способите на НПК доказателства и доказателствени средства сочат наличие
на обосновано предположение наказателно-преследваните лица да са
съпричастни към конкретни престъпления от общ характер, наказуеми с
наказания „лишаване от свобода“ в определени граници и доказателствата по
делото да сочат в условията на кумулативност една от алтернативно
изискуемите предпоставки на т. нар. опасности за всеки поотделно, а именно
реална опасност от укриване и/или реална опасност от извършване на
престъпление.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е
ПОВДИГНАЛ ПООТДЕЛНО ОБВИНЕНИЯ СПРЯМО БЪЛГАРСКИТЕ
ГРАЖДАНИ М. И. А. и А. М. А. за две престъпления от общ характер по
съставите на чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 от НК (за причинена лека телесна повреда по хулигански
подбуди), както и по съставите на чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК - или това е
т.нар. „класическа закана за убийство“. Обвиненията по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 и ал.2 от НК са за леки престъпления, като за същите се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ в определени граници,
включително и по-леки предвидени такива. За престъпленията „закана за
убийство“ по чл. 144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК се предвижда от законодателя
наказание ,,лишаване от свобода“ до 6 (шест) години, което по смисъла на
чл.93, т.7 от НК касае повдигнатото обвинение спрямо отделните обвинени
лица за тежки умишлени престъпления.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ В ПРОИЗВОДСТВОТО по чл.64 от НПК
следва да прецени обоснованото предположение въз основа на всички
събрани по делото доказателства и доказателствени средства чрез способите
10
на доказване. СЛЕДВА ДА БЪДАТ ОТЧЕТЕНИ възраженията и доводите на
страните, като съдът, за да бъде безпристрастен и обективен, следва да оцени
не само обвинителните доказателства, но и защитните такива, за да може в
цялост и в пълнота да проследи фактическата връзка между фактите,
извеждащи се от доказателствата, които съдът следва да тълкува и анализира,
съгласно принципите на формалната логика и тълкуването. Доказателственият
анализ на съда следва да се приеме не като отправянето на упрек към органите
на разследването, а напротив съдът иска да посочи и има своето вътрешно
разбиране и желание да вземе най-правилното и най-законосъобразното
решение относно изхода на наказателното производство по реда на чл.64, ал.1
от НПК („habeas corpus“).
СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ принципиално прокурорът е събрал
множество доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване. В рамките на два дни са разпитани 12 (дванадесет) свидетеля, като
някои от свидетелите са разпитани между 2-3 (два-три) пъти. Реализирани са
разпознавания по реда и способите на НПК. Налице е оглед на
местопроизшествие. Приложени са фотоалбуми. Извършени са
освидетелствания на обвинените лица. Изпълнени са експертизи.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ досъдебното производство се намира
в твърде ранен етап на развитие. СЪДЪТ СЛЕДВА ДА СЕ РЪКОВОДИ от
фактите и доказателствата, съдържащи се в обективни, независими и
безпристрастни доказателствени източници. Такъв доказателствен източник
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ са конкретните аудиозаписите и
видеозаписите от местопроизшествието, изследвани от съдебната техническа
експертиза.
СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ от изследваните видео-записи от
местопроизшествието не се установява лицата, които са излизали от
кооперацията в посока към автомобила, да са държали предмети в ръцете си,
доколкото са ръкомахали с ръце, като на видеокадрите е забелязан предмет -
пистолет, държан от лицето, което е било седнало в съответния инкриминиран
автомобил. Логиката на съда е щом се забелязва предмет, а именно пистолет,
няма логика да не се забелязва евентуално държан нож или брадва на
конкретното местопроизшествие.
