№ 2933
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110152498
по описа за 2021 година
Предмет на настоящото производство са предявени от „ДРУЖЕСТВО“
ЕАД, ЕИК .. срещу В.С. И., ЕГН **********, Г. СТ. ИЛ., ЕГН ********** и
Л.. СТ. А.., ЕГН ********** осъдителни искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на сумите 1 526,40 лв. –
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017
г. – 30.04.2019 г., 8,82 лв. -такса за дялово разпределение през периода
01.08.2018 г. – 30.04.2019 г., 360,29 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 30.08.2021 г. и 2,43
лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.09.2018 г. – 30.08.2021 г. Претендират се и законната лихва за забава върху
главниците от датата на предявяване на исковете (09.09.2021 г.) до
окончателното плащане, както и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
наследодателя на ответниците топлинна енергия за апартамент .. в гр. С., като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответниците В.С. И., ЕГН **********, Г. СТ. ИЛ., ЕГН ********** и Л..
СТ. А.., ЕГН ********** не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК. В о. с.
з. заявяват, че имотът е бил общински и те не са живели в него.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
От представеното по делото и неоспорено от страните писмо от СО –
район Люлин и заповед от 14.04.2016 г. на кмета на район Люлин, се
установява за нуждите на процеса, че в периода 01.05.2016 г. – 19.09.2019 г.
СТ. М. ИЛ. е бил настанен в общинско жилище - апартамент .. в гр. С., и
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ е бил потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през същия период. Между СТ. М. ИЛ. и „ДРУЖЕСТВО ” ЕАД е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба и
доставка на топлинна енергия, което се потвърждава и от приетото и
неоспорено заявление от 19.04.2016 г. от СТ. М. ИЛ. до ДРУЖЕСТВО за
откриване на партида за процесния топлоснабден имот с аб. № ., както и от
представените изравнителни сметки.
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в
етажната собственост се е извършвало от „ДРУЖЕСТВО ” ЕАД, което е
2
представило изравнителните сметки и протоколите за отчет за
топлоснабдения имот през исковия период.
Не се оспорва също така количеството и размера на реално доставената
и претендирана топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.,
която се потвърждава от представените към исковата молба съобщения към
фактури и изравнителни сметки.
Съгласно изравнителните сметки, които са отчели реално доставеното
количество топлинна енергия до имота през исковия период, размерът на
дължимата цена за доставена топлинна енергия за отопление на имота, за
битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация възлиза общо на
1 600,80 лв., което надвишава претендираната от ищеца сума. Претенцията за
заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 8,82 лв. /съобразно представеното извлечение от
сметката за абонатния номер и предвид, че тя не е включена в стойността на
потребената топлинна енергия/ също се дължи, като съгласно разпоредбите на
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
СТ. М. ИЛ. е починал на 19.09.2019 г., като негови наследници по закон
са ответниците В.С. И., Г. СТ. ИЛ., и Л.. СТ. А.. – дъщери на починалия,
които го наследяват по равни части съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
Ответниците не твърдят да са се отказали от наследството на своя
наследодател или да са погасили посочените суми, нито а.ажира
доказателства за това. Ето защо исковете за главница следва да се уважат до
пълните предявени размери.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
3
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на т. дружество по общата фактура да е
възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът по
едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи и
това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо
посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в
смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 - дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09. на
съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
4
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 30.08.2021 г. възлиза на 360,29 лв., с оглед на което
предявената акцесорна претенция в тази й част е основателна до пълния
предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяване на
исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главниците от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 125,92 лв. за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част
от исковете.
Ответниците не са сторили разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.С. И., ЕГН **********, Г. СТ. ИЛ., ЕГН ********** и Л..
СТ. А.., ЕГН ********** да заплатят поравно на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК
.. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 5, ал. 1 ЗН сумите
1 526,40 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот –
апартамент .. в гр. С., с аб.№ ., за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., 8,82
лв. - такса за дялово разпределение през периода 01.08.2018 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021 г. до плащането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 360,29 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 30.08.2021 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 125,92 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2,43
5
лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6