ОТ ДРУГА СТРАНА, СЪДЪТ ИЗСЛЕДВА аудиозаписите, които
документират СПОРЕД СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ развоя на инкриминираното
събитие и от съдържанието на аудиозаписа не се установява наличие за закани
за убийство. Напротив, установява се емоционален и експресивен разговор,
при който двете насрещни страни в спора реагират по начин, че желаят да се
саморазправят един спрямо друг. Един вид да си посегнат. На страница 92 от
досъдебното производство се документира от експертизата съдържанието на
аудиозаписа от разговора на спорещите лица, като се възприема, че и двете
страни са били активни един спрямо друг. Т.е. и въпросния пострадал М. също
е бил активен. Един вид равнопоставено се е противопоставял на интензитета
на заплахите за физическа саморазправа. Двете страни в спора са искали да си
посегнат. Да се наранят, като са комуникирали в насока „на какъв се правиш
ти бе; идвай бе, тарикат“. Следва отговор - ,,нещастник на какъв се правиш
11
ти бе“. Следва псувня, като съдът анализира, че в диалозите множеството
реплики между лицата не се чуват, не се разбират и не се възприемат на
аудиозаписа, тъй като самото вещо лице не е могло да ги установи. Чува се
шум от изстрели. Има сгъстен въздух. Казват се думи - „ще се биеш“, следва
като отговор. Тоест страните са искали да се бият. Физически да се
саморазправят и отново не се установява наличие на обективирана заплаха
или закана за убийство със съдържанието, което свидетелят Д. е излагал в
показанията си. СЪДЪТ СЕ ОТНАСЯ особено критично към показанията на
пострадалото лице М.; към показанията на Т.; към показанията на свидетелите
Р. и Р. Съдът внимателно и обективно следва да прецени гласните
доказателствени средства - и те са противоречиви. Съдът внимателно
изследва показанията на свидетеля М. и отчита, че в тях се извежда
неправомерно или показвано от него противоправно поведение към
въпросното лице от женски пол, което той лично е поканил, съгласно
показанията на свидетеля Т., за да му предостави сексуални услуги срещу
заплащане, въпреки че той отрича този факт в показанията си. Отделно,
съпоставяйки аудио-записите от местопроизшествието и отчитайки
показанията на свидетеля Топал, не всичко, което се заявява в показанията на
свидетеля М., е достоверено според съда, доколкото обективните факти и
доказателствените източници сочат, че и свидетелят М. е бил активен, не само
към двамата обвиняеми, но и към лицето от женски пол, поканено за
сексуални услуги - свидетелят И., тъй като свидетелят И. заявява в
апартамента в конкретното жилище, че е била заплашена с нож, респективно е
възприела свидетеля М. да е употребил наркотични вещества. Тоест според
съда е имало неправомерно отношение и поведение от страна на свидетеля М.
към въпросното лице от женски пол И., като същата, след като е излязла от
имота, е предала тази информация на всеки един от обвинените лица - А. и А.,
и същите са се афектирали. Нещо повече, свидетелят Рашева излага в
показанията си, че е чула репликата от единия от мъжете в автомобила с
думите, а именно - „Защо бият момичето горе?“. Тези възприятия ги излага
свидетелят Р., която е чула изрично въпросната реплика. Отделно, свидетелят
Т. излага в показанията си и устните заплахи на свидетеля М. с думите - „сега
ще видят тези“. Тоест, свидетелят М. не е реагирал толкова спокойно, както
излага в показанията си, доколкото аудио-записите от местопроизшествието
документират неговото активно насрещно поведение и реакции. Отделно не
са изследвани фактите дали в някакъв момент свидетелят М. и свидетеля Т. са
държали на местопроизшествието нож, кирка или брадва, като от друга страна
съдът се придържа към фактите от аудио- и видео- записите, според които
същите не са държали такива предмети, и е възможно според съда тези
възприятия на двете обвинени лица да са израз на защитна теза. Но не е
защитна теза според съдебния състав тяхното възприемане, че свидетеля И. е
била заплашвана, респективно същата е споделила информация на двете
обвинени лица, че е била заплашвана от пострадалия М. с нож. Имало е
неправомерно поведение или държане от страна на свидетеля М. Обвиненията
за закани за убийство се крепят единствено и само на гласните доказателства
на свидетеля М., като от друга страна свидетелят Т. не е бил в близост до
12
мястото, където е бил автомобилът по време на стрелбата с газовото оръжие.
Според съда няма как същият да е чул и възприел твърдените от свидетеля М.
закани за убийство. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ противоречията в
гласните доказателствени средства водят до извода, че има обосновано
предположение, но същото не е в онази висока интензивност, дължима по
закон. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ фактите сочат извод само за наличие на
обосновано предположение към причинени телесни повреди по хулигански
подбуди. Саморазправата на публично открито място, което може да бъде
възприемано от множество хора, не изключва хулигански подбуди по принцип,
въпреки личните мотиви. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ фактите сочат проявлението
на форма на престъплението хулиганство при особена дързост и упоритост,
доколкото свидетелят Р. е възприела и към нея да е имало пукот или стрелба с
въпросното газово оръжие. Следва да бъде изследван въпросът дали
обвиняемият А. е бил афектиран по някакъв начин. Това може да се установи
с експертиза. Оглед на местопроизшествието, където е станала стрелбата, не е
бил реализиран. Има реализиран оглед само на автомобила, в който са били
установени сигнално-газово оръжие - пистолет и съответните предмети, които
са били с него. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ пред полицейските служители не са
били излагани възприятия и оплаквания пострадалия М. да е бил заплашен
със закана за убийство. В тази насока са показанията на свидетелите К. и Г.
СЪДЪТ ИМА ПРЕДВИД с оглед характера на производството, че се
установява обосновано предположение обвинените лица да са съпричастни
единствено и само към обвиненията им по съставите на чл. 131, ал.1, т,12 вр.
чл.130, ал.2 и ал.1 от НК, като доказателствата по делото с оглед значителните
противоречия в тях, не водят до обосновано предположение обвинените лица
да са съпричастни към двете повдигнати им обвинения по чл.144, ал.3, т.1 вр.
ал.1 от НК. Безспорно проявата на двете обвинени лица е укорима и
неморална, доколкото в обществото ни е недопустимо по такъв начин лицата
да се саморазправят - с физически действия, чрез които да се засягат,
застрашават или увреждат. Нещо повече, всяко лице, което счита, че правата
му са засегнати или нарушени, може да се обърне към органите на съда,
прокуратурата и полицията. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ огледа
на местопроизшествието на 14.01.2025г. е бил съсредоточен върху
изземването на съответните предмети с продълговата линейна форма, които са
били изстреляни от въпросното оръжие. СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ двете
обвинени лица са неосъждани, респективно съдът е длъжен да съобрази факта
на необремененото и чисто съдебно минало на лицата. СЛЕДВА ДА БЪДЕ
ОТЧЕТЕНО, че в първите си показания пострадалият М. излага множество
възприятия за въпросната стрелба и за това, че е била засегната телесната му
неприкосновеност на публичното открито място, но същият не е изложил
никакви възприятия за закана на убийство, а по-скоро за обективирано
физическо нападение и физическа агресия към него. Такива възприятия
пострадалият М., за пълнота на изложението, същият не е изложил пред
лекуващия лекар при снемане на анамнезата му. Съобщавал е единствено и
само, че е бил физически наранен. Едва във вторите показания свидетелят М.
се явяват изложени и възприятията му, че е имало закана за убийство към
13
него. СЛЕДВА ДА БЪДЕ ИЗЛОЖЕНО, че съдебната практика на ВКС
(съдът не може да цитира точния номер на делото, но съдия-докладчик е
била съдията Мая Цонева), е установила стандарт, според който закана за
убийство в условията на гняв, реализирана в момента, в който е имало
провокация, не се счита за съставомерна по силата на НК, тъй като не
обективира трайни намерения на дееца да накърни правото на свободен избор
на лицето същото да бъде възпрепятствано да действа в пространството
според волята си на човешко същество. СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, ЧЕ
показанията на свидетелите И. и Е. не могат да бъдат изключени, дори и в
частта на изложените възприятия, че евентуално пострадалото лице М. е
държало предмети, като нож и брадва. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ са налице
достатъчно доказателства, според които състоянието на пострадалото лице И.
е било повлияно, докато е била в апартамента на пострадалия М. Свидетелят
Р., докато е била на терасата, не е възприела този момент за заканата за
убийство между спорещите лица, а е възприела само факта на въпросната
стрелба, включително и към нея самата. СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ свидетеля
Рашов излага в показанията си, че е чул псувни от страна на пострадалия М.
към лицата от мъжки пол - двамата обвиняеми, като чул отговор от свидетеля
М. с думите „ти мене ли ще заплашваш“, но не се излагат възприятия, в какво
точно се е изразявала заплахата, а според аудио записа тя е била за физическа
саморазправа, а не за закана за убийство.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ не е налице опасност от укриване на двете
обвинени лица - А. и А., доколкото същите са с установена самоличност. Те
имат поотделно съсредоточени жизнени и икономически интереси с
конкретни места на живеене, където имат семейства, месторабота и
респективно могат да бъдат физически намерени, доколкото по делото
фактите и доказателствата не сочат, че са се укривали или че имат за цел да се
укрият независимо, че от доказателствата се установява по документи да имат
адреси на различни места на територията на страната. Отделно от това,
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ двете лица са били непосредствено задържани на
местопроизшествието, като са били задържани по реда на ЗМВР и
свидетелите П. и Д. - действие, което СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ е недопустимо,
тъй като няма данни те да са извършили престъпления или да са съпричастни
към криминалната дейност на обвинените лица. Съдът излага аргумента, че
разпитът на двете лица И. и Д., докато се задържат по ЗМВР, е в условията на
процесуално нарушение, което може да повлияе и повлиява на тяхната
насоченост; възприятийност и обективност в насока оказване на натиск и/или
създаване на обстановка, която може да обуслови даването на показания,
които да изпълнят цели, несъответстващи на процесуалния закон.
СЪДЪТ НЕ УСТАНОВЯВА наличие от опасност от извършване на
престъпление от обвинените лица. Те са с чисто съдебно минало. Тежестта на
престъпленията (за телесните повреди по хулигански подбуди), за които се
извежда единствено обоснованото предположение, сами по себе си не
обуславят според този съдебен състав определянето на най-тежките мерки за
неотклонение ,,задържане под стража“ спрямо същите. В тази насока СЪДЪТ
СЕ ПОЗОВА на делото ,,Илийков срещу България“ от ЕСПЧ.
14
Доказателственият анализ на съда, извършен в мотивите на определението по
делото, сочи, че не са изведе наличие на обосновано предположение двете
лица да са съпричастни към заканите за убийство, за които са подложени на
наказателно преследване, тъй като съдът се позова на обективни
доказателствени източници, които не потвърждават възприятията на
свидетеля М. И това са аудио-записите и видеозаписите от
местопроизшествието - а те са винаги най-обективният и най-безпристрастен
източник на факти и доказателства, които са от значение за доказване на
предмета на делото, съгласно нормата на чл.102 от НПК.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ всяко от обвинените лица имат семейства. Имат
трайно изградени жизнени и икономически интереси. Не са регистрирани
криминални прояви от тяхна страна. Спрямо тях действа презумпцията за
невиновност. От друга страна, СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ прокурорът е извършил
значителни по обем процесуално-следствени действия в рамките на няколко
дни, при което дори съдът да определи мерки за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо двете обвинени лица, прокуратурата не би била обективно
възпрепятствана да извърши допълнителни процесуално-следствени действия,
респективно няма опасност обвиняемите лица да укрият доказателства; да
възпрепятстват хода на разследването; да окажат въздействие върху
свидетелите или да затруднят органите на разследване. Още повече, че
проблемите по делото в хода на разследването са свързани с правилното
приложение на закона и тълкуването на доказателствата. Тези съображения
мотивира съдебният състав да приеме, че най-пропорционални, най-
обосновани и най-съответни на целите на чл.57 от НПК са явяват мерките за
неотклонение „подписки“, като според същите обвинените лица следва да
поемат задължението да не променят местопребиваванията си, като при
промяната на адресите си, следва незабавно да уведомят органите на
разследването и прокуратурата; да се отзовават всякога пред органите на
разследването и съда, с оглед развитието на делото; да обезпечават редовното
си призоваване и уведомяване; да упражняват правомерно правото си на
зашита, за да не бъде тяхното последващо поведение санкционирано със
съответен процесуален способ по реда на НПК.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНИЯТА НА СОФИЙСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЗА ВЗЕМАНЕ НА НАЙ-ТЕЖКИТЕ МЕРКИ
ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на
ОБВИНЯЕМИТЕ ЛИЦА А. М. А. с ЕГН: ********** (със снета по делото
самоличност) и М. И. А. с ЕГН: ********** (със снета по делото
самоличност) по ДП ЗМ № ********/2025г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр.
№ ********/2025г. по описа на СРП.
15
ВЗЕМА ПООТДЕЛНО СПРЯМО ОБВИНЯЕМИТЕ ЛИЦА А. М. А.
с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) и М. И. А. с ЕГН:
********** (със снета по делото самоличност) по ДП ЗМ № ******/2025г.
по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № *********/2025г. по описа на СРП
МЕРКИ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ПОДПИСКИ“.
ОБВИНЕНИТЕ ЛИЦА ДА БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ НЕЗАБАВНО от
Следствения арест гр.София при НСлСл, освен ако не се задържат на други
законови основания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ПОДЛЕЖИ на
незабавно изпълнение, като подаването на жалба и/или протест срещу него не
спира изпълнението му на основание чл.343 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ МОЖЕ ДА БЪДЕ
ОБЖАЛВАНО и/или протестирано пред Софийски Градски съд в 3 (три)
дневен срок от днес, като в случай на жалба и/или протест НАСРОЧВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по чл.64, ал.1 от НПК пред Софийски Градски съд
за ********г., от 10.00 часа, за която дата час - прокурорът, защитните и
обвинените лица са надлежно уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА НА ДВЕТЕ ОБВИНЕНИ ЛИЦА А. М. А. И А.
М. А., че следва лично да се явяват в производството пред Софийски Градски
съд, ако постъпи жалба и/или протест от главните страни в процеса.
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при
поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
16